Щастлив, по-щастлив, най-щастлив – грешката да сравняваме себе си с другите постоянно

Колко често ви се случва да чувате от колеги и приятели или пък самите вие да казвате думи като „Днес е доста по-горещо от вчера” или „Аз печеля по-малко пари от колегите ми“? С други думи – да сравнявате. Използването на сравнения е една типична характеристика на начина, по който хората разговарят или коментират фактите и детайлите на каквато и да е тема.  Как едно сравнение може да бъде неправилно и да ни въздейства по негативен начин и как да се научим да правим разликата между „добрите” и „лошите” сравнения ще разберем тук.

PerfectКато социално същество човекът не може да живее в изолация, встрани от другите, а има нужда да бъде в общество с равни и себеподобни. Себеподобни, от които да може да получава информация, да обменя опит, да вижда постижения, които да му служат като стимул сам да се развива и да се съревновава с тях. Ето защо за всеки човек е нещо като жизнена необходимост да сравнява. Сравняваме летния сезон и горещината с тези от миналата година; сравняваме качеството на звука на новата уредба с качеството на старата; сравняваме сметката за електроенергия между нас и съседите… и какви ли още не сравнения, които правим непрекъснато. Съзнанието ни има нужда от тези сравнения, които му помагат да внесе някакъв ред и предвидимост в живота и в бъдещето ни. Вие сте се научили да сравнявате още в ранните си години, когато майка ви непрекъснато сравняваше стаята на по-голямата ви сестра, която винаги беше подредена, за разлика от вашата. Или в училище, когато учителката задължително ви даваше за пример и сравнение оценките на отличниците, сред които вие не бяхте. Всеки от нас се научава да прави сравнения заедно с това да говори и да се определя като човешко същество.

Кога сравненията могат да станат „лоши”и да ни вредят? Когато сравняваме себе си с някой друг, който намираме за по-умен, по-способен, по-красив или превъзхождащ ни по някакъв начин. Обикновено отношенията ни с хората, с които се сравняваме са на съревнователен принцип – сигурно всеки от нас в някой момент от живота си е позволил да се сравни с жена с по-хубава фигура, с по-активния в продажбите колега или с шофьора с по-лъскава кола до нас на светофара. Ако става въпрос за филмова звезда, прочут писател или друга личност, която за нас е идеал и на която се възхищаваме, елементът на сравнение не би се появил, или поне не в негативната си форма. В този случай ние просто ще гледаме филма или ще се радваме на новият бестселър на фаворита ни, без да сравняваме неговите успехи с нашите и да се чувстваме зле от това. Стане ли въпрос обаче за жив, действащ човек до нас, който по някакъв признак ние смятаме, че ни превъзхожда, негативната форма на сравнението е добре дошла. Колежката в офиса, интересната жена на съседната маса, излезлият точно преди нас от интервюто за работа, съседът на етажа, който е сложил по-хубава врата от тази на нашия апартамент… Сравнението с някого, когото смятаме за по-добър от нас в дадена област е градивно и желателно само ако може да ни послужи за стимул да преодолеем собствените си бариери и да постигнем мечтаното, което сме видели в съперника си. Ако може да извлечем необходимите ползи и да работим в тази насока, няма нищо лошо да се сравняваме. Ако обаче успехите на останалите само ни показват колко далеч от тях сме ние и ни карат да се чувстваме зле, има ли полза от това сравнение? Не само, че няма, но дори още по-лошо – какъв е смисъла виждайки съседа, който живее в чужбина и сега се е върнал за лятната почивка у нас, да прекараме няколко месеца от живота си в съжаление за факта, че не сме емигрирали навремето. Много важно и с унищожителен ефект е сравняването с човек, от чийто живот виждаме само един малък елемент. Вземаме именно видяното през този месец, останалото го фантазираме, украсяваме, въобразяваме в мислите си и накрая виждаме колко назад и далеч от всички наши мечти и желани постижения сме ние.

images345Другата форма на негативното сравнение е когато сравняваме настоящото си Аз, с онова, за което мечтаехме като деца или в началото на жизнения си път. Да, може би някои от нас са искали да станат пилоти, но заради проблеми със зрението в момента работят като инженери. Сигурно височината не е достигнала на някого, за да бъде приет в баскетболния отбор на младежите и сега всеки път когато гледате баскетболен мач сърцето ви се свива от спомена за мечтите, които имахте тогава. Какво ви носи този спомен – приятни и здрави емоции или тъга, обвинение и усещане за загуба?

