„Жените“ и Марта Вачкова с гост психолога Лена Лалчева

Когато партньорът се дразни от моето професионално развитие… Изборът на кариерно развитие за жената и трудностите в отношенията с партньора, които срещат жените с професия.
Пусни видео тук

Публикувано в Участия в телевизионни предавания | Коментирайте

Невидимото насилие върху женския пол

 

Всяка вечер чета на сина си приказки за лека нощ. От онези, класическите, които са чели на мен като дете и които са чели и на вас. Пепеляшка, Снежанка, Спящата красавица…. Приказките, в които принцесата и принца накрая винаги се женят, живеят дълго и щастливо и доброто побеждава. Приказките, в които принца винаги е добър, мил, силен, грижовен и спасява принцесата от всички злини.

В истинския живот обаче принцът не винаги е добър и мил. В истинския живот понякога принцът се променя и приказката свършва някъде по средата на житейския път за двамата. И се превръща в разказ, ако не чак на ужасите, то поне в драма. Ако ние сме чели и вярваме в класическите приказки, как обаче да сме подготвени за новия им прочит в реалността? И как да реагираме, когато принцът вече не е онзи герой на бял кон, за който сме мечтали като деца?

No-Victim2

Милиони жени по света всекидневно са подложени на домашно насилие. То обаче не е само в раздаването  на юмруци, оставящи морави следи по лицето или тялото на жената. Понякога насилието придобива формата на думи, които не оставят сини белези по скулите, а бележат женската психика и темперамент с наситени, болезнени обиди и огорчения. Думи, които оставят следи върху личността, много по-дълготрайни от юмруците и шамарите. Думи, които, казани от човека, на когото си гласувал доверие за целия си живот, стъпкват стойността ти и те карат да вярваш, че си точнно толкова нищожен, колкото твърди същия този човек. Особено ако се повтарят с години.

Те приемат различни проявления,  но винаги обиждат. Могат да бъдат заради килограмите ти, заради новата рокля, „която не ти отива, ти си на 40 все пак…“, заради това, че не печелиш пари за семейството или че искаш да учиш италиански. Наскоро една позната, която иска да си сложи брекети на зъбите, получила отговор от съпруга си: „Че за кога? Ти си на 36…?!“ Доста грубо. На друга приятелка мъжът й премести кухнята и трапезарията на два различни етажа в къщата, за да може тя да отслабне след раждането на детето му. Той самият е доста над 120 килограма. На мен ми прилича на издевателство. Доста жени, които са домакини често ми споменават, че половинките им не пропускат момент да споменат, че ако ги изоставят, дори няма да могат да се изхранват, понеже са неспособни да изкарват пари или да работят. Същите тези мъже обаче нямат нищо против вкъщи да имат сервитьор, готвач, гладач, чистач, детегледач на 24 часова смяна и постоянно на разположение. В лицето на съпругата си. Има и мъже, които умело манипулират половинките си на тема секс. Често, когато жената е уморена, обидена или просто няма желание за ласки, мъжът прибягва до реплика, подобна на: „И какво, сега ще ме караш да ходя някъде да си плащам ли?“….. Да, знам, че звучи грубо, но е факт. И може би се е случвало и в твоето семейство.

Ако и ти някога си била подложена на това, значи знаеш колко е обидно. Колко низко те кара да се чувстваш, и как си задаваш въпроса дали наистина го заслужаваш. Истината е, че няма човешко същество, което да заслужава подобно отношение. И че някои мъже, изхождайки от позицията на силния пол, често си позволяват емоционална, психическа или финансова манипулация върху половинките си. За каквато и еманципация да говорим, подобни неща продължават да се случват.

Какво да направиш, ако и ти си жертва на подобен тих и невидим тормоз? На първо място – не отстъпвай, в никакъв случай. Веднъж, само веднъж ако допуснеш една обида и това поведение остане без последствия, то ще се повтори. Задължително. Не допускай да бъдеш обиждана на тема килограми, бръчки, дрехи, пари, приятелки, развитие, знания или компетенции и способности. Напомни на манипулатора срещу теб, че ти си човешко същество и че преди години той те е харесвал и обичал заради същите тези способности. Напомни и на себе си, че дори и да не печелиш пари за семейството, правиш много други неща, които също имат измерим финансов еквивалент. Една приятелка, която е домакиня, често пресмята на съпруга си колко би им струвало ако наемат чистачка за вкъщи три пъти седмично, ако купуват готова храна за вечеря, и ако запишат децата на лятна занималня през ваканциите. И той се отказа да й напомня, че тя не носи пари в семейството.

sadwomen

На друга позната, съпругът й често протяга ръка към очите й докато тя се смее и опъва кожата на „пачия крак“, за да изправи бръчките й. На масата, на вечеря с приятели! Нормално е да имаш бръчки около очите, докато се смееш, по дяволите. Нормално е да имаш бръчки по принцип. Веднъж тя му го върна на плажа, като повдигна корема му и му показа къде точно трябва да си направи липосукция. След този случай не знам да е коментирал състоянието на кожата й. Но тези двама мъже са разбрали, че жените до тях нямат намерение да се примиряват с подобен тормоз и обиди.

