Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия, тренинги и семинари За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Категория: Полезно за психичните разстройства

Паническата атака – симптоми и начини за справяне

da
Съвременният бич на силно ангажираното ни общество са т.нар. панически атаки. И ако за депресията се говореше като за епидемията на миналия век, то сякаш епидемията на този са именно паническите атаки. Все повече хора страдат от пристъпи на паника и то предимно във възрастта между 18 и 40 години.
Паническата атака изненадва изведнъж и ако е наистина силна, обикновено човек стига до търсене на бърза помощ. Първата атака не прилича на нищо изпитвано до сега и усещането е толкова плашещо, че предизвиква мисълта, че умираш.
Без конкретна причина се появява силно сърцебиене, пулсът се ускорява, може да се появи усещане за липса на въздух и въпреки поемането, индивида го усеща като недостатъчно и сякаш не успява да напълни дробовете си. Последва или съпътства изтръпване на крайниците или само на външната част на дланта и пръстите на ръцете. През тялото преминава гореща вълна, при мъжете по-често студена. При някои хора се наблюдава силно отмаляване на краката или на цялото тяло, напрежение в гърдите или главата, изтръпване на част от главата или усещане за несвъртане на едно място и желание да напуснеш стаята или мястото, на което си. Други често срещани симптоми са сковаване на челюстта, шум и напрежение в ушите, замайване, световъртеж, студени крайници или „лазене на мравки“ по крайниците. В редки случаи или след дългогодишна история на тревожното състояние може да се стигне до симптомите на деперсонализация или дереализация, които представляват усещането, че си някъде отстрани на ситуацията и заобикалящите предмети и хора изглеждат странни или нереални. Може да се появи усещането за стъпване върху памук или облаци, потъване и невъзможност да се фокусираш или изобщо да чуваш всичко, което се случва около теб.

panik-atak-nedir-646x323
Когато няколко от тези симптома се появят изведнъж, първата мисъл, която преминава през главата на индивида е за инфаркт, инсулт или задушаване. Ако отмаляването е достатъчно силно, се появява страхът да не припаднеш и обикновено съпътстващата мисъл е „Ще се изложа“. Ако цялостното усещане е за липса на контрол върху тялото и ситуацията, първата мисъл е „Полудявам“. Нищо от това не може да се случи на практика. Паник атаката е реакция на мозъка на някакъв стимул, който той е усетил като заплаха. Тази заплаха би могла да бъде прекалено много хора в търговския център или ресторанта, тълпата на летището или критиката и неодобрението на шефа или майка ти. Паник атаките могат да се появят и вкъщи, докато си почиваш на дивана или дори по време на сън. В такава ситуация нямаме реална заплаха, но усещанията са същите и са изключително плашещи. Най-често човек отива в бърза помощ, където му правят стандартните процедури, виждат, че всичко физиологично е наред, дават му венозен прием на успокоително и го изпращат вкъщи да си почива. От силния страх от преживяното, индивида започва да мисли дали ще се случи отново и понякога от страх предизвиква следваща атака.
Обикновено хората, преживели паник атака се обръщат към личния си лекар и правят стандратните медицински изследвания, които да проверят дали физически са здрави. Когато лекарите не откриват нищо притеснително, насочват към посещение на психиатър, който изписва медикаменти. Грешка е медикаментите да се пият с години и да се разчита само и единствено на тях. Лекарствата не лекуват състоянието, а само потушават симптоматиката му. Правят индивида по-малко тревожен, но в малко случаи повлияват върху паник атаките и те спират да се появяват. Причината за паническите атаки като тревожно състояние се крие в начина на мислене на индивида и неговите основни правила, убеждения и виждания за света, които повлияват цялото му поведение. Именно това променя психотерапията. В повечето случаи дори и паническите атаки да се повлияят от медикаментите и да спрат да се появяват, след няколко години при различни житейски кризи, преживявания или стрес тревожното състояние се появява отново, като паник атаки или под друго форма. Защото начина на мислене и поведение на индивида е останал същия.
Как да се справим с атаките, заедно с психотерапевта, психиатъра или сами?

ff-728x375
Независимо дали сте избрали да се лекувате с медикаменти, психотерапия или сами има някои неща, които трябва да направите, за да се справите с поредния пристъп на паника.

