Да помислим за детето си по време на развода – Зона за родители

Как да бъдем добри родители, ако ни предстои развод или раздяла?

Разводът никога не е приятно събитие, независимо дали се случва след десетилетия брак или едва след първите няколко години заедно. Когато имаме и деца, тогава е безкрайно по-трудно и травмиращо. За нас възрастните много, но за децата ни – още повече. И понеже грешките в брака почти винаги са наша отговорност, нека се погрижим нашите деца да не страдат излишно от собствените ни недостатъци. Тук са изброени основните слабости, които допускат родителите при раздяла и от които най-потърпевши са децата ни. Ако искате да сте добър родител, можете да ги избегнете.

Никога не спорете пред детето си, не се карайте и не проявявайте негативност към партньора си. Обикновено след раздяла и доста преди нея ние сме непрекъснато в конфликти с половинката си. Тези конфликти често прерастват в скандали, викове и открита агресия. Именно това са случките, които травмират детето ви много повече от самата раздяла. Точно по това детето усеща, че семейството му е разбито. Ако детето ви не е свидетел на вашите конфликти, то много по-спокойно и уверено ще посрещне новината, че вече няма да живеете заедно. А ако е твърде малко, може дори да не разбере, че се случва нещо кардинално в живота на всички ви. Винаги, когато сте с него се дръжте спокойно, приятелски и дружелюбно с партньора си. Да, трудно е. Може след това да си покрещите по телефона, но пред детето се дръжте цивилизовано. По този начин вие му давате увереността, че държите нещата под контрол. Че дори и да не живеете заедно, запазвате добри отношения един с друг и все още сте приятели. По този начин вие му давате „разрешение“ да се държи и с двамата добре; да знае, че може да разчита и на двама ви, и че не е длъжно да избира един от вас, а може да обича и татко и мама.

Големите решения, които предстоят и които касаят детето ви, ги обсъждайте с таткото/майката, не ги взимайте еднолично и сами. Ако на детето му предстои ски училище в детската градина или лагер в училище, не взимайте решението сами, а веднага предложете „Нека се обадим на татко/мама и ще го обсъдим“. По този начин допринасяте детето да вижда фигурата на другия родител като човек, който също е отговорен за него и за случващото се в живота му. Учите го да взима предвид решенията и мнението на бащата/майката, което ще му бъде от полза както във вашите отношения, така и в бъдеще, когато стане възрастен. Освен това придава и елемент на загриженост на другия родител – т.е. той също има мнение за мен и живота ми и неговото мнение също е важно.

Ако на детето му предстоят важни събития, бъдете там и двамата. Независимо дали събитията са футболен мач, първи учебен ден, тържество в детската градина или медицински прегледи и процедури, важно е детето да усеща подкрепата и на двамата си родители. Безкрайно много деца са оставали разочаровани от липсата на татко на първия им мач или друго състезание. Родителското присъствие е важно и има за цел да накара малчугана да се почувства значим, обичан и подкрепян. Един родител не е достатъчен и не може да замени присъствието на другия, особено на фона на другите деца, които са с двама родители. Можете да приобщавате другия родител дори и чрез обаждане по телефона веднага след като детето направи нещо важно и за първи път, което съпътства развитието му. Например веднага след първата написана буквичка или кълбо напред, можете да се похвалите заедно на татко/мама по телефона.

Не говорете пред детето нищо лошо за бившия си съпруг/съпруга. Раздялата сама по себе си е достатъчно стресираща за детето. По-стресираща може да бъде само загубата на родител заради смърт. За детето и двамата родители са важни и значими фигури. Когато ние, разочаровани и обезверени от разрива между нас започваме да обиждаме партньора си пред детето, то хем се чувства наранено, защото обича този родител, хем се чувства длъжно да остане на ваша страна, защото все пак живее с вас и иска да ви зарадва. Никой няма полза от това детето да се чувства раздвоено и виновно. Говорейки лошо за другия родител, всеки от вас поставя детето в ситуация, в която когато е с вас, то се съгласява негласно с вашите упреци и дори ви подражава. Но срещайки се с другия родител прави същото, защото се чувства длъжно да угоди и на него. Не нагнетявайте излишна вина в детето си. Дори и да мразите партньора си в този момент, детето ви има нужда от него. Не го карайте да страда заради вашите грешки и конфликти. Преживейте и изговорете негативните си емоции към бившия партньор насаме или с приятел и не натоварвайте детето си.

