ХИПЕРАКТИВНОСТТА – НАКАЗАНИЕТО НА РОДИТЕЛЯ

adhd

 

Да си родител би трябвало да е най-хубавото нещо на света – или поне така казват всички! Николай е баща на две деца – момченце на 5 години, с русо по ангелски лице, и момиче – на 7, с невероятна усмивка, чар и с прилежна прическа сутрин. Да, само сутрин – само час след като е облечена, сресана и приготвена за излизане, Нора губи първоначалния си вид.

Някой ще каже, че това е нормално за децата – в някои случаи е нормално, но за 7 годишните момиченца вече би трябвало да не е. Нора страда от хиперактивност с дефицит на вниманието – това е синдром, който до преди няколко години означаваше много малко в българската наука и специалистите не бяха сигурни как точно да реагират на него. Някои го отдаваха на невъзпитание и разглезване от страна на родителите, други на чиста форма на инат у децата, трети ги наричаха просто по-палави деца.

Да обвиняваме родителите в неангажираност и липса на дисциплина в случаи като посоченият е не само неправилно, но и откровено глупаво. Хиперактивността и дефицита на внимание са отклонения във функционирането на мозъка – медицински състояния, които не се коригират с военен ред, наказания и упреци. Децата, страдащи от хиперактивност обикновено са винаги в движение, тичат и скачат дори на места, където това е неприемливо. Дефицитът на внимание не им позволява да останат съсредоточени в една и съща дейност за повече от няколко минути, а импулсивността прави невъзможно за тях изчакването на реда в играта с приятели. Можете да ги видите как за осем минути ще спрат вниманието си върху осем или повече предмета в една и съща стая. Нито една кукла, нито една игра, книжка или филм не са в състояние да задържат вниманието им по-дълго. Обикновено хиперактивността се проявява за първи път някъде след 3-тата до 5-тата година на детето и според статистиките е доста по-често срещана при момчетата. И ако тогава е допустима и понякога се отдава на любознателността на децата, характерна за тази възраст, то вече на 6 години, в предучилищната паралелка, нарушението е видимо и започва да пречи на останалите деца в групата. Възможно е в едно дете да се наблюдават само симптомите на хиперактивност и импулсивност, или само дефицита на внимание, но по-често те се срещат заедно.

Основната симптоматика на хиперактивността с дефицит на внимание е неспособността за самоконтрол и концентрация и неудържимостта на детето на едно място. Тези деца са импулсивни, отговарят още преди да са чули въпроса до край, не са способни да изчакат реда си в играта или на опашката за храна. За тях е трудно да прекарат един учебен час от 40 минути седнали на мястото си в класната стая, или да изслушат приказката, която им четете до края.

Какво предстои на родителя, чието дете проявява симптомите на хиперактивност с дефицит на внимание? Учителите в градината всеки ден посрещат родителите на детето с един куп оплаквания, молби да се вземат някакви мерки и т.н., докато в един момент просто отказват на детето да продължи да посещава тази детска градина. Законовото положение е, че нито една общинска градина или училище нямат право да върнат дете, което иска да ги посещава. И ако родителят е наясно с това и знае, че няма как да остане без достъп до образование за детето си, тогава специалистите, които не искат „такова” дете в групата си, започват да отказват достъпа в градината си по различен начин. Детето постоянно бива наказвано, изолирано от връстниците си, лишено от най-хубавите игри, винаги е виновник за всичко – накрая то само отказва да отиде на градина. Появяват се спонтанни болки сутрин точно преди тръгването за градина, повръщане, прилошаване – изобщо всичко, което би отказало мама да ме заведе и днес в градината. Децата са невероятно изобретателни, когато става въпрос да избегнат някакво негативно преживяване.