Най-честите манипулации от страна на мъжете са на тема финанси, роднини и външен вид. Което погледнато през моите очи свежда жената и нейната стойност до това как изглежда, кой е купил жилището на семейството и страха на мъжа, че съпругата му има и други любими и важни хора, освен него. Е, аз бих отказала да бъда приравнена с килограмите си /не можем всички да бъдем манекенки/ или с един недвижим имот /има ипотечни кредити и квартири/. Освен това жената, която се грижи за дома ежедневно, във времето инвестира много повече ресурси и сили в него, отколкото първоначалната финансова инвестиция. Просто е хубаво да го покаже на мъжа.

Няма нужда да се доказваме на някой, който ни усеща като по-малко стойностни от него самия. Ако се подложиш на диета заради теглото си, това ще бъде знак, че думите му имат ефект. И той ще ги използва отново. Ако започнеш работа и заедно с това вършиш цялата домакинска работа за да може съпругът ти да е доволен, това ще му позволи да поиска дори картата със заплатата ти. И след време ще поиска нещо повече. Това твое доказване вече ще е недостатъчно и ще трябва да намериш нещо друго, от което той да е доволен. Не го прави!

Има мъже, които винаги ще гледат на съпругата си като на по-нискокачествен човек от тях самите. Вместо да се чудиш как да се докажеш и да заслужиш уважението на такъв мъж, просто се погрижи за себе си. Купи си книги, които да те научат да работиш върху самоуважението си. Намери приятели, които да те ценят заради самата теб и да ти помагат да повишиш самочувствието си. Отиди на психотерапия или на курс, който да те научи как да уважаваш себе си. Едва когато ти самата започнеш да приемаш себе си като стойностен човек, тогава и останалите ще започнат да гледат така на теб. В това число и съпругът ти. Понякога не е лесно и не се случва бързо, но е постижимо. Трябва ти само малко упоритост, търпение и много желание.

Публикувано в SELF HELP, Взаимоотношения в двойката, Обща | Коментарите са изключени

За жените и страхът от възрастта

Огледалце, огледалце, я кажи… годините личат ли ми?

 

Днес ще си говорим за годините. И за възрастта. За онези десетилетки, които щом доведат до промяна на първата цифра в числото на годините ни, ни притесняват и тревожат, а някои от нас карат да изпадат в сатурнова дупка около рождения си ден. Една приятелка преди години ми сподели, че се страхува от трите „С“ – самотата, старостта и смъртта. Повечето жени се плашат от четиридесетте. Всъщност когато си на 20, те притесняват 30те. След десет години те плашат 40те. И така нататък, предполагам.

25-115853-why_women_go_for_the_nice_guy_in_the_end

Преди три години една двайсетгодишна девойка се притесняваше от факта, че става на двадесет и една. Отстрани си мислех колко повърхностно изглежда. За нищо на света не бих искала да съм отново на двайсет и една. Щяха да ме чакат толкова много неща, през които вече минах, че не…, благодаря. Чувствам се чудесно на моите тридесет и седем.

Какво обаче са годините и защо толкова много плашат жените? Мисля, че те са пряко свързани със самочувствието на жената. И до голяма степен с реализацията й. Ако се харесваш, чувстваш се обичана и привлекателна и си доволна от извървения път до момента, защо трябва да те притеснява една цифра? Или една бръчка в повече? Нека да видим.

Обикновено 40те са възрастта, в която всички ние вече сме развили живота си по някакъв начин. Имаме едно или две деца, работа или кариера, съпруг или развод. Някои от нас са с една или две ипотеки, други са се реализирали в майчинство и домакинстване и са на 24-часов работен ден вкъщи. Ако ни предстои развод и той не е по наше желание, самочувствието ни рязко отива надолу и си мислим, че вече никога, никой няма да ни харесва или обича. Ако развода е иницииран от нас, вярваме, че сами или със следващата си голяма любов ще покорим света. А всъщност каква е разликата? И в двата случаи имаме бъдещ развод, само значението което му придаваме е различно. В единия случай горим от нетърпение съдията по-бързо да си свърши работата, а в другия се чудим как ще се събудим сами и какво ще правим с живота си оттук нататък. В единия случай смятаме, че след развода животът ни тепърва започва, а в другия сме съсипани и смятаме, че сме стари и той вече е приключил. А всъщност и в двата случая ние сме на 40. Въпрос на гледна точка, а не на години.

Имам познат на моите години. Напоследък е потиснат заради осъзнаването, че на 37, обръщайки се назад вижда един неудовлетворително изживян живот. И смята, че занапред не би могло да му се случи кой знае какво. Няма очаквания за кой знае какво развитие на кариерата си, в личен план не вярва нещо съществено да се промени и т.н. а всъщност е само на 37. С хубава работа, в която е добър, дъщеря в прогимназията и спокойно и хармонично семейство. Но вижда реализацията си до момента през черни очила. Или поне през сиви.

