„Жените“ и Марта Вачкова с гост психолога Лена Лалчева

Когато партньорът се дразни от моето професионално развитие… Изборът на кариерно развитие за жената и трудностите в отношенията с партньора, които срещат жените с професия.
Пусни видео тук

Публикувано в Участия в телевизионни предавания | Коментирайте

Как да избегнем конфликтите с другите, като комуникираме правилно?

Грешките в комуникацията са сред най-често срещаните спънки, които водят до сериозни недоразумения в контактите ни с околните. Няма значение дали говорим с клиент, с партньора си или с приятел, всеки от нас допуска грешки, които често довеждат до вълна от негативни емоции в отношенията ни. И тук не говоря за правоговор, а за начина, по който обикновено се изразяваме в ежедневието си.

На всеки от нас се е случвало да каже нещо прибързано, когато е ядосан и после да съжалява за казаното. Дали защото другият не го е разбрал правилно, дали защото казаното е обидило някого и е ескалирало в скандал. Да видим кои са тези грешки и как да ги предотвратим?

excuse-me-two-people-one-talking-behind-computer-generated-image-49813287

В спор за вечното миене на чиниите например бихте могли да обвините партньора си, че той ВИНАГИ гледа телевизия след вечеря и оставя ЦЯЛАТА домакинска работа на вас. Това  не би могло да е вярно през 100 % от времето, но дори и да е така, няма как да очаквате промяна, защото репликата ви звучи като нападение. Вашият партньор наистина се чувства нападнат и именно заради това е по-вероятно да ви отговори с реплика от рода на: „Аз пък винаги карам колата на сервиз, докато ти никога не се занимаваш с това!“. Почти нулева е вероятността той да стане и да ви помогне с чиниите, докато се чувства нападнат. За да избегнем подобни конфликти, един от най-лесните начини е да използваме в комуникацията си Аз-посланието.

Аз-посланието е начин на изразяване, често използван в кабинета на психолозите. Това е начин на говорене, при който не говорим за поведението на другия и не го осъждаме, а говорим за себе си и за начина, по който се чувстваме следствие поведението му.

Вместо „Ти винаги след вечеря си гледаш телевизия, и оставяш на мен цялата домакинска работа! Не ми остава време за почивка, писна ми вече!“ можете да опитате с „Аз се чувствам използвана/неоценена/като Пепеляшка/претоварена, когато след вечеря се налага да се занимавам с домакинството много време и не ми остава време за почивка.“ Можете да добавите също и „Затова може ли да ми помогнеш или би ли ми помогнал, за да остане време за телевизия и почивка и за мен?“

Ако подходите по този начин, вашият партньор няма да се почувства нападнат и е доста по-вероятно да ви помогне с мръсните съдове.

woman-cleaning-man-sleeping-xl

Същото би могло да се използва и в комуникацията на работното ви място. Например когато колегата ви непрекъснато говори твърде високо по телефона и това ви пречи да се фокусирате върху работата си или вечно закъснява с доклади, които възпрепятстват вашата работа и отговорности. Нападението с „Хайде малко по-тихо, не си сам в стаята!“ би могло да доведе до напрежение между вас, дистанциране в отношенията ви и охлаждане на работната атмосфера. Същото ще се получи, ако обвините директно колегата си в бездействие или мотаене на работното място. Ако вместо това използвате Аз-посланието „Аз се чувствам твърде напрегната/стресирана/притисната от времето, когато ти говориш доста високо по телефона/подаваш ми отчетите в последния момент, и в това състояние не мога да върша работата си адекватно, затова може ли….. и т.н. продължете с вашата молба, резултатите ще бъдат по-различни. Почти никой не би отказал на една молба, изказана с внимание и желание за помощ, докато почти всеки би се засегнал и би отговорил грубо, ако се почувства нападнат.

Можете да използвате Аз-посланието в разговорите с приятели, роднини, децата си и съпрузите си. Можете дори да научите и тях да го използват в отношенията си с другите. Опитайте и споделете резултатите си!

Публикувано в SELF HELP, Здраве и красота, Обща | Коментарите са изключени

От колко лично време се нуждае връзката ни? Как да не се вкопчваме и да не задушаваме половинката си от любов?

Свещи, камина, гушкане на дивана с половинката е идиличната представа на всички нас за чудесно прекаран уикенд или зимна вечер с партньора. Това са идеалните момента за връзката и романтиката, които ни заливат от екрана с романтичните филми, розовите романи и списанията. Колко време обаче може да прекараме по този начин и дали това е задължителния уикенд, желан и от двамата партньори?

d239bf290eb13ddf3604fe9d226e6a4c

Всички си спомняме за „Сексът и градът“ и за уикенда на Миранда и Стив, в отдалечена хижа в планината – без телевизия, интернет и без мобилни телефони. Помним как  на втория ден тя се криеше в банята в отчаян опит да намери мобилна връзка и искаше по най-бързия начин да се махне от там и да се върне на работа и в града. Нерядко двамата партньори имат различни нужди, различна представа за приятно прекарано време и често това води до конфликти в отношенията. Как да постъпим, ако нашият партньор иска да прекарва цялото си време с нас или напротив, на нас самите ни е недостатъчно времето с партньора?

Ако отскоро сте заедно, е нормално да забравите всичко останало и целият ви свят в свободно време да се състои от половинката ви. В такива моменти забравяме всички хобита, срещите с приятели, обикалянето на магазините или каквото и да е друго, което преди сме намирали за неустоимо. Този период продължава сравнително кратко време и след няколко месеца ние вече искаме да върнем живота си в релси и да стартираме отново своите любими занимания. Ако партньора обаче още не е готов за това, може да изтълкува нашето поведение като загуба на интерес към него. „Вече не ме ли обичаш?, Защо трябва да излизаш с приятелите си? Тази мъжка/женска вечер цял живот ли ще я правите? Не предпочиташ ли да останеш с мен – ще гледаме филм и ще ядем пуканки в леглото?“ Това са само част от упреците, които ще отнесе партньора, ако реши да се върне към вечерите с приятели, занемарени в началото на връзката. Ако това се случи и с нас, значи половинката ни все още не е стигнала до този етап в отношенията, в който връзката е достатъчно здрава, за да й се наслаждавате, но едновременно с това да имате и свой собствен личен живот.

