ДА ИЗБИРАМЕ САМИ- ДА СЕ ЯДОСАМЕ ИЛИ НЕ?

Гняв, счупени чаши, таблетки с успокоителни, вредни навици, целящи да прекъснат поредицата от негативни емоции… Описаната картина би трябвало да е позната на всеки от нас, или поне на всеки, способен да изпитва чувства като радост, обич, тъга, болка или раздразнение. Наред с приятните и щастливи моменти в ежедневието ни, миговете на ярост и безсилие, съпътстващи деня ни са неразделна част от живота. Ядосваме се за какво ли не, и най-неприятното е, че отрицателната емоция, за разлика от положителната такава, си отива много по-бавно, по-трудно и оставя у нас унищожителните си следи дълго след като събитието-виновник вече е отшумяло.

Всеки един от нас в ежедневието си непрекъснато се сблъсква с проблеми, раздразнения или просто неща, които не се случват така, както ни се иска. Понякога това е обичайното сутрешно задръстване на път за работа, друг път закъснението на колега, който трябва да предаде доклада си навреме, за да можете вие да се справите с вашата работа. В края на деня партньорът ви, който отново закъснява за срещата, а резервацията ви се пази само до 20 часа….

Безкраен списък от дребни и по-големи неща, които могат да ви извадят от равновесие и да съсипят целия ви ден или дългоочакваната приятна вечер. Какво обаче ни провокира да се ядосваме, да скърцаме със зъби и да хвърляме вещи в пристъп на неукротим гняв?

Първосигналният отговор на всеки би бил: шофьорите, които точно днес са излезли с колите си на пътя… невъзможно малките и тесни улици на столицата… работохолизмът на приятеля ви, който отново предпочита да остане в офиса, вместо да се види с вас…. и т.н. всевъзможни причини, които стоят в основата на гнева ни и понякога убиват нервните ни клетки със скоростта на астероид. За да не се случва това ежедневно, е важно да разберем причините и начина на появата на гнева ни. Истината е, че събитията сами по себе си нямат никаква вина за нашите емоции. Събитията и случващото се около нас просто се случват. Ако понеделника ни е почивен ден и не ни се налага да пътуваме до офиса и да бързаме, задръстването изобщо няма да ни интересува или просто ще подминем мисълта за него с усмивка. Ако приятелят ни закъснява, а ние гледаме интересен филм и ни се иска да видим края, щяхме да приемем закъснението му с радост, защото имаме още 30 минути да се насладим на любимите си герои.

Ето един съвсем обикновен пример: петък вечер е, току-що сте сложили детето в леглото и сте си сипали питие; очаквате да се насладите на отпускаща вечер след дългата работна седмица, насаме… След 20 минути малкото ви дете се появява на прага на вратата, очевидно все още будно, и ви се усмихва. Адреналинът ви скача за секунди до безумно високи нива: тъкмо сте решили, че това е „вашият” момент от деня, в който трябва да имате време за себе си- а малкият ви син по някаква неведома причина не успява да заспи. „Вашият” момент от деня е съсипан, почивката ви е отишла по дяволите и цялата процедура по приспиването предстои отново. Вие вече сте бесни и си мислите, че от тук до края на света няма да имате време за себе си и за собствената си почивка. Готови сте да хвърляте предмети и да посегнете към хапчетата, въпреки несъвместимостта им с алкохола.

Сега нека да видим същото събитие от друга страна: същата тази вечер е, сипали сте си питие и след 20 минути малкият ви син се появява на прага на хола, усмихвайки се. Той за първи път е изпълзял от леглото си сам и е дошъл до тук, без да е хванат за ръката ви. Събитието е величествено само по себе си, вие забравяте нуждата си от почивка и се усмихвате, горди с малкото постижение на детето си. Двете случки са абсолютно идентични, но ние в двата случая реагираме коренно различно. В единия едва ли не сме готови да скочим през балкона, а в другия толкова се радваме на самостоятелността на детето си, че забравяме умората от цялата минала седмица. В случая не самото събитие провокира чувството на гняв- нашата реакция на него отключва една или друга емоция. Задръстването на булеварда е едно и също винаги, но ако ние закъсняваме, то ни изнервя. Фактът, че синът ви вече е самостоятелно малко дете е очарователен- така или иначе- но когато го видим за първи път, ние се радваме, а в другите случаи реагираме ядосано и сърдито.

По този начин действаме спрямо всяко събитие, което ни се случва- на работа, вкъщи, на улицата. И си мислим, че нищо не зависи от нас и не бихме могли да предотвратим стотиците пъти, в които се вбесяваме заради нещо случващо се. Обвиняваме всеки, който може да носи отговорността за станалото, сърдим се, крещим и си мислим, че животът е адски несправедлив, особено спрямо нас. Истината обаче е, че ние сами можем да контролираме емоциите си и да избираме кога да изпитваме гняв и кога просто да се усмихнем, или ако не можем да се усмихнем на нещо дразнещо, то да го подминем с безразличие и да си спестим няколко хиляди неврона.

В психотерапията тази аксиома се използва достатъчно често и ако всеки от нас осъзнае и приеме истинността й, можем лесно и бързо да се научим как да овладяваме пристъпите на безумие и гняв, още щом ги почувстваме да се задават на хоризонта на емоциите ни.

Следващият път, когато нещо ви разклати равновесието, можете да се запитате щеше ли да ви подейства по същия начин в друга ситуация. Да, малко трудно е, когато вече сте на път да се ядосате да мислите за подобни неща, но ще установите, че техниката работи. Ако събитието само по себе си е извадено от контекста на конкретната ситуация- щеше ли да ви подейства така или не? Осъзнавайки разликата и факта, че не самото събитие ни вбесява, а нашата реакция спрямо него, е много по-лесно да преглътнем гнева или изобщо да не му позволим да ни обземе. И дори и в началото да ни е трудно да го практикуваме, само докато помислим върху това, степента на лошите чувства ще намалее- а това е крачка в посоката на по-малкото отрицателни емоции и по-щастливото ежедневие.

текст: Лена Лалчева

Публикуванo в рубрика „Здраве и красота” в-к „Позвънете” София, бр. 97, 18.05.2010г

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в SELF HELP, Здраве и красота с етикети , . Постоянна връзка.