Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия, тренинги и семинари За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Категория: Взаимоотношения в двойката

Да помислим за детето си по време на развода – Зона за родители

Как да бъдем добри родители, ако ни предстои развод или раздяла?

Разводът никога не е приятно събитие, независимо дали се случва след десетилетия брак или едва след първите няколко години заедно. Когато имаме и деца, тогава е безкрайно по-трудно и травмиращо. За нас възрастните много, но за децата ни – още повече. И понеже грешките в брака почти винаги са наша отговорност, нека се погрижим нашите деца да не страдат излишно от собствените ни недостатъци. Тук са изброени основните слабости, които допускат родителите при раздяла и от които най-потърпевши са децата ни. Ако искате да сте добър родител, можете да ги избегнете.

Никога не спорете пред детето си, не се карайте и не проявявайте негативност към партньора си. Обикновено след раздяла и доста преди нея ние сме непрекъснато в конфликти с половинката си. Тези конфликти често прерастват в скандали, викове и открита агресия. Именно това са случките, които травмират детето ви много повече от самата раздяла. Точно по това детето усеща, че семейството му е разбито. Ако детето ви не е свидетел на вашите конфликти, то много по-спокойно и уверено ще посрещне новината, че вече няма да живеете заедно. А ако е твърде малко, може дори да не разбере, че се случва нещо кардинално в живота на всички ви. Винаги, когато сте с него се дръжте спокойно, приятелски и дружелюбно с партньора си. Да, трудно е. Може след това да си покрещите по телефона, но пред детето се дръжте цивилизовано. По този начин вие му давате увереността, че държите нещата под контрол. Че дори и да не живеете заедно, запазвате добри отношения един с друг и все още сте приятели. По този начин вие му давате „разрешение“ да се държи и с двамата добре; да знае, че може да разчита и на двама ви, и че не е длъжно да избира един от вас, а може да обича и татко и мама.

Големите решения, които предстоят и които касаят детето ви, ги обсъждайте с таткото/майката, не ги взимайте еднолично и сами. Ако на детето му предстои ски училище в детската градина или лагер в училище, не взимайте решението сами, а веднага предложете „Нека се обадим на татко/мама и ще го обсъдим“. По този начин допринасяте детето да вижда фигурата на другия родител като човек, който също е отговорен за него и за случващото се в живота му. Учите го да взима предвид решенията и мнението на бащата/майката, което ще му бъде от полза както във вашите отношения, така и в бъдеще, когато стане възрастен. Освен това придава и елемент на загриженост на другия родител – т.е. той също има мнение за мен и живота ми и неговото мнение също е важно.

Ако на детето му предстоят важни събития, бъдете там и двамата. Независимо дали събитията са футболен мач, първи учебен ден, тържество в детската градина или медицински прегледи и процедури, важно е детето да усеща подкрепата и на двамата си родители. Безкрайно много деца са оставали разочаровани от липсата на татко на първия им мач или друго състезание. Родителското присъствие е важно и има за цел да накара малчугана да се почувства значим, обичан и подкрепян. Един родител не е достатъчен и не може да замени присъствието на другия, особено на фона на другите деца, които са с двама родители. Можете да приобщавате другия родител дори и чрез обаждане по телефона веднага след като детето направи нещо важно и за първи път, което съпътства развитието му. Например веднага след първата написана буквичка или кълбо напред, можете да се похвалите заедно на татко/мама по телефона.

Не говорете пред детето нищо лошо за бившия си съпруг/съпруга. Раздялата сама по себе си е достатъчно стресираща за детето. По-стресираща може да бъде само загубата на родител заради смърт. За детето и двамата родители са важни и значими фигури. Когато ние, разочаровани и обезверени от разрива между нас започваме да обиждаме партньора си пред детето, то хем се чувства наранено, защото обича този родител, хем се чувства длъжно да остане на ваша страна, защото все пак живее с вас и иска да ви зарадва. Никой няма полза от това детето да се чувства раздвоено и виновно. Говорейки лошо за другия родител, всеки от вас поставя детето в ситуация, в която когато е с вас, то се съгласява негласно с вашите упреци и дори ви подражава. Но срещайки се с другия родител прави същото, защото се чувства длъжно да угоди и на него. Не нагнетявайте излишна вина в детето си. Дори и да мразите партньора си в този момент, детето ви има нужда от него. Не го карайте да страда заради вашите грешки и конфликти. Преживейте и изговорете негативните си емоции към бившия партньор насаме или с приятел и не натоварвайте детето си.

Не манипулирайте другия партньор с часовете за виждане на детето. Любимият прийом на майките, които наказват бившите си съпрузи с лишаване от срещи с детето. Всъщност вие наказвате детето си повече, отколкото съпруга си. Един възрастен може да се справи с негативни преживявания като липса, вина, срам, гняв, самота много по-добре, отколкото едно дете. Детето няма ресурсите, с които да се справи с това и за него е много трудно да разбере защо не се среща с баща си. Постепенно то започва да вярва, че таткото не се интересува от него или че не е загрижен. А на по-късен етап, че не го обича и се чувства изоставено. Не причинявайте тази травма на детето си, за да накажете баща му. Не е нужно да се придържате към предписанията на съда за два уикенда месечно и една сряда вечер.  Ако другият родител иска да види детето си извън присъденото на делото за развод, позволете му го. Детето ще се радва на двама любящи родители, а вие ще получите свободно време като бонус.

Не отказвайте да поемете грижите за детето, ако другия партньор има лични задачи – това може да послужи като чудесно наказание спрямо партньора ви, но всъщност онзи, който искрено наранявате, е самото дете. Ако мама има лични задачи, които иска да свърши, тя ще намери време – има детски клубове, детегледачки и дори съседката понякога може да свърши тази работа, но онова, което ще остане в съзнанието на малчугана е, че татко не иска да ме гледа. Когато един родител отказва да поеме грижа за детето /дори и да е за няколко часа/, то се чувства изоставено, маловажно и необичано. Може дори да се почувства като товар, за който родителят няма време. Междувременно на децата не им убягват важни неща като факта, че винаги уикенда намирате време да отидете за риба или всяка вечер сте във фитнеса или на бира с приятели. И колкото и да са малки, си правят изводите, че за онези неща, които са важни за вас, винаги намирате време.

Не говорете пред детето нищо лошо, нито за другия родител, нито за неговото семейство. Детето обича еднакво всичките си баби, дядовци и роднини. За да се усеща то сигурно и спокойно, и да расте в сигурна среда, колкото по-голямо е семейството му, толкова по-добре. Така че, забравете за несъгласията и омразата си към семейството на партньора и оставете детето да обича всички членове на семейството си. Колкото и вие да не харесвате родителите на партньора си, не позволявайте вашият негативизъм да се прехвърля върху детето ви. Ако бабите и дядовците искат да прекарват време с внуците си, позволете им го. По този начин и детето ви ще има повече близки роднини, и вие ще имате повече свободно време за себе си и за почивка.

