Отъждествяването – 10 мисловни грешки, които да спрем да допускаме

Изкривяването на комуникацията е причина за немалко недоразумения и проблеми, които при ясно и директно изразяване не биха се породили. Като един от основните източници на информация и връзка с останалия свят, разговорът и използването на езика е особено важна и градивна част от живота ни. Колкото и правилно да се изразяваме обаче, винаги има момент, в който слушателят ви не ви разбира правилно, или обратно- вие сте в позицията на онзи, който не е разбрал посланието по някаква причина. Най-често мотивите да разбираме чутото и случващото се по погрешен начин трябва да се търсят в собственото ни мислене и нагласа. Ето как:

ТИ ИМАШ ПРЕДВИД МЕН, НАЛИ?

Приемането на нещата лично е мисловна грешка, която е характерна както за жените, така и за мъжете и я наричаме отъждествяване. Отъждествяване правим, когато приемаме действие, което другият казва или прави за касаещо лично нас. За нещо, което засяга личното ни достойнство, външния ни вид, способностите ни, професията или хобито.

alone-sad-photos-27_thumbВ офиса колегите от съседните две бюра непрекъснато си разменят съобщения по скайпа и хихикат, докато ги четат. Вие разбира се, сте сигурен, че обсъждат вас- ако говореха за нещо друго, биха могли спокойно да си го кажат на глас, нали? Така или иначе сте само трима в стаята и няма какво да се крие. Така че те най-вероятно обсъждат дрехите ви /знаехте, че тази риза ви е тясна, не трябваше да я обличате/, поведението ви /може би походката ви е смешна/ или факта, че ще бъдете съкратен при предстоящото фирмено сливане- и всички са наясно, само вие още не знаете!!

До какво води отъждествяването? До прахосване на ползотворна енергия, до излишни обиди и до чувство за вина; до подхранване на допълнителен гняв и ограничаване на възможностите ни. Колегите от съседните бюра биха могли да говорят за какво ли не и притеснявайки се да не пречат на работата ви, предпочитат да пишат. Само че вие сте си въобразили, че понеже не харесвате ризата си, трябва всички останали да направят същото. Понеже се страхувате, че може да загубите работата си, задължително колегите трябва да обсъждат предстоящото ви уволнение. И че щом осанката ви не е идеално изправена, значи това се струва забавно на целия офис.

Приемането на нещата, сякаш задължително са насочени лично към нас, е излишна, погрешна и нездравословна мисъл. Сред ситуациите, в които най-често стигаме до подобни мисловни грешки е отношението ни с децата, партньора или дори ежедневното шофиране. Да речем, че сте на магистралата, карате с нормална за пътните условия скорост, спокойни сте, не бързате и слушате любимата си музика зад волана. След малко в огледалото за обратно виждане се появява лъскав автомобил с висока скорост, който ви дава знак с фаровете да му освободите пътя. Вие се премествате с нежелание в дясната лента и си казвате, за кой ли се мисли пък този? Той профучава покрай вас и изчезва напред, без дори да даде някакъв знак на благодарност за колегиалността, която сте проявили. До тук нищо особено, но след трийсетина километра същият автомобил отново се появява зад вас и отново дава знак да му направите място, и то бързо! Разпознавайки неблагодарния шофьор, вие вече се ядосвате и се чудите какво прави отново зад вас, нали ви изпревари преди малко?! Сигурно се заяжда и иска да се перчи с лъскавия си нов автомобил, докато вие вече втори месец закъснявате с вноската на лизинговата си кола. Номерът му няма да мине отново и вие също увеличавате скоростта си, саботирайки го, докато човекът зад вас ви дава знак след знак.

switzerland_06.1157929620.autobahn_ferrarisВ някои от случаите, особено зад волана, тези и други подобни ситуации биха могли да завършат с нещо изключително неприятно. Повечето мъже приемат всяко поведение на пътя като насочено конкретно към тях и като лична обида към шофьорските им умения или автомобила им. На колко от вас ще им хрумне, че човекът наистина бърза и че е отново зад вас, защото е спирал да зареди на последната бензиностанция? Повечето хора ще приемат, че другият шофьор просто се заяжда с тях и че поведението му е фокусирано с цел да ни ядоса или подразни.

Отъждествяването е автоматична реакция на мозъка ни и начинът да я избегнем е като анализираме случващото се. Когато се случи нещо, подтекста на което е „Аз съм засегнат” трябва да спрем и да се запитаме: Какво мисля за случилото се? Този шофьор наистина ли се заяждаше с мен или просто бързаше? Защо да се заяжда, та той дори не ви познава! Или нарочно се перчеше с новият си автомобил пред мен… Какъв е смисълът да мислите, че някой ще иска да се доказва на непознат на пътя? Невнимателният шофьор е изпреварил още много други като вас и ще продължава да го прави, независимо дали вие сте на пътя или не. А това, че вие приемате нещата като насочени лично към  вас само скапва настроението ви и ви кара да изпитвате напълно излишни неприятни емоции.

33И ако на случката на пътя можем да махнем с лека ръка, защото до вечерта ще сме забравили за нея, то когато правим отъждествяване в семейството си, нещата са по-неприятни. Младо семейство с малко дете всяка вечер получава от свекървата готова сготвена храна, изпратена по някого. Младата майка обаче, която има конфликт със свекърва си, обикновено приема това като: тя изпраща храна, защото мисли, че не мога да готвя добре и синчето й ще остане гладно. Тя тълкува изпращането на храна не като опит за помощ на семейството, което и без това си има достатъчно задължения по бебето, а като нещо насочено лично към нея и нейните домакински умения. Когато една млада жена е убедена в злонамереността на свекърва си, вижда цялото й поведение и действия като негативни и имащи за цел да я унижат, злепоставят или ядосат. Ето типичен пример за отъждествяване. Как да избегнем това погрешно мислене?

Следващият път, когато сметнете, че обстоятелствата или поведението на другите са такива, защото имат за цел да ви ядосат, обидят или обезценят, се опитайте да анализирате случката и да разгледате нещата наистина трезво. Въпросите, които могат да ви помогнат да го направите са: По какво познавам, че това беше казано/направено заради мен? Има ли някакъв друг мотив, извън мен, който може да бъде причина за случилото се?

Когато спирате и премисляте внимателно обстоятелствата, които са ви ядосали, вие си давате време да решите дали и как да реагирате на това. И вместо да си внушавате веднага, че колегите ви злословят срещу вас и трябва да си търсите нова работа, може да се окаже че сте щастливец, защото имате в колектива си хора, които са съобразителни и не искат да пречат на останалите да работят. Или преди да обвините някой близък в злонамереност, защото ви мрази, помислете дали този човек е подчинил целия си живот на това да ви тормози или има някакъв друг мотив за поведението му?

 

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в 10 грешки на ума, които допускаме всеки ден с етикети , , , , , , , , . Постоянна връзка.