Нека сами да помислим как ни въздейства сравнението – когато сравним себе си с конкретен човек, с миналото си, с мечтите си, усещаме ли се изпълнени с по-голям стимул и мотивация за успех или не? Като че ли е обратното – сякаш попадаме в капана на съжалението, обвинението и чувството за провал, от който се излиза трудно. Сякаш току-що сме видели, че има част от живота ни, от която не сме доволни, която сме си представяли по друг начин и която ни кара да се чувстваме неуспели.

Как да се измъкнем от сравнението, което ни носи отрицателни емоции? Тук е моментът да се съсредоточим върху всички добри сфери на сегашната си професия и положителната страна на това как да станем по-добри в нея. Не можем да върнем времето назад и да си пожелаем няколко сантиметра повече, за да станем успели спортисти; но можем да изживеем настоящия си живот по най-добрия и оптимален начин. Не, това не е заравяне на главата в пясъка, това е реално разсъждение, което почива на факти. Факт е, че не сме успели да станем великия спортист, за който мечтаехме преди години. Но това означава ли, че в настоящия ни живот, професия, интереси няма нищо хубаво и нищо, което да ни радва? Има и друга гледна точка- ако живеехте живота на преуспелия бизнесмен от съседния вход на кооперацията, щяхте ли да имате времето, което сега отделяте на децата си и това ви прави успешен родител? За хората, които страдат от болезнената склонност да сравняват себе си с останалите това сравнение не носи нищо положително – по-скоро има обратния ефект. То може да ви откаже да постигнете каквато и да е цел, защото действа обезкуражаващо и подтискащо; кара ни да страдаме от малоценност, която често води до опит да навредим на този, с когото се сравняваме и в крайна сметка ни носи неприятни и излишни негативни емоции.

hhИ за да се убедим сами в това, можем да определим един ден от седмицата, например днес, в който да решим, че няма да си позволяваме да правим никакви сравнения. През целия ден, за каквото и да става въпрос. Ще се чувстваме по-добре, по-продуктивни, по-доволни, по-пълноценни и в крайна сметка по-щастливи, ако пропуснем негативните сравнения поне веднъж седмично. Тук не става въпрос завинаги да се отказваме да сравняваме, защото не бива да забравяме положителната и стимулираща роля на някои сравнения. Но ако се откажем от отрицателните и тези, които ни носят дискомфорт, ежедневието ни ще е с една точка по-добро.

Друг често срещан негативен ефект от сравнението е когато позволяваме на някой друг да ни сравнява. Това може да дойде от половинката ви, която ви сравнява с предишния си партньор; от родител, който ви сравнява с брат/сестра, от приятел или шеф. Това е форма на манипулация, която някои хора владеят до съвършенство. Не допускайте вие да сте тяхната жертва. Ако позволите негативното сравнение да окаже ефект върху вас дори веднъж, манипулатора срещу ви ще се възползва от това винаги, когато има възможност. Ето защо – заподозрете ли и най-малката форма на сравнение от страна на хората около вас, подминете с вдигане на рамене. Така емоционалния изнудвач ще разбере, че сравнението с негативен заряд няма влияние върху вас и няма да има смисъл да го използва.

За Лена Лалчева

Казвам се Лена Лалчева и съм психотерапевт. Всички статии в сайта ми са авторски /с изключение на онези, където изрично е споменат друг автор/ и изразяват личното ми виждане по различни свързани с работата ми въпроси. Статиите тук не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна да сътворите живота си по по-хармоничен начин.
Публикувано в 10 грешки на ума, които допускаме всеки ден с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *