САМОТНИ ПООТДЕЛНО ИЛИ ЗАЕДНО САМИ?

Един приятел, който от известно време насам живее сам, всяка вечер ми споделя, че се чувства самотен. Казва, че му  липсва не толкова женското присъствие като интимност, колкото факта да има някого до себе си, да прегърне някого, докато спи, да си говори с някого по време на вечерята, да гледат телевизия заедно. За първи път се почувствал по подобен начин, когато вече бившата му жена започнала да нощува на друго място и той се прибирал всяка вечер в празната къща сам.

За някои хора самотата е физическата липса  на друг човек до тях; за други, може би усещането, че каквото и присъствие да има наоколо, ако то не е на точно определен важен за тях човек, не се брои; за трети, въпреки присъствието на половинката им, те усещат, че той или тя всъщност не е сродната им душа и се чувстват самотни.

Често усещането за самота е доста противоречиво. Издава стремеж към другия, порив към сливане, към близост, към любов и откриване, но и отказа да напуснеш това състояние, неоткривайки нищо друго отвъд него. При индивидите, които се чувстват перманентно самотни, често се открива страхът от разкриване и отдаване на друг човек, което би означавало край на удобната им самота, зад която са свикнали да се крият.

Аз лично не използвам думата „самота”, а предпочитам думата „сама”. Сама в онзи смисъл, в който ти се струва, че на никого на този свят не му пука за теб, че няма с кого да споделиш нито мечтите си, нито болката си, че до теб няма човек, който да се интересува наистина как си и какво се случва с живота ти. Неотдавна се чувствах така на едно празненство по случай рожденният ден на един познат. Седях на масата, усмихвайки се учтиво и по едно време се запитах какво всъщност правя там? После заедно с алкохола и компанията настроението дойде и чувството за самота отлетя. Това обаче са нормални временни състояния, които зависят често от моментното ни усещане. Какво се случва обаче при двойките, прекарали заедно голяма част от живота си и по някое време усетили, че докато са с някого до себе си, всъщност са сами.

Този симптом често се наблюдава при семействата с големи деца, току- що отишли да учат и живеят далеч от дома. До момента къщата е била пълна с весела шумотевица, тийнейджърски проблеми и смях, а в следващият момент остават само двама души, свикнали да бъдат повече родители, отколкото съпрузи и приятели. Хората толкова време са се учили да поставят на първо място избора на училище за децата, учител за частните уроци, грижата за ипотекираният апартамент и всичко останало, че сега, когато остават сами и са изправени пред варианта да възобновяват близостта си отново, не са сигурни как ще се справят и дали ще успеят.Нерядко точно тогава се забелязват пукнатините в отношенията, за които до момента не е оставало време заради проблемите с децата и със службата. Понякога до подобно състояние се стига и без да има 15 годишен брак и едно или две деца- достатъчни са няколко години, прекарани заедно и в един момент усещането, че другият вече не е търсената от теб частица е на прага да се появи.

Именно тогава се забелязва, че усещаш човека до себе си сякаш на хиляди километри от теб и дребните показатели за това са били през цялото време пред очите ти, но ти не си имал време да ги забележиш. Например, книгата, която на теб ти харесва е от типа литература, който партньорът ти подминава в книжарницата; гледате телевизия в различни стаи, защото се дразните от любимите предавания на другия; опитваш се да разкажеш за здравословните проблеми на майка ти, а човека срещу теб едва те поглежда над вестника в неделя сутринта. Докато се питаш кога и през кой точно прозорец излетя всичко, което имаше между вас преди години, проблемите се задълбочават или по- скоро ти едва сега си открил колко са дълбоки, до днес просто не си имал свободно от грижи и мисли време да го направиш. Ако започнем да си задаваме въпроси от рода на къде и кога сбърках и какво точно не направих както трябва, за да допусна това да се случи, има опастност да не излезем дълго време от тресавището на проблема и да не успеем да погледнем на него реално и трезво.