Много често двойките спират да се виждат със свои лични приятели и започват да излизат и да контактуват само с други двойки. Нерядко забравяме за дългогодишни приятели и не се обаждаме с месеци или изобщо прекъсваме връзката си с тях. Всичко това е излишно и не води до задълбочаване на отношенията ни с партньора, а единствено до социално изолиране  и загуба на личен живот. В една връзка и двамата партньори имат нужда от известна лична свобода и ако ние сме половинката, която се вкопчва в другия, в главата ни трябва да светне една предупредителна червена лампичка.

Ограничавайки другия и лишавайки го от личен живот, ние всъщност не заздравяваме отношенията си с него, а напротив – действаме му като нещо,  което го задушава. Фактът, че партньора ни има нужда от приятелски връзки с други хора не означава, че сме по-малко обичани и привлекателни за него. Означава, че е отделен човек със свободна воля и избор и е нормално да има нужди, които не включват нас. Ако си позволите да експериментирате веднъж и допуснете партньорът ви да се забавлява с приятели на кино, карайки ски или просто да изпие по една бира в кварталното заведение, ще видите, че след прибирането му вкъщи връзката между вас ще бъде далеч по-качествена от всяка друга вечер, която прекарвате изцяло заедно.

Да те наранява желанието за личен живот на половинката ти, говори за твоята собствена несигурност във връзката и за зависимост от партньора и емоционалните ви отношения. Порови в идеите си и намери с какво и как да прекараш приятно няколко часа насаме или с приятели, докато половинката ти се забавлява с неговата компания. Не забравяй, че той не е спрял да те обича, не е охладнял, не планира да се раздели с теб, а е просто човек.

Всеки от нас е преди всичко личност, и едва тогава партньор. Ти като половинка задоволяваш неговите нужди от връзка, любов, сигурност в емоционален план. Но неговите приятели/приятелки задоволяват други негови нужди. Твоята половинка е била самостоятелен индивид преди да те срещне  – не искай от нея да спре да бъде отделен човек само заради това, че вече сте двойка. Ако се страхуваш от раздяла, знай, че един човек би могъл да те напусне не защото излиза с приятелите си и те ще го „развалят“ или ще срещне някой друг, а по много други причини. Ограничавайки свободата и личното време на половинката си, ти всъщност поемаш най-прекия път към раздялата. Ако за теб твоите приятели са важни, но партньора ти не одобрява излизането с тях, как би се чувствал? Ако половинката ти иска да напуснеш работа,  да спреш да ходиш на фитнес/в мола/на фризьор/за риба или да изтриеш контактите на всичките си бивши гаджета от фейсбук или телефона си, това би ли ти харесало? Ако се наложи да спреш да носиш любимите си високи обувки, защото с тях изглеждаш прекалено секси, това няма ли да означава ограничение на личната ти свобода и избор?

Всъщност ограничаването на половинката се среща еднакво често и при двата пола. Просто в различните връзки винаги има един партньор, който е по-зависим и уязвим от другия на тема личен живот извън връзката. Ако вие сте този партньор, потърсете причините за тази зависимост и несигурност в себе си. От какво се страхувате? Ревнувате ли заради това, че вашата половинка има нужда да прекарва време самостоятелно без вас? Какво му дават неговите приятели, с които той обича да прекарва времето си и дали това време по някакъв начин наистина застрашава вас и вашите отношения?

Отговаряйки си на всички тези въпроси, може би ще намериш онова, което в действителност те плаши или те кара да се чувстваш сам? Само човек, който умее да се наслаждава на собствената си компания и не се страхува от самотата, би могъл да изгради връзка с партньора, която да не е основана на зависимост и страх, а на истински емоции и здрави отношения. В крайна сметка този тип връзки са по-стабилни и дългосрочни и двамата партньори в тях са емоционално достатъчни и хармонични личности, които избират връзката като допълнение към тях самите, а не като необходимост.

 

Публикувано в SELF HELP, Взаимоотношения в двойката, Здраве и красота, Обща | Коментарите са изключени

Още пет неща, които ми се иска да бях научила по-рано

6. Не слушай съветите на другите. Слушай себе си.

Building+Positive+Emotions+and+Self-Esteem

Можеш да четеш книгите на успели хора и да се вслушваш в съветите, които те дават. Можеш да се допитваш до приятели, до специалисти в областта, която те интересува, да питаш и да търсиш съвети и дори те съветвам да го направиш. Ако един съвет ти върши работа, вземи го под внимание и го последвай. Ако обаче усещаш, че това не е твоето място или че този съвет не е твоят, спокойно го игнорирай. Ти си човекът, който най-добре знае какво иска, какво мисли, какво предпочита. Т.е. слушай себе си. Независимо колко голям авторитет в областта си е човекът, който ти дава съвет, ако чувстваш този съвет като нещо в разрез с твоите лични предпочитания, просто го игнорирай. Слушай себе си.

7. Не казвай „Да“ когато искаш да кажеш „Не“.

Няма да повярваш колко често казваш „Да“, когато всъщност искаш да кажеш „Не“. Ако започнеш да ги броиш, ще се учудиш колко често пренебрегваш собственото си Аз заради нечие друго. „Ще дойдеш ли с мен по магазините, за да си купя нова рокля?“ Отговаряш с „Да“, когато всъщност искаш да се сгушиш вкъщи на фотьойла с хубава книга. „Ще поемеш ли този нов проект?“ Казваш „Да“, когато всъщност си затрупан/а с толкова работа, че нямаш никакво лично време. „Ще дадеш ли на връзката ни още един шанс?“ Казваш „Да“, когато всъщност искаш да изкрещиш, че вече си дал/а достатъчно.

От изборите, които правим всеки един ден зависи какъв ще бъде животът ни след една-две-пет години. И ако си поставил/а някакви цели пред себе си, а непрекъснато правиш погрешни „Да“, когато всъщност искаш да кажеш „Не“, след известно време ще видиш колко много си се отдалечил/а от първоначално начертания път.

8. Не стой сред хора, които не харесваш. Подбирай компанията си.

