За майчинството, готовността да си родител и следродилната депресия

* Статията е написана по реални преживявания на една майка и няма претенции да бъде с професионално звучене.

В живота на всеки човек идва момент, в който се появява желание да стане родител. Ако това желание е добре обмислено и планирано, обикновено се очаква, че родителството ще е приятен и спокоен процес. А и нали хората казват, че това е най-хубавото нещо на света. Тук ще разгледаме родителството от гледната точка на жената, а именно – майчинството. Какво се случва с жената непосредствено след раждането и как по-лесно тя да се адаптира към новата ситуация в семейството. Ако сте мъж, то можете да прочетете тази статия, за да знаете какво изпитва половинката ви и как да й помогнете в тези трудни за нея моменти.

Напоследък се наблюдава тенденция към все по-късно майчинство – съвременните жени предпочитат първо да подсигурят професионалното си развитие и финансовата си обезпеченост и тогава спокойно да се отдадат на отглеждането на детето си. По-зрялата възраст обаче наред с по-отговорно отношение към бременността и майчинството предполага и по-тежко изживяване на всички физически и психически промени, съпътстващи тази промяна. Причините за това са както в хормоналните промени на по-зрелия организъм, така и поради факта, че по-възрастната жена има улегнал и типичен начин на живот, с който й е по-трудно да се раздели.

Ще оставим физическите промени на майчинството на медицината, и тук ще разгледаме психическите трудности, с които се сблъсква жената, когато стане майка. За тези промени е изписано и изговорено много и те са известни като т.нар. следродилна депресия. Не всички жени се сблъскват с нея, но голяма част от майките я изживяват и този процес усложнява и майчинството, и осъществяването на топла и здрава връзка с новороденото още в самото начало.

И така…., какво да очаквате, ако ви предстои да станете майка или вече сте станала, но не успявате да се радвате на случващото се? Следродилната депресия обикновено настъпва след пристигането ви вкъщи и поемането изцяло  на грижите за новороденото. Обичайните симптоми са тъжно настроение и плач. В плач можете да избухнете както поради някаква реална причина, така и напълно безпричинно. Ако бебето плаче, най-често майката в депресия плаче заедно с него. Ако пък всичко с него е наред, вида на мръсната къща, която обикновено сте свикнали да поддържате в изряден вид, може да ви разплаче. Бихте могли да се дразните от всички бебешки вещи, разпръснати из целия ви дом. Може да изпитвате усещането, че сте се заели с непосилна задача, с която кой знае как всички останали жени се справят, но явно вие не успявате. Може да не понасяте мисълта, че от тук насетне в къщата винаги ще са разхвърляни детски играчки, биберони и пелени. Нормално е дори да стигнете до там, че да мислите, че с вашия живот е свършено и в бъдеще ще сте само майка, но не и жена, не и личност. Промяната, с която се сблъсква жената след раждането е толкова голяма, че е допустимо да имате усещането, че оттук нататък няма да имате време за себе си и за собствените си интереси. Именно от това усещане произтича и съзнанието, че животът ви е свършил и се появява желанието да върнете времето назад. От това желание неизменно следва и чувството за вина, което ви напомня, че за новия малък член на семейството вие сте най-важния човек, а всъщност не можете да се справите  с това. Съзнанието, че всички останали някакси се справят с това, а вие не успявате, ви кара да се чувствате виновна, некадърна и лоша. Мисли от рода на „Не ставам за майка”, „Това не е за мен”, „Защо никой не ме предупреди, че е толкова трудно” неизменно съпътстват живота на майката в депресия.

От особена важност за справянето с всички тези негативни усещания и състояния е присъствието и подкрепата на близките. Партньорът е най-важния човек, от чиято емоционална подкрепа има нужда младата майка, и разбира се, чисто физическата помощ на някой друг близък. Заедно с новия член на семейството възникват и много нови задължения, така че старите физически дейности по обгрижване на дома и домакинството е желателно да бъдат поети от някой друг, поне временно. По отношение на таткото, който също е изправен пред предизвикателството да се справя с много нови реалности, то той трябва да знае, че на майката й е в пъти по-трудно, отколкото на него. Жената със следродилна депресия има нужда от непрекъсната демонстрация на любов и внимание. Фактът, че тя се чувства неспособна да се справи с новите си задължения е задължително изискване таткото да й демонстрира, че тя всъщност се справя и то много добре. /татковци, дори и това да не е истина, излъжете – майката в този момент има нужда от тази лъжа/. На младата майка й е необходимо време, за да свикне с новороденото, с къщата, пълна с пелени и бебешки шишета, с безпорядъка, който цари в първите дни, докато още не сте се научили да се грижите един за друг с малкия нов член на семейството.

Всички тези симптоми обаче имат своя край. При някои жени положителната промяна настъпва след 2 до 3 седмици, при други е необходимо повече време. Именно това е нещото, което младата майка не трябва да забравя и което ще й помогне да понесе по-лесно този труден период.

Като завършек ми се иска да кажа няколко думи, отнасящи се и до двата пола. Да си мислиш, че си готов да станеш родител в повечето случаи няма нищо общо с онова, което се случва след като родителството стане факт. Цялата готовност от преди това се изпарява и виждаш, че всъщност реалността е много различна. Целият ти живот се променя и за теб промяната е толкова по-трудна, колкото по-дълго време си живял с навиците си преди това. Т.е. с възрастта и на двата пола им става все по-трудно да променят живота и навиците си и да напаснат ежедневието си с това на малкият нов член на семейството. И точно когато и на таткото, и на майката им се струва, че това е най-трудното предизвикателство, с което са се заели, и че може би няма да се справят… точно тогава идва денят, в който започвате да успявате, да се обичате, да свиквате един с друг……., да следите първата усмивка, първия сънен поглед, първия звук на малкото си човече…….. и разбирате, че вече сте родители, и че се справяте успешно. Просто ви е било необходимо малко време, за да влезете в новата си роля.

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в Взаимоотношения в двойката, Зона за родители с етикети , , , . Постоянна връзка.