„Жените“ и Марта Вачкова с гост психолога Лена Лалчева

Когато партньорът се дразни от моето професионално развитие… Изборът на кариерно развитие за жената и трудностите в отношенията с партньора, които срещат жените с професия.
Пусни видео тук

Публикувано в Участия в телевизионни предавания | Вашият коментар

Да помислим за детето си по време на развода – Зона за родители

Как да бъдем добри родители, ако ни предстои развод или раздяла?

Разводът никога не е приятно събитие, независимо дали се случва след десетилетия брак или едва след първите няколко години заедно. Когато имаме и деца, тогава е безкрайно по-трудно и травмиращо. За нас възрастните много, но за децата ни – още повече. И понеже грешките в брака почти винаги са наша отговорност, нека се погрижим нашите деца да не страдат излишно от собствените ни недостатъци. Тук са изброени основните слабости, които допускат родителите при раздяла и от които най-потърпевши са децата ни. Ако искате да сте добър родител, можете да ги избегнете.

Никога не спорете пред детето си, не се карайте и не проявявайте негативност към партньора си. Обикновено след раздяла и доста преди нея ние сме непрекъснато в конфликти с половинката си. Тези конфликти често прерастват в скандали, викове и открита агресия. Именно това са случките, които травмират детето ви много повече от самата раздяла. Точно по това детето усеща, че семейството му е разбито. Ако детето ви не е свидетел на вашите конфликти, то много по-спокойно и уверено ще посрещне новината, че вече няма да живеете заедно. А ако е твърде малко, може дори да не разбере, че се случва нещо кардинално в живота на всички ви. Винаги, когато сте с него се дръжте спокойно, приятелски и дружелюбно с партньора си. Да, трудно е. Може след това да си покрещите по телефона, но пред детето се дръжте цивилизовано. По този начин вие му давате увереността, че държите нещата под контрол. Че дори и да не живеете заедно, запазвате добри отношения един с друг и все още сте приятели. По този начин вие му давате „разрешение“ да се държи и с двамата добре; да знае, че може да разчита и на двама ви, и че не е длъжно да избира един от вас, а може да обича и татко и мама.

Големите решения, които предстоят и които касаят детето ви, ги обсъждайте с таткото/майката, не ги взимайте еднолично и сами. Ако на детето му предстои ски училище в детската градина или лагер в училище, не взимайте решението сами, а веднага предложете „Нека се обадим на татко/мама и ще го обсъдим“. По този начин допринасяте детето да вижда фигурата на другия родител като човек, който също е отговорен за него и за случващото се в живота му. Учите го да взима предвид решенията и мнението на бащата/майката, което ще му бъде от полза както във вашите отношения, така и в бъдеще, когато стане възрастен. Освен това придава и елемент на загриженост на другия родител – т.е. той също има мнение за мен и живота ми и неговото мнение също е важно.

Ако на детето му предстоят важни събития, бъдете там и двамата. Независимо дали събитията са футболен мач, първи учебен ден, тържество в детската градина или медицински прегледи и процедури, важно е детето да усеща подкрепата и на двамата си родители. Безкрайно много деца са оставали разочаровани от липсата на татко на първия им мач или друго състезание. Родителското присъствие е важно и има за цел да накара малчугана да се почувства значим, обичан и подкрепян. Един родител не е достатъчен и не може да замени присъствието на другия, особено на фона на другите деца, които са с двама родители. Можете да приобщавате другия родител дори и чрез обаждане по телефона веднага след като детето направи нещо важно и за първи път, което съпътства развитието му. Например веднага след първата написана буквичка или кълбо напред, можете да се похвалите заедно на татко/мама по телефона.

Не говорете пред детето нищо лошо за бившия си съпруг/съпруга. Раздялата сама по себе си е достатъчно стресираща за детето. По-стресираща може да бъде само загубата на родител заради смърт. За детето и двамата родители са важни и значими фигури. Когато ние, разочаровани и обезверени от разрива между нас започваме да обиждаме партньора си пред детето, то хем се чувства наранено, защото обича този родител, хем се чувства длъжно да остане на ваша страна, защото все пак живее с вас и иска да ви зарадва. Никой няма полза от това детето да се чувства раздвоено и виновно. Говорейки лошо за другия родител, всеки от вас поставя детето в ситуация, в която когато е с вас, то се съгласява негласно с вашите упреци и дори ви подражава. Но срещайки се с другия родител прави същото, защото се чувства длъжно да угоди и на него. Не нагнетявайте излишна вина в детето си. Дори и да мразите партньора си в този момент, детето ви има нужда от него. Не го карайте да страда заради вашите грешки и конфликти. Преживейте и изговорете негативните си емоции към бившия партньор насаме или с приятел и не натоварвайте детето си.