Не прекарвай времето си  хора, които не харесваш. Ако стоиш дълго в компания, която не одобряваш, след време ще придобиеш качества, които не харесваш или не би искал/а да имаш. Ако искаш да бъдеш врабче, се събирай с врабчетата. Ако искаш да бъдеш орел, търси компанията на орлите. Не можеш да бъдеш орел, ако прекарваш времето си заобиколен от врабчета. Когато дълго време си заобиколен от врабчета, в крайна сметка се превръщаш във врабче.

loveyourself

9. Не раздавай времето си. То е безвъзвратно.

Твоето време е най-ценното нещо, което имаш. Понякога ние го раздаваме без да се замисляме, че то всъщност не е ресурс, който се възстановява. Ако раздаваш времето си на хора, с които всъщност не ти е приятно, ти даваш нещо което никога няма да се върне. Един познат преди години ми каза, че информацията е най-скъпото нещо в бизнеса. Аз казвам, че твоето време е най-скъпото нещо в личен план. Ако прекарваш времето си с хора, с които не искаш да бъдеш, след пет или десет години ще осъзнаеш, че си загубил страшно много часове, месеци и години във връзки, компании и приятелства, които всъщност не харесваш. Помисли само за хилядите други неща, които би могъл да правиш, вместо да стоиш във връзки, които не харесваш, не те радват или не те правят щастлив. За десетките други хора, които би могъл да срещнеш докато си заключен в едни отношения, които не харесваш. Животът не чака, времето ти е ценно, не го раздавай на хора, които не те правят щастлив/а.

10. Научи се да вземаш решения. Отложеното решение не е решение.

Някои от нас израстват с личностни характеристики, които им позволяват да вземат решения бързо и лесно. На други решенията им отнемат много време, трудности, колебания и предпочитат някой друг да го прави вместо тях. Ако си от вторите, сигурно често се колебаеш, допитваш до роднини и приятели и прекарваш много време в мислене, докато накрая вземеш решение, предложено от някой друг. Ако си от тези хора, трябва да се научиш да вземаш решения. Решенията са лесно нещо – вземаш предвид всички „За“ и „Против“ на вариантите, които имаш пред себе си, преценяваш кой е по-изгодният за теб и вземаш решение. Задължително попитай интуицията си какво чувства по отношение на избора ти. Често ние подценяваме емоциите си по време на вземане на решение, а всъщност те са вътрешният глас, който трябва да има последната дума. Обикновено разума ни казва едно, но чувствата друго. Преди да вземеш решение, попитай  чувствата си. И после го вземи. Защото отлагането на решението не е решение, а е просто оставяне на течението.

 

Публикувано в SELF HELP, Здраве и красота, Обща | Коментарите са изключени

10 неща, които ми се иска да бях научила по-рано

  1. Всяко притеснение е излишно. Не си го причинявай.

time for change

Често в живота ни се случват неща, които ни карат да се тревожим. Да се притесняваме, че закъсняваме за работа, дали ще получим покана за втора среща или за температурата на детето си е сред най-често срещаните притеснения. Ежедневни. Но каква работа ни върши това, освен да съсипва нервните ни клетки? Да, кара ни да дишаме плитко и повърхностно, да не можем да се насладим на кафето или обедната почивка, да усещаме пробождания в гърдите и да сме на нокти през цялото време. Все негативи. Променя ли се факта, че сме в задръстване или че детето ни е с вирус? Не. Ако силно се притесняваме и постоянно мислим за един мъж, това увеличава ли шансовете ни за втора среща? Не. Той или ще ни покани, или няма. И при това вече е взел решението си, просто ние още не го знаем. Тогава струва ли си да се притесняваш за това? Не, просто не го прави. След една година вече нищо от днешните ти тревоги няма да има значение. Така че, не си го причинявай.

 

  1. Не отлагай. Никой няма да го свърши вместо теб.

Има неща, с които понякога ни е трудно да се справим. Защото ни изглеждат трудни, непосилни или невъзможни. Или защото никога досега не сме ги правили. Да отидеш в банката и да проучиш вариантите за кредит. Да потърсиш нова работа в обявите. Да поискаш повишение от шефа си. Само при мисълта за това ти се свива сърцето и си казваш – ще го направя утре, в понеделник, следващия месец. Не го отлагай. През отложеното време то ще продължава да те притеснява, и след месец все пак ще трябва да го свършиш. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Направи го сега. Никой няма да дойде и да ти даде кредит, нова работа или повишение, без да си го поискаш. Нито пък някой друг ще го поиска вместо теб. Това си е твоята работа, твоите пари и твоят живот и ти носиш отговорност за него.

 

cognitive detoxe

  1. Не чакай шанса/мъжа/работата да те намерят. Потърси ги ти.

Не чакай принца на белия кон. Повечето от нас са научени да търсят и да чакат да се появи специалният мъж, мечтаната работа или големият шанс. В романтичните комедии и романи, героинята след много трудности, перипетии и несправедливост точно когато най-малко очаква среща голямата си любов, която решава всички проблеми в нейния малък свят. Твоят живот не е филм, не чакай принца. Научи се да подреждаш живота си сама, защото ако чакаш някой друг да го направи вместо теб, може да чакаш цял живот. Когато бях на 18, имаше много неща, които исках да направя, но чаках. Не смеех да ги направя сама, защото с подкрепата на някой друг до мен ми изглеждаше по-безопасно. И защото бях чела прекалено много розови романи. Един ден ми омръзна да чакам и взех решение да потърся нещата, които искам да получа от живота и то сама. Сега, почти 20 години по-късно съм доволна от това решение. Удовлетворението е много по-голямо, когато случваш желаните неща сам, без да чакаш някой друг да го направи вместо теб.

 

  1. Не се опитвай да променяш другите. Промени себе си.

Другите хора не се променят, ако не го поискат сами. Излишно е да прекараш години или месеци в това да се опитваш да промениш някого. Не можеш да промениш родителите си, партньора си или приятел. Можеш да се сърдиш, да ги обвиняваш, да се оплакваш, да се надяваш, че той/тя все някога ще прозре грешките си и ще се промени, но всичко това не ти върши работа. Ако се надяваш, че все някога родителите ти ще започнат да те хвалят и това ще те накара да се чувстваш оценен; че партньора ти ще спре да пие и ще заживеете нормално; че приятел/ка ще започне да гледа на теб с уважение и любов, само трябва мъъъничко да помогнеш да се променят всички тези хора… каузата ти е безнадеждна. Промени начина, по който ти самият/мата гледаш на себе си или на тези хора и това ще те накара да се почувстваш по-добре. Да променяш другите е невъзможно, ако те самите не го поискат. В живота има по-важни неща за вършене от опита да промениш някой друг.