На първо място оставете симптомите да преминават през тялото ви и не се фокусирайте върху тях. След петата или шестата атака вече ще знаете, че не умирате, не получавате инфаркт, не се задушавате и не полудявате. Това са просто симптоми, повечето от които можем да изпитаме в напълно безобидни ситуации, като изкачването на стълби например. Ако тичаме до шестия етаж на блока, нормално е сърцето да ускори ударите си и да се задъхаме. Ако колата ни изгасне на прелез и видим задаващ се влак, ще получим същите усещания като при паник атаката – ускоряване на пулса, плитко и повърхностно дишане, отмаляване на крайниците. Всичко това са реакции на различни органи на тялото, на които мозъкът е дал команда да реагират – за да те подготвят за борба или бягство, след като е регистрирана задаваща се заплаха. Просто при паник атаката те са наситени, за тях няма конкретна причина /задаващ се влак/ и ние реагираме със страх и с негативни мисли, което само усилва и удължава симптомите.
Ето няколко основни стъпки за справяне с паник атаката:
1. Фокусиране на вниманието върху нещо друго, което да изисква конценттрация на мозъка, не само участието на ръцете или зрението.
2. Дишане с корема, дълбоко и плавно, така че да е комфортно за организма и да противодейства на плиткото повърхностно дишане. Издишането трябва да е удължено и по-дълго от вдишването, но да е комфортно за тялото и да не се стига до рязко поемане на въздух след издишане.
3. Изчакване и позволяване на атаката и нейните симптоми да преминат през тялото. Няма паник атака, която да продължава до безкрайност. Тя има начало и край, има предиктори за нея, които се усещат преди самата паник атака и след пиковата й част има остатъчни симптоми и тревожност, които могат да продължат от минути до часове или няколко дни след нея. При всеки човек е различно.
4. Спокойствие. Вие не умирате, не припадате, не се задушавате. Всичко това вече сте го изпитвали няколко пъти и не е възможно да умирате всеки път.

Желая ви здраве, спокойствие и хармония!


Социалната тревожност

20120627_0034

Грозното патенце или малкото прашно камъче…

*виж забележка по-долу

На всички ни се е случвало да се запознаем с човек, който се изчервява от един бегъл поглед, насочен към него; винаги, когато се здрависваме, дланите му са влажни и горещи и обикновено не се включва в разговора, ако не му отправим конкретен въпрос.  На някои това поведение може да им се стори странно, други да отсекат с една дума, че човекът е темерут или някое още по-цветисто по български определение, а трети да го нарекат просто срамежлив.

Преди да прибързаме с изводите и епитетите, трябва да знаем, че много хора с ниско самочувствие страдат от т.нар. социална тревожност и това им притеснение оказва силно влияние върху целия им живот. Неотдавна в кабинетът ми влезе млад мъж с приличен външен вид, дошъл от малко градче не толкова близо до столицата. Наред с останалите негови проблеми социалната тревожност е била неизбежен спътник на живота му. Социалните му контакти се свеждаха до комуникацията с колегите в службата, посещения при родителите понякога и излизане в местен бар, в който след третото питие тревожността му от факта, че е сам донякъде се изпарявала. Едва тогава бил достатъчно самоуверен, за да опита да се запознае с някоя привлекателна жена или да поговори с някого /тук отварям една скоба, в която да поясня, че жените рядко са заинтригувани от мъж, който ги ухажва в пияно състояние/.

Лично на мен ми действа силно емоционално, когато видя здрав, прилежен и приятен човек с нормални способности във всяка една област да говори и да чувства себе си като недодялан, непривлекателен и неспособен на онова, на което са способни всички останали. Именно тази среща ме провокира да напиша настоящата статия.

alone

Усещанията, за които говоря по-горе обикновено карат индивида да прави лични компромиси и жертви по отношение на малкото приятели, които има; на работното си място и във всеки един друг аспект на живота си. В главата на хората – независимо от пола – страдащи от социална тревожност се въртят идеи за малоценност и незабележителност на собственото Аз.

Ниското самочувствие кара тези хора да смятат себе си за непривлекателни, за безинтересни събеседници и за незаслужаващи внимание. А те всъщност копнеят за това внимание. Доста често социалната тревожност съпътства някакъв друг психически проблем, но се изявява и сама по себе си.

Човекът със социална тревожност може да стигне до там, че да се чувства неловко и да отбягва дори купуването на сутрешния вестник или закуска. Характерно за хората със социална тревожност е, че те се чувстват далеч по-уверени в онлайн комуникацията, тъй като тя им дава усещането за анонимност, а то от своя страна ги прави по-спокойни в разговорите си с другите. Комуникацията с хората на живо ги кара да изпитват чисто физически симптоми като горещи вълни, треперене /видимо и за другите/, главоболие, изпотяване на цялото тяло и задължително дланите на ръцете. Сред останалите симптоми, които те изпитват са големи трудности по време на контактите си с хора и преди това, напрежение и стягане в гръдната област или усещане за недостиг на въздух. Мислите, които се въртят в главата им по време на срещата са свързани с това как ще се представят, как ще ги възприемат другите и какво ще си помислят за тях. Най-често тълкуват жестовете или изразите на другите като насочени лично към себе си, като пренебрежителни и критични. Още по-голямо предизвикателство за тях представлява комуникацията с хора от другия пол. При тези срещи всички гореизброени усещания и симптоми се увеличават и са двойно по-интензивни. Нерядко много жени се оказват впримчени в компромисен брак или връзка, който просто е бил единствения вариант за тях с оглед на притеснението им, че няма да срещнат друг мъж, който да ги харесва или да им обърне внимание. Всичко това пречи на хората, страдащи от социална тревожност да функционират адекватно по отношение на личните си контакти, срещите си с приятели, социален живот. В професионално отношение те доста често остават на едно работно място дълги години наред, дори то да е под тяхната професионална квалификация поради страха и тревожността от нови срещи с непознати хора и адаптирането към нов екип и работно място.