Не манипулирайте другия партньор с часовете за виждане на детето. Любимият прийом на майките, които наказват бившите си съпрузи с лишаване от срещи с детето. Всъщност вие наказвате детето си повече, отколкото съпруга си. Един възрастен може да се справи с негативни преживявания като липса, вина, срам, гняв, самота много по-добре, отколкото едно дете. Детето няма ресурсите, с които да се справи с това и за него е много трудно да разбере защо не се среща с баща си. Постепенно то започва да вярва, че таткото не се интересува от него или че не е загрижен. А на по-късен етап, че не го обича и се чувства изоставено. Не причинявайте тази травма на детето си, за да накажете баща му. Не е нужно да се придържате към предписанията на съда за два уикенда месечно и една сряда вечер.  Ако другият родител иска да види детето си извън присъденото на делото за развод, позволете му го. Детето ще се радва на двама любящи родители, а вие ще получите свободно време като бонус.

Не отказвайте да поемете грижите за детето, ако другия партньор има лични задачи – това може да послужи като чудесно наказание спрямо партньора ви, но всъщност онзи, който искрено наранявате, е самото дете. Ако мама има лични задачи, които иска да свърши, тя ще намери време – има детски клубове, детегледачки и дори съседката понякога може да свърши тази работа, но онова, което ще остане в съзнанието на малчугана е, че татко не иска да ме гледа. Когато един родител отказва да поеме грижа за детето /дори и да е за няколко часа/, то се чувства изоставено, маловажно и необичано. Може дори да се почувства като товар, за който родителят няма време. Междувременно на децата не им убягват важни неща като факта, че винаги уикенда намирате време да отидете за риба или всяка вечер сте във фитнеса или на бира с приятели. И колкото и да са малки, си правят изводите, че за онези неща, които са важни за вас, винаги намирате време.

Не говорете пред детето нищо лошо, нито за другия родител, нито за неговото семейство. Детето обича еднакво всичките си баби, дядовци и роднини. За да се усеща то сигурно и спокойно, и да расте в сигурна среда, колкото по-голямо е семейството му, толкова по-добре. Така че, забравете за несъгласията и омразата си към семейството на партньора и оставете детето да обича всички членове на семейството си. Колкото и вие да не харесвате родителите на партньора си, не позволявайте вашият негативизъм да се прехвърля върху детето ви. Ако бабите и дядовците искат да прекарват време с внуците си, позволете им го. По този начин и детето ви ще има повече близки роднини, и вие ще имате повече свободно време за себе си и за почивка.

Не изоставяйте детето си, изоставяйки партньора си. Грешка, характерна за татковците. Разделяйки се с половинката си, един мъж отново става свободен. Той няма домакинство, за което да се грижи; няма родителски срещи в училище; няма дрехи за гладене и вечеря за сервиране; от него в повечето случаи се иска известна сума за издръжка на детето и срещи два пъти месечно. Майката е тази, която продължавва да има всички тези ангажименти и която носи основната отговорност за семейството, макар и с един член по-малко. По този начин бащите се връщат към ежедневието си на свободни ергени и малко по малко този начин на живот започва да им харесва и им става присъщ. Намират все по-малко време за срещи с децата си и оставят целия товар и отговорност на майките. Бившата ви съпруга може да се справи с това, но детето ви не може. Участвайте в живота му, сякаш все още живеете заедно. Разговаряйте с него всеки ден, взимайте го от училище и градина, вечеряйте заедно, ходете с него на различни мероприятия. Присъствайте! Може да не обичате вече майката, но не правете грешката да лишавате и детето си от любов.

Публикувано в Взаимоотношения в двойката, Зона за родители | Коментарите са изключени за Да помислим за детето си по време на развода – Зона за родители

Паник атаките, на гости на „100% будни“ по БНТ, 05/10/2018

Паник атаките – всичко, което трябва да знаем за тях. Видео от участието ми в предаването „100 % будни“ на БНТ, 05/10/2018, посветено на паническото разстройство. Гледай видео:

Публикувано в Обща | Коментарите са изключени за Паник атаките, на гости на „100% будни“ по БНТ, 05/10/2018

Помощ – родители на хоризонта! За млади семейства, чийто основен враг са родителите

Как родителите могат неволно да съсипят връзката на едно младо семейство и да се стигне до развод или раздяла още преди съвместния живот да е започнал?