 

  1. Бъди егоист. В това няма нищо лошо.

Още от деца са ни учили да поделяме играчките и сладкишите си с другите деца – братята и сестрите ни, децата в градинката пред блока или на площадката. В представите ни да се грижиш за себе си и за собствените си нужди е нещо лошо и егоистично. Подобно твърдение е невярно и нечестно спрямо нас самите. Ако винаги се грижа за всички останали, кой очаквам да се погрижи за мен самата? Кой по-добре от мен знае дали предпочитам торта с шоколад или с баварски крем, каква литература харесвам или от какво имам нужда? Никой. Дори и най-добрият ти приятел не може да знае по-добре от теб твоите предпочитания. Така че, започни да поставяш себе си на първо място. Твоите нужди, твоите предпочитания, твоите приоритети, твоите мечти. Това са важните неща. Единственият човек, който можеш да поставиш преди себе си са децата ти, и то докато не са навършили пълнолетие. Ако са вече големи, те са зрели хора и могат да се справят сами. Т.е. имаш пълното право да бъдеш егоист, когато става въпрос за твоите нужди и желания. Възползвай се от това право.

Публикувано в SELF HELP, Здраве и красота | Коментарите са изключени

Повиши самочувствието си за 30 дни!

Звучи налудничаво… да говориш със себе си?!? Но всеки от нас го прави. Ежедневно – в мислите си; понякога на глас, ако сме сами; а аз доста често и на улицата, когато се уловя, че съм забравила правилната пряка или важна покупка в магазина. Какво значи да говорим на себе си и как това повлиява самочувствието ни?

Когато сме били деца, разговорът с родителите ни е играл ролята на този така важен диалог със себе си. След слаба оценка по математика таткото заключава, че на момичетата никога не им върви математиката и в твоята глава остава значението „слаба съм по математика“. Години по-късно ти се отказваш от счетоводна специалност в университета, защото си убедена, че няма да успееш с математиката.

Building+Positive+Emotions+and+Self-Esteem

Когато си на пет, падаш от катерушка или дървото в градината и след думите на майка ти, че момичетата не могат да се катерят, повече никога не опитваш, защото катеренето е само за момчета.

Преди години някой ми каза, че жълтото не е моят цвят и до преди две години аз избягвах да купувам каквито и да е дрехи в слънчевия цвят. Сега имам жълт панталон, риза и рокля. Открих този цвят отново, просто трябваше да се престраша да опитам. Защото някой някога ми беше казал, че жълто не ми отива.

Всички тези чужди гласове в главата ни играят ролята на спирачки, ако сме повярвали в тях.

Без съмнение и ти самата си казваш понякога в разговорите със себе си: „Как можах да кажа нещо толкова глупаво?!?“ „Ама че се изложих!“ „Аз не съм добра в комуникацията с хора и тази работа не е  за мен.“ Или „Краката ми не са достатъчно хубави, за да нося поли и рокли“. Всичко това всъщност е разговорът, който водиш със себе си постоянно и който ти пречи или те спира от нещата, които наистина желаеш. Обърни внимание как би постъпила, ако казваш на себе си горните изрази – не би приела позицията с комуникация с клиенти, би носила панталони и би замълчала следващия път, когато искаш да кажеш нещо в компания. Това те лишава от женствеността на стайлинга в пола, от издигане в кариерата или от повече нови запознанства.

smilees

Сега помисли как би постъпила ако вместо горните изрази разговаряш със себе си по следния начин: „Е, казах нещо уникално – беше забавно за всички!“; „Срещам трудности понякога, докато разговарям, но тази позиция е идеалният момент да усъвършенствам това“; или „Избирам да се чувствам женствена – не съм единствената жена, която няма идеални крака“. Всичко това не променя формата на краката ти или комуникативните ти умения, но променя начина, по който възприемаш себе си и по който моделираш самочувствието си. Ако всеки ден вместо десет самокритики отправяш към себе си десет комплимента, това ще повиши самочувствието ти само за около месец.

В кабинета си винаги измервам самочувствието от 0 до 10. Дай една реална оценка сега на твоето самочувствие от 0 до 10. Запиши я накъде.

Опитай за около месец да прилагаш прочетените правила – никакви самокритики и повече комплименти в разговора със себе си. Измери отново самочувствието си след тридесет дни. Сподели резултата с нас J

Публикувано в SELF HELP, Здраве и красота | Коментарите са изключени

Живей красиво! Как?

Всеки от нас все някога е срещал жена или мъж, от чието чието лице струи блясък, независимо от възрастта и бръчките, в очите му се чете ентусиазъм към всичко заобикалящо, а тялото му изглежда пълно с енергия, сякаш всеки момент ще затанцува, дори и без музика.

Такива хора те карат да се усмихваш дълго, след като сте се разделили, повдигат настроението ти и и с тях е винаги лесно и приятно да се общува. Каква е тайната им?

autumn-leaves-equinox

Тези хора по природа са винаги позитивни и спокойни. Те не се страхуват от житейските предизвикателства, не стоят в застой, винаги имат интересни идеи, които да реализират и обикновено са заобиколени от хора, които искат да се радват на присъствието им. Естествено е такива личности да привличат околните като с магнит. Всъщност чарът им е в това, че са позитивни. Те не мрънкат, не се оплакват, и независимо от проблемите, винаги намират нещо положително около себе си. Ползите от това поведение в краткосрочен план са, че животът им е по-щастлив, те са по-желана компания и изпитват повече положителни емоции, а в дългосрочен – обикновено живеят по-дълго и по-малко боледуват. Наричам това „красив живот“.Как да станеш позитивен човек и да се научиш да живееш красиво?

