РАБОТОХОЛИЗЪМ И ПОЧИВКА!?! СЪВМЕСТИМИ ЛИ СА?

Повечето от нас са виртуози в това да си почиват. Петте минути за цигара в офиса за тях са 15 минутна почивка, обяда се превръща в едночасов отпуск, а събота и неделя са цяла ваканция. Тези хора наистина се наслаждават на свободното си от работа време и там, където не го намерят, сами си създават условия за почивка. Някои казват за тях, че се скатават. Има обаче и други – хора, които не умеят да почиват. Хора, които мислят за работа със събуждането сутрин, проверяват служебните ангажименти дори и в неделя и носят компютрите със себе си по време на лятната почивка. Работохолиците имат една съществена обща черта помежду си и именно тя ги кара да поставят работата на едно от първите места в приоритетите си. Доста често работата за тях стои не само високо в йерархията на ценностите и важните неща, а задминава дори семейството и любимия човек.

Работохолизмът се среща по-често при мъжкия пол и сравнително по-рядко при женския. Тъй като обществено приетите условия в сферата на кариерното развитие доста се промениха още в края на миналия век, напоследък все повече жени се превръщат в работохолици. И това е абсолютно нормално с оглед на всички очаквания, които обществото възлага на женския пол. Да си работохолик обаче съвсем не означава просто да обичаш да си вършиш работата и това да ти носи удоволствие. Означава да се събуждаш нощем и да обмисляш работните планове за следващия месец; да вечеряш пред компютъра, докато вършиш неща, които би могъл да оставиш за утре сутринта; да нямаш необходимото търпение да изчакаш събития, които отнемат чисто технологично време и да си казваш, че докато „сделката” не стане, ти няма как да бъдеш практически спокоен.

Обикновено хората поставят на първо място в приоритетите си семейството, децата, любимия човек. Хората, за които говорим тук, доста често поставят професионалното си развитие пред всичко това. За тях плановете от сферата на кариерата са на първо място и понякога всичко останало е само притурка към професионалното им развитие. Ако някога сте се улавяли, че докато планирате с половинката си почивка на романтично място изпитвате вина, че няма да сте на работа и страх, че нещо в офиса ще се провали докато вас ви няма, значи тази статия е за вас.

Обикновено работохолиците свързват самооценката и удовлетворението от живота си с работата. Ако всичко е наред на работното място, те се чувстват добре и са удовлетворени от живота си дори и връзката им да се разпада. За тях в пирамидата на потребностите професионалното развитие стои най-напред и то е определящо за тяхното самочувствие. В характера на работохолиците можем да търсим усещане за всемогъщество и висока отговорност поне по отношение на работата. По същество те са ориентирани към постиженията личности, които оценяват себе си по това как работят и какви успехи имат на работното си място. Как обаче да помогнем сами на себе си, ако имаме този проблем или да противодействаме на него, ако е свързан с половинката ни или с друг любим човек?

Сред основните страхове, които съм чувала от работохолици са: … в офиса няма да се справят както трябва….; …. ами ако изникне нещо важно….; …. това има краен срок….; ….ако аз не съм там, кой ще свърши моята работа…; … не мога да си почивам, ако не съм довършил работата си… и т.н. Истината е, че работата в повечето случаи върви и без вашето присъствие, а веднага след като довършите нещо, изниква друго и така може да отлагате почивката си до безкрай. На първо място си задайте въпроса: Наистина ли нещо ще рухне, ако вас ви няма една седмица или няколко дни? Реалистичния отговор във всички случаи би бил отрицателен. Ако в екипа около вас има хора, които си вършат работата нищо не би могло да рухне. Можете ли да реагирате от разстояние, ако има някаква спешна нужда от вас? В ерата на съвременните комуникации всеки би могъл да върши работата си от другия край на света. Можете ли да намерите нещо привлекателно в живота си извън работното място? Може би интересна книга, усмихнати моменти с половинката си, или просто пълноценен релакс на плажа. Ако все пак се чувствате зле и изпълнени с вина, че почивате, вместо да си вършите работата, си задайте въпроса кой ви е научил на това? Може би единият родител в семейството е бил вечно на педал и за него работата е била на първо място, което кара и вас да се чувствате виновни, ако си почивате. А как се чувствахте вие като дете, докато родителите ви поставяха работата си на първо място и искате ли вашите деца да се чувстват по същия начин?

Не на последно място трябва да си зададете въпроса колко време психиката ви и огранизмът ви могат да издържат на това темпо? Обичайно организмът ни има нужда от почивка поне през половината от времето на денонощието. Ако мозъкът ви е непрекъснато зает с планове и страх нещо да не се провали в работата, след известно време ще се появи синдрома на професионалната умора, което е най-лекия проблем, свързан с психическото изтощение. Обикновено човек става по-нетърпелив, сприхав, лесно избухва, става по-агресивен и се дразни от шумни места и разговори. Няма търпение към колегите и подчинените си, дразни се когато нещо не се случва бързо или веднага и пренася всичко това в личния си живот. Започва да избягва близките си приятели и семейството си, чувства се по-добре сам и преди интересните неща и дейности вече не му доставят удоволствие. Доста често се появяват и проблеми със съня. Когато този етап е налице, следващото, което може да се случи са паническите атаки или друг сериозен психически проблем. Подобни проблеми са характерни за хора като работохолиците, които обичат да държат контрола в ръцете си. Паническите атаки и тревожността са именно симптомите, които показват, че губим контрол, което е най-големия страх за работохолика. Подсъзанието ни изиграва шега и въпреки целия стремеж към контрол всъщност ние го губим по време на една паническа атака. И преди да стигнем до подобни неприятни преживявания, можем ли да вземем контрола в свои ръце и да си дадем почивка?

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в SELF HELP с етикети , , , , . Постоянна връзка.