tugof_war_teensВ кабинета ми наскоро бяха млади мъж и жена, станали родители на малко момиченце преди няколко месеца. Преди раждането техните родители били в чудесно и хармонични отношения – ходели на почивка заедно, събирали се на Коледа и други празници, срещали се дори и без „младите“ да знаят. Всички били много въодушевени как родителите на двойката са в такива чудесни отношения и много се радвали. Веднага след появата на малката наследничка обаче започнали проблемите. Двете баби имали свои виждания как точно се гледа бебе и давали както помощ, така и всестранни и обикновено противоположни съвети. Постепенно се превърнали в два враждуващи лагера, които имали различно мнение за това дали детето да се носи на ръце или не; дали да спи в стаята на родителите или не; дали да се кърми или не. Младият татко обикновено се придържал към съветите на собствената си майка и обратно – младата майка зачитала повече съветите на нейната майка. Междувременно различията между двете баби се превърнала в различия между родителите на бебето и те започнали своя война именно заради начина, по който се отглежда детето. Стига се до открити конфликти и размяна на обиди. На по-късен етап дошли намесата на родителите при всеки конфликт между младото семейство и само няколко месеца след появата на бебето майката вече няколко пъти събира багажа си и се  мести при своите родители. Как едни млади хора, обичащи се и грижещи се един за друг стигат до раздяла и евентуален развод само за няколко месеца след появата на детето си и намесата на бабите и дядовците?

Анти правило N 1: Следвай съветите на майка си, все пак тя две деца е отгледала…

Когато бабите се намесват в отглеждането на детето със съвети, решения и готови рецепти вземете от тях само онова, което ви е нужно, върши работа и и двамата с половинката ви сте съгласни с него. Бабите са отгледали две деца, но са ги гледали преди близо 30 години. Разбира се, има универсални съвети, които винаги вършат работа, но не позволявайте на бабите да взимат решения вместо вас. Ролята на бабите е да помагат в отглеждането на внуците, не да взимат решения вместо родителите. Грешка е да позволявате на собствените си майки да се намесват в решения, които трябва да вземете вие с половинката си.

BP5NTW_1947145cПравило N2: Не допускайте да се превърнете в два враждуващи лагера – аз и майка ми / ти и твоята майка:

Майка ви е член на вашето родно семейство. Когато създавате собствено семейство, вече трябва да гледате на половинката си и детето си като ваше семейство и родителите ви да останат като членове на родното ви семейство. Това ще рече, че от тук насетне вие трябва да поставяте на първо място интересите на вашето собствено семейство и едва тогава на родното си. Много млади хора допускат грешката да включват родител в семейството с партньора си. Взимат си вкъщи да живеят баби, които са самотни и/или трябва да помагат за отглеждането на децата. Когато обаче си имате баба вкъщи, тя неминуемо влиза в екип с родното си дете и партньора отива в графа „чужди“. По този начин малко по малко се наслояват различията между съпрузите, единият от тях винаги е между чука и наковалнята /на кого да угоди/ и винаги има обидени.  Не забравяйте, че вашата майка има нейно семейство, а вие вече имате ваше такова. Разделете двете семейства и се научете да мислите първо за своето собствено такова.

Правило 3: Не допускайте родителите си до вашите семейни проблеми.

Нормално е да искаш да споделиш с някой близък какви проблеми срещаш в отношенията с партньора си. Нека това да бъде някой приятел, а не майка ти. Намесата на родителите в споровете с половинката от една страна наранява вашите родители, от друга – те са пристрастна страна, винаги биха заели вашата позиция и дори ако им позволите, могат да се замесят в спора ви. По този начин ставате трима срещу един – вашите родители заемат вашата страна и вие, вече подкрепени от тях заемате позиция срещу половинката си. След време нешата между вас с партньора ви ще се оправят, но родителите ви още дълго няма да му простят. Те ще затаят едно негативно усещане към него, което ще остане да виси във въздуха дълго след като вие сте забравили различията си.

indexПравило 4: Постарайте се да сте финансово и физически независими от родителите си.

Имам познати, които бяха много доволни от факта, че дядото се отбиваше всеки ден у тях и донасяше хранителни продукти, плодове, плащаше сметките на младото семейство и глезеше внука си с най-различни играчки и вкусотии. Същият този дядо обаче очакваше младото семейство да съобразява всичките си планове с неговия съботен обяд – без оглед на пътувания с приятели, рождени дни, лични желания. Всяка събота младото семейство трябваше да е с внука у тях за обяд. Танту за кукуригу. В замяна на финансовата помощ, която той предлагаше искаше да има контрол върху живота и плановете на семейството. Не позволявайте това! По-добре да сте финансово независими, и да разполагате сами с плановете и времето си.