Не изоставяйте детето си, изоставяйки партньора си. Грешка, характерна за татковците. Разделяйки се с половинката си, един мъж отново става свободен. Той няма домакинство, за което да се грижи; няма родителски срещи в училище; няма дрехи за гладене и вечеря за сервиране; от него в повечето случаи се иска известна сума за издръжка на детето и срещи два пъти месечно. Майката е тази, която продължавва да има всички тези ангажименти и която носи основната отговорност за семейството, макар и с един член по-малко. По този начин бащите се връщат към ежедневието си на свободни ергени и малко по малко този начин на живот започва да им харесва и им става присъщ. Намират все по-малко време за срещи с децата си и оставят целия товар и отговорност на майките. Бившата ви съпруга може да се справи с това, но детето ви не може. Участвайте в живота му, сякаш все още живеете заедно. Разговаряйте с него всеки ден, взимайте го от училище и градина, вечеряйте заедно, ходете с него на различни мероприятия. Присъствайте! Може да не обичате вече майката, но не правете грешката да лишавате и детето си от любов.


Спешна помощ за брака

Ако имате затруднения или направо конфликти в отношенията с партньора ви, но сте още далеч от идеята за развод или раздяла, ето няколко лесни стъпки, които може да направите един за друг, за да върнете хармонията във връзката си.

За да имат ефект тези стъпки, е нужно и двамата с партньорът ви да сте запознати с тях, да сте съгласни с изпълнението им и да сключите своеобразен договор, че и двете страни ще се придържат към договореното в рамките на минимум четиринадесет дни.

happycouples_mainСлед като се договорите с половинката си, нека всеки от вас да вземе лист хартия и след внимателно обмисляне, да направи списък с минимум десет неща – изисквания и очаквания – които има към партньора си.  Направете този списък внимателно и ако е нужно си дайте време за попълването му. Помислете за всичко онова, за което вечно мърморите или сте недоволни. Обърнете внимание на това, което ви липсва във вашите отношения и което бихте искали да получавате от половинката си. Обикновено жените са по-придирчиви и винаги имат в главата си готов списък с подобни изисквания. Нека приятелят/съпругът/патньорът ви също да има време за размисъл. Ако на него му е трудно, можете да му помогнете, като му дадете идеи – спомнете си негова критика или оплакване към вас от миналото и му го напомнете, за да знае какво да включи в своя списък. Игнорирайте факта, че това може да е във ваш ущърб. Все пак този експеримент цели всички да са доволни, а не само едната страна.

Включете в списъка си конкретни изисквания и се стремете те да са в положителна форма. Мъжете често имат нужда от ясни и достъпни указания, тъй като техния начин на мислене е доста различен от женския. Те ще изпълнят с готовност изискване като „Да ми прави комплимент поне веднъж на ден“, защото така ще имат ясна цел. Обратното „Да бъде мил с мен“ за мъжа не е конкретно и може да го обърка. „Как да бъда мил, та аз съм мил през цялото време?“ мисли мъжът. „Да ми благодари за грижите, които полагам за дома“ е ясно и конкретно. За разлика от „Да показва, че оценява всичките ми усилия вкъщи“.

happycuples

Списъкът ви трябва да е в положителна форма, защото никое човешко същество не се мотивира от отрицателното. Вие ще се почувствате ли мотивирани, ако чуете „Искам да спреш да ме критикуваш“ или „Да спреш да се цупиш, когато си сърдита“. Поднесено по различен начин: „Искам да ме хвалиш, тогава когато се справям с нещо добре“ или „Искам да разговаряме, когато имаме нерешен проблем“ звучи съвсем различно и мотивира другия да се старае да изпълнява очакванията ви.

След като сте готови със списъка си, всеки от вас трябва да го даде на другия и двамата заедно да поемете ангажимент без да оспорвате нито една точка от прочетеното, през следващите седмици да се стремите да изпълнявате неговите изисквания и очаквания спрямо вас. Ако това ви се струва твърде много, не забравяйте, че и вие през това време ще получавате същото от партньора си. Той също е поел ангажимента да изпълнява през този срок вашите изисквания и очаквания спрямо него.

За да помогнете на процеса, в края на всеки ден в подходяща таблица  /в бележките на телефона също ще свърши работа, но е по-ангажиращо и съответно с по-добри резултати, ако е на специално за целта място/ трябва да оцените колко удовлетворени от партньора сте за днешния ден. Обикновено ние, психолозите, използваме скала от 0 до 10, за да оценяваме различни характеристики, свързани с работата ни. Можете да използвате тази скала, като 1 е минимална степен на удовлетвореност, 5 е средна степен, а 8, 9 или 10 съответно са високи степени на удовлетвореност. Използвайте което и да е число от 0 до 10 и в края на всеки ден записвайте във вашата таблица.

Независимо дали числото, което сте дали за задоволството си от отношението за деня е високо или ниско, благодарете на партньора за усилията му и съответно той на вас. Изразяването на благодарност е особено важна част от предварителния план, тъй като тя показва, че усилията ви са били забелязани и съответно мотивира другия да положите същите или повече усилия на следващия ден.

Нека това продължи предварително фиксирани дни – не по-малко от седмица или дори две. Ще забележите, че с всеки изминал ден вашата удовлетвореност от партньора се увеличава и числото, което му давате е по-високо. Това от своя страна ви кара да се чувствате по-добре в негово присъствие и вие с удоволствие правите различни действия, които знаете, че ще го зарадват. Вие от ваша страна получавате същото, така че всеки печели. След известно време ще видите, че нямате нужда от специален списък с изисквания, за да зарадвате половинката си. И двамата започвате да сте по-внимателни един към други и всеки от вас се наслаждава на това. Тази техника има за цел да ви върне в дните от началото на връзката ви, преди рутинните битови нужди и задължения да изместят хармонията и приятните емоции.

За да има ефект и смисъл от започнатото, имайте предвид, че и двамата трябва да споделяте ентусиазма и да сте изцяло отдадени на този двуседмичен опит. Дори и партньорът ви да не успее да постигне с действията си високо ниво на удовлетвореност от ваша страна в първите дни, не прибягвайте до сарказъм в благодарността си в края на деня. Избягвайте критиката или сравнението – какво направих аз днес спрямо това, което направи ти. Това са подводни камъни, които биха могли да саботират целия експеримент и да откажат единия партньор още в началото. Ако спазвате стриктно обявените правила и все още в отношенията ви има емоции и плам, само след няколко седмици вие ще се наслаждавате на хармонични и приятни часове заедно.


От колко лично време се нуждае връзката ни? Как да не се вкопчваме и да не задушаваме половинката си от любов?

