Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия, тренинги и семинари За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Категория: Взаимоотношения в двойката

ПСИХОЛОГИЯ НА ИЗНЕВЯРАТА

изневяра

Когато говорим за изневяра, неминуемо трябва да споменем и здравата и изпълнена с любов връзка преди да се сблъскаме с горчивината, която тя често носи със себе си. Трябва да споменем пърхането на пеперуди в корема, очакването да видиш лицето на любимия човек, топлината на прегръдката му и безпределните обещания, дадени в момент на екстаз.  Малко са хората, които могат да кажат, че не са изпитали вълнението и на едното, и на другото, с всичките им вдъхновяващи и пламенни моменти, и тежки, болезнени емоции. Какво всъщност предизвиква  неприятните емоции, които изпитваме при сблъсъка с изневярата?

Всъщност кога и как да говорим за изневярата? И дали само физическото действие с различен от постоянния партньор може да се нарече изневяра или дори и пожелаването на друг човек трябва да се добави в определението за подобен акт. За целта ще оставим настрана сексуалните фантазии и ще говорим само за физическата изневяра и емоциите, свързани с нея.

Ако сте преживели нещо подобно до момента, сигурно сте наясно с всички онези неприятни и почти нетърпими чувства, които обикновено изпитват потърпевшите. Обикновено се започва с болка. Болка, която често се усеща почти физически, задушава ни и имаме усещането, че не можем да си поемем дъх, а доста често и не намираме смисъл в това. Болка от факта, че човекът, когото сме обичали е харесал или пожелал някой друг, различен от нас; че не сме му достатъчни само ние и че е дал част от емоциите си на човек извън малката общност на нашата двойка. Болката всъщност е породена от много други емоции, за които ще прочетем по-долу. Те не се проявяват в пълния си вид и при всички хора, а зависят от характера и начина на мислене на всеки един от нас. При някои ще се проявят една част от тях, при други – друга. Всяка една емоция казва много за характера на човека, но в повечето случаи това би разбрал професионалиста. Ако сте се сблъскали с нещо толкова огорчаващо за първи път, ето какво можете да очаквате.

ГНЯВ

Гневът е нормална и здрава емоция при така стеклите се обстоятелства. Понякога той е насочен към партньора, който е допуснал това да се случи; друг път към третата страна, намесила се неканена във взаимоотношенията; трети път към живота и съдбата, позволили това да се случи точно с теб. Гневът ще ви помогне да игнорирате други емоции, които не са полезни за вас и които водят до самосъжаление, безпомощност и обвинение. Така че ако се появи гняв, насочен независимо към какво, прегърнете го здраво и му се отдайте. Той ще отшуми след кратко време, но ще подейства на психиката и емоциите ви освобождаващо.

БЕЗНАДЕЖДНОСТ

Ако сред емоциите, с които се сблъскате има нотка на безнадеждност и безсилие, тази емоция би могла да отзвучи в рамките на няколко дни. Ако обаче партньорът ви е представлявал всичко за вас и ви е трудно да видите как ще живеете без него или с тази болка в бъдеще и имате усещането, че не бихте могли или няма смисъл да продължите напред (със или без него), тогава е необходимо да преразгледате разбирането за самите себе си. За хората, които са зависими от любовта на партньора изневярата е изключително тежко преживяване, придружено с много страдание. Понякога дори и след неколкократни изневери партньорите не се разделят, защото единия е зависим от другия. Зависимият партньор вижда живота си като невъзможен без другия и остава с него, независимо от постъпките и нарушаването на обещанията. Удобно за другия партньор, но изключително нездравословно за зависимия. Подобно на всички зависимости, и тази води до себеразрушаване и унижение у жертвата, в името на още една доза.