Правило 5: Поговорете с родителите си.

Ако сте стигнали до открити конфликти, опитайте да поговорите със собствените си родители. Обяснете им, че този човек е вашият избор и искате да ви оставят да ръководите живота си сами. Тяхната намеса е нежелателна и води до ескалиране на конфликтите. Да, вие винаги ще ги уважавате и обичате, но това не означава, че трябва да ги включвате в живота на собственото си семейство и да ги оставите да взимат решения или да се намесват в отношенията с половинката ви. Вече не сте в шести клас и можете да взимате собствени решения и да отговаряте за тях. Бихте искали да разчитате на родителите си за подкрепа, когато имате нужда от тях, но не и от нежелана намеса.

Правило 6: Застанете на позицията си и подкрепяйте партньора си.

Вашата роля в новото ви семейство е да подкрепяте партньора си. Не позволявайте на други хора да го обиждат във ваше присъствие и да оспорват мнението му. Да, той може да не е прав, но това ще го обсъдите насаме с него. Пред другите хора, включително вашите родители вие трябва да го подкрепите. Ако само веднъж допуснете да вземете отсрещната страна и застанете срещу партньора си, това за другите ще бъде знак, че те могат да ви разделят в решенията ви и те гарантирано ще се възползват от това.

В разговорите с родителите си използвайте думи и фрази като „ние решихме“, „ние мислим“, „ние планираме“, „ние искаме“. Всичко това ще им покаже, че вие двамата с половинката си сте един екип и взимате решения заедно. Това ще ви сплоти и ще възпре останалите да се намесват с готови техни решения или рецепти.

 

 

Публикувано в SELF HELP, Здраве и красота, Зона за родители | Коментарите са изключени за Помощ – родители на хоризонта! За млади семейства, чийто основен враг са родителите

Писмо до себе си – Прощавам ти, мое Аз!

Умеем ли да си простим?

Умеем да се извиняваме на другите и молим да ни бъде простено когато сме сбъркали. Често изпитваме вина и казваме на другите, че съжаляваме. Извиняваме се и молим за прошка. Умеем ли обаче да прощаваме на най-важната фигура в живота си – а именно – на самите себе си?

zwkev9В кабинета си срещам хора, които години наред страдат от чувство за вина и угризения, с които не могат да се преборят. Позволяват на това да ги измъчва ежедневно и  въпреки усилията им да го избутат някъде в тъмните кътчета на съзнанието си, то повдига рога всеки път, когато му се удаде възможност. Защо не си позволяваме да простим на себе си и как да го направим? Защото да си простиш е важно, градивно, освобождаващо и нужно, жизнеутвърждаващо. Да простиш не означава да се съгласиш с постъпката или да я оправдаеш – означава да живееш с мир в себе си. Да простиш на другия или на себе си означава да се освободиш от обвиненията, срама, гнева, нападателните мисли. Да простиш е рецепта за щастлив живот. Как да го направим?

Отделете няколко часа за себе си на тихо и спокойно място. Върнете се назад в годините и вижте кои са хората и действията, които са ви наранили. Отделете внимание на собствените действия, за които все още чувствате вина. Потопете се в болката и тъгата, които те ви носят. Поплачете. Позволете да ви боли и да изживеете тези чувства за последно. И след това напишете едно писмо. Писмо до себе си.

letter-envolopeЗдравей, мое Аз!

Странно ми се струва да пиша такова писмо, но знам, че е нужно и важно да го направя. Знам, че години наред те карам да живееш със смазващо чувство за вина, угризения и упреци. Че страдаш всеки ден заради липсата на обич в детството. Заради това, че вечно се чувстваше виновна и недостатъчно добра, защото родителите ти нямаха време за теб. Защото вечно беше при баба и дядо, вместо с тях. Знам, че си им ядосана. Сега вече си голяма и разбираш, че вината не беше твоя. Но все още я чувстваш. Все още се чувстваш недостатъчно добра и умна за тях. Все още усещаш, че те обичат повече брат ти/сестра ти. И прекарваш цял един живот, за да им докажеш,  че заслужаваш любов. И си им гневна, но и се срамуваш. Защото човек трябва да обича родителите си, а не да им се гневи. И вината от това те задушава. Тя те кара наистина да се мислиш за лош човек. Стига толкова, време е да спреш! Днес ще ти простя. Ще простя на тях, затова, че бяха лоши родители. Бяха лоши родители, защото не са знаели как да бъдат добри. Те никога не са били на училище за родители. Такова училище няма. И са ми дали толкова, колкото са могли. Не беше достатъчно. Но аз не мога да променя миналото, но мога да променя начина, по който го възприемам. Избирам да им простя и да приема. Избирам да живея без болката от тяхното поведение и да без да се доказвам всеки ден. Избирам щастието и освобождението.

