Трябва да! Кога е здравословно и кога излишно?

Ако съпоставим живота си с правилата за движение по пътищата, колкото и нелепо да звучи на пръв поглед, ще видим, че двете имат много общо. Когато шофираме и видим пред нас светофар, който свети червено, ние знаем, че трябва да спрем и да изчакаме разрешителен сигнал, преди да преминем. Ако видим в огледалото за обратно виждане приближаваща кола на спешна помощ с включени светлинни и звукови сигнали, знаем, че трябва да освободим платното и да направим път. Колкото и примери да дадем, всичките ще имат един общ принцип – думата „трябва”. По същия начин, по който сме създали правила и „трябва” в правилата за движение по пътищата, така и в живота всеки един от нас се ръководи от различни „трябва”. Кога нашите „трябва” ни помагат и кога ни вредят, ще разгледаме тук.

must to do

ЗДРАВОСЛОВНОТО „ТРЯБВА”

Резонният въпрос тук би бил: Как едно правило може да ми навреди? Нали затова е създадено, за да се спазва и да създава някаква закономерност и предвидимост в живота на хората. И до една голяма степен е точно така. Има правила и „трябва” които не само, че улесняват живота на хората, но и ако ги нямаше, без тях светът не би бил това, което е днес. Всички сме наясно, че престъпления като кражбата, убийството и нападението са лоши и не трябва да ги извършваме. Както и че извършителите трябва да бъдат наказани от закона. Ако не беше това наше правило, в света щеше да цари беззаконие и всеки човек можеше свободно да прави каквото поиска, без да го е грижа за другия. Правилата „трябва” от принципа на световните закони, права и норми са жизнено необходими и от тяхното прилагане зависи благоденствието на всеки от нас и на цялата планета.

Когато отиваме на празненство по случай рождения ден на приятел, знаем, че трябва да занесем подарък. Обратното би било признак за неуважение, невъзпитание и всеки от нас по-скоро би намерил причина да не отиде на празненството, отколкото да отиде без подарък. Когато за първи път учим малкото си дете как да ходи на училище само, ние повтаряме до втръсване, че когато пресича улицата, трябва да се огледа в двете посоки и да премине щом е безопасно.

Дотук всичко е правилата изглежда е наред. Основни ценности и принципи, без които няма как човешкото общество да функционира оптимално и хармонично. Наред с тези общи за всички правила обаче, всеки от нас носи в себе си заложени индивидуални и лични „трябва”. Някои от тях ние сме наследили от нашите родители и от семейната среда, в  която сме възпитани. Други самите ние, в процеса на израстването си, сме придобили следствие на някой важен за нас момент или сами сме създали. Как да разберем кога едно наше правило ни помага и кога ни вреди?

274721

ИЗЛИШНОТО „ТРЯБВА”

Ако се върнем на рождения ден на приятеля- поканени сме, но е петък и ние сме скапани от работната семица; единственото, което искаме за тази вечер е чаша със студена напитка и дистанционното в ръка. Никакви шумни купони, никакви безсмислени, но задължаващи разговори с непознати, още по-малко силна музика и стоене до малките часове на нощта. Колкото и да сме уморени обаче, ние знаем, че трябва да отидем на рождения ден. Никак не ни се иска, но се обличаме, купуваме цветя или подарък и отиваме там като културни и възпитани хора, защото така трябва. Кой е казал, че именно така е редно и трябва и няма никакъв друг начин на поведение в тази ситуация? Не е продиктувано от закона, следователно е създадено или от нас самите или от социално приетите навици. Ние в случая трябва да се съобразим с тях; с всичко онова, което хората очакват от нас и ние трябва да го направим, дори и да нямаме желание и да се чувстваме зле от това.

В друг случай ваш колега ви моли да отидете в офиса в събота заедно с него и да довършите задачата му, защото той няма да успее да си свърши работата навреме и има нужда от помощ. Вие обаче вече имате планове за уикенда и една такава молба просто ги разбива на пух и прах. Знаете обаче, че няма как да откажете на колегата си и трябва да отидете и да му помогнете, независимо от вашите собствени планове. Отивате с неудоволствие и гняв, целият уикенд ви е крив и съсипан, на всичкото отгоре вече тайно мразите колегата си, защото ви е провалил почивката.

Има ли начин да не се случва това? И чие е това „трябва”, което ви кара да си пренебрегнете почивните дни заради един човек, който не може да си върши работата сам? Именнно това са правилата, които ни пречат и които са вредни за психическото ни здраве и хармония. Те правят живота ни труден и неприятен и ни карат да се чувстваме ядосани, тъжни или виновни. Ако горният пример не е показателен за вас, то

задайте си следните няколко въпроса, за да проверите кои са вашите лични и нездравословни „трябва”:

Какво трябва да правя, но не го правя и това ме кара да се чувствам зле /може би това, че трябва да спортувате повече, но все не намирате време за физическа активност/?

Какво трябваше да направя в миналото, но не го направих и сега съжалявам /трябваше да приема онази работа миналата година, но сгреших и сега съм все още без работа/?

Какво задължение, което никак не ви е приятно правите, но с огромно нежелание и това ви кара да се чувствате зле?

Какво очаквате от партньора си да прави и ако той го пропусне, вие страдате от постъпката му?

Какво сте направили в миналото или ви предстои да направите, но знаете, че то влиза в разрез с вашите собствени ценности и изпитвате чувство за вина и нарушаване на вашите правила?

Всички отговори, които дадете на горните въпроси, ще ви дадат информация за вашите собствени „трябва”, нарушаването на които носи гняв, вина и други негативни емоции. За да избегнем отрицателните чувства, гнева и вината е важно да сме гъвкави и адаптивни. Няма закон, който да ни задължава да спазваме всички наши „трябва” завинаги, щом веднъж сме ги изградили. Ние сме създателите на собствените си правила, така че можем да ги променяме когато поискаме и когато те спрат да ни вършат работа. Трябва ли да спазваме правилата за движение по пътищата? Да, това е правило без което не можем да живеем хармонично и законосъобразно и нарушението на което ни прави престъпници. Трябва ли да се обвиняваме цял живот, че така и  не завършихме право, както искаше баща ни/майка ни/ партньорът ни, след като ние самите сме осъзнали, че тази професия не е за нас и не ни доставя удоволствие? Отговорът на втория въпрос е „Не”- в този случай трябва да си променим правилото и да спрем да носим със себе си правилата от миналото, които вече не ни помагат да живеем здравословно; да си изградим нови правила, които са в синхрон с нашите собствени желания и които ни помагат, а не ни пречат. И когато и тези правила се изхабят, да изхвърлим част от тях и да измислим нови, които да ни носят повече положителни емоции и да минимизират негативните такива.

текст: Лена Лалчева

 

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в 10 грешки на ума, които допускаме всеки ден с етикети , , . Постоянна връзка.