Статистически погледнато, минимален процент хора успяват да постигнат върхове в живота си преди 40. Обикновено 20те са за поставяне на основи и образование, 30те – за усилена работа и в края им жънем плодовете от всичко това. Защо този мъж мисли така за себе си, а аз съм толкова спокойна с възрастта си? Отговорът е в начина, по който гледаме на себе си и на живота по принцип.

loveyourself

Харесвате ли себе си? Харесвате ли живота си? Харесвате ли работата си или онова, което правите? Каква беше майка ви/баща ви на вашата възраст? Отделете двадесет минути насаме и си спомнете всичко, което сте чували от близките си по отношение на възрастта. Някой някога казвал ли ви е, че „то ако не си поживееш до трийсет, после деца, работа, семейство…“; или „след четиридесет, шансовете за работа рязко намаляват и е по-добре да си пазиш местенцето….“, или „ако на 35 не си си купил кола/жилище/каквото и да е друго, няма кога да го направиш“, или „трябва вече да си родила две деца, щото след 38 вече става много трудно…“

Когато чуя нещо подобно от някого, рязко ми се вдига адреналина. Защото е невярно, но ако се случи да ти се повтаря по няколко пъти от важен за теб човек, когато си в двайсетте или още по-рано, започваш да го вярваш и в един момент то става твое собствено убеждение. А после се събуждаш на четиридесет и се чудиш защо се чувстваш нереализиран или безполезен. Всеки от нас има някакви убеждения за живота си и за себе си, в това число и за възрастта. Моите са, че точно в момента се чувствам прекрасно и дори често, затрупана от много работа, ангажименти и отговорности, завиждам на майка ми за нейната възраст, която ми се струва доста спокойна и даваща възможност да се отдадеш на любимите си занимания, а не да си непрекъснато ангажиран. От какво тогава се плашим с остаряването? Всъщност терминът остаряване сам по себе си е неточен. Можем да говорим за остаряване едва след 70те. Или поне след 60те.

Какъв е ключът да посрещаш годините си с вълнуващо очакване и хармоничност? Харесвай се. Ако не се харесваш – коригирай това. Започни да спортуваш и направи ежедневието си здравословно. Ако ти е нужна корекция на външния вид, направи я. Обичай се. Отдели време само за себе си. Повдигни самочувствието си, има стотици книги, семинари и курсове, които ще ти помогнат. Усъвършенствай се. Чети и научавай нещо ново непрекъснато, изпълнявай по една своя голяма мечта всяка година, бъди добър в работата си.

Миналата година моя близка приятелка роди на тридесет и девет. Не, не е първото й дете. Третото е, след като беше решила, че две момичета са й напълно достатъчни. Но се случи и тя избра да го роди. В момента се наслаждава на едно зряло и осъзнато родителство и казва „Радвам се, че Алекс избра да се роди в нашето семейство“.

Друга моя приятелка, на 44, след развод и една поотраснала дъщеря се радва на интереса на мъжете към себе си и се чувства чудесно – дете, работа и интересен личен живот, изключващ пране и гладене на мъжки ризи. Животът така й харесва и тя му се наслаждава изцяло.

Трета моя близка преди пет години заряза добре платена работа в сферата на технологиите, отгледа второто си дете на спокойствие и сега стартира изцяло нова кариера в напълно различна сфера. Тази година не празнува рождения си ден, заради суеверията около 40те.

Всички тези жени са над 40. И доказват, че човек може да се чувства чудесно на всяка възраст. Дори и разведен, дори и с три деца, дори и с изцяло нова кариера. Имало е моменти, когато не им е било лесно. Но такива моменти има и на двадесет, и на тридесет. Имало е моменти, когато са били неуверени, притеснени или изплашени. Винаги има такива. Но в тези моменти събираме шепа самочувствие, останките от самоувереността си и една нова чанта или маникюр и се изправяме отново. Защото жената е новият силен пол, макар и в сянка, и някакви си години не биха могли да ни изплашат!

Публикувано в SELF HELP, Здраве и красота | Коментарите са изключени

Когато в леглото сме трима…

Когато в леглото сме трима….

Често се случва в кабинета ми да идват мъже и жени пред развод или раздяла. Обикновено идват сами, тъй като половинките им са взели своето решение, а те са останали сами и изненадани от случващото се в брака им. И са разбрали, че там от известно време има трети човек. Има и други, от отсрещната страна на бариерата, които са в очакване най-накрая да останат двама, след като години наред те са били третия човек във връзката.

Какво да правим, когато ние сме третия? Когато има брачен партньор, с когото ние трябва да делим съботи и недели, откраднати вечери, или тайни и бързи обеди в непозната част на града?  Ако и вие някога сте били в такава връзка, знаете, че любовта не признава граници и забрани. Давате си срок от още няколко месеца, за да вземе любимият ви окончателно решение, проявявате поредното разбиране, за да не наранява той съпругата си или да не съсипва предстоящото дипломиране на детето си.

trima v legloto

Когато вие сте третия в леглото, често забравяте какво е там да сте само двама. До голяма степен сте свикнали, че може срещата ви да се състои в обедната почивка, докато хапвате сандвич на крак набързо. Но за вас това  е среща – дълго чакана и желана. Или просто отивате с него да измиете колата. Или си взимате болничен, за да отидете в съседния град с него, докато той е в командировка. Нищо, че вече често сте прекалявали с болничните или че не ви остават дни от годишния отпуск. Или още по-зле – той е там с колеги, но вие отивате отделно и взимате стая в същия хотел, гледате го как се забавлява по време на вечерята, докато вие тихо стоите на съседната маса – сама, чакайки всички да се приберат по стаите и тогава той да прескочи по тъмно във вашата. Живеете в сладката заблуда на онова, което той ви дава, забравяйки, че във връзките обикновено се полага много повече. Просто сте свикнали. До степен, в която след известно време забравяте, че има и други мъже и жени, които биха ви дали повече или всичко, само ако си позволите да се обвържете с някой от тях. Има други хора, които също като вас биха дали всичко на партньора си, копнеят за всяка секунда с него и искат да го правят щастлив. Но не и във вашия свят. Във вашия свят те всички или са семейни, или „нищо не става от тях“; „на моята възраст къде ще намеря друг човек“; или „по-добре така, но той ми дава сигурност, не мога да намеря друг като него“. Чувала съм и варианти като „много ми помага“, „не можем да нараним семейството му и децата му“ и подобни. Така времето минава и вие завършвате заедно със сина му, кандидатствате за работа заедно с брачния му партньор и в един момент се хващате, че с приятелките си обсъждате поддръжката на брекетите на малката му дъщеря, вместо порастването на зъбчетата на собственото  ви дете.