Научи се да забелязваш. Колко хубави неща ти се случиха днес? Ако още няма обяд – колко такива се случиха тази сутрин? Нито едно? А усмивката на портиера на влизане в офиса? Да, това се брои. Защото никой не е длъжен да се усмихва, а факта, че някой го е направил за теб е нещо красиво. Забелязвай и се заобикаляй с красиви неща – предмети, хора, развлечения, забавления. Когато се чувстваш добре, ти се държиш по-добре с останалите хора, по-продуктивен си на работа и си по-приятен за околните. Това от своя страна кара другите да се държат по-мило с теб, да търсят компанията ти по-често и те прави предпочитан гост за всякакви мероприятия.

Заобиколи се с красиви предмети. Не, не е нужно всеки предмет в дома ти да бъде скъп, за да е красив. Отсядала съм в малък семеен хотел, чийто спални бяха направени от дървени палета. Изключително оригинално и едновременно с това красиво и уютно. Някои от най-красивите ми летни бижута са изработени от приятелка и струват левчета. Ако направиш ежедневието си красиво, ще се чувстваш уютно и приятно сред вещите си. Красив кейс за телефона, хубава ваза или картина вкъщи или просто висяща дрънкулка в антрето ти ще те карат да се усмихваш всеки път, когато погледът ти срещне  някоя любима вещ. А усмивката от своя страна кара мозъкът да отделя ендорфини, които са естествено болкоуспокояващо и са свързани с положителните емоции.

iemotinas 2Изхвърли негативните емоции от гардероба си. Чувства като гняв, вина, завист, разочарование и страх нямат място в душата ти. Кара ли те една емоция да се чувстваш добре – наслади й се. Кара ли те да се чувстваш зле – изхвърли я. Нашите емоции не са факти – те са само чувства. Т.е. нещо временно, което всъщност не се дължи на случило се събитие, а на нашата интерпретация на събитието. Ако си изпуснал полета за мечтаната ваканция, ти ще бъдеш много разочарован и съкрушен. Ако обаче разбереш, че самолетът е катастрофирал и ти си късметлията, останал на земята, определено ще се чувстваш благословен. Т.е. не самото изпускане на полета те фрустрира, а смисълът, който ти му придаваш. Всяка една емоция има трайност и след определено време тя изчезва и на нейно място идва друга. Какъв смисъл има да се гневиш на нещо, което след малко няма да има значение или ще е забравено. Единствената последица от него е, че докато си се чувствал зле, мозъкът е дал команди на тялото  ти да секретира поредица от хормони и вещества, сред които адреналин и кортизол, които в дългосрочен план те карат да си стресиран, а когато това се случва прекалено дълго и прекалено често, се разболяваш. Така че – усещаш ли негативна емоция, задай си въпроса – какво значение ще има това след една, три или пет години? Отговорът ще ти помогне да се успокоиш.

 

Прекрати очакванията си от другите. Ако си пълнолетен и вече имаш право да гласуваш, значи нито едно човешко същество на планетата не е длъжно да прави нищо за теб. Единствените хора, които са ти длъжни, това са родителите ти и то докато станеш на 18. Длъжни да те хранят, обличат и да се грижат за теб. След тази възраст ти вече си възрастен, зрял индивид и да имаш очаквания, че някой нещо ти дължи – отношение, емоции, връзка, любов или помощ е погрешно и заблуждаващо. Т.е. портиера не е длъжен да ти се усмихва, ако не поиска сам; партньорът не е длъжен да те вземе от работа или приятелката ти да намери време за теб. Ако те го правят, значи трябва да се радваш, че си заобиколен от добри и приятни хора. Ако не го правят обаче – не ги обвинявай, те не са длъжни да правят нищо за теб, нито ти за тях. Очакването, че някой ти дължи нещо доста често разочарова и ни води до обвиненията, че другите не се държат с нас така, както ние се държим с тях. Повечето конфликти между хората всъщност се пораждат от незадоволените очаквания на някого. Ако нямаш очаквания, другите няма да те разочароват, а напротив, ще те изненадват приятно, когато направят нещо за теб и ще те карат да се чувстваш добре.

a-book-a-week-image

Създавай си предизвикателства и се учи. Казват, че човек остарява тогава, когато спре да се учи и да се развива. Виждала съм много жени, които рязко променят външния си вид след като спрат да ходят на работа. Оставането вкъщи често е свързано с липса на или с малко социални ангажименти, със застой в емоционален и социален контекст. Затова е нужно да създаваме сами развитието си – да се учим, да си поставяме цели и да се стремим към предизвикателства, които да държат тялото и ума ни в готовност и в развитие. Застоят обикновено е свързан с намален тонус, с липса на енергия или с депресивни усещания. За да изнегнем това, трябва сами да се погрижим и да създаваме постоянно усещане за очакване на нещо в живота си – това може да бъде нов курс, екскурзия, пътуване, уикенд, прическа или нова книга на пазара.

Усмихвай се и бъди позитивен. Усмивката освен, че действа благоприятно на мозъка и тялото, кара другите да ни виждат в по-благоприятна светлина. Усмихнатият човек е по-приятна компания, по-рядко се оплаква от ежедневието и е по-доволен от живота си. Когато си усмихнат и позитивен, ти си склонен да забелязваш повече хубавите неща около себе си, отколкото лошите и в дългосрочен план това те прави по-щастлив и удовлетворен от живота. Замисли се за познат, който избягваш заради намръщеното му лице и вечните му оплаквания. Сега се замисли за приятел, чиято компания обожаваш заради шегите и позитивизма му. А сега реши ти от кой тип хора искаш да бъдеш? И се усмихвай!

Публикувано в SELF HELP, Здраве и красота | Коментарите са изключени

СЕМИНАР ЗА ЛИЧНОСТНА ПРОМЯНА

ВРЕМЕ Е ЗА НОВОТО ТИ АЗ! ЗАСЛУЖАВАШ ПОВЕЧЕ!

20708431_1998202647057821_7519703871229801391_nТова е мястото, на което ще разбереш как да повишиш самочувствието си и да бъдеш по-щастлива, по-уверена и по-успешна! Как да управляваш парите си и да бъдеш по-богата! Как да се храниш вкусно и здравословно. С психотерапевта Лена Лалчева, финансиста Стойне Василев и специалиста по здравословно хранене Софи Йотова.