1232131919_26

Неизменен атрибут на човека със социална тревожност е ниското самочувствие, понякога съчетано с ниска самооценка. Причините за ниското самочувствие обикновено се таят в детските години, когато родителското възпитание е уронвало престижа и оценката на детето за самото себе си, а не е било насочено към развитие на способностите на детето и повишаване на увереността му. Детето получава първата оценка за стойността си от отношението на родителя /най-често майката/ и ако майката е била неангажирана, пестелива на внимание, критична или студена, то най-вероятно детето получава сигнали „Ти не си достатъчно важен и достатъчно значим за мен.” Това отношение се възприема от детското съзнание като инструмент за измерване на собствената значимост и по-късно се очаква от всички „други” в живота на индивида, вече като възрастен човек. Ако майката е подала сигнал „недостатъчно значим и важен”, човек започва да възприема себе си наистина като такъв и очаква и от другите такова отношение. Разбира се, не можем да се върнем в миналото и да променим родителите си или тяхното отношение, но можем тук и сега вече като възрастни индивиди да поработим върху промяната на собствените си виждания за себе си и на личните си възгледи и убеждения. На българския пазар е налична много литература за самопомощ и личностно развитие и хората със затруднения в комуникацията или критично ниско самочувствие могат сами да направят много за преодоляване на проблемите си. Ако затрудненията са по-сериозни, помощта на психотерапията би могла да бъде много адекватна. Целта е всеки един от нас да получи шанс да изживее живота си пълноценно и да вземе от него всичко, което му се предлага; другото е задоволяване с онова, което никой не е успял да вземе преди теб и онова, което е оставено на случайността. А пак казвам, срещна ли такъв човек, имам силен импулс да го разтърся и да му покажа онова, което би могъл да бъде. В работата си използвам една приказка за малко прашно камъче, намерено край пътя, което някой държи в ръката си, подхвърля от джоб в джоб и го намира за безполезно, без да знае, че ако мъничко го поизтърка и лъсне, то ще се превърне в диамант – безценен и скъп, желан от всички наоколо.

*В статията се говори за социалната тревожност; да се разграничава от психическото разстройство социална фобия.


ДИЕТИТЕ НА ТЯЛОТО И УМА. Анорексия и булимия

Обществото и всички медии непрекъснато ни внушават определен начин на поведение и визия. Вследствие на постоянно рекламирания ни модел, все повече момичета искат да имат външния вид на манекените от модния подиум и съпътстващите го внимание и обожание. В тийнейджърска възраст това е често срещано желание и най-лесния начин за постигането му е свалянето на няколко килограма. Кога губим контрола си върху теглото и стигаме до драстични мерки, граничещи с психична болест? Какво се крие зад нереалистичното желание да си все по-слаб и какви са последиците от това върху организма и здравето ни?