Истината, която звучи доста грубо е, че вие получавате трохи. Като врабчетата, които след обяд на открито идват и обират онова, което е паднало на земята или е изтръскано от покривката. Понякога приятелите ви са достатъчно директни да ви го кажат открито, но с времето им става неудобно и започват да премълчават. Още по-неприятно е, че вашият партньор най-вероятно се чувства добре по този начин. Той има семейство, независимо дали има деца или не, има човек, който да го посрещне вечер вкъщи, има планирани съместни отпуски, уикенди и вечери с приятелски двойки. Има и вас – една друга половинка, която е на разположение винаги; която не мрънка, не се оплаква и е неговото усмихнато и ведро бягство от ежедневието. Какво повече му трябва? И защо да нарушава всичко, което вече има, ако може да получава същото и без да си причинява допълнителен дискомфорт. Темата наистина е дълга и има много нюанси. Няма да бъде честно да сложим всички подобни връзки под един общ знаменател, но ако вече години наред сте третият в леглото, може би е време да помислите за себе си. Ако един човек наистина ви обича и иска да бъде с вас, няма причина, поради която да не го направи за няколко години. Най-често в такава ситуация изпадат жените, но се случва и на мъже. Жени и мъже, които прекарват години наред в чакане – да пораснат малко децата, брачният партньор да се почувства по-емоционално стабилен или да „мога да ти подсигуря живота, който наистина заслужаваш“.

Ще завърша с шегата на един приятел от преди доста време. Семеен от години, той ходеше на футбол с приятели две вечери седмично и след това на „трето полувреме“ с момчетата в съседната квартална кръчма. Докато не си хвана любовница и вместо да спортува, започна да прекарва футболните вечери с нея. След известно време се разведе, ожени се за любовницата си, поиска отново да ходи на футбол, но тя не му позволи, за да не срещне отново друга жена. Неговият коментар по темата беше: „И какво – сега пак съм женен, същото е вкъщи, но вече нямам нито футбол, нито любовница.“

Публикувано в Взаимоотношения в двойката, Обща | Коментарите са изключени

Анорексията сред подрастващите, в „Директно“ по Bulgaria on air tv

На гости на „Директно“ по телевизия Bulgaria ON AIR. Един разговор за анорексията и какво прави обществото и училището като превенция сред подрастващите у нас. Видео тук:

114524

Публикувано в SELF HELP, Обща, Участия в телевизионни предавания | Коментарите са изключени

Когнитивен детокс

В последните дни чувам много хора да се оплакват от нещо: времето, горещините, шефът, който не позволява отпуск, лошото обслужване по морето, градушките… Все за нещо ще се намери да мрънкаме и недоволстваме.

Но какво ни носи това? Полезно ли ни е? Кара ли деня ни да бъде по-усмихнат и пълноценен?

index2344

Има хора, които наричам „професионални мрънкачи“. Водата е прекалено студена, кафето е прекалено горещо, климатикът не е достатъчно мощен, градският транспорт никога не бил навреме… Списъкът с възможни оплаквания е безкраен. Тези хора не живеят по-добре и спокойно от останалите, а напротив – по-намръщени са, имат повече бръчки, нивото им  на стрес е по-голямо и съответно всички последствия от този стрес са налице.

Има и друг тип хора, за които всеки ден е повод за усмивка, всяка несполука е урок и дори и дъждовния облак е повод за забавления в локвите. Тези хора обикновено са много спокойни, усмихнати, сърдечни и с тях винаги е удоволствие да се общува. Помислете си за познат, който обикновено избягвате и комуникацията с него ви натоварва. Защо го избягвате, по каква причина не се чувствате добре в неговата компания? Той май е от първите, от професионалните мрънкачи? Сега помислете за приятел или колега, с когото винаги общувате с удоволствие и след среща с него си тръгвате усмихнати и позитивни. Представете си го –  лицето му, обичайните му дрехи, прическа, походката му… сега обърнете внимание усмихвате ли се в момента?… Да? На лицето ви се задействат десетки мускули, свързани с доброто настроение, мозъкът дава команди за синтезирането на куп вещества и хормони, отговорни за щастието и всичко това само благодарение на една представа. Ето така действат позитивните хора – карат ни да се усмихваме, да се чувстваме добре и да сме позитивни. Как може всеки от нас да стане по-усмихнат и не само да заразяваме другите, но и ние самите да се чувстваме по-добре, по-здрави, по-щастливи?

cognitive detoxe

Ето ви един опит за седем или десет дни. Ако ви хареса и има резултат, можете да го правите всеки месец, веднъж седмично в съкратен вариант или колкото пожелаете. Нещо като пролетния детокс на организма, който обаче може да се прилага през всеки сезон. Наричам го когнитивен детокс и се стремя да го правя постоянно, въпреки че не винаги успявам.