Виж програмата и купи билет тук.

picture (12)

Публикувано в Обща | Коментарите са изключени

Невидимото насилие върху женския пол

 

Всяка вечер чета на сина си приказки за лека нощ. От онези, класическите, които са чели на мен като дете и които са чели и на вас. Пепеляшка, Снежанка, Спящата красавица…. Приказките, в които принцесата и принца накрая винаги се женят, живеят дълго и щастливо и доброто побеждава. Приказките, в които принца винаги е добър, мил, силен, грижовен и спасява принцесата от всички злини.

В истинския живот обаче принцът не винаги е добър и мил. В истинския живот понякога принцът се променя и приказката свършва някъде по средата на житейския път за двамата. И се превръща в разказ, ако не чак на ужасите, то поне в драма. Ако ние сме чели и вярваме в класическите приказки, как обаче да сме подготвени за новия им прочит в реалността? И как да реагираме, когато принцът вече не е онзи герой на бял кон, за който сме мечтали като деца?

No-Victim2

Милиони жени по света всекидневно са подложени на домашно насилие. То обаче не е само в раздаването  на юмруци, оставящи морави следи по лицето или тялото на жената. Понякога насилието придобива формата на думи, които не оставят сини белези по скулите, а бележат женската психика и темперамент с наситени, болезнени обиди и огорчения. Думи, които оставят следи върху личността, много по-дълготрайни от юмруците и шамарите. Думи, които, казани от човека, на когото си гласувал доверие за целия си живот, стъпкват стойността ти и те карат да вярваш, че си точнно толкова нищожен, колкото твърди същия този човек. Особено ако се повтарят с години.

Те приемат различни проявления,  но винаги обиждат. Могат да бъдат заради килограмите ти, заради новата рокля, „която не ти отива, ти си на 40 все пак…“, заради това, че не печелиш пари за семейството или че искаш да учиш италиански. Наскоро една позната, която иска да си сложи брекети на зъбите, получила отговор от съпруга си: „Че за кога? Ти си на 36…?!“ Доста грубо. На друга приятелка мъжът й премести кухнята и трапезарията на два различни етажа в къщата, за да може тя да отслабне след раждането на детето му. Той самият е доста над 120 килограма. На мен ми прилича на издевателство. Доста жени, които са домакини често ми споменават, че половинките им не пропускат момент да споменат, че ако ги изоставят, дори няма да могат да се изхранват, понеже са неспособни да изкарват пари или да работят. Същите тези мъже обаче нямат нищо против вкъщи да имат сервитьор, готвач, гладач, чистач, детегледач на 24 часова смяна и постоянно на разположение. В лицето на съпругата си. Има и мъже, които умело манипулират половинките си на тема секс. Често, когато жената е уморена, обидена или просто няма желание за ласки, мъжът прибягва до реплика, подобна на: „И какво, сега ще ме караш да ходя някъде да си плащам ли?“….. Да, знам, че звучи грубо, но е факт. И може би се е случвало и в твоето семейство.

Ако и ти някога си била подложена на това, значи знаеш колко е обидно. Колко низко те кара да се чувстваш, и как си задаваш въпроса дали наистина го заслужаваш. Истината е, че няма човешко същество, което да заслужава подобно отношение. И че някои мъже, изхождайки от позицията на силния пол, често си позволяват емоционална, психическа или финансова манипулация върху половинките си. За каквато и еманципация да говорим, подобни неща продължават да се случват.

Какво да направиш, ако и ти си жертва на подобен тих и невидим тормоз? На първо място – не отстъпвай, в никакъв случай. Веднъж, само веднъж ако допуснеш една обида и това поведение остане без последствия, то ще се повтори. Задължително. Не допускай да бъдеш обиждана на тема килограми, бръчки, дрехи, пари, приятелки, развитие, знания или компетенции и способности. Напомни на манипулатора срещу теб, че ти си човешко същество и че преди години той те е харесвал и обичал заради същите тези способности. Напомни и на себе си, че дори и да не печелиш пари за семейството, правиш много други неща, които също имат измерим финансов еквивалент. Една приятелка, която е домакиня, често пресмята на съпруга си колко би им струвало ако наемат чистачка за вкъщи три пъти седмично, ако купуват готова храна за вечеря, и ако запишат децата на лятна занималня през ваканциите. И той се отказа да й напомня, че тя не носи пари в семейството.

sadwomen

На друга позната, съпругът й често протяга ръка към очите й докато тя се смее и опъва кожата на „пачия крак“, за да изправи бръчките й. На масата, на вечеря с приятели! Нормално е да имаш бръчки около очите, докато се смееш, по дяволите. Нормално е да имаш бръчки по принцип. Веднъж тя му го върна на плажа, като повдигна корема му и му показа къде точно трябва да си направи липосукция. След този случай не знам да е коментирал състоянието на кожата й. Но тези двама мъже са разбрали, че жените до тях нямат намерение да се примиряват с подобен тормоз и обиди.

Най-честите манипулации от страна на мъжете са на тема финанси, роднини и външен вид. Което погледнато през моите очи свежда жената и нейната стойност до това как изглежда, кой е купил жилището на семейството и страха на мъжа, че съпругата му има и други любими и важни хора, освен него. Е, аз бих отказала да бъда приравнена с килограмите си /не можем всички да бъдем манекенки/ или с един недвижим имот /има ипотечни кредити и квартири/. Освен това жената, която се грижи за дома ежедневно, във времето инвестира много повече ресурси и сили в него, отколкото първоначалната финансова инвестиция. Просто е хубаво да го покаже на мъжа.

Няма нужда да се доказваме на някой, който ни усеща като по-малко стойностни от него самия. Ако се подложиш на диета заради теглото си, това ще бъде знак, че думите му имат ефект. И той ще ги използва отново. Ако започнеш работа и заедно с това вършиш цялата домакинска работа за да може съпругът ти да е доволен, това ще му позволи да поиска дори картата със заплатата ти. И след време ще поиска нещо повече. Това твое доказване вече ще е недостатъчно и ще трябва да намериш нещо друго, от което той да е доволен. Не го прави!