Избирам да простя на себе си. За всичко, което съм направила или не съм. За онова, че в детските години бях пълничко дете и никой не искаше да ми бъде приятел. Мислех, че вината е моя и има нещо сбъркано в мен. Сега вече знам, че аз бях нормално дете и заслужавах любов и приятели. Сега вече се обичам.

За това, че мразех сестричката ми, когато бях на пет. Исках цялото внимание за себе си, а тя ми го отне.

За това, че завиждах на отличниците в училище.

За това, че един ден в училище похарчих последните пари на семейството за шоколади.

За това, че не успях да вляза в университета.

За това, че първият ми съпруг се оказа грешка.

За това, че преди години нараних силно една близка приятелка.

За това, че не винаги успявам да съм съвършената майка.

За всичко, за което се обвинявам всеки ден и което не ми позволява да живея в мир. Защото аз заслужавам щастие.

Прощавам ти, мое Аз! Защото заслужаваш най-доброто и защото си уникална. И защото те обичам!

Публикувано в SELF HELP | Коментарите са изключени за Писмо до себе си – Прощавам ти, мое Аз!

„Прошката е рецепта за щастие“ в предаването „Фамилно“ по Bulgaria ON AIR

Да простиш e рецепта за щастие. Да избереш да не простиш е рецепта за страдание. Защо най-важната прошка трябва да е за нас самите и защо е градивно да си я даваме не само на този ден, а винаги? Защо прошката е за теб самия, а не за другия?

Вижте във видеото от участието ми в предаването „Фамилно“: видео

20161109_164356

Публикувано в Обща, Участия в телевизионни предавания | Коментарите са изключени за „Прошката е рецепта за щастие“ в предаването „Фамилно“ по Bulgaria ON AIR

Самочувствие и самоувереност – как да?

Всички сме виждали хора, които от далеч ни изглеждат привлекателни, силни и харизматични. И обратното – познаваме някой свит и неуверен, колебаещ се и пасивен човек.Има и такива, които ако са в присъстието на повече от един-двама човека, стават притеснени, изчервяват се, а при ръкостискане, обикновено дланите им са потни и горещи. Каква роля играе самочувствието в живота ни, как се формира то и как да се справим с ниското самочувствие и липсата на увереност?

time for change

Самочувствието се формира още в детските години и то под въздействието на родителите и на хората, които се грижат за нас. Ако сме имали родител, който постоянно ни е сравнявал с другите деца и това не е било в наша полза или родител, който винаги е намирал недостатъци на рисунките, игрите и представянето ни в училище, то е почти сигурно, че имаме проблем със самочувствието и с увереността си.

По време на първите няколко години от живота ни под въздействието на критиката ние неусетно формираме дълбоко вкоренени негативни убеждения за себе си. Сравнението с другите деца формира убеждението „Другите са по-добри от мен“; критиката формира „Нищо не правя както трябва“; отхвърлянето формира „Трябва да съм добър с другите, за да ме приемат“. Всички тези убеждения ние пренасяме в живота си като възрастни. Те влияят върху нашата самоувереност и върху самооценката ни. Обратното, искрените и премерени похвали и поощрения ни мотивират да ставаме още по-добри и формират самоувереност и вяра в собствените ни сили и възможности.

Поведението на родителите ни спрямо другите хора или спрямо братята/сестрите ни също оказва влияние върху нашето самочувствие и самоувереност. В кабинета си често срещам родители, които отговарят вместо децата си или са формирали поведение, което не оставя детето да се изрази – да изрази мнение, решение или възглед. Това задушаващо родителско поведение също пречи на детето да формира реалистична самооценка и самочувствие.

Building+Positive+Emotions+and+Self-EsteemПроблемите със самочувствието се отразяват върху целия ни живот като ни правят пасивни, неуверени, пълни с чувство на вина или гняв. Хората с ниско самочувствие обикновено прекалено често се извиняват, не изразяват мнението си свободно или обратното – прикриват ниската си самооценка с различни други прийоми. Често това са високия глас, непрекъснатото себеизтъкване и дори самохвалство. Напоследък често се срещат хора, които градят самочувствието си на материални постижения или статус. Това върши работа само докато имаме съответните материални блага. Ако изведнъж ги загубим, се връщаме обратно в изходна позиция и отново се чувстваме „никой“. Просто защото илюзорното усещане за самочувствие е било изградено на придобивки и статус в обществото, не на устойчиви когнитивни убеждения за Аза.

