Агорафобия

Фобията представлява граничещ с патологията, натраплив, ирационален и силен страх към специфичен обект, определена дейност или обстоятелство. Този страх се разпознава от самия индивид като ексцесивен и безпричинен, но когато се превърне в натрапливо състояние, стане значим източник на безпокойство и започне да оказва влияние върху социалното функциониране на индивида, се приема за психично нарушение.

За повече информация виж „Помощ, имам фобия“

Виж също:  Разговор за фобийте с психотерапевта Лена Лалчева в „Денят започва“ по БНТ

Участие в „Денят отблизо“ – разговор, посветен на фобийте

За записване на час за психотерапия при фобийно разстройство: 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

phobia-cork-energy-healing

Изисквания за поставяне на диагноза според Международна класификация на болестите Х ревизия /МКБ Х/

F40.0 Агорафобия

Относително добре дефинирана група от фобии, обхващащи страх от напускане на дома, влизане в магазини, сред тълпи и публични места или пътуване сам във влак, автобус или самолет. Настоящият, както и предишните епизоди, често се съпътстват с пристъпи на паника. Често са налице и други допълнителни симптоми като депресия, обсесивни симптоми и социална фобия. Избягването на фобийната ситуация е силно изразено, но някои страдащи от агорафобия пациенти изпитват ниско ниво на тревожност, защото са в състояние системно да избягват фобийните си ситуации.

Диагностични указания

За да бъде поставена сигурна диагноза, трябва да бъдат налице следните условия:
(1) симптомите – психологични или вегетативни, трябва да бъдат първична проява на тревожността, а не да са вторични по отношение на други симптоми като налудности или натрапливи мисли;
(2) тревожността трябва да бъде ограничена до (или да се проявява предимно в) поне две от следните ситуации: тълпи, обществени места, пътувания далече от дома или пътувания сам;
(3) избягването на фобийната ситуация е или е била доминираща характеристика.

При децата честата нужда от успокояване и повтарящите се соматични оплаквания могат да бъдат водещи.

При диференциалната диагноза трябва да се помни, че някои страдащи от агорафобия изпитват ниско ниво на тревожност, защото са в състояние системно да избягват фобийните си ситуации. Наличието на други симптоми като депресия, пристъпи на паника, деперсонализация, натрапливи симптоми и социални фобии не променя валидността на диагнозата, при условие, че те не доминират в клиничната картина. Ако лицето е в депресивен епизод, когато се появят фобийните симптоми, диагнозата депресивен епизод е по-подходяща основна диагноза; това по-често се среща при случаи с по-късно начало на заболяването.