Свещи, камина, гушкане на дивана с половинката е идиличната представа на всички нас за чудесно прекаран уикенд или зимна вечер с партньора. Това са идеалните момента за връзката и романтиката, които ни заливат от екрана с романтичните филми, розовите романи и списанията. Колко време обаче може да прекараме по този начин и дали това е задължителния уикенд, желан и от двамата партньори?

d239bf290eb13ddf3604fe9d226e6a4c

Всички си спомняме за „Сексът и градът“ и за уикенда на Миранда и Стив, в отдалечена хижа в планината – без телевизия, интернет и без мобилни телефони. Помним как  на втория ден тя се криеше в банята в отчаян опит да намери мобилна връзка и искаше по най-бързия начин да се махне от там и да се върне на работа и в града. Нерядко двамата партньори имат различни нужди, различна представа за приятно прекарано време и често това води до конфликти в отношенията. Как да постъпим, ако нашият партньор иска да прекарва цялото си време с нас или напротив, на нас самите ни е недостатъчно времето с партньора?

Ако отскоро сте заедно, е нормално да забравите всичко останало и целият ви свят в свободно време да се състои от половинката ви. В такива моменти забравяме всички хобита, срещите с приятели, обикалянето на магазините или каквото и да е друго, което преди сме намирали за неустоимо. Този период продължава сравнително кратко време и след няколко месеца ние вече искаме да върнем живота си в релси и да стартираме отново своите любими занимания. Ако партньора обаче още не е готов за това, може да изтълкува нашето поведение като загуба на интерес към него. „Вече не ме ли обичаш?, Защо трябва да излизаш с приятелите си? Тази мъжка/женска вечер цял живот ли ще я правите? Не предпочиташ ли да останеш с мен – ще гледаме филм и ще ядем пуканки в леглото?“ Това са само част от упреците, които ще отнесе партньора, ако реши да се върне към вечерите с приятели, занемарени в началото на връзката. Ако това се случи и с нас, значи половинката ни все още не е стигнала до този етап в отношенията, в който връзката е достатъчно здрава, за да й се наслаждавате, но едновременно с това да имате и свой собствен личен живот.

Много често двойките спират да се виждат със свои лични приятели и започват да излизат и да контактуват само с други двойки. Нерядко забравяме за дългогодишни приятели и не се обаждаме с месеци или изобщо прекъсваме връзката си с тях. Всичко това е излишно и не води до задълбочаване на отношенията ни с партньора, а единствено до социално изолиране  и загуба на личен живот. В една връзка и двамата партньори имат нужда от известна лична свобода и ако ние сме половинката, която се вкопчва в другия, в главата ни трябва да светне една предупредителна червена лампичка.

Ограничавайки другия и лишавайки го от личен живот, ние всъщност не заздравяваме отношенията си с него, а напротив – действаме му като нещо,  което го задушава. Фактът, че партньора ни има нужда от приятелски връзки с други хора не означава, че сме по-малко обичани и привлекателни за него. Означава, че е отделен човек със свободна воля и избор и е нормално да има нужди, които не включват нас. Ако си позволите да експериментирате веднъж и допуснете партньорът ви да се забавлява с приятели на кино, карайки ски или просто да изпие по една бира в кварталното заведение, ще видите, че след прибирането му вкъщи връзката между вас ще бъде далеч по-качествена от всяка друга вечер, която прекарвате изцяло заедно.

Да те наранява желанието за личен живот на половинката ти, говори за твоята собствена несигурност във връзката и за зависимост от партньора и емоционалните ви отношения. Порови в идеите си и намери с какво и как да прекараш приятно няколко часа насаме или с приятели, докато половинката ти се забавлява с неговата компания. Не забравяй, че той не е спрял да те обича, не е охладнял, не планира да се раздели с теб, а е просто човек.

Всеки от нас е преди всичко личност, и едва тогава партньор. Ти като половинка задоволяваш неговите нужди от връзка, любов, сигурност в емоционален план. Но неговите приятели/приятелки задоволяват други негови нужди. Твоята половинка е била самостоятелен индивид преди да те срещне  – не искай от нея да спре да бъде отделен човек само заради това, че вече сте двойка. Ако се страхуваш от раздяла, знай, че един човек би могъл да те напусне не защото излиза с приятелите си и те ще го „развалят“ или ще срещне някой друг, а по много други причини. Ограничавайки свободата и личното време на половинката си, ти всъщност поемаш най-прекия път към раздялата. Ако за теб твоите приятели са важни, но партньора ти не одобрява излизането с тях, как би се чувствал? Ако половинката ти иска да напуснеш работа,  да спреш да ходиш на фитнес/в мола/на фризьор/за риба или да изтриеш контактите на всичките си бивши гаджета от фейсбук или телефона си, това би ли ти харесало? Ако се наложи да спреш да носиш любимите си високи обувки, защото с тях изглеждаш прекалено секси, това няма ли да означава ограничение на личната ти свобода и избор?

Всъщност ограничаването на половинката се среща еднакво често и при двата пола. Просто в различните връзки винаги има един партньор, който е по-зависим и уязвим от другия на тема личен живот извън връзката. Ако вие сте този партньор, потърсете причините за тази зависимост и несигурност в себе си. От какво се страхувате? Ревнувате ли заради това, че вашата половинка има нужда да прекарва време самостоятелно без вас? Какво му дават неговите приятели, с които той обича да прекарва времето си и дали това време по някакъв начин наистина застрашава вас и вашите отношения?

Отговаряйки си на всички тези въпроси, може би ще намериш онова, което в действителност те плаши или те кара да се чувстваш сам? Само човек, който умее да се наслаждава на собствената си компания и не се страхува от самотата, би могъл да изгради връзка с партньора, която да не е основана на зависимост и страх, а на истински емоции и здрави отношения. В крайна сметка този тип връзки са по-стабилни и дългосрочни и двамата партньори в тях са емоционално достатъчни и хармонични личности, които избират връзката като допълнение към тях самите, а не като необходимост.

 


Невидимото насилие върху женския пол

 

Всяка вечер чета на сина си приказки за лека нощ. От онези, класическите, които са чели на мен като дете и които са чели и на вас. Пепеляшка, Снежанка, Спящата красавица…. Приказките, в които принцесата и принца накрая винаги се женят, живеят дълго и щастливо и доброто побеждава. Приказките, в които принца винаги е добър, мил, силен, грижовен и спасява принцесата от всички злини.

В истинския живот обаче принцът не винаги е добър и мил. В истинския живот понякога принцът се променя и приказката свършва някъде по средата на житейския път за двамата. И се превръща в разказ, ако не чак на ужасите, то поне в драма. Ако ние сме чели и вярваме в класическите приказки, как обаче да сме подготвени за новия им прочит в реалността? И как да реагираме, когато принцът вече не е онзи герой на бял кон, за който сме мечтали като деца?