В желанието си за абсолютен контрол върху външния вид и теглото, някои хора стигат до убийствени последици, в буквалния смисъл на думата. Анорексия невроза, както е известна в медицинските среди е разстройство, засягащо най-често млади момичета в юношеска възраст и млади жени, но нерядко и момчета и млади мъже. Анорексията се характеризира с предумишлено и постоянно намаляване на теглото, поддържано от самия индивид. С други думи казано, анорексията е едно постоянно гладуване, чиято цел е постигане на “идеална” фигура. Главните причини за развитието на анорексията все още не са напълно изяснени, но има повод да се смята, че наред с чисто психологичните характеристики на личността, някои социални, културални и биологични фактори също допринасят за пораждането на хранителни разстройства. При анорексията болният прогресивно намалява теглото си следствие на нереалистична представа за външния си вид. Налице е постоянен страх от напълняване, контролиран с доброволно гладуване, понякога в съчетание с предизвикано повръщане на поетата храна. При болните от булимия, при които храната замества някакво липсващо удоволствие, се стига до неконтролируамо тъпчене с храна, и последващо освобождаване от поетите калории, най-често отново чрез повръщане. Булимията е синдром, характеризиращ се с повтарящи се пристъпи на преяждане, при които мисълта на болния е изцяло контролирана от контрола на телесното тегло. Болните от анорексия и булимия използват различни начини за освобождаване от погълната храна чрез диуретици и разхлабителни медикаменти и често са невероятно изобретателни в това. Контролът на телесното тегло обикновено се съчетава с изтощителни физически упражнения и отказ от висококалорични и богати на мазнини храни. Обикновено болните не признават ниското си тегло за медицински проблем, дори и когато стигат до колабиране, вследствие на изтощението на организма си.
Тези две заболявания са изключително опасни за здравето и живота на болния и за лечението им е наложителна съвместната работа на диетолог, психолог и медицинско лице. Диетологът се грижи за физическите характеристики на разстройството, докато психологът поема онази част от проблема, която се корени в начина на мислене на болния. При булимиците тъпченето с храна обикновено идва да замести някой процес, който липсва в живота или е липсвал в детските години на болния. Натрапчивия страх от напълняване при хората с анорексия и булимия, обикновено е резултат от личната нереалистична представа за външния вид и ниската самооценка на индивида. От психологическа гледна точка, хората развиващи анорексия или булимия са свръхкритични към себе си и в определени области са склонни към перфекционизъм. Доста често заедно с хранителното разстройство се появява и депресия или някои нейни симптоми и честа промяна на настроението. Сред външните признаци, които забелязват околните, освен драстичното намаляване на теглото са и влошаващите се резултати в училище или на работа. При някои болни следствие склонността към перфекционизъм, този спад е възможно и да не се забележи. Прекъсване на контактите с приятели, колеги, съученици, както и влошаване на отношенията в семейството са част от социалните последици на хранителните разстройства.
В най-тежките случаи на анорексия и булимия може да се стигне до самонараняване и опити за самоубийство, вследствие на изкривеното виждане на теглото и личността на болния. По отношение на физическите и здравословни проблеми на непълноценното хранене, болният развива хипотермия, анемия, смущения в ендокринната система и спиране на менструацията при жените. Понижената функция на имунната система, като резултат от постоянното недохранване води до отпадналост, главоболие, недостиг на различни вещества в организма, рушене на зъбите, косопад и чупливи нокти.
До преди няколко години се смяташе, че непрекъснатите диети водят до появата на хранителни разстройства като анорексията и булимията. Към настоящия момент учените намират доказателства, че склонността към хранително разстройство е предварително условие за използването на драстични методи за намаляване на теглото. Обикновено причината за появата на хранително разстройство е строго индивидуална и може да се търси в детските години на болния или в неговите междуличностни отношения към настоящия момент. В повечето случаи на хранителни разстройства преди отключването на заболяването болният е страдал от прекомерна тревожност, свързана с междуличностните му отношения. Желанието да отслабне се появява като мираж, че след това ще бъде по-щастлив, по-обичан, по-харесван от останалите или от някой конкретен човек. Често със започването на гладуването и преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид от приятели и познати, което затвърждава убеждението им, че възприетият от тях режим по отношение на теглото наистина им помага да бъдат по-щастливи. Утежняващ за заболяването е и факта, че болните от хранително разстройство доста умело прикриват начина си на хранене или липсата му. В повечето случаи близките твърде късно забелязват развитието на болестта и то в момент, в който болния се нуждае от спешна медицинска намеса и вече е застрашен живота му.
Лечението на хранителните разстройства е много труден и продължителен процес. Дори и след възстановяването на болния, след известен период анорексията и булимията често рецидивират. Ако имате близък, който страда от анорексия или булимия, е наложително веднага да се потърси медицинска помощ, без значение дали у болния има мотивация за промяна и оздравяване или не. Съчетанието на компетентна и професионална помощ от психотерапевт и диетолог, както и навременното откриване на опасните симптоми на анорексията и булимията гарантират връщането към здравословен начин на живот и нормално тегло.

* Тази статия има информативен и образователен характер. Тя по никакъв начин не може да замести консултацията със специалист.


ЗАВИСИМОСТ ОТ АЛКОХОЛА – ОБРАТИМА ЛИ Е?

В България, както и в по-голямата част от източна Европа е немислимо каквото и да е тържество или специален повод без разливането на алкохол. За съжаление тази традиция при някои хора се превръща в ежедневен навик, а други стигат до тежки злоупотреби. Наред с негативните здравословни и социални последици от злоупотребата с алкохол върху  употребяващия, едни от най-тежките последици носят близките му – семейството, съпруга или съпругата и децата. Как да разпознаем системната злоупотреба с алкохол у наш близък и кои са нещата, които зависят от нас като подкрепящи фигури по пътя на справянето със зависимостта?

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?

Когато говорим за злоупотреба с алкохол, повечето хора автоматично си представят като мъжка фигурата на злоупотребяващия. За съжаление напоследък все по-често се срещат и зависими от алкохола жени. Синдромът на алкохолна зависимост е съчетание от телесни, поведенчески и мисловни разстройства, при които употребата на спиртни напитки придобива много по-висок приоритет за дадено лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-висока стойност за него. За да определим един човек като зависим от алкохола, трябва да са налице няколко предпоставки, сред които психическа зависимост от алкохола, повишен толеранс в поносимостта на организма към алкохол, абстинентен синдром при липса на употреба, телесни увреждания като следствие на употребата и нарушения в социалното функциониране на идивида. При повечето зависими от алкохола лица се наблюдава силно желание да се приема алкохол и нарушена способност за контрол върху приема. Всичко това са елементи, които най-близкото обкръжение на зависимото лице забелязва от самото начало. Като следствие от злоупотребата на по-късен етап се появява постепенно отпадане на алтернативни форми на поведение и удоволствие или липса на други интереси при развилият алкохолна зависимост.

Тъй като напоследък доста често се наблюдава зависимост от алкохола и при жените е важно да знаем, че докато при мъжете до абстинентен синдром се стига 8 до 10 години след началото на злоупотребата, а при жените този процес отнема много по-кратко време, около 4 до 5 години.

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ?