Не манипулирайте другия партньор с часовете за виждане на детето. Любимият прийом на майките, които наказват бившите си съпрузи с лишаване от срещи с детето. Всъщност вие наказвате детето си повече, отколкото съпруга си. Един възрастен може да се справи с негативни преживявания като липса, вина, срам, гняв, самота много по-добре, отколкото едно дете. Детето няма ресурсите, с които да се справи с това и за него е много трудно да разбере защо не се среща с баща си. Постепенно то започва да вярва, че таткото не се интересува от него или че не е загрижен. А на по-късен етап, че не го обича и се чувства изоставено. Не причинявайте тази травма на детето си, за да накажете баща му. Не е нужно да се придържате към предписанията на съда за два уикенда месечно и една сряда вечер.  Ако другият родител иска да види детето си извън присъденото на делото за развод, позволете му го. Детето ще се радва на двама любящи родители, а вие ще получите свободно време като бонус.

Не отказвайте да поемете грижите за детето, ако другия партньор има лични задачи – това може да послужи като чудесно наказание спрямо партньора ви, но всъщност онзи, който искрено наранявате, е самото дете. Ако мама има лични задачи, които иска да свърши, тя ще намери време – има детски клубове, детегледачки и дори съседката понякога може да свърши тази работа, но онова, което ще остане в съзнанието на малчугана е, че татко не иска да ме гледа. Когато един родител отказва да поеме грижа за детето /дори и да е за няколко часа/, то се чувства изоставено, маловажно и необичано. Може дори да се почувства като товар, за който родителят няма време. Междувременно на децата не им убягват важни неща като факта, че винаги уикенда намирате време да отидете за риба или всяка вечер сте във фитнеса или на бира с приятели. И колкото и да са малки, си правят изводите, че за онези неща, които са важни за вас, винаги намирате време.

Не говорете пред детето нищо лошо, нито за другия родител, нито за неговото семейство. Детето обича еднакво всичките си баби, дядовци и роднини. За да се усеща то сигурно и спокойно, и да расте в сигурна среда, колкото по-голямо е семейството му, толкова по-добре. Така че, забравете за несъгласията и омразата си към семейството на партньора и оставете детето да обича всички членове на семейството си. Колкото и вие да не харесвате родителите на партньора си, не позволявайте вашият негативизъм да се прехвърля върху детето ви. Ако бабите и дядовците искат да прекарват време с внуците си, позволете им го. По този начин и детето ви ще има повече близки роднини, и вие ще имате повече свободно време за себе си и за почивка.

Не изоставяйте детето си, изоставяйки партньора си. Грешка, характерна за татковците. Разделяйки се с половинката си, един мъж отново става свободен. Той няма домакинство, за което да се грижи; няма родителски срещи в училище; няма дрехи за гладене и вечеря за сервиране; от него в повечето случаи се иска известна сума за издръжка на детето и срещи два пъти месечно. Майката е тази, която продължавва да има всички тези ангажименти и която носи основната отговорност за семейството, макар и с един член по-малко. По този начин бащите се връщат към ежедневието си на свободни ергени и малко по малко този начин на живот започва да им харесва и им става присъщ. Намират все по-малко време за срещи с децата си и оставят целия товар и отговорност на майките. Бившата ви съпруга може да се справи с това, но детето ви не може. Участвайте в живота му, сякаш все още живеете заедно. Разговаряйте с него всеки ден, взимайте го от училище и градина, вечеряйте заедно, ходете с него на различни мероприятия. Присъствайте! Може да не обичате вече майката, но не правете грешката да лишавате и детето си от любов.

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в Взаимоотношения в двойката, Зона за родители. Постоянна връзка.