No-Victim2

Милиони жени по света всекидневно са подложени на домашно насилие. То обаче не е само в раздаването  на юмруци, оставящи морави следи по лицето или тялото на жената. Понякога насилието придобива формата на думи, които не оставят сини белези по скулите, а бележат женската психика и темперамент с наситени, болезнени обиди и огорчения. Думи, които оставят следи върху личността, много по-дълготрайни от юмруците и шамарите. Думи, които, казани от човека, на когото си гласувал доверие за целия си живот, стъпкват стойността ти и те карат да вярваш, че си точнно толкова нищожен, колкото твърди същия този човек. Особено ако се повтарят с години.

Те приемат различни проявления,  но винаги обиждат. Могат да бъдат заради килограмите ти, заради новата рокля, „която не ти отива, ти си на 40 все пак…“, заради това, че не печелиш пари за семейството или че искаш да учиш италиански. Наскоро една позната, която иска да си сложи брекети на зъбите, получила отговор от съпруга си: „Че за кога? Ти си на 36…?!“ Доста грубо. На друга приятелка мъжът й премести кухнята и трапезарията на два различни етажа в къщата, за да може тя да отслабне след раждането на детето му. Той самият е доста над 120 килограма. На мен ми прилича на издевателство. Доста жени, които са домакини често ми споменават, че половинките им не пропускат момент да споменат, че ако ги изоставят, дори няма да могат да се изхранват, понеже са неспособни да изкарват пари или да работят. Същите тези мъже обаче нямат нищо против вкъщи да имат сервитьор, готвач, гладач, чистач, детегледач на 24 часова смяна и постоянно на разположение. В лицето на съпругата си. Има и мъже, които умело манипулират половинките си на тема секс. Често, когато жената е уморена, обидена или просто няма желание за ласки, мъжът прибягва до реплика, подобна на: „И какво, сега ще ме караш да ходя някъде да си плащам ли?“….. Да, знам, че звучи грубо, но е факт. И може би се е случвало и в твоето семейство.

Ако и ти някога си била подложена на това, значи знаеш колко е обидно. Колко низко те кара да се чувстваш, и как си задаваш въпроса дали наистина го заслужаваш. Истината е, че няма човешко същество, което да заслужава подобно отношение. И че някои мъже, изхождайки от позицията на силния пол, често си позволяват емоционална, психическа или финансова манипулация върху половинките си. За каквато и еманципация да говорим, подобни неща продължават да се случват.

Какво да направиш, ако и ти си жертва на подобен тих и невидим тормоз? На първо място – не отстъпвай, в никакъв случай. Веднъж, само веднъж ако допуснеш една обида и това поведение остане без последствия, то ще се повтори. Задължително. Не допускай да бъдеш обиждана на тема килограми, бръчки, дрехи, пари, приятелки, развитие, знания или компетенции и способности. Напомни на манипулатора срещу теб, че ти си човешко същество и че преди години той те е харесвал и обичал заради същите тези способности. Напомни и на себе си, че дори и да не печелиш пари за семейството, правиш много други неща, които също имат измерим финансов еквивалент. Една приятелка, която е домакиня, често пресмята на съпруга си колко би им струвало ако наемат чистачка за вкъщи три пъти седмично, ако купуват готова храна за вечеря, и ако запишат децата на лятна занималня през ваканциите. И той се отказа да й напомня, че тя не носи пари в семейството.

sadwomen

На друга позната, съпругът й често протяга ръка към очите й докато тя се смее и опъва кожата на „пачия крак“, за да изправи бръчките й. На масата, на вечеря с приятели! Нормално е да имаш бръчки около очите, докато се смееш, по дяволите. Нормално е да имаш бръчки по принцип. Веднъж тя му го върна на плажа, като повдигна корема му и му показа къде точно трябва да си направи липосукция. След този случай не знам да е коментирал състоянието на кожата й. Но тези двама мъже са разбрали, че жените до тях нямат намерение да се примиряват с подобен тормоз и обиди.

Най-честите манипулации от страна на мъжете са на тема финанси, роднини и външен вид. Което погледнато през моите очи свежда жената и нейната стойност до това как изглежда, кой е купил жилището на семейството и страха на мъжа, че съпругата му има и други любими и важни хора, освен него. Е, аз бих отказала да бъда приравнена с килограмите си /не можем всички да бъдем манекенки/ или с един недвижим имот /има ипотечни кредити и квартири/. Освен това жената, която се грижи за дома ежедневно, във времето инвестира много повече ресурси и сили в него, отколкото първоначалната финансова инвестиция. Просто е хубаво да го покаже на мъжа.

Няма нужда да се доказваме на някой, който ни усеща като по-малко стойностни от него самия. Ако се подложиш на диета заради теглото си, това ще бъде знак, че думите му имат ефект. И той ще ги използва отново. Ако започнеш работа и заедно с това вършиш цялата домакинска работа за да може съпругът ти да е доволен, това ще му позволи да поиска дори картата със заплатата ти. И след време ще поиска нещо повече. Това твое доказване вече ще е недостатъчно и ще трябва да намериш нещо друго, от което той да е доволен. Не го прави!

Има мъже, които винаги ще гледат на съпругата си като на по-нискокачествен човек от тях самите. Вместо да се чудиш как да се докажеш и да заслужиш уважението на такъв мъж, просто се погрижи за себе си. Купи си книги, които да те научат да работиш върху самоуважението си. Намери приятели, които да те ценят заради самата теб и да ти помагат да повишиш самочувствието си. Отиди на психотерапия или на курс, който да те научи как да уважаваш себе си. Едва когато ти самата започнеш да приемаш себе си като стойностен човек, тогава и останалите ще започнат да гледат така на теб. В това число и съпругът ти. Понякога не е лесно и не се случва бързо, но е постижимо. Трябва ти само малко упоритост, търпение и много желание.


Когато в леглото сме трима…

Когато в леглото сме трима….

Често се случва в кабинета ми да идват мъже и жени пред развод или раздяла. Обикновено идват сами, тъй като половинките им са взели своето решение, а те са останали сами и изненадани от случващото се в брака им. И са разбрали, че там от известно време има трети човек. Има и други, от отсрещната страна на бариерата, които са в очакване най-накрая да останат двама, след като години наред те са били третия човек във връзката.