За целта ще трябва да отделяте една или две минути сутрин и около пет минути вечер, в края на всеки ден. Всяка сутрин отделете една минута в мислите си за да благодарите за всичко, което имате и което предстои през деня ви. Това може да е слънчевия изгрев, докато ставате за работа; плътните пердета, които ви помагат да спите до обяд /ако е почивен ден/; или новият чадър, който е в тон с мантото ви. Факта, че имате работа, закуска, че сте здрави или че се събуждате до любим човек също. Не подценявайте тези няколко минути за благодарност- можете да ги практикувате докато си миете зъбите, пиете кафето си или докато чакате асансьора. Стремете се да намерите поне пет неща, за които да сте благодарни и ги избройте в ума си. Тези две минути благодарност ще фокусират вниманието ви върху положителните аспекти на живота ви, вместо върху негативните; ще ви заредят с енергия за предстоящия ден и ще ви помогнат да посрещнете предизвикателствата по-успешно.

В края на деня имаме още пет минути, които са по-забавни. Можете да го правите писмено, и аз ви съветвам, поне през първите няколко дни да е точно така. Поне докато мозъкът ви го възприеме като навик и стане ваше обичайно поведение. Дори и да е като бележка на телефона. Идва интересната част, какво да записвате? Минимум седем до десет неща от миналия ден, които са ви усмихнали, благодарни сте за тях или са позитивни. Но откъде десет неща само за един ден, възкликвате вие!?! Веднага отговарям: намерете ги! Те са се случили, но вие не им обръщате внимание. Потърсете ги.

Усмихнатата касиерка, любезното момче на колонката за бензин, факта, че спря да вали тъкмо когато се наложи да излезете от офиса, свободното място в автобуса сутринта… Не е нужно тези неща да са големи, не е нужно да са печалби от тотото или безплатна почивка на екзотичен остров. Просто нещо дребно, хубаво, мило, усмихващо и позитивно, което ви се е случило през деня.

Докато пиша това е вечер и правя моя когнитивен детокс за отминалия ден. Ето моите седем:

Миналата нощ синът ми спа непробудно и следователно, аз също.

Сутринта мъжът ми сервира кафето.

Започнах чудесна книга, подарена ми от клиент.

Днес беше идеално топло, нито твърде горещо, нито студено.

На бара бяха улучили точната доза захар за фрапето ми.

Направих дълга разходка в края на деня.

Видях се с приятел, когото виждам рядко.

Забавлявах се, гледайки авиошоу от съседния град и един от асовете направи идеално сърце във въздуха от дирята на самолета.

Чудесен когнитивен детокс, завършвам аз. Какъв е вашият?

 

Публикувано в Обща | Етикети: , , , , | Коментарите са изключени

За повечето от проблемите в живота носиш отговорност самият ти!

За повечето от проблемите в живота си си виновен самият ти. Поеми отговорност за това. Поемането на отговорност или изборът на жертва, на която всички други са й виновни. Ти решаваш!

Да, знам, че това звучи крайно и отблъскващо за някои хора. Може дори да ви накара да затворите страницата. Ако усетите подобен порив, значи тази статия е точно за вас.

Все  някога сте имали познат, който винаги се оплаква, мрънка и е вечно недоволен. Общуването с такива хора е цяло изпитание и на 10тата минута вече ти се иска да си тръгнеш или да затвориш телефона. Вечно нещо лошо му се е случило, пак е онеправдан и все някой друг му е виновен. Ако имате такъв близък приятел или самите вие сте такива, прочетете следващите редове.

problem

Никой не обича да общува с намръщени и оплакващи се хора. Да, нормално е да искаш да споделиш проблемите си с приятел, но я се замисли каква част от общуването ви е само оплакване? И това всъщност помага ли ти наистина да решиш прблемите си?

В психологията разглеждаме този тип личности като хора с погрешни убеждения в две области – областта на убежденията, че някои неща просто ти се полагат и че ти не носиш отговорност за онова, което  ти се случва. Доста често на въпроса защо нещо не се е получило, този тип хора отговарят с: „Защото шефът ми е недалновиден…“, „Аз съм само служител, нищо не мога да направя.“, „Градския транспорт отново ме забави.“ Ако не успяват да си намерят по-хубава работа, отговорът обикновено е: „ Навремето исках да запиша художествена паралелка, но нашите ме набутаха в математическата.“ Или „Падна ми се лош въпрос на приемния и не успях да вляза в жалата специалност“. А ако говорите общи неща за политика или общество: „Те всички успели хора са мошеници“, „Всички политици са един дол дренки“ и т.н.

Примерите могат да бъдат много, но основното послание от думите на този тип личности са, че винаги някой друг носи отговорността за несполуките в техния живот. Този някой биха могли да бъдат родителите, учителката в първи клас, задръстванията, правителството или глобалното затопляне. А това е неправилно. Доста по-лесно е да обвиниш някой друг за неуспехите си, но освен невярно това е и вредно за теб самия.

