Депресия

Изисквания за поставяне на диагноза според Международна класификация на болестите Х ревизия /МКБ Х/

F32 Депресивен епизод

При типични епизоди от описаните по-долу три форми – лека (F32.0), умерена (F32.1) или тежка (F32.2 и .3) – лицето страда от понижено настроение, загуба на интереси и на способността за изживяване на радост или удоволствие, както и намаление на енергията, водещо до повишена уморяемост и спад на активността. Често се наблюдава силна умора след минимално усилие. Други чести симптоми са:

(1) нарушенията в концентрацията и вниманието;

(2) понижената самооценка и себенеувереността;

(3) идеите за виновност и безполезност (дори при лек епизод);

(4) равнодушното или песимистично възприемане на бъдещето;

(5) мислите или действията за себеувреждане или самоубийство;

(6) нарушеният сън;

(7) пониженият апетит

Пониженото настроение варира слабо от ден на ден, обикновено не се влияе от обстоятелствата, но при това показва характерни денонощни колебания. Както при манийните епизоди, клиничната картина показва подчертани индивидуални различия и атипичните картини са особено чести в юношеството. В някои случаи тревожността, дистресът и двигателната ажитираност могат да бъдат по-подчертани от потиснатостта, а промяната в настроението може да е маскирана от прибавени признаци като раздразнителност, прекомерна консумация на алкохол, хистрионно поведение, изостряне на съществуващи от преди фобийни и натрапливи симптоми или от хипохондрична самовглъбеност. Обикновено се изисква продължителност от поне две седмици за всяка от трите степени на тежест, но използването и на по-кратки периоди за поставяне на диагнозата може да бъде обосновано, ако симптомите са необичайно тежки и с бързо развитие.

Някои от горните симптоми могат да бъдат подчертани и да придобият характерни черти, за които често се смята, че имат особено клинично значение. Най-типични примери за тези „соматични“ симптоми са: (1) загуба на интерес или удоволствие от дейности, които нормално носят удоволствие; (2) липса на емоционална реакция към обичайно приятни среда и събития; (3) събуждане сутрин два или повече часа преди обичайното време; (4) по-изразена потиснатост сутрин; (5) обективни данни за сигурна психомоторна забавеност или ажитираност (описвана от околните); (6) подчертана загуба на апетит; (7) загуба на тегло (често дефинирана като 5% или повече от телесното тегло за последния месец); (8) подчертана загуба на либидо. Този соматичен синдром обикновено не се приема за наличен, ако не се установяват със сигурност около четири от горните симптоми.