ВИНА

Сравнително често при някои хора се среща усещането, че те имат вина и носят отговоорност за случилото се. Започват да връщат лентата назад и да се питат какво точно са направили и къде са сбъркали, за да реши партньорът им да има връзка с друг човек. Ако и вие сте сред тях, най-вероятно сте на погрешния път. Обикновено хората, изпитващи вина заради това, което някой друг е направил често търсят отговорността и вината в себе си и смятат, че ако са постъпвали по различен начин във връзката, е нямало да се стигне до тук. Помислете добре, преди да решите, че с някое ваше действие сте подтикнали половинката си към изневяра. Да, възможно е някъде в отношенията си да сте сбъркали, но това означава ли, че намесата на трети човек ще поправи грешката ви или че вие носите отговорност за действията на партньора си? Ако вие бяхте постъпили по този начин, той ли щеше да бъде или да се чувства виновен?

ПРЕДАТЕЛСТВО

Чувството, че си предаден и че доверието, което си оказвал на този човек вече го няма е здрава емоция. Обикновено за хората с традиционни разбирания за интимните взаимоотношения изневярата е предателство. Предадени са чувствата, които си влагал в тази връзка, плановете за бъдещето, доверието, преданността и отговорността пред другия, а заедно с всичко това и любовта. В повечето случаи може да мислите, че никога и на никого не можете да имате доверие, след като човекът, на когото сте вярвали безрезервно е постъпил по този начин. Понякога това усещане продължава дълго и оставя постоянна травма, която пречи да се отдадеш изцяло в следващата връзка. Ако обаче намерим човек, който да ни покаже, че не всички са като предишния ни партньор, и да ни дава доказателствата си отново и отново, то раната от предателството и липсата на доверие заздравява.

САМОТА

Доста по-често при жените, отколкото при мъжете се среща усещането, че си изоставен и самотен. Със самотата идва убеждението, че след като партньора не го е грижа за теб, значи си абсолютно сам. Внимавайте да не залитнете в крайност и да започнете да мислите, че едва ли някога някой друг ще ви обича или че не заслужавате обич. Ако постъпката на партньора започне да оказва въздействие върху самооценката ви или върху стойността ви като човек, определено сте на грешен път. Не позволявайте действията на някой друг да ви налагат мнение що за човек сте вие и да променят вярванията, ценностите или нагласите ви. Този човек се е влюбил във вас именно заради онези ваши черти, които в момента омаловажавате или сте на път да промените заради преживяното.

ОМРАЗА

Абсолютно допустима и здрава е омразата – към партньора, към действията му, към третия човек, към света. В повечето случаи това е емоция, която ще отзвучи бързо и на нейно място ще се върнат нормалните чувства и мисли. Но няма нищо лошо в рамките на няколко часа или дни да мразите всичко или всички около себе си. Разумът и чувствата ни имат нужда да бъдат насочени с цялата си отрицателност към нещо, което да ги поеме и да смекчи удара от случилото се. По-добре това да е насочено навън, отколкото навътре съм нас самите – нещо, което правят чувството за вина, страха и усещането за безнадеждност.

ЖЕЛАНИЕ ЗА ОТМЪЩЕНИЕ

Желанието да причиниш същото на партньора обикновено се появява при хора, които са с донякъде егоистични потребности. Малко вероятно е да изпитвате чувство за вина и едновременно с това да искате да си го върнете на половинката. Желанието да направиш същото и да причиниш болезнени емоции на партньора обикновено е преходно и ако не му дадеш възможност да се изяви веднага, на по-късен етап отминава. Ако все пак се стигне до там, доста често след това се стига до емоции като съжаление за прибързаната постъпка и осмисляне на факта, че прекалено спонтанно си реагирал по почти глупав начин, който на всичкото отгоре не е довел до нищо градивно.

СТРАХ

Страх от бъдещето, от самотата, от това, че винаги ще има някой по-красив, по-привлекатален или по-млад от теб и е допустимо това да се случи отново. Всъщност страхът е негативна и нездрава емоция. Ако можем да търсим положителен еквивалент на усещането за страх, то това е притеснението. Притеснението или яснотата по отношение на това, че винаги има риск партньора да срещне някой друг и да го предпочете пред теб. Всеки от нас трябва да е наясно с този факт от самото начало на връзката, независимо от това, колко доверие има на половинката си или колко са силни чувствата ви. Яснотата по този въпрос само би ни дала стимул и мотивация да поддържаме отношенията си в положителна емоционална окраска и да моделираме поведението си така, че и двамата с партньора да се чувстваме добре. Ако сме пропуснали този момент и на даден етап се появи усещането за страх, това по-скоро показва зависимост от партньора и невъзможност да носим отговорност за себе си и за живота си.

ЛЮБОВ

Измежду всички тези неприятни емоции, ще се появява и любовта. В крайна сметка вие сте обичали този човек до вчера и няма как да накарате любовта просто да изчезне. Всъщност ако любовта я няма, и болката от предателството нямаше да е толкова силна, така че всички негативни емоции, които изпитвате в момента са налице, защото в основата им стои именно любов към партньора. Възможно е в началото, докато негативните емоции са в разгара си, да решите, че вече не обичате този човек, но сигурно бъркате. Любовта е най-силната емоция и дори е възможно да я усетим с цялата й сила именно при такива неприятни и тежки преживявания. Тя е именно чувството, което води до прошката и продължава връзката напред. Тя е онова дълбоко усещане, което помага на двойката да преодолява всичко по пътя си и да продължи дори и в невъзможните моменти. В крайна сметка тя е в основата на всички отношения и независимо от развръзката, когато болката, гневът и омразата си отидат, на тяхно място отново ще се появи любоовта. За да можем да обичаме друг човек обаче, на първо място трябва да се научим да обичаме себе си. Само здравата любов към себе си и ясната преценка биха могли да ни помогнат да преодолеем трудната и мъчителна ситуация на изневярата.


МЪЖЕТЕ СА ОТ МАРС, А ЖЕНИТЕ ОТ ВЕНЕРА?!? КАКВО НИ ПРЕЧИ ДА РАЗБИРАМЕ ДРУГИЯ ПОЛ

planetiДали наистина това е така? Толкова много е казано за разликите между половете, че едва ли има нещо ново и различно, което може да се добави. Истината е, че темата винаги е била актуална, и може би така ще бъде и занапред. Защо мъжете не могат да изразяват чувствата си, а жените непрекъснато говорят за тях? Защо жената има нужда да разкаже как е минал денят в офиса точка по точка, а мъжът иска да стои безмълвно пред телевизора и да прескача минутите с рекламния блок? Защо мъжът не спира да попита за посоката, дори и когато се е загубил? Продължаваме с отговорите на тези въпроси и в този брой.

Миналият път стигнахме до разликата в начина, по който мъжете и жените осъществяват комуникация. Мъжете имат по-малък норматив от думи, които да изговорят всеки ден и това ги прави по-малко комуникативни, за разлика от жените. Ако обърнем внимание на начина, по който протичат срещите между двама мъже и две жени, ще видим колко голяма е разликата между воденето на разговор при двата пола. Двама приятели могат да седят на чаша бира, да гледат мач по телевизията и за цели два часа да проговорят само с две изречения и няколко отговора като „Хмм” или „Аха”. И ще твърдят, че са прекарали чудесно. Ако обаче сравним този разговор със срещата на две жени – женската среща протича в безразборно говорене, прекъсване, прескачане на разговора от една тема в друга, и много невербални сигнали. За една жена да седиш цели два часа на среща и да обмениш с партньора си само няколко изречения, би означавало, че или не харесва човека срещу нея или му е обидена. За мъжа – това е идеалната среща с приятел.

ПОДЧИНЕНИЕТО

Тук ще дадем известния пример за мъжа, който три пъти вече минава през едно и също кръстовище в непознат град и отказва да поиска информация от някой местен. Да попита някой местен за адреса, означава за мъжа, че се е загубил. Да потърси помощ е немислимо, тъй като той е човека, който предлага помощ, а не я търси. Това за мъжа е равнозначно на безсилие и подчинение, признаване, че не може да се справи сам. А както вече знаем, мъжът е еволюирал и възпитаван като човека, който трябва да изглежда силен във всяка ситуация. Ето защо мъжете отказват да признаят, когато не могат да се справят сами. Те са способни да направят едно и също нещо по много погрешни начини стига да не се налага да признаят, че грешат и имат нужда от помощ. Търсенето на помощ кара мъжа да се чувства слаб и безсилен, а това са качества, които той знае, че не трябва да притежава или да показва. Интересен конфликт се получава тук със съвременните навигационни системи, които мъжете нямат никакви проблеми да използват. Защо мъжът за нищо на света няма да спре и да попита за пътя, но няма нищо против навигационна система, която с женски глас да му посочва посоката?

ТЕХНИКАТА

Мъжкият мозък е ориентиран към техническите задачи. Ако погледнем статистиката, в по-голямата си част математиците, инженерите и техниците са мъже, тъй като техните интереси са насочени в техническите дисциплини, докато жените се интересуват предимно от науки от хуманитарната сфера. Мъжът може да се справи с всеки нов уред вкъщи, дори без да чете инструкцията за него, което за жената е трудна задача. Мъж, който използва система за навигация не гледа на нея като на субект, от който се налага да потърси помощ, а като на още една техническа играчка, с която да се занимава. А мъжете си падат по разглобяване и сглобяване на играчки от деца. Навигационната система и всички други съвременни уреди са новите „играчки” на мъжа, които може да си позволи да „разглобява”, без да изглежда смешен или слаб в очите на останалите.

СЕКСЪТ

Идва ред и на болната тема между половете. Много жени се оплакват от това, че мъжете искат само секс от тях или това е всичко, за което мъжете мислят. За жената сексът е кулминацията на онези моменти, когато тя се чувства обичана, сигурна, желана и спокойна за мъжа до себе си. Мъжът има нужда от секс, за да се почувства по този начин. Жената има нужда от любов, за да се стигне до желание за секс, а за мъжа секса е начина, по който той изразява любовта си и усеща, че е обичан. От тук се раждат голямо количество спорове между половете, а единствения начин да ги прекратим е да опознаем навиците на другия пол, вместо да се обвиняваме, че сме фригидни манипулаторки или  безчувствени сексисти.

В ДВОЙКАТА

Жените като по-интуитивни и емоционални, имат нужда не от директни въпроси, а от тактични напомняния и намеци. За една жена директно насоченият въпрос звучи като команда или грубост. Ето защо когато жените искат да разберат нещо, не задават въпросите си директно, а внимателно, често тръгвайки от доста далеч. За мъжа, чиято комуникация е насочена пряко, тези женски въпроси са като разпит, на който мъжа не знае как точно да отговори. Мъжете обичат преките въпроси – ако имаш нужда от съвет, поискай го направо. Ако ти трябва решение, просто го кажи и мъжа ще ти го даде. Докато за жената директното задаване на въпрос или искане, звучи като заповед, която има за цел да я подчини. Спокойно можем да избегнем тези недоразумения, като трансформираме начина си на комуникация съобразно пола на човека, с когото разговаряме. Ако срещу нас има жена, можем да използваме женския начин на изразяване и обратно.

Учудващо е как природата е успяла да ни направи толкова различни и въпреки това да се налага да живеем заедно под един покрив. Истината е, че да, ние сме различни, но можем да живеем заедно и то успешно. Опознавайки разликите на другия пол, ние понякога можем да използваме неговите характеристики и да говорим на неговия език. По този начин ще избегнем много разриви, обиди и наранено самолюбие, ще имаме по-хармонична връзка и в крайна сметка по-спокоен и щастлив път с човека до себе си.


МЪЖЕТЕ СА ОТ МАРС, ЖЕНИТЕ ОТ ВЕНЕРА – защо сме толкова различни?!?

planeti

Дали наистина това е така? Толкова много е казано за разликите между половете, че едва ли има нещо ново и различно, което да може да се добави. Истината обаче е, че темата винаги е била актуална, и може би така ще бъде и занапред. Защо мъжете не могат да изразяват чувствата си, а жените непрекъснато говорят за тях? Защо жената има нужда да разкаже как е минал денят в офиса точка по точка, а мъжът иска да стои безмълвно пред телевизора и да прескача минутите с рекламния блок? Защо мъжът се обръща след всяка красива жена, а жената я възприема като заплаха?

 

Все въпроси, на които психолози, социолози и антрополози търсят отговорите ежедневно. И ако не знаем тези отговори, сме обречени на постоянни тревоги, заплахи и проблеми, които ни травмират и водят до негативни и разочароващи преживявания за нас и за партньора ни. Поради обширността и големия интерес към темата, ще я разгледаме в продължение на няколко броя.

До преди няколко години се твърдеше, че бебетата се раждат с чист и лишен от информация мозък, върху който възрастните в процеса на възпитание започват да въздействат и да формират различните правила, вярвания и нагласи. Сега вече знаем, че това не е точно така.

ЗАЩО МЪЖЪТ СЕ ОБРЪЩА СЛЕД КРАСИВАТА ЖЕНА?

В продължение на хиляди години човечеството е преминавало през различните стадии на еволюцията и някаква част от паметта е започнала да остава закодирана в гените ни под формата на т.нар. колективна архетипна памет. Именно това е нещото, което прави така, че мъжете да имат слабо развито периферно зрение и ги кара да се обръщат след красивата жена, докато жените спокойно могат да я огледат и без да се налага да извъртат врата си. Преди хиляди години мъжът е бил човекът, който се е грижил за прехраната на семейството. В продължение на часове той е седял неподвижно и тихо, вперил поглед само напред в очакване на евентуалната плячка. Именно този процес е довел до силно развито фокусирано напред зрение за сметка на по-слабо развитото периферно зрение при мъжа. По същата причина мъжете нямат необходимост от дълги и обстойни разговори и са по-мълчаливи от жените. На жената й се е налагало да разговаря ежедневно с децата и с останалите жени, докато мъжа е трябвало да пази тишина по време на лова. Наред с всички тези закодирани в колективната ни памет качества и функции, има и генетично наследство, което влияе върху поведението на мъжа и на жената.

ЗАЩО ЖЕНИТЕ СА ПО-ЕМОЦИОНАЛНИ, А МЪЖЕТЕ НЕ УМЕЯТ ДА ИЗРАЗЯВАТ ЧУВСТВАТА СИ?

Не трябва да забравяме и въздействието на обществото и на възрастните върху поведението и възпитанието на децата, които са бъдещите мъже и жени. От най-ранна възраст децата са подложени на разделение на половете. Малките момченца задължително се обличат в синьо и зелено, а момичешката стая и аксесоари са в така типичното розово. Повтаряме на момченцата, че не бива да плачат или че героите не плачат, и успокояваме и прегръщаме момиченцата, когато са разстроени за нещо. А след това се чустваме обидени, че мъжът до нас не умее да изразява чувствата си. На същия този мъж му е повтаряно в продължение на 30 години, че не бива да плаче или да е прекалено емоционален. Как очакваме тогава изведнъж да се промени заради жената до себе си?

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Група учени в края на миналия век решили да покажат на света, че всъщност няма нищо закодирано в гените на мъжете и жените, което да ги кара да се държат по различен начин и че всичко зависи от възпитанието на индивида. За да докажат това, в Израел са направени общности, т.нар. ашрами, в които децата от най-ранна възраст са отглеждани и възпитавани по начин, който би могъл да се нарече безполов. Никакви кукли за момичетата или коли и пистолети за момчетата, както и еднакви цветове и модели на облекло и за двата пола, за да може да се избегне разграничаването на момчета и момичета. Опитът на учените при цялото им старание да не правят разлика във възпитанието на децата, не завършил с очаквания успех и в крайна сметка довел до извода, че както и да се възпитават и отглеждат децата, в мозъка ни действат различни генетични принципи, които карат мъжа да се държи по един начин, а жената по друг.

НА РАБОТНОТО МЯСТО

В мъжкия мозък има закодирана необходимост от изговаряне на 6000 до 7000 думи дневно, докато за жената тази мярка е с далеч по-високото число от 12 000 думи дневно. Ето я причината жените да са толкова по-обширни в разговорите си, за разлика от мъжете, които просто имат по-малък лимит на думи. Жената е по-комуникативна, по-емоционална и е настроена на вълна междучовешки отношения. В един колектив жената се интересува от отношенията между хората и това всички да се чувстват добре, докато мъжа мениджър би се интересувал само от това работата да е свършена, без да се вгледа в индивидуалните нужди на всеки член на екипа. На жената й е много по-лесно да забележи, когато някой около нея се чувства тъжен или притеснен, докато за мъжа невербалния език на тялото е по-трудно уловим. Жената може да разпознае кога нещо не е наред с партньора й без да е необходимо той да й го казва, и очаква същото от него, но за мъжа това просто е трудно. При него възможността да разчита невербалните сигнали на тялото е занижена.

КОМУНИКАЦИЯТА

Друга характеристика, която често води до разриви в отношенията между мъжете и жените е споделянето от страна на жената. Тя има нужда просто да изрази онова, което чувства и което я е наранило или ядосало, докато мъжа смята, че на нея й трябва решение. В ролята си на закрилник той веднага предлага няколко изхода от ситуацията и смята, че се е справил добре, като е оказал помощ на половинката си, докато за жената това е символ на отхвърляне. Тя не е търсила решение на проблемите си от деня, а е имала нужда да сподели как се чувства – нещо, което за мъжа е трудно разбираемо, тъй като неговото съзнание е насочено към решаване на проблеми, а не към споделянето им.

*Статията е с продължение в следващия брой на рубрика „Здраве и красота”


САМОТНИ ПООТДЕЛНО ИЛИ ЗАЕДНО САМИ?

Един приятел, който от известно време насам живее сам, всяка вечер ми споделя, че се чувства самотен. Казва, че му  липсва не толкова женското присъствие като интимност, колкото факта да има някого до себе си, да прегърне някого, докато спи, да си говори с някого по време на вечерята, да гледат телевизия заедно. За първи път се почувствал по подобен начин, когато вече бившата му жена започнала да нощува на друго място и той се прибирал всяка вечер в празната къща сам.

За някои хора самотата е физическата липса  на друг човек до тях; за други, може би усещането, че каквото и присъствие да има наоколо, ако то не е на точно определен важен за тях човек, не се брои; за трети, въпреки присъствието на половинката им, те усещат, че той или тя всъщност не е сродната им душа и се чувстват самотни.

Често усещането за самота е доста противоречиво. Издава стремеж към другия, порив към сливане, към близост, към любов и откриване, но и отказа да напуснеш това състояние, неоткривайки нищо друго отвъд него. При индивидите, които се чувстват перманентно самотни, често се открива страхът от разкриване и отдаване на друг човек, което би означавало край на удобната им самота, зад която са свикнали да се крият.

(още…)


СИЛНИ ЖЕНИ ИЛИ?

СИЛНИ ЖЕНИ ИЛИ…?

Ние жените сме създадени за да живеем с някого. Ако за един мъж също необходимостта да свърже живота си с половинка от другия пол е желана и съществена цел, за нас това е още по- важно. Ненапразно за жената се казва, че е пазителка на домашното огнище и на семейните ценности, топлина и уют. Ако надникнем в представите на Юнг за колективното несъзнателно, съхраняващо универсални културни представи от древни поколения, ще си спомним женските си предшественички в пещерата, заобиколени от деца и грижещи се за семейството ,а мъжете, на лов за прехраната му и като защитници на поколението си. Напоследък обаче все по- често срещано явление са жените, които живеят сами. Някои отглеждат децата си сами, преживели болезнен и неприятен развод; други са избрали пътя на изцяло самотната майка, а трети- просто към този момент не са срещнали мъжа, с когото да пожелаят да свържат живота си и са го решили по самостоятелен начин.
Тенденцията, изпратила миналия век, продължава и тя е насочена към все по- големите амбиции на женския пол; амбиции към получаване на добро образование; към кариерно израстване, към политическо развитие, към себереализация, излизаща извън традиционните роли на нашите баби и майки, ограничаващи се до мястото на жената в кухнята и в рамките на дома.

(още…)