Много хора допускат грешката да свързват високото самочувствие с привлекателния външен вид. И ако такъв им липсва, смятат че завинаги са обречени да имат ниско самочувствие. Това не е задължително вярно. По-скоро високото самочувствие кара другите да ни възприемат като по-атрактивни и привлекателни. Виждала съм много хора с приятен външен вид, които обаче нямат самочувствие или се намират за непривлекателни.

Демонстрацията на увереност в себе си е нещото, което кара другите да ни намират за по-привлекателни и харизматични, а не външният вид.

Най-лесният и бърз начин да повдигнем самочувствието си е да направим една реалистична ревизия на себе-оценката си. Да проверим и припомним всичките си силни страни и положителни качества, да ги запомним и да ги извикваме в съзнанието си винаги, когато усещаме че сме разколебани.

Друга техника, която също може да ни помогне е визуализацията, при която всеки ден визуализираме как ставаме все по-уверени и свободни в поведението си и преживяваме конкретни стъпки по пътя на себеувереността.  Категорично да прекратим мислите от рода на: „Какво си мислят другите за мен? Дали не ме намират за глупак? Как ще се представя пред тях?“ и подобни. Сравнението с другите или съмненията какво си мислят те за нас са доказано нездравословни модели на мислене, които трябва да изхвърлим от главата си като ненужен багаж.

Нещо важно, върху което повечето хора не се замислят, е че всеки един от нас е уникално човешко същество. Всеки един от нас има уникални черти и качества, които са характерни само за него и го правят именно човекът, който е сега. Това само по себе си е достатъчно, за да ни накара да гледаме на себе си като на важен и ценен индивид, какъвто всъщност сме.

 

 

Публикувано в SELF HELP, Здраве и красота, Обща | Етикети: , , , | Коментарите са изключени за Самочувствие и самоувереност – как да?

Спешна помощ за брака

Ако имате затруднения или направо конфликти в отношенията с партньора ви, но сте още далеч от идеята за развод или раздяла, ето няколко лесни стъпки, които може да направите един за друг, за да върнете хармонията във връзката си.

За да имат ефект тези стъпки, е нужно и двамата с партньорът ви да сте запознати с тях, да сте съгласни с изпълнението им и да сключите своеобразен договор, че и двете страни ще се придържат към договореното в рамките на минимум четиринадесет дни.

happycouples_mainСлед като се договорите с половинката си, нека всеки от вас да вземе лист хартия и след внимателно обмисляне, да направи списък с минимум десет неща – изисквания и очаквания – които има към партньора си.  Направете този списък внимателно и ако е нужно си дайте време за попълването му. Помислете за всичко онова, за което вечно мърморите или сте недоволни. Обърнете внимание на това, което ви липсва във вашите отношения и което бихте искали да получавате от половинката си. Обикновено жените са по-придирчиви и винаги имат в главата си готов списък с подобни изисквания. Нека приятелят/съпругът/патньорът ви също да има време за размисъл. Ако на него му е трудно, можете да му помогнете, като му дадете идеи – спомнете си негова критика или оплакване към вас от миналото и му го напомнете, за да знае какво да включи в своя списък. Игнорирайте факта, че това може да е във ваш ущърб. Все пак този експеримент цели всички да са доволни, а не само едната страна.

Включете в списъка си конкретни изисквания и се стремете те да са в положителна форма. Мъжете често имат нужда от ясни и достъпни указания, тъй като техния начин на мислене е доста различен от женския. Те ще изпълнят с готовност изискване като „Да ми прави комплимент поне веднъж на ден“, защото така ще имат ясна цел. Обратното „Да бъде мил с мен“ за мъжа не е конкретно и може да го обърка. „Как да бъда мил, та аз съм мил през цялото време?“ мисли мъжът. „Да ми благодари за грижите, които полагам за дома“ е ясно и конкретно. За разлика от „Да показва, че оценява всичките ми усилия вкъщи“.

happycuples

Списъкът ви трябва да е в положителна форма, защото никое човешко същество не се мотивира от отрицателното. Вие ще се почувствате ли мотивирани, ако чуете „Искам да спреш да ме критикуваш“ или „Да спреш да се цупиш, когато си сърдита“. Поднесено по различен начин: „Искам да ме хвалиш, тогава когато се справям с нещо добре“ или „Искам да разговаряме, когато имаме нерешен проблем“ звучи съвсем различно и мотивира другия да се старае да изпълнява очакванията ви.