4-project-management-problems-and-how-you-can-address-them-1

Да прехвърляш отговорността за собствените си несполуки означава да обвиняваш някой друг за действията или бездействията си. Да, има ситуации, в които наистина някой друг е отговорен, но дори и тогава вие бихте могли да промените нещо. Как? Ето няколко кратки правила, с които да опитате:

  • Всеки път, когато се улавяте, че обвинявате някой друг, си задайте въпроса къде е моята отговорност за всичко това? Какво направих или не направих аз, за да се стигне до тук?

Ако родителите са те записали в математическа гимназия, а ти си падаш по езиците, какво ти пречи след гимназията да се пренасочиш към друг тип образование? Или ако градския транспорт е закъснял, защото е час пик, какво ти попречи на теб да излезеш 15 минути по-рано, за да стигнеш навреме? Задръстванията не са от вчера или от днес – ти си възрастен, би могъл да го предвидиш.

  • Добра идея е в продължение на няколко дни да записвате всички случаи, в които сте прехвърлили отговорността на някой друг и сте мърморели за това. Като започнете от „нямах дребни за билет и ме глобиха“ и стигнете до „не си предадох проекта навреме, защото колежката не ми даде нужните данни в срок“. Истината е, че във всеки от тези случи вие има какво да направите, за да промените обстоятелствата. Можете да вървите пеш, да слезете и да развалите пари в магазин, да досаждате на колежката си през два часа или да подадете оплакване до по-висшестоящ. Това, че нищо не сте предприели е ваша отговорност и вие сте взели такова решение, което си има нормални и обикновено негативни последствия.
  • След като прегледате записаното в края на деня си задайте въпроса, какво днес бих могъл да направя по различен начин, за да имам различни резултати? Къде съм могъл да поема отговорност и да постъпя по-различно?
  • Упражнявайте се във взимане на решения всеки ден. От къде да си вземете обяд, кой вестник да четете, кога да отидете на гости на родителите си или в кое заведение да се срещнете с приятел. По този начин взимането на решения ще стане лесно и достъпно за вас, а това ще рефлектира в поемането на по-голяма отговорност. Дори и да вземете грешно решение, то ще ви е от полза следващ път в подобна ситуация.
  • Всяко ваше поведение е плод на избор – дали да се храните от едно и също място всеки ден, кой мобилен оператор да използвате, какъв прах за пране да купувате. Поемете отговорност за тези дребни неща от ежедневието и по този начин, свиквайки с това ще се научите да носите отговорност и за големите и важни неща в живота си.
  • Ако сте родител – тези нови умения ше бъдат от полза и за вашите деца. Обикновено децата учат и моделират поведението си не толкова от това, което им казваме, а от това, което ние самите демонстрираме като поведение и начин на живот. Нали не искате вашите деца да са жертви на нечии чужди планове и решения, които да се оплакват от живота, вместо да го решават?

 

Публикувано в SELF HELP | Коментарите са изключени

Спрете с извиненията

 

Ако сте от хората, които използват твърде често изразите „Извинявам се“, „Съжалявам“, „Извинете, може ли“…, значи тази статия е за вас. Колко пъти днес казахте „Извинявам се“? Преброихте ли ги? Или са толкова много, че извиненията са вашия обичаен начин на изразяване? Изпитвате ли нужда да се извините, ако се разминавате с някого на тесен тротоар, ако нямате дребни в магазина, или сте стигнали преди колегата до кафе машината в офиса? Явно имате проблем със самочувствието и самооценката си, щом изпитвате нужда или сте свикнали да се извинявате дори и когато това не е необходимо.

seat-2

Имам клиентка, която се чувстваше страшно виновна, ако се наложи да излезе в болничен. Нейното отсъствие означаваше да натовари колегите си с допълнително работа и това дълбоко я разстройваше, независимо, че когато колегите й отсъстваха, тя също вършеше техните задължения. Може да се извинявате, дори и когато рожденикът е харесал подаръка ви; приятелката ви е харесала филма, на който сте я завели или сте си тръгнали по-рано от партито, защото на другия ден сте на работа. Подобно поведение говори за усещането, че другите винаги имат право, а вие по презупция грешите. Обикновено хора с такива черти имат дълбоко заложено чувство за вина и прекомерно се стараят да не навредят или обидят околните. Това пък от своя страна говори за силен стремеж да получите одобрението на другите, страх от отхвърляне и ниска самооценка.

Ето няколко съвета как да спрете да се извинявате, когато това не е необходимо:

