МЪЖЕТЕ СА ОТ МАРС, ЖЕНИТЕ ОТ ВЕНЕРА – защо сме толкова различни?!?

planeti

Дали наистина това е така? Толкова много е казано за разликите между половете, че едва ли има нещо ново и различно, което да може да се добави. Истината обаче е, че темата винаги е била актуална, и може би така ще бъде и занапред. Защо мъжете не могат да изразяват чувствата си, а жените непрекъснато говорят за тях? Защо жената има нужда да разкаже как е минал денят в офиса точка по точка, а мъжът иска да стои безмълвно пред телевизора и да прескача минутите с рекламния блок? Защо мъжът се обръща след всяка красива жена, а жената я възприема като заплаха?

 

Все въпроси, на които психолози, социолози и антрополози търсят отговорите ежедневно. И ако не знаем тези отговори, сме обречени на постоянни тревоги, заплахи и проблеми, които ни травмират и водят до негативни и разочароващи преживявания за нас и за партньора ни. Поради обширността и големия интерес към темата, ще я разгледаме в продължение на няколко броя.

До преди няколко години се твърдеше, че бебетата се раждат с чист и лишен от информация мозък, върху който възрастните в процеса на възпитание започват да въздействат и да формират различните правила, вярвания и нагласи. Сега вече знаем, че това не е точно така.

ЗАЩО МЪЖЪТ СЕ ОБРЪЩА СЛЕД КРАСИВАТА ЖЕНА?

В продължение на хиляди години човечеството е преминавало през различните стадии на еволюцията и някаква част от паметта е започнала да остава закодирана в гените ни под формата на т.нар. колективна архетипна памет. Именно това е нещото, което прави така, че мъжете да имат слабо развито периферно зрение и ги кара да се обръщат след красивата жена, докато жените спокойно могат да я огледат и без да се налага да извъртат врата си. Преди хиляди години мъжът е бил човекът, който се е грижил за прехраната на семейството. В продължение на часове той е седял неподвижно и тихо, вперил поглед само напред в очакване на евентуалната плячка. Именно този процес е довел до силно развито фокусирано напред зрение за сметка на по-слабо развитото периферно зрение при мъжа. По същата причина мъжете нямат необходимост от дълги и обстойни разговори и са по-мълчаливи от жените. На жената й се е налагало да разговаря ежедневно с децата и с останалите жени, докато мъжа е трябвало да пази тишина по време на лова. Наред с всички тези закодирани в колективната ни памет качества и функции, има и генетично наследство, което влияе върху поведението на мъжа и на жената.

ЗАЩО ЖЕНИТЕ СА ПО-ЕМОЦИОНАЛНИ, А МЪЖЕТЕ НЕ УМЕЯТ ДА ИЗРАЗЯВАТ ЧУВСТВАТА СИ?

Не трябва да забравяме и въздействието на обществото и на възрастните върху поведението и възпитанието на децата, които са бъдещите мъже и жени. От най-ранна възраст децата са подложени на разделение на половете. Малките момченца задължително се обличат в синьо и зелено, а момичешката стая и аксесоари са в така типичното розово. Повтаряме на момченцата, че не бива да плачат или че героите не плачат, и успокояваме и прегръщаме момиченцата, когато са разстроени за нещо. А след това се чустваме обидени, че мъжът до нас не умее да изразява чувствата си. На същия този мъж му е повтаряно в продължение на 30 години, че не бива да плаче или да е прекалено емоционален. Как очакваме тогава изведнъж да се промени заради жената до себе си?

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Група учени в края на миналия век решили да покажат на света, че всъщност няма нищо закодирано в гените на мъжете и жените, което да ги кара да се държат по различен начин и че всичко зависи от възпитанието на индивида. За да докажат това, в Израел са направени общности, т.нар. ашрами, в които децата от най-ранна възраст са отглеждани и възпитавани по начин, който би могъл да се нарече безполов. Никакви кукли за момичетата или коли и пистолети за момчетата, както и еднакви цветове и модели на облекло и за двата пола, за да може да се избегне разграничаването на момчета и момичета. Опитът на учените при цялото им старание да не правят разлика във възпитанието на децата, не завършил с очаквания успех и в крайна сметка довел до извода, че както и да се възпитават и отглеждат децата, в мозъка ни действат различни генетични принципи, които карат мъжа да се държи по един начин, а жената по друг.

НА РАБОТНОТО МЯСТО

В мъжкия мозък има закодирана необходимост от изговаряне на 6000 до 7000 думи дневно, докато за жената тази мярка е с далеч по-високото число от 12 000 думи дневно. Ето я причината жените да са толкова по-обширни в разговорите си, за разлика от мъжете, които просто имат по-малък лимит на думи. Жената е по-комуникативна, по-емоционална и е настроена на вълна междучовешки отношения. В един колектив жената се интересува от отношенията между хората и това всички да се чувстват добре, докато мъжа мениджър би се интересувал само от това работата да е свършена, без да се вгледа в индивидуалните нужди на всеки член на екипа. На жената й е много по-лесно да забележи, когато някой около нея се чувства тъжен или притеснен, докато за мъжа невербалния език на тялото е по-трудно уловим. Жената може да разпознае кога нещо не е наред с партньора й без да е необходимо той да й го казва, и очаква същото от него, но за мъжа това просто е трудно. При него възможността да разчита невербалните сигнали на тялото е занижена.

КОМУНИКАЦИЯТА

Друга характеристика, която често води до разриви в отношенията между мъжете и жените е споделянето от страна на жената. Тя има нужда просто да изрази онова, което чувства и което я е наранило или ядосало, докато мъжа смята, че на нея й трябва решение. В ролята си на закрилник той веднага предлага няколко изхода от ситуацията и смята, че се е справил добре, като е оказал помощ на половинката си, докато за жената това е символ на отхвърляне. Тя не е търсила решение на проблемите си от деня, а е имала нужда да сподели как се чувства – нещо, което за мъжа е трудно разбираемо, тъй като неговото съзнание е насочено към решаване на проблеми, а не към споделянето им.

*Статията е с продължение в следващия брой на рубрика „Здраве и красота”

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в Взаимоотношения в двойката с етикети , , , , , . Постоянна връзка.