Да, така е, обаче… 10 мисловни грешки, които да спрем да допускаме

Сигурна съм, че на всяка жена й се е случвало да стои с възхитен поглед пред витрината на магазин, почти влюбена в роклята на манекена, изпивайки с очи точно онзи нюанс на синьото, за който мечтае откакто се помни и в крайна сметка да си тръгне, без да я купи с мисълта: „Да, прекрасна е, но точно сега не мога да си я позволя”. В повечето случаи до края на деня настроението ви е далеч под необходимия минимум, започвате да се ядосвате на ниското възнаграждение, което получавате за работата си; на партньора си, затова, че не можете да разчитате на него за помощ; на образованието си, защото то е виновно за малката ви заплата и накрая на световната икономика, заради кризата в момента, която не ви позволява да притежавате така желаната дреха.

Какво точно правим с мислите си, докато обвиняваме цялата планета за факта, че не сме удовлетворили едно свое желание? Случаят има и друг вариант: на оперативката в началото на работната седмица се разглежда вашето проучване, което сте направили на пазара. Вие сте вложили невероятно много усилия, занимавали сте се с това целият последен месец, дори сте работили вкъщи през почивните дни. Шефът ви преглежда доклада и отсича: „Проучването, което си направил е чудесно наистина, но не включва аудиторията на ….. „ краят на изречението може да бъде какъвто и да е друг. Важното е, че колкото и чудесен да е доклада ви, има едно малко, но съществено „НО…” Винаги, когато до нашият мозък достигне изречение, включващо „НО…” той пропуска всичко казано преди това, и се фокусира само върху пропуските или минусите, изброени след „НО”-то. А след „НО” обикновено следват само негативи, което означава, че ние чуваме единствено отрицателните факти от всичко казано.
„Да, така е, НО…” се използва не само от недоволни шефове, а и от самите нас и то ежедневно. Както за всеки друг израз, и този има своите положителни страни – когато го използваме градивно и на място, например: „Да, ще се радвам да се видим тази вечер, но нека да бъде след 20 часа, защото до тогава съм заета.” В този и в много други случаи, използването на „Да, но…” е на място и полезно. Когато обаче го чуем от шефа си в по-горния смисъл, това обезсмисля всичките ни усилия от последния месец, защото звучи като „ Каквото и да си говорим, работата ти куца и не е свършена докрай!”
Придържайки се към този начин на мислене, който използваме когато се отказваме от идеалната за нас дреха, ние се отказваме от много други неща, които биха били достъпни до нас, ако мисленето ни беше малко по-различно. Фактът, че мечтаното пътешествие до Африка струва цяло състояние не е причина да си кажете „Да, искам да отида там, но е прекалено скъпо за мен и никога няма да мога да си го позволя” , защото това е начин на мислене, който обезкуражава и носи негативни емоции. Сега погледнете на скъпата екскурзия по друг начин: „Да, сега не мога да си го позволя, но ще работя повече и един ден, съвсем наскоро, ще мога!” Казано по този начин, това би могло да ви мотивира в работата, в спестяването на повече пари и да направи процеса на очакване на преживяването приятен и ползотворен.
Кога използваме този начин на мислене в неговата вредна форма? Обикновено го правим, когато искаме да се оправдаем за нещо или някого. Когато не смеем да поканим красивото момиче от 4-тия етаж на среща, тъй като сме сигурни, че тя няма как да се заинтригува от нас; когато си отказваме да отидем на интервюто и да рискуваме да получим по-добра работа, защото там ще има още 20 съвършени кандидати и няма как да изберат точно нас. Или когато приятел ни моли за шести път този месец да отидем да нахраним котката му, апартамента му е на другия край на града, а ние не смеем да му откажем и започваме да си търсим оправдания, които да ни извинят. И в трите случая мисленето в стил „Да, но…” е неправилно. То ни лишава от възможността да излезем с момичето, което ни харесва, помага ни да се откажем от евентуално професионално развитие и накрая ни пречи да откажем твърдо на проявяващия наглост приятел и ни кара да шикалкавим.
Как да направим така, че да се застраховаме от вредната употреба на „Да, но…”?
Най-лесният начин е в ежедневния си речник да заменим „Да, но…” с „Да, и…” Защото именно цената на мечтана екскурзия може да ни накара да изкарваме повече пари и да си кажем: „Да, това пътуване е скъпо, и аз ще се мотивирам да печеля повече пари, за да си го позволя!” Или „Сигурно за тази позиция наистина има много кандидати, и затова е предизвикателство да кандидатствам там!” Друг сигурен начин да се предпазим от мисленето в стил „Да, но…” е да мислим в обратен ред. Така сафарито в Африка би изглеждало по следния начин: „Да, наистина е страшно скъпа тази екскурзия, и аз на този етап не бих могъл да си я позволя. Но аз мога да започна да спестявам повече пари и да ги пазя за това. Мога дори да сменя работата си, за да имам по-голямо възнаграждение и в крайна сметка след една година да успея да осъществя мечтата си. Стилът на „Да, но…” води мислите ни през лабиринт от негативи и не ни позволява да видим положителните страни или качества на въпросната ситуация. Променяйки нещо в стила на мислене, желанията стават по-близки и достижими и ни позволяват да набележим пътищата за постигането им.

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в 10 грешки на ума, които допускаме всеки ден. Постоянна връзка.