ПОМОЩ – СВРЪХПРОТЕКТИВЕН РОДИТЕЛ!!!

В същността на родителския инстинкт е даването на всичко от себе си в стремежа детето ти да получи най-доброто. В по-голямата част от случаите това се наблюдава при майките, за които синът дори на 40, си остава тяхното „малко момче”. Всеизвестният майчински инстинкт кара майките да обичат детето си повече от себе си, да се грижат първо за неговите нужди и едва след това за всичко останало и в социалните си роли да бъдат преди всичко майки, и после жени, партньори или служители.

Някои от родителите стигат до там, че не успяват да контролират родителската намеса в живота на децата си, дори и когато те са вече възрастни хора. Къде е границата между умението да се грижиш за детето си всеотдайно и самоотвержено и склонността да го задушаваш?

22 годишен студент има вечерен час и при всяко закъснение посред нощ се обажда на майка си, за да й каже, че ще се забави.

34 годишна жена намира за уместно да вземе под внимание мнението на майка си относно новото работно място, което са й предложили.

Завършващ 18 годишен младеж всяка вечер дава на майка си домашните, за да ги прегледа и да ги коригира, ако е необходимо.

Тези три случая са реални. Те отразяват живота на млади хора, които са имали „късмета” да бъдат отгледани от свръхпротективни майки. Майки, които дават всичко от себе си, за да може децата им да получат най-доброто в живота си, но които не осъзнават, че заедно с това им отнемат една много съществена част от личността, а именно умението да бъдат самостоятелни.

Да си свръхпротективен родител означава да присъстваш в живота на детето си дори и тогава, когато това се смята за неуместно или излишно. В повечето случаи тези родители заедно със свръхпротекциите си, притежават и стремеж към перфектност и го изискват от децата си. Влагането на огромна част внимание, енергия и сили в родителството, изисква от децата същото количество в замяна. Родителите, които не успяват да отделят детето от себе си и да му дадат необходимата самостоятелност, несъзнателно причиняват сериозни дефицити в живота на децата си.  Майката на 22 годишният студент, която всяка вечер го пита дали е заключил колата си преди да се качи, не подозира, че това отключва натрапчив страх, който намира място в психиката на момчето и е предпоставка за развитие на натрапливи действия по отключване и заключване на колата. 34 годишната жена, която търси мнението на майка си относно собствената си кариера го прави, защото не е успяла да изгради доверие в личната си преценка и под непрекъснатите изисквания на майката е решила, че тя самата не е достатъчно компетентна, за да реши какъвто и да е проблем без нейна помощ. А това от своя страна води до ниска самооценка, неумение за вземане на решения и зависимост от родителя. 18 годишният абитуриент има нужда от одобрението на майка си, за да може да представи домашните на учителя си, и по същият този начин преди да вземе решение за всяка важна част от живота си, в бъдеще той ще има нужда от контрола и мнението на майката. Може би ще стигне до там, да не взема собствените си решения, а да изживее живота си като плод на желанията и мечтите на родителите. Изборът на професия, на начин на живот, на приятели и на съпруга би бил израз на желанията и приоритетите на родителите.

Доказателства за свръхпротективна намеса в живота на децата има достатъчно, по-важно е обаче как да не допускаме подобно поведение в ролята си на родители. От момента, в който детето започва да проявява първите си стъпки към самостоятелност, за родителя е важно да стимулира този процес. Това става още с прохождането на малкото момиче или момче и докато в началото има етап, в който то има нужда да се държи за сигурната ръка на възрастния, то след това, когато види, че успява и само, родителят е този, който трябва да го остави да опитва отново и отново. Да му дава шанс да пада от пързалката, когато не се е хванало добре, за да знае как да го направи следващия път успешно. Да му позволи да избере сам допълните курсове по спорт, който то харесва, а не да налага своите виждания по въпроса. Да сподели мнението си за избора на гимназия, но да не настоява, когато този избор е различен от избора на детето му.

Родителите, които дават самостоятелност и право на мнение на децата си, отглеждат здрави личности, които умеят да носят отговорност за постъпките си и за живота си. Личности, които могат да различават правилната от неправилната постъпка, лошото от доброто, истинското и ценното от бляскавото и мимолетното. Умението на спазиш границата между възпитанието и намесата понякога е много деликатно и ни провокира да прекрачим невидимия предел на свръхпротекцията. Истински добрите родители обаче не правят така. Няма нищо лошо да искаме да помогнем да детето си във всяко негово начинание, но не бива да позволяваме да превръщаме неговото начинание в свое.

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в Зона за родители с етикети . Постоянна връзка.