Според редица изследвания е доказано, че до голяма степен синдромът на алкохолна зависимост и проблемното пиене се срещат 4 пъти по-често у лица, при които родителите са имали проблем с алкохола. Наред с това, от значение са и чисто психологически качества на личността, каквито могат да бъдат чувството за малоценност, повишена самовзискателност и критичност, тревожност и емоционална неустойчивост на психиката. При жените поради по-слабата физика и характеристиките на женския организъм алкохолната зависимост води до по-тежки случаи на отравяне и по-сериозни здравословни последици. Средностатистическата възраст, при която мъжкия пол развива зависимост е 23 години, докато при жените тази възраст е 26 години. Лошата новина е, че от всички употребяващи алкохол лица, около 5 % развиват алкохолна зависимост. Дори и при прекратяване приема на алкохол след период на въздържание от около 8-10 години, бившият зависим отново загубва контрол и се връща към синдрома на зависимост.

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ЗАВИСИМОСТТА?

Наред със споменатите по-горе характеристики на алкохолно зависимият човек, можем да разпознаем злоупотребата по чисто физически симптоми. Най-бързо се появява тремора на ръцете, подпухването на лицето, торбичките под очите и занемаряването на външния вид. Обособена от социалните условия характеристика на алкохолизма е, че мъжете употребяват алкохол явно и в компания, докато при жените употребата е тайна. При жената най-често злоупотребата води до изпитване на срам и неудобство от близките, съпруга и децата. Сред основните симптоми са потиснатото настроение, нервността, безсънието и злополуките следствие на употребата.

КАК ДА ПОСТЪПИМ?

Близките на алкохолно зависим човек понасят огромно напрежение и стрес ежедневно. Доста често употребата на алкохол води до случаи на домашно насилие и различни злополуки. Наред със здравословните проблеми се появяват и социални такива, като загуба на работното място, неспособност за поддържане на социални контакти извън семейството, невъзможност за изпълнение на социалните роли в обществото.

Най-доброто, което може да направи близкият на зависим от алкохола е да разговаря с него. В разговора обаче е нужно да се избягват укорите и обвинението, а да се наблегне на чувствата, които тази зависимост предизвиква у околните. Срамът, неудобството от близките и съседите, здравословните и социалните последици от алкохолизма трябва да бъдат представени пред зависимото лице без спестяване на негативните им страни.

Като алтернативи за лечение могат да се предложат различни медикаментозни и оперативни интервенции, психотерапия, както и групова помощ от сбирки на алкохолно зависими лица. Трябва да знаем, че за всички зависими е много трудно да признаят злоупотребата си и да потърсят лечение и това е особено характерно за жените. В по-големите градове в България вече има редовни сбирки на групи за самопомощ и те предлагат една добра алтернатива за поддържане на лечението. В съчетание с психотерапевтична или лекарска помощ зависимото поведение може да бъде коригирано. Най-важното обаче остава желанието за промяна у зависимото лице и мотивацията му за работа върху този проблем. Ролята на близките е да подкрепят желанието за справяне и да повишават мотивацията чрез награждаване на желаното поведение и представяне на положителните страни на не-зависимия живот.


Депресия

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ ОТНОВО?

Всяка жена има приятелка, която й се обажда по телефона и плаче на рамото й когато се е случило нещо неприятно. Нерядко всеки от нас може да сподели, че е в депресия. Изобщо, свикнали сме да използваме понятието „депресия” като синоним на подтиснато настроение и меланхолични мисли за онези моменти, в които наистина се чувстваме тъжни и разстроени. Истината е, че е нормално да се чувстваме зле, когато се е случило нещо лошо. Но моментната тъга или безсилие са доста различни и далеч от истинската депресия.

Носителят на „Пулицър” и на Новелова награда за литература Ърнест Хемингуей, чиято депресия завършва със самоубийство казвал: „Това са моите най-черни дни”. Уинстън Чърчил, който също е страдал от едизодична тежка депресия я е наричал „черен пес, който чака да покаже озъбената си паст”. Ако погледнем назад в историята можем да стигнем чак до цар Соломон, за който легендите разказват, че често изпадал в крайни меланхолични състояния.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?
Депресията в нейния истински вид не е просто понижено настроение, като следствие на преживяна неприятна или тъжна ситуация. Останалите хора реагират с понижен тонус и съжаление на неприятни събития, което е нормално и краткотрайно. При хората, страдащи от депресия, независимо от външните обстоятелства, настроението е силно занижено. В най-лошите случаи депресивният трудно може да се накара да стане от леглото. За него ставането няма никакъв смисъл, тъй като всеки следващ ден няма смисъл да настъпва. В крайните случаи животът няма никакъв смисъл.
Тук ще се спрем на не чак толкова сериозните случаи, а на средностатистическото депресивно състояние. При останалите хора едно негативно събитие би довело до реалистични чувства на тъга, а всяка следваща позитивна случка би предизвикала надежда. При депресивния човек каквато и да е случка, независимо колко е позитивна, предизвиква единствено чувства на тъга и безизходност. В света на депресивния няма никаква вяра, надежда или пък смисъл да се очаква утрешния ден.
КАКВА Е ПРИЧИНАТА?
До този момент учените все още спорят относно първопричината за депресията. Според някои от тях, определени нива на хормони в мозъка са причината за депресивните състояния, а според други – начина на мислене е причината за тези анормални хормонални нива. В крайна сметка, имаме още много да учим относно психиката на човека и за нас е по-важно да можем да разпознаем депресията и да знаем как да се измъкнем от нея.
За човек, който е в депресия, положителните събития не означават нотки на надежда, затова защото най-често мисленето е в изцяло негативни окраски. Депресираните или хората, склонни към депресия допускат много мисловни изкривявания или грешки, като сред най-често срещаните са дисквалифициране на положителните събития, мислене „всичко или нищо” и персонализиране, което в превод означава, че се фокусират само върху негативното, приемат себе си като отговорни за всичко и не забелязват или омаловажават положителните събития в живота си. Доста често хората в депресия разсъждават емоционално – след като се чувствам като неудачник, това означава, че съм неудачник. Всъщност емоциите ни не са неоспорими факти и трябва да се научим да правим разлика между тях и реалността.
За хората, страдащи от депресия е характерно усещането за безнадеждност и това ги кара напълно да забравят, че в миналото са имали моменти, в които са се чувствали добре. Ако по някаква причина някой им напомни това, те веднага ще омаловажат миналото и обикновено намират причина то да не се брои и да не се взема под внимание. Други характерни начини на мислене за депресираните са страха от провал, перфекционизма, страха от критика или неодобрение и силно развитото чувство за вина. Веднага някой може да опонира, че наистина има хора с реални проблеми и за тях е нормално да изпаднат в депресия, следствие на онова, което са преживели или преживяват в момента. Интересен факт е, че според статистиките хората с реални проблеми (като дълъг престой без работно място, смърт на брачния партньор или тежък развод) дори и да развият депресивни симптоми, много по-бързо се възстановяват от депресивното състояние, за разлика от хората, в чийто живот на пръв поглед няма реалистични събития, водещи до дистрес.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ?
В средата на миналия век д-р Арън Бек развива редица концепции и терапевтични техники, които в крайна сметка и до днес са едни от най-използваните при борбата с депресивните състояния. Теорията на Арън Бек е наречена когнитивно-поведенческа терапия и е една от най-успешните терапии за работа с депресия. В основата й стои схващането, че хората се разстройват не от събитията и фактите, а от собственото си усещане и мнение, което имат за тях. Всъщност тази идея не е нещо ново, още преди 2000 години гръцкия философ Епиктет я е заявил, а не чак толкова отдавна едноименният герой на Шекспир е възкликнал: „защото няма нищо добро или лошо, а мисленето го прави такова”.
Самата идея може да се приложи не само към страдащите от депресия, но и към всеки от нас. Следващият път, когато изпитате негативни чувства се запитайте кое именно ви прави тъжни, ядосани или безсилни: реалните случили се събития или вашето тълкуване и усещане за тях?


ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО

Обсесивно-компулсивното разстройство (за краткост тук ще го наричаме ОКР) до преди няколко години беше познато като натраплива невроза и някои лекари и психолози все още използват този термин. Новото му наименование звучи странно за повечето хора и е почти неразбираемо извън професионалните кръгове. Независимо от термините, които използваме, истината за обсесивно-компулсивното разстройство всъщност е, че то е изключително упорито и е от проблемите, които отнемат най-много време и енергия за възстановяване.

 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?

Сигурно сте срещали някой колега, който е значително по-подреден от другите, по-спретнат и извършва нещата по определен методичен начин. Или имате приятел, който винаги ви разсмива със суеверието си и с действията си, когато черна котка му пресече пътя, срещне катафалка на улицата или е забравил дали е заключил вкъщи и се наложи да се върне. Разбира се, това е присъщо на доста хора, но може да даде яснота по отношение на мислите и действията, които притесняват хората, страдащи от ОКР. По същия начин, по който колегата, срещнал черна котка на улицата се връща и минава по най-близката друга пряка, за да се предпази от „нещастието”, което символизира черната котка, хората страдащи от ОКР, извършват определени действия, наречени в психотерапията „ритуали”, за да се предпазят от натрапливите мисли, които изникват в главата им.

cope-with-obsessive-compulsive-disorder-step-15

Натрапливите мисли са идеи, мисли, представи, образи или импулси, които нахлуват в съзнанието на индивида отново и отново и понеже са нежелани и неприятни, той с действията си цели да се предпази от тях и от последствията им.

Тези мисли са мъчителни за страдащия от ОКР, тъй като обикновено са свързани с нещо насилствено или неприлично – биха могли да бъдат за лошо или страшно обстоятелство, което предстои да се случи в бъдеще; за действие, което индивида се страхува, че ще направи (като насилие над някой близък), за забравени включени електроуреди вкъщи, за колебание дали е заключена входната врата и др. Тези мисли се осъзнават от индивида като безсмислени, но въпреки това продължават да нахлуват в съзнанието му в продължение на дни, седмици и дори месеци.

В по-голямата част от случаите, за да се предпази от мислите и от свързаните с тях страхове, страдащият от ОКР измисля и повтаря определени действия.

