ИНТЕРНЕТ ЗАВИСИМОСТ!!! ВЪЗМОЖНО ЛИ Е?

Съвременният начин на живот изисква от нас все повече информираност и компетенции. Едно от вече задължителните умения е работата с компютър. Децата ни се раждат едва ли не научени как да се справят с машината, за която преди 30 години дори не бяхме чували. За хората, които работят в офис времето, прекарано пред компютъра ежедневно е повече от 1/3 от целия ден. Ако погледнем статистиките, ще видим, че и децата ни прекарват пред екрана далеч повече от допустимите и безопасни 2 часа на ден. Доколко това ни прави развита и технически грамотна нация и доколко ни вреди? И къде е границата между необходимата работа и безсмисленото прекарване на времето в електронното пространство, водещо до зависимост?

Според последните проучвания учениците прекарват повече време пред компютъра, отколкото в каквато и да е друга дейност. Писането на домашните, срещите с приятели и четенето на книги са заместени или съвместени с електронните средства. Стандартните домашни работи от преди няколко години вече се пишат в електронен формат под формата на презентации и файлове. Срещите с приятели и връстници се осъществяват по скайп или в различните социални мрежи. Все по-малко стават децата, които четат истински напечатани на хартия книги.

При възрастните хора нещата стоят по същия начин – на бюрото в офиса, вечер вкъщи, през почивните дни, когато не би трябвало да се занимаваме с работа, ние намираме причини да стоим пред екрана. Направените проучвания доказват, че използването на Интернет води до зависимост по същия начин, по който това правят алкохолните и наркотичните вещества. И докато на запад се откриват клиники за лечение на зависимости, за които не бяхме чували до скоро, вече има и места, където специалистите учат хората да живеят без да са зависими от Мрежата.

Проведените до момента проучвания и статистики не могат да претендират за научност, но психолозите вече са открили връзка между прекомерната употреба на Интернет и развитието на депресивни състояния. Като евентуални причини за това биха могли да се посочат изолирането от реалния свят, до което води прекалената употреба на компютъра, както и липсата на реални социални контакти. Хората, които провеждат срещите си с приятели пред компютъра не само че се отдръпват от истински социален живот, но и се затварят в себе си и вече не могат да изпитат удоволствие от каквато и да е дейност, ако тя не е свързана с работата в Мрежа или поне с наличието на устройство, което да може да подсигури връзка с Интернет по всяко време. Психолозите определят Интернет-зависимостта като натрапчиво желание да влезеш в Мрежата и неспособност да излезеш от там навреме.

При тийнейджърите се наблюдава и друга плашеща тенденция. Съвременните ученици до толкова са свикнали с писането на смс-и и на електронни съобщения, че Интернет жаргона, който използват с приятели в Мрежата се пренася в ежедневието и в училище. Голяма част от учениците използват съкращенията или цифровите знаци, с които комуникират в социалните мрежи, за да напишат уроците си в училище. Това от своя страна води до липсата на елементарна грамотност в утрешното поколение, от което се очаква да развива бъдещите технологии.

Изолирането в Интернет довежда и до невъзможност за реални контакти – все повече съвременни млади хора започват интимни връзки пред екрана и развиват невъзможност за пренасянето им на живо в действителността. Започването на връзка под прикритието на Интернет анонимност от своя страна дава правото на човек да бъде всичко останало, освен себе си. В електронното пространство можеш да бъдеш всичко, което поискаш и да представиш себе си в светлина, която реално е различна от човека, който си в действителност. Връзки, започнати по този начин са краткотрайни и разочароващи за всички замесени.

Като последващ негативен ефект у хората, зависими от компютъра се наблюдават и проблеми с общуването. Липсата на реална комуникация, която да се извършва тук и сега, на живо, води до невъзможност за използване на невербален език и до съответното му неразпознаване при комуникация. В Интернет емоции като съчувствие, тъга и щастие се показват като анимирани иконки и това от своя страна води до неспособност да използваме невербалните канали за предаване на информация, които са съществена част от човешката комуникация.

И наред с всичко изброено по-горе, безсмисленото стоене в Мрежата отнема от времето, което до скоро хората прекарваха в ежедневни дейности – излизането с приятели, разговорите със семейството и близките, и часовете, посветени на някакво хоби или друга полезна и развлекателна дейност. Неизменно се стига и до загърбването и изоставянето на различни отговорности, които остават на заден план заради удоволствието да сме в Мрежата.

Как можем да предпазим себе си или децата си от развиването на Интернет зависимост или ако вече сме се превърнали в нетхолик, как да си върнем спокойното ежедневие, независещо от достъп до Мрежата ще прочетете в следващия брой на рубриката.

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в SELF HELP с етикети , , . Постоянна връзка.