Първият училищен звънец за първокласника е като война за родителите на хиперактивното дете. Много училища просто отказват да приемат дете с хиперактивност в класа си. Учителите знаят, че неговото поведение ще им проваля часовете, ще пречи на останалите деца и работата с него ще е неимоверно трудна. В такъв момент те защитават собствената си кауза – останалите родители често се сърдят, ако в класа на детето им има дете с обучителни или поведенчески затруднения. Явно българинът все още не е узрял за включващото образование, което изисква много търпение, любов и приемане на всички, които не са като теб.

Детето с хиперактивност с дефицит на внимание се нуждае от огромно количество внимание и грижа, специална програма в училище с намалени като времетраене часове, доста често медикаменти съчетани с поведенческа терапия. Това са нещата, които могат да помогнат за коригиране на нарушенията през първата учебна година, и липсата на които би се отразила на бъдещето на детето, понякога за цял живот. Да се каже, че хиперактивността е проблем, който ще изчезне с израстването на детето и проблемът да се остави на намесата на времето не е решение. На първо място защото няма училище, което да приеме дете с хиперактивност, с което не се провежда терапия.

Невероятно тъжно и обезверяващо е да видиш родител, който признава пред непознат, че понякога, когато усеща, че не може да се справи с бремето на нарушението на детето си поглежда нагоре и се пита: „Господи, защо точно на мен?” Родителите изпитват чувство за вина, затова защото понякога нямат търпението и  възможностите да се справят с поведението на детето си и се чувстват безсилни. От своя страна в собственото им огледало това ги прави лоши родители, появяват се напрежение и все по-чести избухвания между двамата партньори, които трябва да се справят наред с работата, грижите за друго дете, ако има такова, отношенията си с целия останал свят и грижата за детето със затруднения.

Добрата новина е, че с времето и с добре проведено лечение и терапия симптомите на хиперактивостта отшумяват и детето се научава как да ги контролира. За какво обаче да се приготвят родителите? За много внимание, нежност и грижа, съчетани с контрол и със стриктно следване съветите на лекарите и психолозите, които посещава детето им. За децата с хиперактивност всичко е контрол и часовник – всички процедури вкъщи трябва да бъдат разделени на малки и кратки задачи, които детето да може да запомни и само, за да не се налага непрекъснато да му напомняте да довърши задачата до край. Преди излизане и съобразно естеството на мястото, което ще посетите, можете да кажете на детето си какво очаквате от него и как трябва да се държи. Използвайте кратки и ясно молби към детето, вместо команди. Казвайте „Моля те, ходи!” вместо „Не тичай!”. Характерно за децата с хиперактивност и/или дефицит на вниманието е непризнаването на никакви авторитети. Ако сте учител на хиперактивно дете, можете да се откажете от командите и дисциплината в старата й  комунистическа форма. С детето трябва да се разговаря, да му се посочват нещата, които прави успешно и да се преминава към онези, с които не се справя чак толкова добре. Учител, който се опитва да наложи ред с използването на висок тон и мъмрене, е обречен на провал. Той не само ще провокира обратната реакция у детето, но и ще загуби завинаги възможността да създаде връзка с това дете и да му помогне.

И за родителите, и за учителите е много важно да използват похвалата и наградите за добро поведение у детето. Детето с хиперактивност вижда, че не е като останалите, усеща, когато ни разочарова и се чувства виновно от това. Ако използваме наказания и викове, онова, което ще постигнем е затваряне на детето в себе си, ниска самооценка и нежелание за работа. От възгледа „Аз съм добър, ти си добър”, детето ще премине към „Аз съм добър, ти си лош”, докато стигне до „Ти си лош, аз съм лош” като следствие от нашето поведение. Похвали, часовник и награди са трите елемента, които ще ни помогнат в борбата с хиперактивността! Психологът и логопедът са неразделна част от тази борба, но преди всичко родителската любов, търпение и грижа ще направят чудесата, които очакваме от децата си.

* Тази статия има информативен и образователен характер. Тя по никакъв начин не може да замести консултацията със специалист.

 

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в Зона за родители с етикети , , , , , , . Постоянна връзка.