Има мъже, които винаги ще гледат на съпругата си като на по-нискокачествен човек от тях самите. Вместо да се чудиш как да се докажеш и да заслужиш уважението на такъв мъж, просто се погрижи за себе си. Купи си книги, които да те научат да работиш върху самоуважението си. Намери приятели, които да те ценят заради самата теб и да ти помагат да повишиш самочувствието си. Отиди на психотерапия или на курс, който да те научи как да уважаваш себе си. Едва когато ти самата започнеш да приемаш себе си като стойностен човек, тогава и останалите ще започнат да гледат така на теб. В това число и съпругът ти. Понякога не е лесно и не се случва бързо, но е постижимо. Трябва ти само малко упоритост, търпение и много желание.

Публикувано в SELF HELP, Взаимоотношения в двойката, Обща | Коментарите са изключени

За жените и страхът от възрастта

Огледалце, огледалце, я кажи… годините личат ли ми?

 

Днес ще си говорим за годините. И за възрастта. За онези десетилетки, които щом доведат до промяна на първата цифра в числото на годините ни, ни притесняват и тревожат, а някои от нас карат да изпадат в сатурнова дупка около рождения си ден. Една приятелка преди години ми сподели, че се страхува от трите „С“ – самотата, старостта и смъртта. Повечето жени се плашат от четиридесетте. Всъщност когато си на 20, те притесняват 30те. След десет години те плашат 40те. И така нататък, предполагам.

25-115853-why_women_go_for_the_nice_guy_in_the_end

Преди три години една двайсетгодишна девойка се притесняваше от факта, че става на двадесет и една. Отстрани си мислех колко повърхностно изглежда. За нищо на света не бих искала да съм отново на двайсет и една. Щяха да ме чакат толкова много неща, през които вече минах, че не…, благодаря. Чувствам се чудесно на моите тридесет и седем.

Какво обаче са годините и защо толкова много плашат жените? Мисля, че те са пряко свързани със самочувствието на жената. И до голяма степен с реализацията й. Ако се харесваш, чувстваш се обичана и привлекателна и си доволна от извървения път до момента, защо трябва да те притеснява една цифра? Или една бръчка в повече? Нека да видим.

Обикновено 40те са възрастта, в която всички ние вече сме развили живота си по някакъв начин. Имаме едно или две деца, работа или кариера, съпруг или развод. Някои от нас са с една или две ипотеки, други са се реализирали в майчинство и домакинстване и са на 24-часов работен ден вкъщи. Ако ни предстои развод и той не е по наше желание, самочувствието ни рязко отива надолу и си мислим, че вече никога, никой няма да ни харесва или обича. Ако развода е иницииран от нас, вярваме, че сами или със следващата си голяма любов ще покорим света. А всъщност каква е разликата? И в двата случаи имаме бъдещ развод, само значението което му придаваме е различно. В единия случай горим от нетърпение съдията по-бързо да си свърши работата, а в другия се чудим как ще се събудим сами и какво ще правим с живота си оттук нататък. В единия случай смятаме, че след развода животът ни тепърва започва, а в другия сме съсипани и смятаме, че сме стари и той вече е приключил. А всъщност и в двата случая ние сме на 40. Въпрос на гледна точка, а не на години.

Имам познат на моите години. Напоследък е потиснат заради осъзнаването, че на 37, обръщайки се назад вижда един неудовлетворително изживян живот. И смята, че занапред не би могло да му се случи кой знае какво. Няма очаквания за кой знае какво развитие на кариерата си, в личен план не вярва нещо съществено да се промени и т.н. а всъщност е само на 37. С хубава работа, в която е добър, дъщеря в прогимназията и спокойно и хармонично семейство. Но вижда реализацията си до момента през черни очила. Или поне през сиви.

Статистически погледнато, минимален процент хора успяват да постигнат върхове в живота си преди 40. Обикновено 20те са за поставяне на основи и образование, 30те – за усилена работа и в края им жънем плодовете от всичко това. Защо този мъж мисли така за себе си, а аз съм толкова спокойна с възрастта си? Отговорът е в начина, по който гледаме на себе си и на живота по принцип.

loveyourself

Харесвате ли себе си? Харесвате ли живота си? Харесвате ли работата си или онова, което правите? Каква беше майка ви/баща ви на вашата възраст? Отделете двадесет минути насаме и си спомнете всичко, което сте чували от близките си по отношение на възрастта. Някой някога казвал ли ви е, че „то ако не си поживееш до трийсет, после деца, работа, семейство…“; или „след четиридесет, шансовете за работа рязко намаляват и е по-добре да си пазиш местенцето….“, или „ако на 35 не си си купил кола/жилище/каквото и да е друго, няма кога да го направиш“, или „трябва вече да си родила две деца, щото след 38 вече става много трудно…“

Когато чуя нещо подобно от някого, рязко ми се вдига адреналина. Защото е невярно, но ако се случи да ти се повтаря по няколко пъти от важен за теб човек, когато си в двайсетте или още по-рано, започваш да го вярваш и в един момент то става твое собствено убеждение. А после се събуждаш на четиридесет и се чудиш защо се чувстваш нереализиран или безполезен. Всеки от нас има някакви убеждения за живота си и за себе си, в това число и за възрастта. Моите са, че точно в момента се чувствам прекрасно и дори често, затрупана от много работа, ангажименти и отговорности, завиждам на майка ми за нейната възраст, която ми се струва доста спокойна и даваща възможност да се отдадеш на любимите си занимания, а не да си непрекъснато ангажиран. От какво тогава се плашим с остаряването? Всъщност терминът остаряване сам по себе си е неточен. Можем да говорим за остаряване едва след 70те. Или поне след 60те.

Какъв е ключът да посрещаш годините си с вълнуващо очакване и хармоничност? Харесвай се. Ако не се харесваш – коригирай това. Започни да спортуваш и направи ежедневието си здравословно. Ако ти е нужна корекция на външния вид, направи я. Обичай се. Отдели време само за себе си. Повдигни самочувствието си, има стотици книги, семинари и курсове, които ще ти помогнат. Усъвършенствай се. Чети и научавай нещо ново непрекъснато, изпълнявай по една своя голяма мечта всяка година, бъди добър в работата си.

