Хранителни разстройства

Ако допреди години широко известна в медиите беше анорексията като хранително разстройство, напоследък придобиват известност и другите видове хранителни разстройства като булимия, нетипично хранително разстройство или натрапчиво хранене и преяждане.

Хранителните разстройства са по-широко разспространени сред младите жени, но се срещат нерядко и при мъжете. Характерно за тях е, освен че са изключително опасни, те често мутират и преминават от едно състояние в друго. Дори и състоянието да е започнало като анорексия, то след време преминава в компулсивно хранене или булимия. По този начин започва един постоянен поток от гладуване, преяждане и повръщане, за който винаги е необходима психотерапевтична помощ.

Ядрото на хранителните разстройства е дълбоко в психиката на идивида и за неговото благоприятно повлияване е необходима продължителна психотерапевтична помощ. При хранителни разстройства препоръчвам работа с поне две сесии седмично психотерапия.

За повече информация вижте статиите ми за анорексия и булимия невроза.

za6to-preiazdame

Изисквания за поставяне на диагноза според Международна класификация на болестите Х ревизия /МКБ Х/

F.50.0 Анорексия невроза

Анорексия невроза е рaзстройство, което се характеризира с предумишлено намаляване на теглото, като този процес е предизвикан или поддържан от самия пациент. Разстройството се среща най-често при момичета в юношеска възраст и млади жени, но по-рядко могат да заболеят също юноши и млади мъже, както и деца, навлизащи в пубертета и по-възрастни жени, навлизащи в менопауза. Анорексия невроза представлява самостоятелен синдром в следния смисъл: (1) клиничните характеристики на синдрома се познават лесно, така че диагнозата е надеждна с високо ниво на съгласие между клиницистите. (2) някои катамнестични наблюдения показват, че сред пациентите, които не оздравяват , значителен брой продължават да проявяват същите основни особености на анорексия невроза, вече в хронична форма.

Въпреки, че главните причини за анорексия невроза остават неизяснени, все повече факти свидетелствуват за това, че взаимодействието на някои социо-културални и биологични фактори допринасят за пораждането й; същото се отнася и за някои по-малко специфични психологични механизми и ранимостта на личността. Разстройството е свързано с недостатъчно приемане на храна, проявено в различна степен и водещо до вторични ендокринни и метаболитни изменения и нарушения във функциите на организма.

Диагностични указания:

За поставянето на сигурна диагноза трябва да са изпълнени всички следни условия:

(1)    Телесното тегло се поддържа на равнище поне 15% под очакваното (или поради отслабване, или нормално тегло никога не е било достигнато), или индексът на Quetelet (индекс на Кетле за телесна маса = теглото в кг върху височината на квадрат в метри) е 17,5 или по-малък. Пациентите в предпубертетна възраст могат да не достиигнат очакваното тегло през периода на растежа. Да се ползва при лица на възраст 16 и повече години;

(2)    Загубата на тегло е предизвикана от самия пациент чрез (а) изгягване на храни, от които се пълнее (висококалорични храни) и може да са налице също едно или няколко от следните (б) предизвикано целенасочено повръщане; (в) предизвикано целенасочено чревно разстройство; (г) прекомерно натоварване с физически упражнения; (д) употреба на подтискащи апетита и/или диуретични медикаменти;

(3)    Разстройство във възприемането на собственото тяло под формата на специфична психопатология, при която сттрахът от пълнота персистира като упорита свръхценна идея пациентът си налага ниско нормативно тегло;

(4)    Масивни ендокринни нарушения, засягащи оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек, които се появяват у жените като аменорея, а у мъжете като загуба на сексуалното влечение и потентността;

(5)    Ако началото е в предпубертетна възраст, развитието се забавя и даже спира (растежът спира, при момичетата не се оформя бюст и е налице първична аменорея, при момчетата гениталиите остават недоразвити). След излекуване пубертетът най-често завършва нормално, но менархе настъпва по-късно.

Диференциална диагноза. Може да са налице придружаващи депресивни и натрапливи симптоми, както и черти на личностово разстройство.

F50.2 Булимия невроза

Булимия невроза представлява синдром, характеризиращ се с повтарящи се пристъпи на преяждане, при което мисълта на пациента е изцяло ангажирана с контрола на телесното тегло, и го кара да използва крайни мерки за ограничаване „затлъстяващите“ ефекти от погълнатата храна. Терминът трябва да се ограничи до тези форми на разстройство, които имат същата психопатология като анорексия невроза. Разпределението по възраст и пол е същото, както при анорексия невроза, но се проявява в малко по-късна възраст. Нарушението може да се разглежда като поредица от персистираща анорексия невроза (въпреки, че и обратната последователност също е възможна).

Диагностични указания

За поставяне на сигурна диагноза е необходимо да са изпълнени всички следни условия:

(1)    Непрекъсната свръхангажираност по отношение на яденето, непреодолимо влечение към храната и пациентът е склонен към епизоди на преяждане, като консумира голямо количество храна за кратко време;

(2)    Пациентът прави опит да противодействува на напълняването от погълнатата храна посредством едно или няколко от следните средства: предизвикано повръщане, злоупотреба с пургативи, редуващи се периоди на гладуване, приемане на лекарства за подтискане на апетита, тироидни препарати или диуретици;

(3)    Психопатологията се изразява в болестен страх от напълняване и пациентът си определя строго ограничено нормативно тегло доста под нивото на преморбидното тегло, което може да се приеме за оптимално или здравословно от гледна точка на лекаря. Често, но не винаги има данни за предхождащ епизод на анорексия невроза, с продължителност от няколко месеца до няколко години.