В повечето случаи става въпрос за липса на сходни и общи интереси между индивидите в двойката, една съществена и необходима част за щастливото съвместно съществуване. Но да се тревожим над този важен аспект няма да помогне кой знае колко в случая. Факт е, че ти още преди години знаеше, че няма как да се заинтригуваш от приятно прекарване на брега на язовира с въдица в ръка, и че няма начин да промениш мнението на половинката ти относно практикуването на йога. Само че тогава мислеше, че това ще са именно съботите ви, когато всеки ще се посвещава на своето си хоби и че този момент ще отговаря на  нуждата на всеки в двойката от собствено пространство. Твоята йога може да е останала далеч в историята, а неговото разбиране за спорт вече да се е трансформирало в съботно пиене на бира пред телевизора или дори в отглеждане на домати в градината на къщата ви, но това няма как да ви сближи отново. По- важно е, да си зададеш въпроса колко далеч е този човек от теб? Достатъчно далеч, за да усещаш, че не искаш да променяш нещата и се чувстваш добре така или достатъчно близо, за да предизвикаш положителна промяна в отношенията ви. И не по- маловажното- по какъв начин се чувства той? Ако същите мисли минават и през главата на партньора ти, можете спокойно да поговорите за това. Един хубав разговор с открити карти на масата може да изясни обстановката у дома ви повече от всички догадки и въпросителни, които си задаваш в ума си. Ако нещата не са чак толкова дълбоки и сложни и не са трупани с години, дори може да се оправят само с един разговор. Въпрос на желание и на мислене и на двете страни по казуса. По- трудно е обаче с човек, който отказва разговора, отрича наличието на проблем между вас или просто открит и искрен разговор с него не може да се проведе. В този случай да се притъпи твоето усещане за липса и самота няма да помогне записването на така желания курс по испански, нито абонамента за ново списание, нито дори заминаването на двуседмична ваканция сама. Ваканцията евентуално може да се използва за обмисляне на твоето собствено виждане на нещата; изясняване на чувствата, които изпитваш и зареждане с енергия- не очаквай смяната на географското положение да направи чудеса във връзката помежду ви.

Опасен завой може да се получи ако тръгнем да търсим това, което сме загубили в човека с когото живеем, някъде на друго място и с друг човек. Малко екзотични емоции биха повишили самочувствието ни, биха ни дали няколко часа адреналин на ден, но дали в една нова връзка бихме намерили сродната си душа, човека, който да ни кара да се чувстваме не- самотни. И колко време ще трае това ново усещане? Та нали и същият този човек, който се събужда до нас всяка сутрин, преди години ни караше да се смеем и присъствието му ни изпълваше с високи нива на хормоните на щастието. Какво ще се случи с новата бъдеща връзка след още 5 или 10 години и готови ли сме да жертваме всичко тук и сега, заради нещо ново? Подобни решения биха били оправдани след едно обстойно и сериозно анализиране на отношенията с човека до нас и ако сме абсолютно наясно с желанията си. Ако си даваме сметка, че в настоящите ни отношения няма нищо повече и не искаме те да продължават, независимо от годините, прекарани заедно и резултата от тях, всеки е редно сам да вземе решение за бъдещето си. Ако обаче търсим просто нещо, което да ни отвлече вниманието от липсата в отношенията ни и да разсее самотата ни, до къде бихме искали да стигнем и на каква цена?

В подобен момент, когато сме разочаровани или притеснени от наличието на проблем в отношенията ни, често не успяваме да разсъдим правилно и забравяме, че самотата е преди всичко въпрос на отношение към себе си, на самодостатъчност на собственото ни Аз. Ако проблемът си е в нас самите и ние не успяваме да го решим, кой друг човек и за колко време ще се справи. Нужно е да погледнем първо в себе си, и тогава да търсим вината и решението извън самите нас. Какво чувстваме, какво мислим, какво усещаме? Какво да променим, за да се чувстваме, мислим и усещаме по- добре, по- доволни и по- не- самотни? Важни въпроси, чийто отговори трябва да намерим първо в себе си, и после в човека до нас.

Когато вече и ти и партньорът ти сте наясно какво точно искате и колко сте готови да дадете, за да намерите отново смисъл в отношенията си, идеите ще дойдат почти сами,… е, и с малко помощ от ваша страна. Спомнете си какво сте правили заедно преди години и е доставяло еднакво удоволствие и на двамата. Посещавайте заедно книжарницата, нищо, че той ще си стои пред рафтовете с научна литература, а вие ще разглеждате най- новите женски романи. Кънките, които карахте заедно толкова отдавна, може отново да ви доставят същото удоволствие както някога и да ви напомнят какво харесвахте у другия в началото. Извикайте в съзнанието си гордостта от постиженията и развитието на половинката си и как те предизвикваха у вас пламъчета от задоволство в очите ви и си спомнете какво той харесваше у вас най- много преди години. Да, хората се променят, някои прекъсват професионалното си развитие и търсят ново поприще, други побеляват и косите им вече не са толкова гъсти и черни, трети сменят интересите и хобито си, но вие сте все още същите хора, които преди години бяха влюбени един в друг, дори и да сте го забравили днес. Бавно, малко по малко, може да намерите отново пътят към себе си и към човека до вас, стига да има огромно желание и мъничко ентусиазъм.

текст: Лена Лалчева

Списание SELF HELP, бр. 4, 20.07.2009г., тема на броя „Обвързан или свободен”

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в Взаимоотношения в двойката с етикети , , , , , , , , , . Постоянна връзка.