Миналата година моя близка приятелка роди на тридесет и девет. Не, не е първото й дете. Третото е, след като беше решила, че две момичета са й напълно достатъчни. Но се случи и тя избра да го роди. В момента се наслаждава на едно зряло и осъзнато родителство и казва „Радвам се, че Алекс избра да се роди в нашето семейство“.

Друга моя приятелка, на 44, след развод и една поотраснала дъщеря се радва на интереса на мъжете към себе си и се чувства чудесно – дете, работа и интересен личен живот, изключващ пране и гладене на мъжки ризи. Животът така й харесва и тя му се наслаждава изцяло.

Трета моя близка преди пет години заряза добре платена работа в сферата на технологиите, отгледа второто си дете на спокойствие и сега стартира изцяло нова кариера в напълно различна сфера. Тази година не празнува рождения си ден, заради суеверията около 40те.

Всички тези жени са над 40. И доказват, че човек може да се чувства чудесно на всяка възраст. Дори и разведен, дори и с три деца, дори и с изцяло нова кариера. Имало е моменти, когато не им е било лесно. Но такива моменти има и на двадесет, и на тридесет. Имало е моменти, когато са били неуверени, притеснени или изплашени. Винаги има такива. Но в тези моменти събираме шепа самочувствие, останките от самоувереността си и една нова чанта или маникюр и се изправяме отново. Защото жената е новият силен пол, макар и в сянка, и някакви си години не биха могли да ни изплашат!

Публикувано в SELF HELP, Здраве и красота | Коментарите са изключени

Когато в леглото сме трима…

Когато в леглото сме трима….

Често се случва в кабинета ми да идват мъже и жени пред развод или раздяла. Обикновено идват сами, тъй като половинките им са взели своето решение, а те са останали сами и изненадани от случващото се в брака им. И са разбрали, че там от известно време има трети човек. Има и други, от отсрещната страна на бариерата, които са в очакване най-накрая да останат двама, след като години наред те са били третия човек във връзката.

Какво да правим, когато ние сме третия? Когато има брачен партньор, с когото ние трябва да делим съботи и недели, откраднати вечери, или тайни и бързи обеди в непозната част на града?  Ако и вие някога сте били в такава връзка, знаете, че любовта не признава граници и забрани. Давате си срок от още няколко месеца, за да вземе любимият ви окончателно решение, проявявате поредното разбиране, за да не наранява той съпругата си или да не съсипва предстоящото дипломиране на детето си.

trima v legloto

Когато вие сте третия в леглото, често забравяте какво е там да сте само двама. До голяма степен сте свикнали, че може срещата ви да се състои в обедната почивка, докато хапвате сандвич на крак набързо. Но за вас това  е среща – дълго чакана и желана. Или просто отивате с него да измиете колата. Или си взимате болничен, за да отидете в съседния град с него, докато той е в командировка. Нищо, че вече често сте прекалявали с болничните или че не ви остават дни от годишния отпуск. Или още по-зле – той е там с колеги, но вие отивате отделно и взимате стая в същия хотел, гледате го как се забавлява по време на вечерята, докато вие тихо стоите на съседната маса – сама, чакайки всички да се приберат по стаите и тогава той да прескочи по тъмно във вашата. Живеете в сладката заблуда на онова, което той ви дава, забравяйки, че във връзките обикновено се полага много повече. Просто сте свикнали. До степен, в която след известно време забравяте, че има и други мъже и жени, които биха ви дали повече или всичко, само ако си позволите да се обвържете с някой от тях. Има други хора, които също като вас биха дали всичко на партньора си, копнеят за всяка секунда с него и искат да го правят щастлив. Но не и във вашия свят. Във вашия свят те всички или са семейни, или „нищо не става от тях“; „на моята възраст къде ще намеря друг човек“; или „по-добре така, но той ми дава сигурност, не мога да намеря друг като него“. Чувала съм и варианти като „много ми помага“, „не можем да нараним семейството му и децата му“ и подобни. Така времето минава и вие завършвате заедно със сина му, кандидатствате за работа заедно с брачния му партньор и в един момент се хващате, че с приятелките си обсъждате поддръжката на брекетите на малката му дъщеря, вместо порастването на зъбчетата на собственото  ви дете.

Истината, която звучи доста грубо е, че вие получавате трохи. Като врабчетата, които след обяд на открито идват и обират онова, което е паднало на земята или е изтръскано от покривката. Понякога приятелите ви са достатъчно директни да ви го кажат открито, но с времето им става неудобно и започват да премълчават. Още по-неприятно е, че вашият партньор най-вероятно се чувства добре по този начин. Той има семейство, независимо дали има деца или не, има човек, който да го посрещне вечер вкъщи, има планирани съместни отпуски, уикенди и вечери с приятелски двойки. Има и вас – една друга половинка, която е на разположение винаги; която не мрънка, не се оплаква и е неговото усмихнато и ведро бягство от ежедневието. Какво повече му трябва? И защо да нарушава всичко, което вече има, ако може да получава същото и без да си причинява допълнителен дискомфорт. Темата наистина е дълга и има много нюанси. Няма да бъде честно да сложим всички подобни връзки под един общ знаменател, но ако вече години наред сте третият в леглото, може би е време да помислите за себе си. Ако един човек наистина ви обича и иска да бъде с вас, няма причина, поради която да не го направи за няколко години. Най-често в такава ситуация изпадат жените, но се случва и на мъже. Жени и мъже, които прекарват години наред в чакане – да пораснат малко децата, брачният партньор да се почувства по-емоционално стабилен или да „мога да ти подсигуря живота, който наистина заслужаваш“.

Ще завърша с шегата на един приятел от преди доста време. Семеен от години, той ходеше на футбол с приятели две вечери седмично и след това на „трето полувреме“ с момчетата в съседната квартална кръчма. Докато не си хвана любовница и вместо да спортува, започна да прекарва футболните вечери с нея. След известно време се разведе, ожени се за любовницата си, поиска отново да ходи на футбол, но тя не му позволи, за да не срещне отново друга жена. Неговият коментар по темата беше: „И какво – сега пак съм женен, същото е вкъщи, но вече нямам нито футбол, нито любовница.“

Публикувано в Взаимоотношения в двойката, Обща | Коментарите са изключени