За повечето от проблемите в живота носиш отговорност самият ти!

За повечето от проблемите в живота си си виновен самият ти. Поеми отговорност за това. Поемането на отговорност или изборът на жертва, на която всички други са й виновни. Ти решаваш!

Да, знам, че това звучи крайно и отблъскващо за някои хора. Може дори да ви накара да затворите страницата. Ако усетите подобен порив, значи тази статия е точно за вас.

Все  някога сте имали познат, който винаги се оплаква, мрънка и е вечно недоволен. Общуването с такива хора е цяло изпитание и на 10тата минута вече ти се иска да си тръгнеш или да затвориш телефона. Вечно нещо лошо му се е случило, пак е онеправдан и все някой друг му е виновен. Ако имате такъв близък приятел или самите вие сте такива, прочетете следващите редове.

problem

Никой не обича да общува с намръщени и оплакващи се хора. Да, нормално е да искаш да споделиш проблемите си с приятел, но я се замисли каква част от общуването ви е само оплакване? И това всъщност помага ли ти наистина да решиш прблемите си?

В психологията разглеждаме този тип личности като хора с погрешни убеждения в две области – областта на убежденията, че някои неща просто ти се полагат и че ти не носиш отговорност за онова, което  ти се случва. Доста често на въпроса защо нещо не се е получило, този тип хора отговарят с: „Защото шефът ми е недалновиден…“, „Аз съм само служител, нищо не мога да направя.“, „Градския транспорт отново ме забави.“ Ако не успяват да си намерят по-хубава работа, отговорът обикновено е: „ Навремето исках да запиша художествена паралелка, но нашите ме набутаха в математическата.“ Или „Падна ми се лош въпрос на приемния и не успях да вляза в жалата специалност“. А ако говорите общи неща за политика или общество: „Те всички успели хора са мошеници“, „Всички политици са един дол дренки“ и т.н.

Примерите могат да бъдат много, но основното послание от думите на този тип личности са, че винаги някой друг носи отговорността за несполуките в техния живот. Този някой биха могли да бъдат родителите, учителката в първи клас, задръстванията, правителството или глобалното затопляне. А това е неправилно. Доста по-лесно е да обвиниш някой друг за неуспехите си, но освен невярно това е и вредно за теб самия.

4-project-management-problems-and-how-you-can-address-them-1

Да прехвърляш отговорността за собствените си несполуки означава да обвиняваш някой друг за действията или бездействията си. Да, има ситуации, в които наистина някой друг е отговорен, но дори и тогава вие бихте могли да промените нещо. Как? Ето няколко кратки правила, с които да опитате:

  • Всеки път, когато се улавяте, че обвинявате някой друг, си задайте въпроса къде е моята отговорност за всичко това? Какво направих или не направих аз, за да се стигне до тук?

Ако родителите са те записали в математическа гимназия, а ти си падаш по езиците, какво ти пречи след гимназията да се пренасочиш към друг тип образование? Или ако градския транспорт е закъснял, защото е час пик, какво ти попречи на теб да излезеш 15 минути по-рано, за да стигнеш навреме? Задръстванията не са от вчера или от днес – ти си възрастен, би могъл да го предвидиш.

  • Добра идея е в продължение на няколко дни да записвате всички случаи, в които сте прехвърлили отговорността на някой друг и сте мърморели за това. Като започнете от „нямах дребни за билет и ме глобиха“ и стигнете до „не си предадох проекта навреме, защото колежката не ми даде нужните данни в срок“. Истината е, че във всеки от тези случи вие има какво да направите, за да промените обстоятелствата. Можете да вървите пеш, да слезете и да развалите пари в магазин, да досаждате на колежката си през два часа или да подадете оплакване до по-висшестоящ. Това, че нищо не сте предприели е ваша отговорност и вие сте взели такова решение, което си има нормални и обикновено негативни последствия.
  • След като прегледате записаното в края на деня си задайте въпроса, какво днес бих могъл да направя по различен начин, за да имам различни резултати? Къде съм могъл да поема отговорност и да постъпя по-различно?
  • Упражнявайте се във взимане на решения всеки ден. От къде да си вземете обяд, кой вестник да четете, кога да отидете на гости на родителите си или в кое заведение да се срещнете с приятел. По този начин взимането на решения ще стане лесно и достъпно за вас, а това ще рефлектира в поемането на по-голяма отговорност. Дори и да вземете грешно решение, то ще ви е от полза следващ път в подобна ситуация.
  • Всяко ваше поведение е плод на избор – дали да се храните от едно и също място всеки ден, кой мобилен оператор да използвате, какъв прах за пране да купувате. Поемете отговорност за тези дребни неща от ежедневието и по този начин, свиквайки с това ще се научите да носите отговорност и за големите и важни неща в живота си.
  • Ако сте родител – тези нови умения ше бъдат от полза и за вашите деца. Обикновено децата учат и моделират поведението си не толкова от това, което им казваме, а от това, което ние самите демонстрираме като поведение и начин на живот. Нали не искате вашите деца да са жертви на нечии чужди планове и решения, които да се оплакват от живота, вместо да го решават?

 

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в SELF HELP. Постоянна връзка.