Какво да правим, когато ние сме третия? Когато има брачен партньор, с когото ние трябва да делим съботи и недели, откраднати вечери, или тайни и бързи обеди в непозната част на града?  Ако и вие някога сте били в такава връзка, знаете, че любовта не признава граници и забрани. Давате си срок от още няколко месеца, за да вземе любимият ви окончателно решение, проявявате поредното разбиране, за да не наранява той съпругата си или да не съсипва предстоящото дипломиране на детето си.

trima v legloto

Когато вие сте третия в леглото, често забравяте какво е там да сте само двама. До голяма степен сте свикнали, че може срещата ви да се състои в обедната почивка, докато хапвате сандвич на крак набързо. Но за вас това  е среща – дълго чакана и желана. Или просто отивате с него да измиете колата. Или си взимате болничен, за да отидете в съседния град с него, докато той е в командировка. Нищо, че вече често сте прекалявали с болничните или че не ви остават дни от годишния отпуск. Или още по-зле – той е там с колеги, но вие отивате отделно и взимате стая в същия хотел, гледате го как се забавлява по време на вечерята, докато вие тихо стоите на съседната маса – сама, чакайки всички да се приберат по стаите и тогава той да прескочи по тъмно във вашата. Живеете в сладката заблуда на онова, което той ви дава, забравяйки, че във връзките обикновено се полага много повече. Просто сте свикнали. До степен, в която след известно време забравяте, че има и други мъже и жени, които биха ви дали повече или всичко, само ако си позволите да се обвържете с някой от тях. Има други хора, които също като вас биха дали всичко на партньора си, копнеят за всяка секунда с него и искат да го правят щастлив. Но не и във вашия свят. Във вашия свят те всички или са семейни, или „нищо не става от тях“; „на моята възраст къде ще намеря друг човек“; или „по-добре така, но той ми дава сигурност, не мога да намеря друг като него“. Чувала съм и варианти като „много ми помага“, „не можем да нараним семейството му и децата му“ и подобни. Така времето минава и вие завършвате заедно със сина му, кандидатствате за работа заедно с брачния му партньор и в един момент се хващате, че с приятелките си обсъждате поддръжката на брекетите на малката му дъщеря, вместо порастването на зъбчетата на собственото  ви дете.

Истината, която звучи доста грубо е, че вие получавате трохи. Като врабчетата, които след обяд на открито идват и обират онова, което е паднало на земята или е изтръскано от покривката. Понякога приятелите ви са достатъчно директни да ви го кажат открито, но с времето им става неудобно и започват да премълчават. Още по-неприятно е, че вашият партньор най-вероятно се чувства добре по този начин. Той има семейство, независимо дали има деца или не, има човек, който да го посрещне вечер вкъщи, има планирани съместни отпуски, уикенди и вечери с приятелски двойки. Има и вас – една друга половинка, която е на разположение винаги; която не мрънка, не се оплаква и е неговото усмихнато и ведро бягство от ежедневието. Какво повече му трябва? И защо да нарушава всичко, което вече има, ако може да получава същото и без да си причинява допълнителен дискомфорт. Темата наистина е дълга и има много нюанси. Няма да бъде честно да сложим всички подобни връзки под един общ знаменател, но ако вече години наред сте третият в леглото, може би е време да помислите за себе си. Ако един човек наистина ви обича и иска да бъде с вас, няма причина, поради която да не го направи за няколко години. Най-често в такава ситуация изпадат жените, но се случва и на мъже. Жени и мъже, които прекарват години наред в чакане – да пораснат малко децата, брачният партньор да се почувства по-емоционално стабилен или да „мога да ти подсигуря живота, който наистина заслужаваш“.

Ще завърша с шегата на един приятел от преди доста време. Семеен от години, той ходеше на футбол с приятели две вечери седмично и след това на „трето полувреме“ с момчетата в съседната квартална кръчма. Докато не си хвана любовница и вместо да спортува, започна да прекарва футболните вечери с нея. След известно време се разведе, ожени се за любовницата си, поиска отново да ходи на футбол, но тя не му позволи, за да не срещне отново друга жена. Неговият коментар по темата беше: „И какво – сега пак съм женен, същото е вкъщи, но вече нямам нито футбол, нито любовница.“


6 Грешки, които допускат жените, търсещи връзка на всяка цена

Тази статия е само за жени. Тя по никакъв начин не обезценява мъжкия пол, а има за цел да обобщи най-често срещаните грешки, които допускат жените в търсене на мечтаната връзка с идеалния мъж. Понеже женския пол е по-емоционален и за него намирането на връзка е по-приоритетно, ние сме склонни да правим повече компромиси в началото на едни зараждащи се взаимоотношения. Често именно тези компромиси са тънките нишки, които вместо да доведат по сериозни и дългосрочни отношения правят така, че връзката приключва още преди да е започнала. Какви са онези неща, които карат мъжете да се отдръпнат или да станат дистанцирани още в началото на едни отношения?

 

6 грешки, които да НЕ допускаме с новия мъж в живота си:
1. Не се съгласявай на първото му предложение – да, знам, че е възможно да го харесваш много и че не си излизала от месеци с такъв привлекателен мъж. Но не казвай „Да“ на първото му предложение, особено ако отговора ти е придружен от треперещ глас и блясък в очите. Довечера си заета, дори и да стоиш по вълнени чорапи на дивана пред поредния епизод на „Сексът и градът“. Едно бързо съгласяване с първия предложен от него вариант означава: Нямам какво да правя довечера, както и утре, както и всяка друга вечер и с нетърпение чаках да ме поканиш. Ти си единствената ми надежда за една интересна вечер. Дори и така да е, не е нужно той да го знае.

accepting-others-conscious-relationship
2. Той изчаква до края на вечерта и ти звъни за среща в последния момент – откажи отново. Не му давай сигнала, че си на разположение всеки път, когато те потърси. Това показва липса на собствени интереси и личен живот; липса на стимул, който да го мотивира да се бори за твоето внимание. Колкото и да си говорим за равенство между половете, на мъжете им е заложено в генетиката да ловуват и те имат нужда от предизвикателства за покоряване. Ти можеш да бъдеш неговото предизвикателство, ако не си на разположение веднага за всяка негова идея.
3. Не чакай до телефона по всяко време на денонощието – дори не си вдигай телефона по всяко време на деня. Ако вдигаш още на първото позвъняване, значи че не си заета. Нямаш личен живот, няма какво друго да правиш и чакаш Той /с главна буква/ да ти звънне. Няма нужда да му даваш такова послание. Спокойно си изпробвай роклята в магазина или си дояж сандвича и тогава ще отделиш внимание на телефона. Твоят обяд и твоята нова рокля точно в този момент са доста по-важни от комуникациите. Ако ти не отделяш внимание на обяда си или на гардероба си и му показваш, че той е доста по-важен от тях, как очакваш на по-късен етап той да намира за важни твоя начин на хранене или на обличане. Показвай уважение сама към себе си, за да получиш такова и от останалите, в това число и от мъжа, с когото излизаш.
4. Ти: Ще се видим ли довечера?
Той: Ами аз съм с момчетата на мач, ако не съм уморен след това, ще ти звънна.
Нека когато и ако ти звънне след мача, ти вече да си заета – излез с приятелка, отиди на фитнес, или прочети хубава книга. Ти не си на разположение или на повикване, за да откликваш винаги, когато той не е уморен. Ти имаш собствени интереси и приятни начини, по които да си прекарваш времето и той трябва да получи посланието, че не възнамеряваш да бъдеш „уплътняване на времето, ако не е уморен“.

traitsofahealthyrelationship_0
5. Не отказвай моминското парти на приятелка или събирането с колеги заради факта, че той е свободен в събота. Ти имаш личен живот, приятелки и други хора, които също са важни, а той може да си освободи неделята или петъка, ако му е важно да се види с теб. Покажи, че твоят личен живот е важен и той ще се постарае да намери място в него, а не обратното. Обратното показва: Ти си по-важен от моя личен живот. Моят личен живот ще трябва да се приспособи към теб.
6. Не се отказвай от хобито си, заради среща. – ако за да можеш да прекараш повече време с него, си склонна да отложиш часа по йога, тенис или рисуване и започнеш да го правиш често, това също е послание, че не уважаваш себе си. Ако този мъж наистина се интересува от теб, ще направи всичко възможно да те види. Не е нужно ти да покоряваш върхове и да отлагаш собствените си интереси заради който и да е друг човек.
Ако проявяваш уважение към себе си и показваш, че се цениш – личността си, интересите си, свободното си време и т.н. – то може да очакваш, че и другите, в това число и мъжете ще те уважават и оценяват.

