ДИСЛЕКСИЯ – НЕДОСТАТЪК ИЛИ ДАР?!?

disleksia

Повечето родители с нетърпение очакват онзи момент, в който малкия им син или дъщеря ще започне с усилие и трепет да произнася първите си кратки думички, следейки с пръстче буквите в текста на буквара. Първите думи и първите срички, прочетени от първокласника са като песен в ушите на родителя. За една част от децата обаче четенето е мъчителен и неприятен процес. Буквите са нещо като йероглифи, които им е трудно да свържат в думичка и да произнесат гладко и равномерно. Процесът на четене е неимоверно по-труден за тях, отколкото за останалите. След него следват писането, математическите задачи и проблемите с паметта и заучаването на урока.

 

Дислексията е спомената с това нейно наименование за първи път от немския офталмолог Р. Берлин през 1884 г. Той съставя новия термин от гръцките думи „dys” , което означава „болен” или „труден” и “lexis”, което се превежда като „дума”. През годините по-късно започват да се смесват различни термини, сред които „специфични обучителни затруднения” или „специфични нарушения на способността за учене”. Към този момент различните специалисти и автори продължават да наричат дислексията с различни имена. За родителите обаче е по-важно да знаят какво точно означава тя и как да я разпознаят. В България от известно време насам се говори много за нарушението дислексия – дали защото напоследък повече деца имат подобни проблеми или защото едва сега обществото започва да ги разбира е отделен въпрос.

Дислексията не се определя като болест, защото тя не е състояние, което може да бъде излекувано. Това е нарушение с неврологична природа, което оказва влияние върху способността за учене при децата. Повечето хора я свързват само със способността за четене, но всъщност тя въздейства и върху много други области като писането, математическите умения и разбиране, както и върху способността за запаметяване.

Как да разпознаем подобно нарушение у първокласника? Децата с дислексия разбират буквите по различен начин от останалите, често бъркат звукове или букви с близко звучене и такива, които са със сходно разположение в пространството. Сред най-често срещаните грешки, които допускат те при четенето и писането са замяната на „б” с „п”, „т” с „д”, „к” с „г”, главно „Е” с главно „Ш” /пример за пространствено разположение/ и други сходни от гледна точка на зрителното и слуховото диференциране букви. При математическите задачи се срещат затруднения, свързани с разбирането и функционирането на числата, невъзможност за разбиране на елементарни математически характеристики като събиране, изваждане, умножение, деление и трудности при интерпретацията на математическите знаци. При писането се срещат трудности и замяна на буквите, които имат еднакво звучене при произнасяне, невъзможност за спазването на реда, неравномерно големи или малки букви. Паметовия дефицит при децата с дислексия не е свързан с интелектуален такъв, а по-скоро с неспособността за кодиране на информацията, затрудненото съхранение на информацията и следствие на това ниската мотивация на децата с дислексия.

Когато всички тези характеристики и проблеми се съберат на едно място, у детето се появява сблъсък между очакванията на родителите и учителите и невъзможността му да отговори на тези очаквания. И ако гореизброените затруднения са с чисто обучителен характер, то като тяхно следствие се появяват емоционални и поведенчески проблеми у детето, свързани със затрудненията му в училище. През последните години броят на децата с обучителни затруднения нарасна и паралелно се увеличават и материалите по темата, както и специалистите, работещи в тази област.

За родителите, а и за самите деца обаче е важно да знаят, че дислексията не е болест или увреждане, което да ги кара да се притесняват. Напротив – децата с дислексия наред със затрудненията си или именно заради тях, притежават напълно различен начин на мислене от останалите и са със силно креативни възможности. Те развиват изключителни способности в областта на изкуството и творческото мислене, притежават силна интуиция, много добри пространствени възприятия, умения за рисуване или артистични заложби. Има исторически доказателства, които свидетелстват, че едни от най- известните хора в историята на човечеството са били дислектици. Сред тях срещаме имената на Леонардо да Винчи и Айнщайн, Ханс Кристиан Андерсен, Александър Бел, Томас Едисън и много други. Сред нашите съвременници има известни дислектици в шоубизнеса, политиката и дори американски президенти. От началото на новия век японски бизнес структури, занимаващи се с рекламен дизайн наемат сред специалистите си хора с дислексия, защото вярват в техния нестандартен начин на мислене и креативност. Доказано е, че за сметка на трудностите, произтичащи от неспособността за разбиране на буквите и числата, мозъкът на хората с дислексия компенсира чрез изключително развити други способности, които ние, останалите, няма как да притежаваме.

От всичко казано до тук следва дислексията да не се възприема като недостатък или наказание нито от родителя, нито от самото дете. Тя е състояние за цял живот, което не се лекува с помощта на медикаменти или повторяемост на уроците до втръсване. Дислектиците улавят смисъла и запаметяват по-добре при слушане и при нагледно представяне на урока, отколкото при четене. За учителите и родителите има достатъчно материали, които биха им помогнали да обяснят на детето с дислексия уроците и да му помогнат да ги разбере и запамети. Наред с научаването на уроците и стремежа към високи оценки обаче не бива да забравяме, че в малкото дете, което не успява да чете и пише като останалите се крие някакъв талант или начин на мислене, който може да открие следващото изобретение, което ще улесни живота на хората, ще го направи по-приятен и ще остане в историята.

* Тази статия има информативен и образователен характер. Тя по никакъв начин не може да замести консултацията със специалист.

 

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в Зона за родители с етикети , , , , . Постоянна връзка.