Паническата атака – симптоми и начини за справяне

da
Съвременният бич на силно ангажираното ни общество са т.нар. панически атаки. И ако за депресията се говореше като за епидемията на миналия век, то сякаш епидемията на този са именно паническите атаки. Все повече хора страдат от пристъпи на паника и то предимно във възрастта между 18 и 40 години.
Паническата атака изненадва изведнъж и ако е наистина силна, обикновено човек стига до търсене на бърза помощ. Първата атака не прилича на нищо изпитвано до сега и усещането е толкова плашещо, че предизвиква мисълта, че умираш.
Без конкретна причина се появява силно сърцебиене, пулсът се ускорява, може да се появи усещане за липса на въздух и въпреки поемането, индивида го усеща като недостатъчно и сякаш не успява да напълни дробовете си. Последва или съпътства изтръпване на крайниците или само на външната част на дланта и пръстите на ръцете. През тялото преминава гореща вълна, при мъжете по-често студена. При някои хора се наблюдава силно отмаляване на краката или на цялото тяло, напрежение в гърдите или главата, изтръпване на част от главата или усещане за несвъртане на едно място и желание да напуснеш стаята или мястото, на което си. Други често срещани симптоми са сковаване на челюстта, шум и напрежение в ушите, замайване, световъртеж, студени крайници или „лазене на мравки“ по крайниците. В редки случаи или след дългогодишна история на тревожното състояние може да се стигне до симптомите на деперсонализация или дереализация, които представляват усещането, че си някъде отстрани на ситуацията и заобикалящите предмети и хора изглеждат странни или нереални. Може да се появи усещането за стъпване върху памук или облаци, потъване и невъзможност да се фокусираш или изобщо да чуваш всичко, което се случва около теб.

panik-atak-nedir-646x323
Когато няколко от тези симптома се появят изведнъж, първата мисъл, която преминава през главата на индивида е за инфаркт, инсулт или задушаване. Ако отмаляването е достатъчно силно, се появява страхът да не припаднеш и обикновено съпътстващата мисъл е „Ще се изложа“. Ако цялостното усещане е за липса на контрол върху тялото и ситуацията, първата мисъл е „Полудявам“. Нищо от това не може да се случи на практика. Паник атаката е реакция на мозъка на някакъв стимул, който той е усетил като заплаха. Тази заплаха би могла да бъде прекалено много хора в търговския център или ресторанта, тълпата на летището или критиката и неодобрението на шефа или майка ти. Паник атаките могат да се появят и вкъщи, докато си почиваш на дивана или дори по време на сън. В такава ситуация нямаме реална заплаха, но усещанията са същите и са изключително плашещи. Най-често човек отива в бърза помощ, където му правят стандартните процедури, виждат, че всичко физиологично е наред, дават му венозен прием на успокоително и го изпращат вкъщи да си почива. От силния страх от преживяното, индивида започва да мисли дали ще се случи отново и понякога от страх предизвиква следваща атака.
Обикновено хората, преживели паник атака се обръщат към личния си лекар и правят стандратните медицински изследвания, които да проверят дали физически са здрави. Когато лекарите не откриват нищо притеснително, насочват към посещение на психиатър, който изписва медикаменти. Грешка е медикаментите да се пият с години и да се разчита само и единствено на тях. Лекарствата не лекуват състоянието, а само потушават симптоматиката му. Правят индивида по-малко тревожен, но в малко случаи повлияват върху паник атаките и те спират да се появяват. Причината за паническите атаки като тревожно състояние се крие в начина на мислене на индивида и неговите основни правила, убеждения и виждания за света, които повлияват цялото му поведение. Именно това променя психотерапията. В повечето случаи дори и паническите атаки да се повлияят от медикаментите и да спрат да се появяват, след няколко години при различни житейски кризи, преживявания или стрес тревожното състояние се появява отново, като паник атаки или под друго форма. Защото начина на мислене и поведение на индивида е останал същия.
Как да се справим с атаките, заедно с психотерапевта, психиатъра или сами?

ff-728x375
Независимо дали сте избрали да се лекувате с медикаменти, психотерапия или сами има някои неща, които трябва да направите, за да се справите с поредния пристъп на паника.

На първо място оставете симптомите да преминават през тялото ви и не се фокусирайте върху тях. След петата или шестата атака вече ще знаете, че не умирате, не получавате инфаркт, не се задушавате и не полудявате. Това са просто симптоми, повечето от които можем да изпитаме в напълно безобидни ситуации, като изкачването на стълби например. Ако тичаме до шестия етаж на блока, нормално е сърцето да ускори ударите си и да се задъхаме. Ако колата ни изгасне на прелез и видим задаващ се влак, ще получим същите усещания като при паник атаката – ускоряване на пулса, плитко и повърхностно дишане, отмаляване на крайниците. Всичко това са реакции на различни органи на тялото, на които мозъкът е дал команда да реагират – за да те подготвят за борба или бягство, след като е регистрирана задаваща се заплаха. Просто при паник атаката те са наситени, за тях няма конкретна причина /задаващ се влак/ и ние реагираме със страх и с негативни мисли, което само усилва и удължава симптомите.
Ето няколко основни стъпки за справяне с паник атаката:
1. Фокусиране на вниманието върху нещо друго, което да изисква конценттрация на мозъка, не само участието на ръцете или зрението.
2. Дишане с корема, дълбоко и плавно, така че да е комфортно за организма и да противодейства на плиткото повърхностно дишане. Издишането трябва да е удължено и по-дълго от вдишването, но да е комфортно за тялото и да не се стига до рязко поемане на въздух след издишане.
3. Изчакване и позволяване на атаката и нейните симптоми да преминат през тялото. Няма паник атака, която да продължава до безкрайност. Тя има начало и край, има предиктори за нея, които се усещат преди самата паник атака и след пиковата й част има остатъчни симптоми и тревожност, които могат да продължат от минути до часове или няколко дни след нея. При всеки човек е различно.
4. Спокойствие. Вие не умирате, не припадате, не се задушавате. Всичко това вече сте го изпитвали няколко пъти и не е възможно да умирате всеки път.

Желая ви здраве, спокойствие и хармония!

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в Полезно за психичните разстройства с етикети , , , , . Постоянна връзка.