Всички тези бързи съвети сме ги чували много пъти, но когато се появи мечтания мъж, сякаш ги забравяме. Истината е, че всяко поведение, посочено по-горе дава на мъжа посланието: Готова съм на всичко, за да се видя с теб! Какво чува мъжа в това послание? – Мога да й звънна в последния момент и пак да разчитам на нея. Мога да я потърся, когато нямам други интересни планове за вечерта. Тя толкова е хлътнала по мен или толкова иска да има връзка, че мога да си позволя да отлагам срещите или да ги правя, когато на мен ми е удобно. Или още по-лошо – ще пробвам първо на едно друго място и ако там не стане, ще звънна на нея. Нали не искате да бъдете момичето на второ място? Това ви поставя в зависима позиция, като човек, който винаги е готов да се съобрази с другия. Няма нищо лошо в съобразяването, но не и когато то се случва в началото на връзката, дори още преди да имаме връзка. Често ние, в стремежа си да започнем сериозни отношения и да имаме някого до себе си, се съобразяваме, вкопчваме, жертваме и даваме от себе си повече, отколкото е нужно. Поставяме приятелските си връзки на заден план, отказваме срещи с познати или седмичното посещение при масажистката, само и само да се съобразим с неговото свободно време. С всяка от по-горните постъпки ние показваме липса на самоуважение. Поставям на второ място всичко друго заради теб. Щом ние самите не уважаваме личните си предпочитания, интереси, приятели, как да очакваме, че той ще прояви уважение и към личния ни живот и към нас самите?
Всичко по-горе звучи като женски хитрини, които имат за цел да оплетат мъжа или да направят жената трудно достъпна. Всъщност не е така – всичко това показва самоуважение и поставяне на здравословни граници от страна на личността и е еднакво важно и за женския и за мъжкия пол. Ако отсреща имаме човек, който отлага своите важни неща заради нас, ние ще гледаме ли на него като на предизвикателство, за което си струва да се борим? Ще уважаваме ли правото му на личен живот, на интереси, приятели или хоби? Ако след втория месец на връзката ни половинката спре да ходи на фитнес и прекарва неделята с дистанционното на дивана ще продължим ли да го уважаваме като мъж? Едва ли. Същото важи и за мъжете. Те имат нужда да видят една уверена в себе си жена, самочувствие, интереси и личен живот. Ако ние сме склонни да изоставим всичко свое заради срещата с един мъж, не бива да очакваме от него нито уважение, нито дори интерес.


ДА ОСТАВИМ ДРУГИЯ ДА СИ ОТИДЕ…

Women-Do-that-Cause-Men-to-Leave

Ще започнем с раздялата. Според статистиката всеки втори брак или трети брак в страната завършва с развод и това е статистика, която взима под внимание само браковете, сключени с официален подпис, но не и двойките, които живеят на семейни начала без брак. Като оставим настрана официалната версия на разделите, какво се случва с партньорите след края на връзката? Онези от тях, които първи са си тръгнали най-често продължават напред. Понякога и двамата партньори успешно се справят с раздялата и продължават живота си, сами или с някой друг. Има обаче една друга част, които остават на нивото на раздялата и стоят там месеци наред или дори години. Хора, които осъзнали загубата на половинката си се опитват да я върнат с всички сили, с цялата си енергия и с голяма доза обреченост.

Независимо от причините за раздялата и „виновника” за нея, понякога единия от партньорите не успява да остане сам.Не успява да приеме факта, че е загубил семейството или партньора си, отлага започването на самостоятелен живот и влага всички свои усилия във възобновяването на връзката. Той променя себе си според изискванията и представите на изоставилия го партньор; започва да харесва нещата, които до сега е мразил; да прави неща, които до вчера не си е помислял… с почти маниакалната идея, че по този начин ще се хареса на напусналия го партньор. Че той отново ще го заобича, ще му прости всички минали грешки и ще се върне при него. Всички негови постъпки са подчинени на това, половинката да се чувства добре, да й се достави радост, да я накараме да се усмихне. В повечето случаи това не се случва. Ако един човек наистина е решил да си отиде, всички жестове от страна на изоставената половинка се третират по-скоро с усещане за вина, за съжаление и досада, отколкото с емоция, която да те накара да се върнеш. Изоставеният партньор обаче често тълкува цялото това поведение според собствените си желания – нежеланието за среща се оправдава с факта, че „тя/той иска да остане сам за известно време”; отбягването на физически контакт се тълкува като „много е наранен/а, има нужда от още време”; емоционалните избухвания като „ако беше безразличен/на към мен, нямаше да се разстройва”. Изследванията са установили, че щом мозъкът е взел някакво решения или идея като единствените валидни и възможни, индивида регистрира и вижда само постъпки и факти, които доказват това вече взето решение. Именно това кара изоставения партньор да тълкува погрешно поведението на половинката си. Партньорът, който не успява да приеме раздялата, всъщност остава на етап от живота си, в който подчинява всички свои действия на идеята за събиране и изостава в развитието на всички други сфери: занемарява социалните си контакти, няма желание за излизане, губи всички свои интереси, хобита и др. Много често търси чисто физически непрекъснат контакт със загубения партньор – ако има дете от връзката, оказва постоянна /наистина постоянна, 24-часова/ помощ във връзка с детето; предлага услугите си за помагане във всички други области; търси общи излизания, срещи със стари семейни приятели, прекарване на празниците и почивките заедно и др. Създаването или възобновяването на лични връзки – приятелства или контакти с колеги и др. остава на заден план и индивида не просто не го прави, а дори не усеща желание за това, като обикновено споделя, че „не се чувства готов”. Най-често това наистина е така, само че той не се чувства готов не просто да излезе на кино или вечеря, а не се чувства готов да продължи живота си като цяло. В такава позиция изпадат обикновено хора, които са с ориентация да поставят семейството и хармонията в него на първо място сред приоритетите в живота си. Това е по-характерно за женския пол, но…. се случва на страшно много мъже. Някои от тях продължават този процес на застой години наред, като съм чувала „Ще се почувствам свободен когато разбера, че тя/той има друга връзка!”. Това изречение показва директно подчиняване на собственото Аз, на личните стремежи, желания, цели на другия партньор. Сякаш от другия зависи ти да продължиш живота си напред и да оставиш на миналото да си отиде там, където му е мястото. В най-честия случай събирането на двойката отново не се получава. Тези хора губят месеци и години от живота си в опити, които се оказват обречени и напразни. Влагат всичките тези енергия и усилия в нещо, което така или иначе никога не настъпва, вместо да ги насочат към доста по-здравословното развитие на собственото Аз и на собствения живот. Истината е, че напусналата те половинка би могла отново да се заинтригува от теб, ако види в лицето ти един успял, самоуверен и развиващ се човек, оставил миналото зад гърба си и продължил напред с всички сили; обратното – молеща и чакаща дребни жестове на милосърдие фигура буди по-скоро съжаление и вина, не и любов и интерес.

