ЩАСТЛИВ, ПО-ЩАСТЛИВ, НАЙ-ЩАСТЛИВ

Колко често ви се случва да чувате от колеги и приятели или пък самите вие да казвате нещо като „Днес е доста по-горещо от вчера” или „Този цвят на роклята ще стои много по-добре на мен, отколкото на колежката ми” ? Използването на сравнения е една от типичните характеристики, относно начина по който хората разговарят или коментират фактите и детайлите на каквато и да е тема.  Как едно сравнение може да бъде неправилно и да ни въздейства по негативен начин и как да се научим да правим разликата между „добрите” и „лошите” сравнения ще разберем тук.

Като социално същество човекът не може да живее в изолация, встрани от другите, а има нужда да бъде в общество с равни и себеподобни. Себеподобни, от които да може да получава информация, да обменя опит, да вижда постижения, които да му служат като стимул сам да се развива и да се съревновава с тях. Ето защо за всеки човек е нещо като жизнена необходимост да сравнява. Сравняваме летния сезон и горещината с тези от миналата година по същото време; сравняваме качеството на звука на новата уредба с качеството на старата; сравняваме сметката за електроенергия между нас и съседите… и какви ли още не сравнения, които правим непрекъснато. Съзнанието ни има нужда от тези сравнения, които му помагат да внесе някакъв ред и предвидимост в живота и в бъдещето ни. Вие сте се научили да сравнявате още в ранните си години, когато майка ви непрекъснато сравняваше стаята на по-голямата ви сестра, която винаги беше подредена, за разлика от вашата. Или в училище, когато учителката задължително ви даваше за пример и сравнение оценките на отличниците, сред които вие не бяхте. Всеки от нас се научава да прави сравнения заедно с това да говори и да съществува като човешко същество.

Кога сравненията могат да станат „лоши”и да ни вредят? Когато сравняваме себе си с някой друг, който намираме за по-умен, по-способен, по-красив или превъзхождащ ни по какъвто и да е начин. Обикновено отношенията ни с хората, с които се сравняваме са на съревнователен принцип- сигурно всеки от нас в някой момент от живота си е позволил да се сравни с жена с по-хубава фигура, с по-активния в продажбите колега или с шофьора с по-лъскава кола до нас на светофара. Ако става въпрос за филмова звезда, прочут писател или друга личност, която за нас е идеал и на която се възхищаваме, елементът на сравнение не би се появил, или поне не в негативната си форма. В този случай ние просто ще гледаме филма или ще се радваме на новият бестселър на фаворита ни, без да сравняваме неговите успехи с нашите и да се чувстваме зле от това. Стане ли въпрос обаче за жив, действащ човек до нас, който по някакъв признак ние смятаме, че ни превъзхожда, негативната форма на сравнението е добре дошла. Колежката в офиса, интересната жена на съседната маса, излезлият точно преди нас от интервюто за работа, съседът на етажа, който е сложил по-хубава врата от тази на нашия апартамент… Сравнението с някого, когото смятаме за по-добър от нас в дадена област е градивно и желателно само ако може да ни послужи за стимул да преодолеем собствените си бариери и да постигнем мечтаното, което сме видели в съперника си. Ако може да извлечем необходимите ползи и да работим в тази насока, няма нищо лошо да се сравняваме. Ако обаче успехите на останалите само ни показват колко далеч от тях сме ние и ни карат да се чувстваме зле, има ли полза от това сравнение? Не само, че няма, но дори още по-лошо- какъв е смисълът виждайки съседа, който живее в чужбина и сега се е върнал за лятната почивка у нас, да прекараме няколко месеца от живота си в съжаление за факта, че не сме емигрирали навремето. Много важно и с унищожителен ефект е сравняването с човек, от чийто живот виждаме само един малък елемент. Вземаме именно видяното през този месец, останалото го фантазираме, украсяваме, въобразяваме в мислите си и накрая виждаме колко назад и далеч от всички наши мечти и желани постижения сме ние.

Другата форма на негативното сравнение е когато сравняваме настоящото си Аз, с онова, за което мечтаехме като деца или в началото на жизнения си път. Да, може би някои от нас са искали да станат пилоти, но заради проблеми със зрението в момента работят като инженери. Сигурно височината не е достигнала на някого, за да бъде приет в баскетболния отбор на младежите и сега всеки път когато гледате баскетболен мач сърцето ви се свива от спомена за мечтите, които имахте тогава. Какво ви носи този спомен- приятни и здрави емоции или тъга, обвинение и усещане за загуба?

Нека сами да помислим как ни въздейства сравнението- когато сравним себе си с конкретен човек, с миналото си, с мечтите си, усещаме ли се изпълнени с по-голям стимул и мотивация за успех или не? Като че ли е обратното- сякаш попадаме в капана на съжалението, обвинението и чувството за провал, от който се излиза трудно. Сякаш току-що сме видели, че има част от живота ни, от която не сме доволни, която сме си представяли по друг начин и която ни кара да се чувстваме неуспели.

Как да се измъкнем от сравнението, което ни носи отрицателни емоции? Тук е момента да се съсредоточим върху всички добри сфери на сегашната си професия и положителната страна на това, как да станем по-добри в нея. Не можем да върнем времето назад и да си пожелаем няколко сантиметра повече, за да станем успели спортисти; но можем да изживеем настоящия си живот по най-добрия и оптимален начин. Не, това не е заравяне на главата в пясъка, това е реално разсъждение, което почива на факти. Факт е, че не сме успели да станем великия спортист, за който мечтаехме преди години. Но това означава ли, че в настоящия ни живот, професия, интереси няма нищо хубаво и нищо, което да ни радва? Има и друга гледна точка- ако живеехте живота на преуспелия бизнесмен от съседния вход на кооперацията, щяхте ли да имате времето, което сега отделяте на децата си и това ви прави успешен родител? За хората, които страдат от болезнената склонност да сравняват себе си с останалите това сравнение не носи нищо положително- по-скоро има обратния ефект. То може да ви откаже да постигнете каквато и да е цел, защото действа обезкуражаващо и подтискащо; кара ни да страдаме от малоценност, която често води до опит да навредим на този, с когото се сравняваме и в крайна сметка ни носи неприятни и излишни негативни емоции.

И за да се убедим сами в това, можем да определим един ден от седмицата, например утре, в който да решим, че няма да си позволяваме да правим никакви сравнения. През целия ден, за каквото и да става въпрос. Ще се чувстваме по-добре, по-продуктивни, по-доволни, по-пълноценни и в крайна сметка по-щастливи, ако пропуснем негативните сравнения поне веднъж седмично. Тук не става въпрос завинаги да се отказваме да сравняваме, защото не бива да забравяме положителната и стимулираща роля на някои сравнения. Но ако се откажем от отрицателните и тези, които ни носят дискомфорт, ежедневието ни ще е с една точка по-добро.

текст: Лена Лалчева

Публикуванo в рубрика „Здраве и красота” в-к „Позвънете” София, бр. 132, 06.07.2010г

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в 10 грешки на ума, които допускаме всеки ден с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>