Възпитание чрез моделиране на желаното поведение

Да възпитаваме чрез показване на желаното поведение

 

„Синът ми е на 4 г. Изключително будно и любознателно дете, чието поведение граничи с палавост и непослушание. В детската градина е наказван по някаква причина почти всеки ден. Понеже се притеснявам тези наказания да не смачкат темперамента му и да не започне да се чувства винаги лош и да възприеме за себе си такова мнение, всячески се опитвам да го накарам да слуша учителките и да изпълнява казаното от тях. Това продължаваше почти цяла година и опитвах с мотивиране на доброто поведение чрез награди, с елиминиране на непослушанието чрез наказания, чрез лишаване от любими дейности и предмети.
images-2

Нищо не помагаше. Лутах се между безсилието, мотивацията, гнева към учителките, които не успяваха да намерят подход към детето ми, спорадични разговори с тях и постоянни обсъждания на тази тема вкъщи с таткото. И двамата бяхме много гневни на учителките, които налагаха наказания заради това, че синът ми тича на площадката за игра на двора. Възкликвахме негодуващо: А къде, по дяволите да тича детето, ако не навън?!? Що за безумни правила да не разрешават на децата да тичат на воля? Отделно от това имаше други недоразумения в градината, които не ни харесваха, но нямахме избор – примирявахме се с тях, след мърморене, негодувание и обсъждане вкъщи. Докато се чудех как да накарам сина ми да слуша учителките, един ден ми просветна, че той не ги слуша, защото не ги смята за авторитети и за важни фигури. Как да се вслушваш в правилата на някого, който не играе никаква роля за теб? Замислих се… Откъде беше научил това поведение сина ми? Какво му пречеше да гледа на учителките като на авторитетни фигури? Учудих се на прозрението, което ме осени, защото цяла година си блъсках главата да съумея да го накарам да слуша в градината. Да слуша кого – фигури, които майка му и баща му вкъщи осъждаха всеки ден; фигури, срещу чийто правила ние с татко му всеки ден негодувахме, мърморехме и критикувахме. И в заслепението си аз очаквах детето ми да слуша учителите, които аз самата пред него критикувах ежедневно. Защо са ми казали за тържеството в последния момент? Защо не изпращат сина ми до вратата, а го пускат сам да излиза? Защо госпожата е казала, че трябва да му купя обувки с лепенки? Тя ли ще решава какви обувки да купувам на детето си? Защо наказват детето ми толкова често? Посланията на всички тези мои реплики достигаха до сина ми като: Учителките не са прави. Те нищо не разбират. Те не си вършат работата. За какво са сложени там? И очаквах да накарам сина си да прояви уважение към две фигури, които аз самата не зачитах. А цяла година се чудех какво да предприема и къде бърках. Когато открих тази основна грешка, ние с таткото променихме коренно поведението си. Вече не си позволихме да поставим думите или решенията на госпожата под съмнение пред детето ни. Всеки път, когато госпожата е казала нещо, ние го приемахме като закон и давахме посланието: Щом госпожата така казва, значи е така. Отне ни малко време, но постепенно синът ни започна да променя поведението си в градината. Вече госпожите бяха авторитетни и важни фигури, които винаги знаеха най-добре и мнението им беше важно. И за нас, родителите, и за него.
story-time-is-important

 

Съжалявам само, че ми отне толкова много време да разбера, че всъщност ние бяхме тези, които бъркаха в поведението си. Колкото и да се стараех да накарам сина ми да уважава учителките си и техните правила, той нямаше как да го направи, докато вижда, че аз самата – майка му – не ги уважавам и не ги зачитам.“

Това са думите на една майка на 4 годишно дете. Тя сама – по трудния начин – с метода проба и грешка е стигнала до извода, че децата не слушат думите ни, а имитират нашето поведение. Не може да увещаваме детето си да бъде добро с околните, ако вижда, че ние се отнасяме пренебрежително към нашите познати и останалите хора. Наблюдавам поведението на близки родители и деца около мен. При родители, които не играят от един отбор и не се вслушват в мнението на другия, а са по-скоро единични играчи, детето е темпераментно и не зачита правилата вкъщи. При родители, които често крещят и са лесно избухливи, детето също отвръща на дребния дискомфорт с прекалена емоция и понякога агресивно.  При родители, които са отзивчиви и винаги поставят нуждите на другите пред себе си, детето се учи на толерантност и дори прекалена сервилност към другите. Известен е вица, при който таткото казва на детето си да не лъже, и в същия момент моли майката да каже на приятеля му по телефона, че не е вкъщи. Двете послания са толкова противоположни, че детето автоматично възприема само посланието от действията на бащата.

На всички родители, които се оплакват от проблем в поведението на децата си казвам следното: Децата не се раждат с проблеми.

Ние, родителите, създаваме емоционални и поведенчески проблеми у децата си с нашето поведение и отношение спрямо тях самите, спрямо другите и спрямо света като цяло. Тревожните майки дават на детето усещането за постоянна тревожност и очакването, че светът е опасен и всеки момент може да се случи нещо лошо. Майката, която живее с убеждението, че животът е трудна работа, дава на детето си посланието, че наистина е така и детето израства като възрастен, който знае, че животът е постоянна борба. Таткото, който не уважава родителите си, не бива да се учудва ако неговия син, когато порасне не проявява уважение към баба си и дядо си. Любимият ми пример е с човек от семейството, който родителите не харесват и не уважават. Детето, дори и на 1 година започва да избягва този човек – интуитивно, дори и без родителите да са коментирали това вкъщи, детето усеща поведението и отношението на родителите към третия човек и започва да прави същото поведение спрямо него. Майката, която не зачита мнението на таткото и го омаловажава, наблюдава в детето си същото неуважение спрямо бащата. Майката, която постоянно мърмори, че таткото трябва сам да подрежда вещите си и да не разхвърля из къщата, но въпреки това непрекъснато върши всичко сама, не може да очаква от детето, че то ще уважи молбата й да подрежда само играчките си. Децата виждат в нашето поведение докъде могат да стигнат те самите и го правят. Виждат какви граници поставяме на себе си и на околните и знаят докъде могат те самите да нарушат тези граници.

Това е статия, която трябва да бъде прочетена и от татковците. Важно е и двамата родители да моделират собственото си поведение по начин, който да формира едно желано поведение у детето. По този начин ще бъдат избегнати всички бъдещи емоционални и поведенчески нарушения или проблеми, които доста често формират личността на малкото дете за цял живот. Опитите само на единия родител да дава подходящи послания с постъпките си също би бил ефективен, но противоречивият маниер на двамата родители ще формира противоречиво държание и у детето.

Именно затова е толкова важно какво показваме на детето си с нашето собствено поведение. Както в първия пример майката разбира, че тя самата проявява неуважение към учителите на детето си и то копира нейното поведение, така и за всичко друго можем да си зададем въпроса: какво в моето поведение кара детето ми да постъпва по някакъв нежелан начин?

 

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в Зона за родители, Обща с етикети , , , . Постоянна връзка.