ЖЕРТВИ ИЛИ ПОБЕДИТЕЛИ – ИЗБОРЪТ Е НАШ!?!

Всеки от нас поне веднъж в живота си е играл ролята на аматьор – психолог за някой близък приятел. Да, приятелството често го изисква. Седиш и в продължение на няколко часа слушаш безкрайните оплаквания, мърморения и депресиращи случки, довели до срив най-добрия ти приятел. Нерядко се случва и на нас самите да имаме нужда от това, някой да ни изслуша и да ни даде съвет. В повечето случаи обаче приятелите не успяват да разделят правилното и мълчаливо слушане от случилото се и се включват в оплакванията наравно с говорещия. Какво правим ние докато се оплакваме от всичко и от всички и колко правилно постъпваме като прехвърляме всичкия си негативизъм върху някой друг, доброволно приемайки етикета на „жертва”?

 

Неприятните моменти са част от живота на всеки от нас и ако не ежедневно, то доста често преливат ръба на чашата и имаме усещането, че не можем да понесем повече. Понякога са свързани с конфликт на работното място, друг път партньорът ни не постъпва както ние очакваме, не на последен ред роднините около нас искат неща, които ние не сме готови да им дадем.

Човешката психика е устроена така, че при сблъсък с негативен или нежелателен момент ние сме по-склонни да обвиним хората около себе си или обстоятелствата за случилото се. Изключително рядко ще посегнем на личното си спокойствие и безкомпромисно ще поемем вината за ставащото, стоварвайки цялата отговорност на собствената си съвест. Обвиняването на някой друг осигурява спокойствие на психиката ни само на пръв поглед, а ако се случва прекалено често, ние започваме да се превръщаме в така наречените жертви и свикваме да живеем по този начин. Каквото и да се случи в живота ни, вината винаги е на някой друг. Ако закъснеем за важна среща, от която зависи бъдещата ни кариера, вината е на сутрешните задръствания или на стария ни автомобил, който отново е засякъл точно на светофара. Ако важна за фирмата сделка се провали, вината е на колегата, който не е изпратил договора навреме, но не и наша, защото нашият доклад е зависел от неговата работа. Каквото и да се случи, вината най-често е в обстоятелствата, времето, политиката, колегите, шефа или роднините, и едва когато всички други възможности са изчерпани, тогава може да решим, че и ние носим някаква отговорност за случилото се. Като обвиняваме всичко останало, ние приемаме, че не сме имали възможност за избор и че нещата просто се случват. Истината е, че възможността за избор зависи от нас и в повечето случаи ние сме длъжни да се възползваме от нея. Ако не оползотворяваме изборът, който ни е даден, просто влизаме в ролята на жертвата, от която никога нищо не зависи и която просто е притисната от обстоятелствата или хората около себе си. А това поведение не води до нищо добро и успешно в живота ни.

Ако се улавяте, че често влизате в ролята на жертва и се оплаквате от случващото се около вас, може би имате нужда от промяна в начина си на мислене. Следващият път, когато някой колега ви помоли да свършите и неговата работа, просто можете да откажете и да отвърнете, че вашата работа е свършена и имате нужда от време за почивка. Ако приятелката ви пак поиска новата ви рокля или бижу на заем, спокойно можете да отговорите, че ако спестява малко повече и се откаже от една вечеря навън седмично, може да си позволи ново бижу, за да спре да използва вашите. И ако колата на светофара отново засече и с това ви проваля важна среща, можете да вземете градския транспорт, ако не е по възможностите ви нов автомобил.

Веднага някой може да каже, че това звучи лесно като предложение, но като изпълнение не е точно така, тъй като хората около вас очакват да се държите по начина, по който искат те. Всъщност хората около нас се държат така, както виждат, че им позволяваме ние самите. Ако колегата по бюро вижда, че всяка сутрин го покривате в офиса, докато той се появи и вършите и неговите задължения, няма да има причина да започне да идва на работа навреме. Ако децата ви изслушват роптаенето ви относно почистването на детската стая, но виждат, че вие така или иначе вечерта я почиствате, няма нужда да я почистват сами. Оставете ги да стоят в мръсната стая една седмица и не си правете труда да я почиствате и без изобщо да е необходимо да мрънкате и да се карате, те просто ще започнат да си изпълняват задълженията и да носят отговорностите си.

Когато ние сами се поставяме в ролята на жертва, останалите около нас се превръщат в умели манипулатори. Най-често срещаните манипулатори, с които се сблъскваме ежедневно са децата, роднините и партньорът, колегите или шефа на работното място и чиновниците в институциите. И всички те ще се възползват от нашата роля на „жертва”, ако това им е по-удобно и ако виждат, че ние сме готови да играем по техните правила. Понякога и ние самите влизаме в ролята на манипулатори, когато искаме да постигнем нещо, което иначе не би било лесно. Колко пъти сте използвали чувствата на партньора си, за да задоволите някаква своя потребност? И по-важното – колко пъти вие самите сте били манипулирани от близките си, тъй като доброволно сте поели ролята на жертвата, която няма право на избор?

За да избегнем това, можем просто да се научим да отговаряме с думичката „Не!” „Не!” на партньорът ви, който отново не изпълнява неговата част от домакинските задължения, „Не!” на децата, които винаги се обръщат към вас, тъй като другият родител няма време за тях и „Не!” на колегите, които очакват от вас да поемете и техните задължения.

Възможностите са много, но преди това вие самите трябва да си отговорите на въпроса жертва ли сте или победител? Изборът е ваш!

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в SELF HELP с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>