Колко внимание даваме на детето си?

Достатъчно ли внимание давате на детето си? А качествено ли е то?

Грешката, която ще разгледаме в този брой е нещо, за което често родителите не се замислят. Особено докато децата са малки и изискват много физически грижи, ние смятаме, че с нахранването и приспиването, с преобличането и извеждането на разходки сме направили достатъчно за малкия член на семейството. Няма нужда да разговаряме с него, защото то „още нищо не разбира“, „не вижда по-далеч от носа си“ или „още е много малък“.
2
Все грешки, които допускаме неволно и за които дори нямаме време да се замислим, защото наистина сме затрупани с работа. Цялото домакинство, пазаруването, разходките навън, приятелките и роднините, с които сме позагубили контакт и на които трябва да звъннем, както и поредния новоизникнал проблем за решаване са все неща, които наистина изискват нашето време, усилия и ресурси. Как тогава да се сетим, че малкото ни дете има нужда и от емоционално внимание, не само от храна, сън и разходки. Често на площадките за игра виждам майки, увлечени от постването на снимка в социалните мрежи, които клатят отвлечено глава, докато малкото им отроче им обяснява въодушевено за пясъчния замък, който строи. Искаме да покажем снимката на детето си на всички близки и далечни познати, но в действителност не чуваме самото дете. „Дааа, да, виждам, хубав е замъка….“ или „Добре де, нали го видях, стига си ме занимавал/а“ са обикновено отговорите, които децата получават. Да, ние наистина нямаме време за социален живот. Наистина сме затрупани с работа. Наистина и с таткото не сме говорили както преди от месеци. Така е. Но така ли реагираме на новата рокля на приятелката си? Или когато ни се обади шефа, колежката или от банката за ипотечната вноска? А после се чудим защо сина ни или дъщеря ни решава да излее водата от шишето си в пясъчника и не ни остави на мира поне за 5 минути.

Децата се нуждаят от вниманието ни също толкова, колкото и от храна и сън. За тях то е живителна сила, която захранва въображението им, дава увереност във възможностите им и посява усещането за значимост.

Ако пясъчния замък не ни заинтригува, то разлятата вода успява да го направи. Тогава няма защо да се учудваме, че детето започва да го прави всеки път. Това или някоя друга лудория. С тези лудории то си гарантира вниманието ни. Защото карането, забележката или критиката са някакво внимание. За детето негативното внимание е по-добро от никакво. Затова децата правят пакости. За да привлекат вниманието ни, макар и то да е негативно.

index3
За да не стигаме до търсенето на негативно внимание, трябва да се погрижим детето да получава достатъчно позитивно такова. Бъдете наистина заинтригувана от онова, което вълнува детето ви. Погрижете се то да получи нещо повече от „Добре, видях го замъка ти“, което всъщност значи „Не ме занимавай с това. Имам по-важни неща за правене.“ Когато се отнасяме към заниманията на детето си с неглижиране и досада, ние всъщност му даваме усещането, че то и неговите занимания не ни интересуват, досадни са ни и нямаме време за тях. А това е погрешно. Защото по-късно ще искаме да обръщаме внимание на отличните бележки в училище, на купите от състезанията му и на медалите от различните му постижения. За да стигнем до там, ще е нужно да посеем семената на тези постижения още сега.
Вижте разликата в следния диалог между майка и дете на детската площадка:
– Мамо, виж! Виж какво направих!
– Я да видя! Какво е това? Прилича ми на ….
– Замък! Голям замък!
– Да, наистина е голям замък. Кой живее в него?
– Ами…. принцесата/Маккуин/Спайдърмен.. ( тук отговорите ще варират в зависимост от интересите на детето ви)
– А това какво е тук? Сигурно е прозорец?
– Не, това е гаража за колите.
– Да, не се бях сетила, че и замъка трябва да има гараж. Чудесно е, че ти е хрумнало.
– Ами то има много коли и трябва да има и гараж.
– Да, наистина, прав/а си. Толкова си досетлив/а.
– А тук има и един батут за игра на децата. И торта.
– Така ли? Някой има рожден ден ли?
– Да, има рожден ден.
– А ти какво парти искаш за твоя рожден ден? Решил ли си кого да поканиш?
Тук вече можете да си отдъхнете и да продължите с вашите занимания. Детето най-вероятно ще е получило своята доза внимание и ще насочи интереса си към нещо друго или просто ще продължи да строи замъка. А вие ще бъдете оставена на спокойствие за няколко минути и ще си гарантирате, че отрочето ви няма да прави лудории и да търси негативно внимание.
Един обикновен разговор за около 5 минути дава на детето ви нужното внимание и усещането, че сте заедно с него; че споделяте интересите му и че се радвате на онова, което постига. С подкрепящите изрази като „Чудесно, не се бях сетила!“; „Страхотно е, че ти е хрумнало“, вие му давате посланието „Колко си умен и досетлив, колко си интелигентен, колко чудесни идеи имаш“. То развива самочувствието си, понеже е подкрепено от вас и вярва във възможностите си, защото сте одобрили страхотната му идея. И всичко това само с няколко думи, които отнемат 5 или 6 минути от времето ви.

index
Същото може да се получи и при разговор за любимото филмче на детето ви. Докато чакам моят син да стане готов за банята и да догледа филмчето си, аз сядам до него на дивана и наблюдавам красиво направените фигурки на Нинджаго. Възкликвам престорено от страх, когато нещо се случи; питам кой е от добрите и кой е от лошите; получавам отговори, които ме изненадват, радват и усмихват. И в крайна сметка съм уплътнила времето на чакане с нещо полезно и необходимо за детето ми – давам му усещането за внимание, участвам в интересите му, показвам му, че неговите дейности ме вълнуват и че любимите му неща са важни за мен.
Приложете го с бебето си, като говорите само вие и следите изразите на лицето му; с едногодишното дете, което се учи да говори; или с 4 годишния си син или госпожица, които вече разговарят свободно и ще могат да ви дават неочаквани и забавни отговори. По този начин вие ще сте близо до детето си, ще му давате нужното позитивно внимание и ще изградите връзка, която и в тийнейджърските години ще ви държи близо един до друг. Нещо, което много родители съжаляват, че нямат, но което пропускат да направят още в най-ранната възраст на детето си.

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в Зона за родители. Постоянна връзка.