Може би за някой, който току-що е изоставен тези думи ще прозвучат грубо, но понякога ние имаме нужда от по-здраво разтърсване на рамото, а не от приятелски утешения. Здравословен за осъзнаване факт е, че ти трябва да продължиш живота си, независимо дали сам, с този човек или с друг човек до себе си. Ако ти не помислиш за собственото си Аз, няма как да очакваш, че някой друг ще го направи вместо теб; ако ти не поставиш себе си на първо място и не започнеш да се уважаваш е невъзможно да получиш уважение и любов от някой друг. Всеки от нас отговаря за себе си, не за другия; отговаря за собствените си постъпки, мисли, убеждения и цели. Най-добрият сценарии е да насочим всичките си усилия към личните си цели, всичките си мисли към по-добър живот за нас самите. Напусналият ни партньор отдавна е успял да продължи живота си; с раздялата ви, той си е отишъл от общото ви минало, семейните ви спомени и планове; време е и вие да архивирате миналото и да оставите другия наистина да си отиде…


Жените, които печелят повече пари от мъжете си – една статия за списание ELLE

В августовския брой на списанието за мода ELLE съвместно с редактора Петра Дечева направихме изключително интересен материал за жените, които печелят повече пари от партньорите си и плащат сами сметките си. Темата е много провокативна, актуална и свързана с вечния двубой между еманципацията и женствеността. Още повече, че в нея вече е замесен и мъжкия пол, който загубва ориентацията си, не може да прогнозира какво се очаква от него и как да се държи – да бъде ли мъж или да не бъде? За съжаление списанието не е налично в безплатен електронен вариант, но разговорът с редактора сам по себе си провокира да напиша още една статия по темата, която в най-скоро време ще поместя тук.

 


За майчинството, готовността да си родител и следродилната депресия

* Статията е написана по реални преживявания на една майка и няма претенции да бъде с професионално звучене.

В живота на всеки човек идва момент, в който се появява желание да стане родител. Ако това желание е добре обмислено и планирано, обикновено се очаква, че родителството ще е приятен и спокоен процес. А и нали хората казват, че това е най-хубавото нещо на света. Тук ще разгледаме родителството от гледната точка на жената, а именно – майчинството. Какво се случва с жената непосредствено след раждането и как по-лесно тя да се адаптира към новата ситуация в семейството. Ако сте мъж, то можете да прочетете тази статия, за да знаете какво изпитва половинката ви и как да й помогнете в тези трудни за нея моменти.

Напоследък се наблюдава тенденция към все по-късно майчинство – съвременните жени предпочитат първо да подсигурят професионалното си развитие и финансовата си обезпеченост и тогава спокойно да се отдадат на отглеждането на детето си. По-зрялата възраст обаче наред с по-отговорно отношение към бременността и майчинството предполага и по-тежко изживяване на всички физически и психически промени, съпътстващи тази промяна. Причините за това са както в хормоналните промени на по-зрелия организъм, така и поради факта, че по-възрастната жена има улегнал и типичен начин на живот, с който й е по-трудно да се раздели.

Ще оставим физическите промени на майчинството на медицината, и тук ще разгледаме психическите трудности, с които се сблъсква жената, когато стане майка. За тези промени е изписано и изговорено много и те са известни като т.нар. следродилна депресия. Не всички жени се сблъскват с нея, но голяма част от майките я изживяват и този процес усложнява и майчинството, и осъществяването на топла и здрава връзка с новороденото още в самото начало.

И така…., какво да очаквате, ако ви предстои да станете майка или вече сте станала, но не успявате да се радвате на случващото се? Следродилната депресия обикновено настъпва след пристигането ви вкъщи и поемането изцяло  на грижите за новороденото. Обичайните симптоми са тъжно настроение и плач. В плач можете да избухнете както поради някаква реална причина, така и напълно безпричинно. Ако бебето плаче, най-често майката в депресия плаче заедно с него. Ако пък всичко с него е наред, вида на мръсната къща, която обикновено сте свикнали да поддържате в изряден вид, може да ви разплаче. Бихте могли да се дразните от всички бебешки вещи, разпръснати из целия ви дом. Може да изпитвате усещането, че сте се заели с непосилна задача, с която кой знае как всички останали жени се справят, но явно вие не успявате. Може да не понасяте мисълта, че от тук насетне в къщата винаги ще са разхвърляни детски играчки, биберони и пелени. Нормално е дори да стигнете до там, че да мислите, че с вашия живот е свършено и в бъдеще ще сте само майка, но не и жена, не и личност. Промяната, с която се сблъсква жената след раждането е толкова голяма, че е допустимо да имате усещането, че оттук нататък няма да имате време за себе си и за собствените си интереси. Именно от това усещане произтича и съзнанието, че животът ви е свършил и се появява желанието да върнете времето назад. От това желание неизменно следва и чувството за вина, което ви напомня, че за новия малък член на семейството вие сте най-важния човек, а всъщност не можете да се справите  с това. Съзнанието, че всички останали някакси се справят с това, а вие не успявате, ви кара да се чувствате виновна, некадърна и лоша. Мисли от рода на „Не ставам за майка”, „Това не е за мен”, „Защо никой не ме предупреди, че е толкова трудно” неизменно съпътстват живота на майката в депресия.

От особена важност за справянето с всички тези негативни усещания и състояния е присъствието и подкрепата на близките. Партньорът е най-важния човек, от чиято емоционална подкрепа има нужда младата майка, и разбира се, чисто физическата помощ на някой друг близък. Заедно с новия член на семейството възникват и много нови задължения, така че старите физически дейности по обгрижване на дома и домакинството е желателно да бъдат поети от някой друг, поне временно. По отношение на таткото, който също е изправен пред предизвикателството да се справя с много нови реалности, то той трябва да знае, че на майката й е в пъти по-трудно, отколкото на него. Жената със следродилна депресия има нужда от непрекъсната демонстрация на любов и внимание. Фактът, че тя се чувства неспособна да се справи с новите си задължения е задължително изискване таткото да й демонстрира, че тя всъщност се справя и то много добре. /татковци, дори и това да не е истина, излъжете – майката в този момент има нужда от тази лъжа/. На младата майка й е необходимо време, за да свикне с новороденото, с къщата, пълна с пелени и бебешки шишета, с безпорядъка, който цари в първите дни, докато още не сте се научили да се грижите един за друг с малкия нов член на семейството.