  • Вашето поведение наранява ли другия по някакъв начин? Не. Тогава защо трябва да се извинявате, ако просто сте били по-близо до кафе машината или принтера? Една мила усмивка върши чудесна работа, без да показвате съжаление, че сте успели да минете първи.
  • Думата „съжалявам“ има за цел да покаже, че вие наистина съжалявате. Ако не изпитвате подобно чувство, няма никакъв смисъл да я използвате. Не е нужно да съжалявате, че нямате дребни пари в магазина, тъй като това не се изисква изрично от вас. Изисква се от магазина да разполага с дребни пари, за да връща ресто на клиентите си. Магазина трябва да ви благодари, че пазарувате точно от него, а не вие. И също така магазина трябва да се извини, ако не разполага с дребни пари и не може да ви върне ресто.http://www.dreamstime.com/royalty-free-stock-photography-excuse-me-two-people-one-talking-behind-computer-generated-image-image49813287
  • „Извинявам се“ при разминаване на тесен тротоар – вие ли сте виновни, че от общината не са предвидили достатъчно място за пешеходците или че тротоарът е зает от неправилно паркирали автомобили? Ваша ли е отговорността за това? Не е. Тогава защо вие да се извинявате? Ако човекът отсреща има проблем с това, може да потърси отговорът на определените за това места. Вината не е ваша.
  • Обикновено извиненията на „перманентно извиняващите се“ са придружени с многословни обяснения. Ако наистина трябва да се извините за нещо, направете го и толкова. Без допълнителни обяснения. Думата „Извинявай“ върши чудесна работа и е напълно достатъчна да покаже, че съжалявате за случилото се. Не е нужно да изброявате всички причини, довели до това.
  • Закъснели сте за среща? Добре, извинете се. Еднократно, веднъж и с една дума. Така или иначе, колкото и думи да използвате, те не променят факта, че вие сте закъснели. Променят само впечатлението, което оставяте в околните.
  • Добра идея е да броите колко пъти на ден използвате изрази и думи, които показват извинение. Отбелязвайте го всеки път в бележките на телефона си или в удобен тефтер и накрая на деня отделете време да преброите точния брой извинения. Разделете ги на две и си поставете за цел получената цифра да е максимума, който да си позволите на следващия ден. На следващия ден направете същото, разделете отново на две и това да бъде целта ви за третия ден. Така постепенно трябва да стигнете до бройка, която да бъде в абсолютно приемливи граници. На практика не би трябвало да има човек, който да греши наистина повече от два до три пъти дневно.
Публикувано в SELF HELP, Здраве и красота, Обща | Коментарите са изключени

Чувствата – начин на употреба

Колко добре познаваме чувствата си…

В кабинета си често питам клиентите: Как те кара да се чувстваш това? Отговорите обикновено са два: добре или зле, понякога: „ами, тъпо, как да се чувствам?!?“ В ежедневието си ние почти не използваме думи, които да описват как се чувстваме. В приятелска среда подрастващите познават само „яко ми е“ или „скофтих се“, после като възрастни започваме да използваме „добре“ или „зле“; някои от нас „порастват“ дотолкова, че описват емоциите си с „депресиран съм“ или „тъжно ми е“. Колко обаче ни казват тези думи – достатъчни ли са, за да разберем как наистина се чувстваме?

iemotinas-2

Малко са възрастните, които дават точно описание на чувствата си, а те са пряк отговор на това, което се случва или което мислим. А това, което мислим зависи пряко от нашите правила и убеждения. Да си представим приятел, който пропуска да честити рождения ви ден. Повечето от нас ще кажат, че се чувстват зле от това. Но какво точно означава зле? Разочарован, наранен, пренебрегнат, самотен, забравен, раздразнен, необичан, отхвърлен? Всеки от нас може да се почувства по различен начин и това ще зависи от значението, което придаваме на постъпката на приятеля си. Ето няколко примера:

Разочарованаз винаги съм правил толкова много за този приятел, редно е поне да не забравя рождения ми ден;

Наранен боли, когато близък приятел забрави рождения ти ден;

Пренебрегнатявно не съм толкова важен за него, щом забравя рождения ми ден;

Самотендори и на рождения ми ден няма никой до мен;

Забравенколко незначителен съм, за да забравят дори рождения ми ден;

Раздразнен как може да забрави точно рождения ми ден?

Необичан щом забравя рождения ми ден, значи не ме обича;

Отхвърлен моят празник не е важен за него, значи аз не съм важен за него;

Всички тези усещания ние сме свикнали да крием зад думичката „зле“. Колко послания обаче прикриваме зад това кратко „зле“? Доста често ние самите чрез неразпознаването и неназоваването на собствените си емоции не успяваме да разберем какво точно се крие зад тях. А ключът към емоционалната хармония и баланс е да разпознаваме емоциите си и да откриваме на какво се дължат.

manДа дадеш точното име на усещането си не просто го определя, а може да ни помогне да видим защо именно се чувстваме така. И когато си отговорим, да проверим дали причината за чувствата ни е реална или е плод на нашите погрешни убеждения? Да видим:

Разочарован – аз винаги съм правил толкова много за този приятел, редно е поне да не забравя рождения ми ден – изразява очакването, че другите са длъжни да ви отвръщат със същото, което вие правите за тях. Това, че той е забравил рождения ви ден, значи ли, че не можете да разчитате на него за много други неща? Т.е. значи ли, че той наистина ви разочарова?

Наранен – боли, когато близък приятел забрави рождения ти ден – не е приятно приятел да забрави рождения ти ден, но възможно ли е този приятел да има проблем с помненето на дати и важни събития. Много хора не помнят дати.

Пренебрегнат – явно не съм толкова важен за него, щом забравя рождения ми ден – винаги ли този приятел те пренебрегва или точно днес е имал тежък ден и твоят рожден ден му е „излязъл“ от главата?

Самотен – дори и на рождения ми ден няма никой до мен – изразява мисленето на „жертва“ – мен винаги ме забравят, аз не мога да разчитам на никого, нямам си никого и т.н. Рожденият ден е най-специалния празник от всички други, това е именно „твоя“ ден от всички 365 дни в годината. Независимо от това колко приятели имаш /или нямаш/, това е точно твоят ден. Ти заслужаваш да празнуваш независимо колко хора ти честитят празника.

Забравен – колко незначителен съм, за да забравят дори рождения ми ден – това, че някой е забравил да честити празник, означава ли задължително, че аз съм незначителен? Погрешно е да тълкуваме едно конкретно поведение като насочено към личността ни, а не като това, което е – просто поведение на друг човек, върху което ние нямаме никакво влияние.

Раздразнен – как може да забрави точно рождения ми ден? – това е най-здравословната емоция от всички описани тук: нормално е да се подразниш на някого, който забрави твой празник, без това да рефлектира върху мнението ти за самия себе си.

Необичан – щом забравя рождения ми ден, значи не ме обича – имам приятелка, която не помни никакви дати. Това съвсем не означава, че не ме обича или че не съм важна за нея.

Отхвърлен – моят празник не е важен за него, значи аз не съм важен за него – вашата личност няма нищо  общо с това дали някой ви е честитил рождения ден или не. Оставете постъпките на другите да говорят за тяхното поведение, без да позволявате това да се отразява на вашите усещания за вас самия.

Опростяването  на чувствата ни само до „добре“ или „зле“ всъщност ни кара да изпитваме позитивни или негативни емоции, без да ни помага да видим какво точно стои зад тях. Именно правилното им назоваване и разглеждането им в дълбочина ни помага да се справим с тях и в дългосрочен план да постигаме по-здрав емоционален и психически комфорт.

 

 

Публикувано в SELF HELP, Обща | Коментарите са изключени

Минута за вдъхновение

Всяка промяна ще бъде временна, ако сами – не някой друг – не поемем отговорност за нея. По-конкретно, трябва да възприемем следните три ключови убеждения:

  1. Това трябва да се промени. Убеждението, че бихме искали да се промени не е достатъчно.
  2. Аз трябва да го променя. Другите може да ме научат, но отговорността е моя.
  3. Аз мога да го променя. Аз съм създал онова, което преживявам, следователно мога да го променя.anthony-robbins
Публикувано в Обща | Коментарите са изключени

Изкуството да обичаш себе си

Ние сме специалисти в това да обичаме близките си – партньора, децата, родителите или най-добрата си приятелка. Обичаме ли обаче себе си? Винаги задавам този въпрос в кабинета си и получавам въпросителен отговор „мммм, мисля, че да…?“ или директно тръсване на глава и твърдо „не“.

Защо обичаме всички останали, но забравяме да обичаме най-важния човек в своя живот – себе си.

candlebath1

Причините за това могат да бъдат много и обикновено всички те датират от първите ни седем. Но така или иначе не разполагаме с машина на времето и не можем да се върнем и да променим нещата, случили се тогава. Можем да променим само настоящето. Можем да се научим да се обичаме. Какво означава това?

sad-girl-sitting-outdoors

Означава да избереш да направиш онова, което на теб самия ти се иска. Означава да поставяш на първо място себе си и да спреш да се извиняваш. Означава да прекратиш компромисите – във връзката си, на работнното си място или с приятелите. Да дадеш посланието „аз уважавам себе си“. Защото това наистина е нужно. Какъв смисъл има да се отнасяш с приятеля си като със специална личност, а към себе си с пренебрежение. Ти по-малко стойностен ли си от него? Винаги ли трябва да се извиняваш? Да правиш компромиси? Да отстъпваш?

Започни с тялото си

Да, знам, че винаги имаш нужда от отслабване или от стягане, че краката ти не са съвършени и че се опитваш да прикриеш всичко това с дрехите си. Затова избираш само черно или индигово. Обаче зеленото ще те накара да се чувстваш добре, ако се осмелиш да го носиш. Нищо, че не скрива килограмите ти. Важното е, че обичаш зелено и ти действа тонизиращо. Прави деня ти свеж и енергичен. Но какво ще кажат другите? Другите нямат значение – те няма да си спомнят за твоят зелен пуловер след три години, нито дори след една. Научи се да харесваш всяка част от тялото си, защото то си е твое. Единственото ти. Ако го обичаш и се грижиш за него, то ще ти се отплати. Спри цигарите или вредните храни. Тичай. Подари си прекрасен аромат за тяло. Това е твоето тяло – научи се да го харесваш и да го глезиш.

jogging-young-woman-sportswear-runs-along-town-56211510

Продължи с духа си

Ти имаш специални и уникални черти. Може да си добър приятел, успешен професионалист или чудесна домакиня. Но това си ти. Никой друг не е същия като теб. Запомни го и го използвай. Аз не мога да сглобявам детски играчки от шоколадови яйца, но това не ме прави по-малко стойностна от някой, който може. Просто нямам техническо мислене. Не мога и да рисувам. Но мога много други неща. Които някой друг не може. Именно това те прави уникален и значим. Ти просто си ти, просто СИ.

Благодари за всичко това

Да, имал си кофти родители или навремето са те скъсали на приемния и затова не си имал избор. Но сега имаш. Благодари за всичко, което имаш – тялото си, ума си, външния си вид, приятелите, здравето, възможността да избираш. И вместо да се свиваш в удобния пашкул на жертва, който си си избрал, причини си малко дискомфорт и се промени. Чети книги, поеми отговорност или потърси терапия. Изпробвай нови поведения, прави неща, които преди не си правил. Дръзни. Постави себе си на първо място и се заобичай.

 

 

Публикувано в SELF HELP, Обща | Коментарите са изключени