След като сте готови със списъка си, всеки от вас трябва да го даде на другия и двамата заедно да поемете ангажимент без да оспорвате нито една точка от прочетеното, през следващите седмици да се стремите да изпълнявате неговите изисквания и очаквания спрямо вас. Ако това ви се струва твърде много, не забравяйте, че и вие през това време ще получавате същото от партньора си. Той също е поел ангажимента да изпълнява през този срок вашите изисквания и очаквания спрямо него.

За да помогнете на процеса, в края на всеки ден в подходяща таблица  /в бележките на телефона също ще свърши работа, но е по-ангажиращо и съответно с по-добри резултати, ако е на специално за целта място/ трябва да оцените колко удовлетворени от партньора сте за днешния ден. Обикновено ние, психолозите, използваме скала от 0 до 10, за да оценяваме различни характеристики, свързани с работата ни. Можете да използвате тази скала, като 1 е минимална степен на удовлетвореност, 5 е средна степен, а 8, 9 или 10 съответно са високи степени на удовлетвореност. Използвайте което и да е число от 0 до 10 и в края на всеки ден записвайте във вашата таблица.

Независимо дали числото, което сте дали за задоволството си от отношението за деня е високо или ниско, благодарете на партньора за усилията му и съответно той на вас. Изразяването на благодарност е особено важна част от предварителния план, тъй като тя показва, че усилията ви са били забелязани и съответно мотивира другия да положите същите или повече усилия на следващия ден.

Нека това продължи предварително фиксирани дни – не по-малко от седмица или дори две. Ще забележите, че с всеки изминал ден вашата удовлетвореност от партньора се увеличава и числото, което му давате е по-високо. Това от своя страна ви кара да се чувствате по-добре в негово присъствие и вие с удоволствие правите различни действия, които знаете, че ще го зарадват. Вие от ваша страна получавате същото, така че всеки печели. След известно време ще видите, че нямате нужда от специален списък с изисквания, за да зарадвате половинката си. И двамата започвате да сте по-внимателни един към други и всеки от вас се наслаждава на това. Тази техника има за цел да ви върне в дните от началото на връзката ви, преди рутинните битови нужди и задължения да изместят хармонията и приятните емоции.

За да има ефект и смисъл от започнатото, имайте предвид, че и двамата трябва да споделяте ентусиазма и да сте изцяло отдадени на този двуседмичен опит. Дори и партньорът ви да не успее да постигне с действията си високо ниво на удовлетвореност от ваша страна в първите дни, не прибягвайте до сарказъм в благодарността си в края на деня. Избягвайте критиката или сравнението – какво направих аз днес спрямо това, което направи ти. Това са подводни камъни, които биха могли да саботират целия експеримент и да откажат единия партньор още в началото. Ако спазвате стриктно обявените правила и все още в отношенията ви има емоции и плам, само след няколко седмици вие ще се наслаждавате на хармонични и приятни часове заедно.

Публикувано в SELF HELP, Взаимоотношения в двойката, Обща | Коментарите са изключени за Спешна помощ за брака

Пътят към успеха

Изследванията показват, че хората, които вземат решения по-бързо и по-често обикновено са по-успешни от хората, които трудно и бавно вземат решение. Наред с това, хората вземащи трудно решения често променят взетото решение и се колебаят. Хората, които са по-решителни, обикновено имат ясно изразена позиция и не се отказват, а се придържат към нея твърдо.

Характерно е, че повечето решителни хора са и по-успешни и обратното – онези от нас, които вземат решения трудно, по-често се провалят.

succex

Ако искате да бъдете по-решителен, но поради неувереност в способностите ви, вземането на решения не е вашата силна черта, трябва да знаете, че това е поведенческа и волева особеност, която подлежи на промяна и научаване. Поставете си за цел всеки ден да взимате по едно голямо решение и две по-малки. Нека голямото решение да касае нещо сериозно и дългосрочно, а двете малки да бъдат за каквато и да е дребна подробност от всекидневието. Обикновено възприемането на нов навик се случва за минимум 21 дни. За да се научите да вземате решения лесно и бързо, а съответно и да станете по-успешен човек, си дайте поне месец или два. Ако усетите, че 30 дни не са достатъчно и все още имате колебания при вземането на решения, продължете с експеримента още известно време.