Всички тези симптоми обаче имат своя край. При някои жени положителната промяна настъпва след 2 до 3 седмици, при други е необходимо повече време. Именно това е нещото, което младата майка не трябва да забравя и което ще й помогне да понесе по-лесно този труден период.

Като завършек ми се иска да кажа няколко думи, отнасящи се и до двата пола. Да си мислиш, че си готов да станеш родител в повечето случаи няма нищо общо с онова, което се случва след като родителството стане факт. Цялата готовност от преди това се изпарява и виждаш, че всъщност реалността е много различна. Целият ти живот се променя и за теб промяната е толкова по-трудна, колкото по-дълго време си живял с навиците си преди това. Т.е. с възрастта и на двата пола им става все по-трудно да променят живота и навиците си и да напаснат ежедневието си с това на малкият нов член на семейството. И точно когато и на таткото, и на майката им се струва, че това е най-трудното предизвикателство, с което са се заели, и че може би няма да се справят… точно тогава идва денят, в който започвате да успявате, да се обичате, да свиквате един с друг……., да следите първата усмивка, първия сънен поглед, първия звук на малкото си човече…….. и разбирате, че вече сте родители, и че се справяте успешно. Просто ви е било необходимо малко време, за да влезете в новата си роля.


Думите, които не трябва да споменаваме пред половинката си

скандал

Хората, които живеят с някого или са имали такъв етап от живота си, знаят колко е приятно да се прибереш вечер след дългия ден при някого, който те чака с нетърпение. Да се събудиш сутрин, да усетиш приятния аромат на прясно приготвено кафе и да знаеш, че ще го пиеш в обичната компания на половинката си…. Разбира се, предимствата на това да си обвързан не свършват до тук, иначе хората нямаше с такова желание и нужда да търсят обвързващата сила на връзките…. Някои от вас обаче си спомнят и за бурните скандали, обидните викове и безсънните нощи, в които ти се иска никога да не си се обвързвал. Моментите, в които се питаш как си могъл да допуснеш да се обвържеш с човек, който не те разбира, дори когато му говориш на български. Как се стига до там, че в една двойка хора, които уж се обичат и са избрали да живеят живота си заедно, спорят и не успяват да се разберат за дребни неща? Или кое в комуникацията в брака ни куца, и в крайна сметка води до скандали, обидени и наранени половинки и нерядко до раздели?

            В разговорите си с половинката допускаме грешки, които често ни изиграват лоша шега. Ние казваме едно, човека отсреща чува друго, което от своя страна му напомня за трето. В крайна сметка резултатът не е разговор, а спор, който води след себе си много проблеми и доста често разрив на взаимоотношенията. Когато свикнем с някого и сме заедно дълго време, започваме да си позволяваме да използваме думи и изрази, недопустими в началото на отношенията ни. Ако на първите няколко срещи се стараем да се представим в най-добрата си светлина и си „мерим приказките”, то след 3 годишно съжителство спокойно изпускаме ругатни, обидни и нецензурни изрази и доста често те са по отношение на човека, с който делим не просто общо жилищно пространство, а целия си живот.

Именно някои от тези изрази стават хапливи и служат като катализатори за сблъсъци в отношенията. Ако се уловите, че използвате някои от примерите по-долу, не се учудвайте, че с половинката ви нещата не вървят или че имате вечно сърдит партньор.

Ти винаги мислиш само за себе си!

В този израз има две негативни твърдения, които във всички случаи не са верни: първо, не е възможно един човек да прави едно и също нещо винаги. Да, може да го прави често, но няма начин да постъпва по един и същи начин винаги и при всяка ситуация. Обобщението, че го прави винаги обаче, е изтъкано от обвинение и това провокира партньора да ни отвърне със същото. Ако вас ви обвиняват в нещо, не искате ли да нараните в замяна? Нормално е, това е обичайната човешка реакция – или подвиваш опашка и бягаш или нападаш със същото, в случая – с обвинение. Обвинението обаче, освен до ескалация на конфликта води и до обида, която е свързана с негативни емоции и тъга. А последните две не са помогнали на нито една двойка. Този факт, заедно с твърдението, че партньорът ви не мисли за вас, го превръща в егоистичен и самовлюбен индивид, а и двамата знаете, че това съвсем не е така и че половинката ви не постъпва винаги по този начин.

 Ти никога не прибираш вещите си!

Обратното на горното твърдение. Също съдържа голяма доза категоризация, която в голяма част от случаите не е вярна, но е еднакво обидна и нараняваща за половинката ви. Всеки път, когато човешкото съзнание чуе обобщенията винаги или никога, насочени към себе си, се задейства инстинкт за самосъхранение, който има за цел да докаже, че това не е вярно. И ако половинката ви е от хората, които не подвиват опашка, то очаквайте отсреща ответен удар с обида, целяща да нарани вас.

Същата си като майка си/същият си като баща ти!

Независимо към кой пол са насочени, тези изрази имат за цел да наранят  и обидят не само човека, с който живеете, а и цялото му семейство. Дори и когато не сме в добри отношения със семейството си, това все пак не прекъсва кръвната ни връзка с него и подобен негативен израз ни изпълва с негодувание и обида. Поставянето на цялото семейство под общ негативен знаменател ни кара да заемем бойна позиция и да отговорим подобаващо. И в този случай – може би именно в този случай! – ние сме изправени на нокти да защитим семейството и роднините, както и самите себе си. Преди да използвате израза, в който намесвате майката, бащата или който и да е роднина, се запитайте ако на вас някой ви каже такова нещо, дали то ще ви хареса? Ако отговорът е отрицателен, по-добре не го използвайте в споровете с половинката си.

Не  можеш да стъпиш и на малкия пръст на…………..

Обичаен български израз, който обаче няма място в брака и по отношение на брачния ви партньор. В ушите на другия това звучи като доста сериозно обвинение, особено ако сравнявате настоящата си половинка с бивша ваша такава или с негов/а приятел/ка. Вашият партньор обикновено прави доста усилия в ежедневието си, макар и с течение на времето вие да не ги забелязвате. Ако с цел да я/го нараните, се опитате да сравните с някой друг нейните/неговите усилия/качества/предимства, има опасност не само да намрази човека, с който я/го сравнявате, но и самия вас. Ако наистина не забелязвате усилията и качествата на партньора си и всичко, което той прави за вас/за дома/за щастието ви, значи до толкова сте свикнали с всички негови положителни качества, че вече ги намирате за даденост. Всъщност това да гледаш на партньора си като на постоянен и неизменен атрибут носи много рискове и е лош съветник в любовта.