Интервю за вестник „Телеграф“

11048748_863675190375568_3778431640423299063_nЗащо българката ражда все по-късно и все повече жени са готови да отгледат детето си сами? Как се отразява прекалено ранното отделяне на детето от майката?

Тези и още интересни въпроси ми бяха зададени от журналиста Полина Тодорова от вестник „Телеграф“. Отговорите в изданието от 18/06/2015г и тук:

 

 

 

 

Това е тя:
-родена 1980 г. в гр. Мездра, завършва средното си образование в гр. Враца
-през 2003 завършва културология в Югозападен университет „Неофит Рилски”
-през 2007 г. завършва приложна психология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Има две допълнителни специализации по „Психология на управлението и човешките ресурси“ и „Съдебна психология“.
-работата й като психотерапевт е фокусирана главно върху тревожни състояния, хранителни разстройства, зависимости и др. Работи и с деца с емоционални и поведенчески проблеми, с обучителни затруднения, както и със семейства и двойки в криза.

Г-жо Лалчева, наскоро беше оповестено изследване, според което все повече българки отлагат момента на раждане. Къде се крие причината според вас?
Подобна тенденция се наблюдава в България от около 20 години и е характерна предимно за големите градове, в които жените предпочитат първо да имат сериозни основи в професионален план и едва тогава мислят за дете. В по-малките населени места все още жените създават семейство и деца на далеч по-ранна възраст. Напоследък българката започна да поставя пред себе си все по-високи цели и съответно изисквания – тя иска по-високо образование, по-добре заплатена работа, по-голяма професионална реализация. Всичко това я прави по-самостоятелна, което е другият аспект на късното раждане и е свързан с независимостта – една реализирана жена на около 30 години среща проблем в това да бъде зависима от някой, най-често съпруг или партньор. Сама по себе си появата на дете също прави жената зависима, дори и тя да е независима в личния си живот. Така че желанието на жената за независимост е леко илюзорно. За щастие подобен тип самотни майки, тоест жени, които осъзнато раждат без стабилна връзка, са по-скоро изключение.
По-добра майка ли е по-възрастната майка?
По-възрастната майка без съмнение е по-зряла майка. Това обаче в никакъв случай не е гаранция, че тя ще бъде по-добър родител. Има жени, при които майчинството е приоритет, мисия, и те копнеят за това още от ранна възраст. Те нямат мотивацията и амбицията за кариерни постижения. Жените, които обаче са ориентирани професионално, са склонни да отлагат момента на раждането на деца. Те обаче са много по-осъзнати поради възрастта и опита си и знаят какво трябва да отделят на детето като нужди и внимание. Въпросът е и този момент да не се отлага прекалено много – в моята практика имам пример на жена, на около 20 години, чиито родители са почти на 60. В момента тя е с огромни проблеми – всички породени от отношенията в това семейство и емоционалното и обгрижващото вкопчване на родителите в нея, именно заради късната й и трудна поява.
Същото проучване показа, че всяка пета от българките, които все още не са станали майки, са готови да има дете, дори и без мъж до себе си…
Това също е феномен, който се наблюдава в последните две десетилетия. Днес повече от 50% от децата са или от разведени семейства или от двойки, които живеят на семейни начала, но без брак. Именно заради тази промяна на нагласите в обществото жените вече не се страхуват да родят и без да имат мъж до себе си. Обикновено това са жени над 33-35 години, които не са срещнали подходящ според разбиранията си партньор и са финансово независими до степен, в която са убедени, че могат да се справят сами с отглеждането на бебе. На тази възраст се появява и страхът, че времето отминава и че ако скоро жената не забременее, след няколко години може и да няма възможност за това. Съвсем друг е въпросът как обаче липсата на фигурата на бащата се отразява на детето. Във всички случаи тази празнина се усеща от него и за да се компенсира поне донякъде е нужно в обкръжението на майката да има мъжка фигура, която да играе ролята, ако не не баща, то поне за образец на мъжкото поведение – това може да е неин брат, баща, постоянен партньор. Ако той липсва, детето израства с изкривена представа за модела на семейството, често и с изкривена представа за мъжката фигура и роля.
Не са ли знак обаче тези тенденции, че семейството като изцяло се променя?
Още е рано да говорим за радикална промяна на семейния модел. Ако тези тенденции се запазят, след 20-ина години бихме могли да говорим в тази насока. Лично аз обаче не смятам, че в близките години семейството ще загуби свойството си като градивна и най-важна спойка на обществото. Все пак е факт, че отношенията в него се променят и то сериозно – аз имам клиенти, които почти не поддържат връзка с родителите си. Причина за това отчуждаване са и илюзорните представи за близост, които ни дават модерните технологии. Те в никакъв случай не създават истинско общуване, което да се основава на внимание, на уважение, на близост, на съпричастност, на любов, на подкрепа, така че да усетиш семейната среда в същността й.
Убиват ли тези технологии семейството?
Най-малкото разрушават общуването в него и нарушават комуникацията, която би трябвало да е в основата му. Преди години, когато беше бумът на компютърните игри, се роди едно цяло поколение геймъри, които днес имат огромни проблеми с общуването. Те са израснали пред компютъра, играли са пред монитора денонощно и почти нямат опит в реалната и жива комуникация. Преди месец при мен дойде точно такъв млад мъж, на близо 30 години, който скоро беше изоставен от приятелката си. След раздялата той се чувства напълно изгубен, изключително трудно му е да създава нови контакти…Модерните днес технологии – телефоните, чрез които сме непрекъснато в мрежата, създават други проблеми. Те обаче отново произтичат от примера, който дават родителите. Затова аз непрекъснато съветвам – изключвайте телефоните си след 18 часа. Времето след това е времето за семейството, часовете, в които трябва да попитате детето си, партньора си как е минал денят му, какво ще прави утре, къде искате да заминете заедно. Напоследък все повече чувам, че хората не вечерят с близките си и всеки хапва, когато има време. За мен това е страшно нездравословно от психологическа и емоционална гледна точка, защото се изгубва връзката между членовете на семейството.
От известно време България е давана за пример като страна с дълго майчинство, с което различни институции намекват, че то може и да бъде намалено. Как би се отразила една такава промяна?
Според мен прекалено ранното връщане на майката на работа и съответно пускането на детето на ясла, означава, че ще отглеждаме поколение от хора, които след 15-20 години ще имат множество проблеми. Прекаленото ранното отделяне от майката се отразява неблагоприятно върху психическото и емоционалното развитие на индивида в бъдеще. Независимо дали детето се отглежда в ясла, от бавачка или баба. Майката е незаменима фигура през първите години на детето. Дете, което е откъснато прекалено рано от майката, може да отключи различни поведенчески отклонения и емоционални проблеми, сред които депресивни и тревожни състояния, асоциалното поведение в юношеска възраст и други. Част от тях се проявяват в училище и се изразяват в агресия или прекалена плахост и неумение за създаване на приятелства.
Кои са най-честите причини, поради които родителите ви търсят заради проблеми с децата си?
Децата не се раждат с проблеми, те придобиват или отключват такива следствие на проблеми в поведението и отношението на родителите. Доста често се срещат отсъстващи бащи – такива, които пътуват прекалено много по работа, заминали са в чужбина или са разведени с майката и не общуват често с детето си. Така че явно е, че в много случаи, когато майката отглежда сама детето си, не се справя достатъчно добре, просто поради прекалено многото и големи отговорности.
Въпреки че законът у нас все още позволява майката да остане две години с детето си, немалко жени предпочитат да се върнат по-рано на работа или пък са принудени на това поради финансови причини. Как обаче се отразява това на децата?
В повечето случаи детето се чувства изоставено и страхът от това изоставяне остава загнезден дълбоко в подсъзнанието му и повлиява на целия му живот. Така на по-късен етап, вече като възрастен той или тя реагира на всичко случващо се в живота – на отношението с партньора, с колеги, с приятели със страха, че отново ще бъде изоставен и прави всичко възможно да предотврати тази опасност. Като поведение това означава неотстояване на собственото мнение, съгласие с чужда позиция, дори вътрешно да не се приема, непрекъснати компромиси. За съжаление в практиката си аз наблюдавам все по-често подобни проблеми.

 

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в Обща. Постоянна връзка.