Публикувано в SELF HELP, Здраве и красота, Обща | Коментарите са изключени за Пътят към успеха

Кратък път към щастието

Всички искаме да бъдем щастливи.  На празници толкова често си пожелаваме щастие, че вече сякаш сме загубили смисъла на тази дума. Аз винаги пожелавам на празнуващия да бъде щастлив. Какво всъщност е щастието и как да го постигнем най-бързо, лесно и без усилия? Ето 5 стъпки към щастието, които да направите още сега:

  1. Мислете за настоящето и живейте в него.

PastPresentFuture

Не утре, не вчера, а именно днес. Вчера вече е минало и за каквото и да съжаляваш, не можеш да се върнеш назад и да промениш действията си. Утре все още не е дошло, т.е. нямаш контрол и върху него. Каквито и притеснения да имаш за утре, остави ги за тогава. Ако се притесняваш как ще шофираш в снега, нищо не можеш да направиш. Когато дойде утре и се качиш в колата, тогава го мисли. Защо да го правиш още от сега? Единственото, с което разполагаш в момента, е днес. Точно сега. Независимо дали пиеш чай с приятел или хубава книга, в задръстване си и слушаш любимата си песен по радиото или готвиш вечеря. Остави вчера и утре и се наслаждавай точно на това, което правиш в момента.

 

  1. Премахнете тревогите от живота си.

Да се тревожиш по принцип е непродуктивно. Ако имаш проблем, вземи решение как да се справиш с него. Ако нямаш решение, тревоженето не премахва проблема. Тревоженето те стресира, напряга, довежда до физически симптоми като главоболие, повишаване на пулса и затруднено дишане, но не решава проблемите ти. Или намери решение, или остави проблема за бъдещ момент, когато ще имаш решение.

 

  1. Изразявайте емоциите си.

Ние често потискаме различни емоции заради социалните изисквания или за да не нараним някого. Негативните чувства, които нагнетяваме в себе си обаче ни действат саморазрушително. По-добре да кажем да приятел или половинката си какво точно не ни харесва или ни наранява, отколкото да таим в себе си сдържан гняв. Гневът и стресът са едни от най-силните провокатори към сърдечно съдови заболявания. За всички е по-здравословно да кажем онова, което ни разгневява и да разчитаме, че човека отсреща ще го вземе под внимание при отношенията си с нас, отколкото всеки следващ път да се случва същото. Приятелят ни не подозира, че с поведението си ни наранява, а ние се чувстваме зле. Никой не печели.

ind

  1. Смейте се!

Хората, които са позитивни, забавни и често се смеят обикновено са по-желани от околните за компания. Това води до повече приятели, по-богат социален живот и по-удовлетворителни взаимоотношения. Отделно от това, смехът има и други ползи. Освен, че ние се забавляваме, в мозъка ни се отделят вещества, които ни карат да се чувстваме по-щастливи. Колкото повече се смеем, толкова по-щастливи сме. Колко е просто!

hug

  1. Целувки и прегръдки!

Физическите докосвания с любим човек също водят до отделянето на вещества, които ни правят по-щастливи. Невроикономистът Пол Зак препоръчва средно около осем прегръдки на ден за по-щастлива и хармонична връзка. Прегръдката стимулира хипофизната жлеза да синтезира окситоцин, който е известен като хормона на любовта. Това от своя страна стимулира производството на серотонин, допамин и ендорфин – всеизвестните хормони на щастието и удоволствието.

 

Публикувано в SELF HELP, Здраве и красота | Коментарите са изключени за Кратък път към щастието

Помощ за родители: Как да реагираме, когато имаме тийнейджър вкъщи?

Психологът Лена Лалчева за „Фамилно“ по телевизия Bulgaria ON AIR, в събота, 18/11/2017:

В „Семейно здраве“ психологът и психотерапевт Лена Лалчева даде полезни съвети как да реагираме като родители, когато децата ни навлязат в пубертета и променят поведението си.
лена

Има ли смисъл да се опитваме да променим модела им да правят всичко на инат?

Как да разговаряме с децата в пубертета? Колко лично пространство да им оставим и кои са нещата, които задължително трябва да знаем и контролираме? Видео: Виж още на: https://www.bgonair.bg/familno/2017-11-20/kak-da-reagirame-kato-roditeli-kogato-detsata-stanat-tineydzhari

Публикувано в Зона за родители, Обща | Коментарите са изключени за Помощ за родители: Как да реагираме, когато имаме тийнейджър вкъщи?