Сериозността на ОКР идва от мъчителността и натрапчивостта на нахлуващите мисли и образи, както и от неспособността на индивида нито да ги премахне от съзнанието си, нито да им се противопостави по друг начин, освен с повтарянето на т.нар. ритуали.

При някои хора се среща постоянното миене на ръцете или тялото, в стремежа си да се предпазят от евентуално заразяване, при други непрекъснато отключване и заключване на вратата или звънене по телефона на близките, за да са сигурни и уверени, че всички са се прибрали и са здрави. Индивида осъзнава страховете и мислите си като нереални и ирационални, но въпреки това се чувства принуден да ги изпълнява, за да отхвърли тревожността, свързана с конкретната направлива мисъл.  В крайна сметка се получава конфликт, свързан с желанието да се освободиш от натрапливия ритуал и неустоимото желание да го изпълниш. Този конфликт довежда индивида до допълнителна тревожност, срам от постоянните ритуали и дори до отчаяние, когато вижда, че е неспособен да се бори с натрапливостите.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ОКР?

ocd

Сред най-често срещаните натрапливи действия са миенето, броенето и проверяването. Понякога могат да се срещнат и хора с ОКР, при които преобладават само натрапливите мисли, без последващи действия и ритуали. Според статистиките ОКР се среща  еднакво често при жените и при мъжете, но като че жените имат по-малка способност да го контролират и по-често от мъжете се обръщат към психиатър или психотерапевт. Причините за ОКР засега остават неясни, като някои автори го свързват с дефицита на мозъчния трансмитер серотонин или на нарушения в неговия метаболизъм. Съществуват и версии, при които някои терапевти намират възможна връзка между поведението и ролята на свърхкритична и взискателна майка по време на детството с възникването на ОКР в зряла възраст.

Справянето с ОКР е продължителен процес, често свързан с дискомфорт, породен от ограничаването на натрапливите ритуали и свързаната с тях тревожност. Съвременното лечение на ОКР представлява комплекс от когнитивна психотерапия, обучение в техники за намаляване на стреса и релаксиране и медикаментозна терапия. В някои от по-леките случаи е възможно да не се стига до приемането на лекарства, но при по-тежки и устойчиви натрапливи мисли медикаментите са неизбежна част от възстановяването. Наред с терапията е необходимо да се ограничи приема на възбуждащи нервната система вещества като кофеин, шоколад и захар, както и на всички видове стимуланти. Промени в начина на живот, активен спорт и работа върху досега с тревожните мисли, без последващо изпълняване на натрапливите ритуали са останалите сфери, които са необходима предпоставка за успешното възстановяване. Понякога процеса на лечение може да бъде доста продължителен, ето защо е важно още в началото на поява на симптомите на ОКР индивида да се обърне към специалист. Продължителното излагане и опити за самостоятелна борба с натрапливите мисли и ритуали ги затвърждават и удължават времето за справяне.

* Тази статия има информативен и образователен характер. Тя по никакъв начин не може да замести консултацията със специалист.

 

 


ПАНИЧЕСКИ АТАКИ

Как да ги разпознаем?

 

Интензивният и стресиращ начин на живот, на който сме подложени доста често отключва различни заболявания в областта на психиката. За да можем да ги разпознаем, в няколко поредни статии ще разгледаме характеристиките на основните психични разстройства, как да ги разпознаваме и как можем да се справим с тях. Тези материали имат информативен характер и в никакъв случай не биха могли да заместят консултацията със специалист в областта на психичното здраве.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ?

В повечето случаи хората споделят, че първата паническа атака е дошла сякаш от нищото. Обикновено при пътуване или стоене на опашка, на оживено летище или дори на спирката се появяват първите симптоми, които най-често са пристъп на силна, неконтролируема тревожност, придружен от соматични характеристики като сърцебиене, недосиг на въздух, изпотяване, болки в гърдите и световъртеж. При някои от хората се срещат и отмаляване или изтръпване на крайниците, „подкосяване” на краката, „топка” в стомаха. Стига се дори до т.нар. деперсонализация и дереализация, което означава усещане за нереалност на случващото се около нас. Обикновено пристъпът на паника е с продължителност няколко минути или дори по-малко от минута, но това се усеща от потърпевшия силно преувеличено като времетраене. Почти неизменно паническата атака е последвана от траен страх да не се повтори случилото се и доста често това играе ролята на самоизпълняващо се пророчество, т.е. атаката наистина се повтаря. По време на самата атака се появява страх от задушаване и припадане, а това от своя страна е последвано от вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване.

Характерно за паническите атаки е, че в ситуацията, в която се появяват за първи път няма определена символика или конкретен отключващ механизъм, но в последствие се появява страх в същата ситуация да не се повтори пристъпа и доста често хората избягват именно тези ситуации. По този начин понякога се стига дори до фобийни разстройства и абсолютно избягване на определени места и ситуации.

КАКВА Е ПРИЧИНАТА?

По същество паническото разстройство е тревожно разстройство и изследванията върху близнаци показват, че съществува известна генетична съставка в предразположението към тревожни състояния. Понякога атаките са предизвикани от силно стресогенно събитие в живота ни, друг път от поредица от натоварване в ежедневието, което само по себе си води до високи нива на стрес.

КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ?

За хората, преживели поне веднъж в живота си паническа атака е важно да споделят случилото се с някой близък. Описването на физическите усещания и чувствата, последвани от тях пред човек, на когото имаш доверие носи известна степен на освобождаване и успокоение. Разбира се, това в никакъв случай не може да замести посещението при специалист, но на първо време ще свърши работа. Ако сте изненадани от паническа атака е важно да знаете следното: заради усещането за отмаляване и пристъп на задух трябва да се намери място за сядане, което намалява страхът от припадане и загуба на контрол. Опитайте се да дишате по-дълбоко, отколкото обикновено и бъдете сигурни, че симптомите ще преминат от само себе си. Ако владеете някакви техники за релаксация, можете да ги приложите, докато чакате паническата атака да отмине. Не трябва да забравяте, че това е само пристъп и че той всъщност е по-малък като времетраене, но на вас ви се струва по-продължителен отколкото е. Важно е да знаете също, че паническата атака само по себе си няма да доведе до задушаване или смърт. Интересно и успокоително действа факта, че симптомите на паническите атаки могат да бъдат изкуствено предизвикани чрез различни физически дейности и натоварване и доста често психотерапевта го демонстрира в кабинета си, за да се уверите в това сами.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ?

Паническото разстройство успешно се преодолява с помощта на когнитивно-поведенческа психотерапия. Това е метод, който работи едновременно с мислите, чувствата и поведението на клиента и достига успешни и бързи резултати при всички тревожни разстройства. Потърпевшия от панически атаки се обучава в различни техники за релаксация, с помощта на които противодейства по време на самата атака. Сред нещата, които можете да направите веднага и сами, е да елиминирате от менюто си всички захари и стимуланти – кафето, черния чай, шоколада са нещата, от които ще трябва да се откажете за известно време. Паническите атаки са неприятни, но не са непреодолими. Важно е да знаете, че колкото по-бързо потърсите компетентна помощ, толкова по-лесно и за кратък период от време ще може да се справите с този проблем.


ПОМОЩ! ИМАМ ФОБИЯ!

ФОБИИТЕ

Как да се справим с тях?

Фобията представлява граничещ с патологията, натраплив, ирационален и силен страх към специфичен обект, определена дейност или обстоятелство. Този страх се разпознава от самия индивид като ексцесивен и безпричинен, но когато се превърне в натрапливо състояние, стане значим източник на безпокойство и започне да оказва влияние върху социалното функциониране на индивида, се приема за психично нарушение.

phobia-cork-energy-healing

 

 

 

 

 

 

Малкото момиче, което вярва, че в тъмната баня се крие баба Яга или нейният съвременен вариант Ам-Гъл например, на по-късен етап вече като възрастен човек може да продължава да проявява страх от тъмни помещения. Жена, преживяла паническа атака докато отива към кварталния магазин, може да развие фобия да излиза извън дома си без близък човек, който да я придружава всеки път. Тийнейджър, който заеква и е подложен на присмеха на съучениците си винаги, когато учителя го изпитва, е възможно да развие фобия от говоренето пред големи групи и аудитории.

Фобията спада към групата на тревожните разстройства, при които тревожността се провокира предимно от конкретни ситуации, обекти или дейности. Като резултат от това, тези ситуации или дейности се избягват или се понасят със страх от индивида. Големината на фобийната тревожност може да варира при различните хора като се започне от слабо неспокойство и се стигне до ужас. Физическите характеристики на тревожността обикновено са сърцебиене, треперене, усещане за недостиг на въздух. Доста често индивидът, изпитващ фобийна тревожност се фокусира върху соматичните проявления на страха и понякога се развива вторичен страх от умиране, задушаване или полудяване. Докато за останалите хора въпросния обект или ситуация не са застрашаващи, за лицето, страдащо от фобията този факт е без значение и не намалява личното му отношение към фобийния обект.

fobiaНЯКОИ МАЛКО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ

Ако за широката аудитория като наименование са най-добре познати агорафобията и социалната фобия, интересно ще бъде да споменем, че всъщност отделните видове фобии могат да бъдат много и най-различни. Към този момент са най-широко разпространени страховете от летене със самолет, от тесни пространства, от височина и от определени животни. Повечето хора развиват фобии към насекоми като паяци и хлебарки, но има и личности, които например страдат от фобия към… котки. Тези гальовни и меки същества са предизвиквали неудържим страх у немалко известни исторически личности, сред които Александър Македонски, Гай Юлий Цезар, Наполеон Бонапарт, Адолф Хитлер и Мусолини. Всъщност има десетки видове фобии, дори такива, за които е трудно да си представим. Сред тях са антофобия (страх от цветя), гамофобия (страх от встъпване в брак), дипсофобия (страх от питиета), ейзоптрофобия (страх от огледала), тредекафобия (страх от числото тринадесет) и пантофобия (страх от всичко на света).

КАК ДА СЕ СПРАВИМ?

Разбира се, нормално е да има наименование за всеки вид патологичен страх, който съществува. По-важното обаче е как да възвърнем нормалното си състояние и да спрем да се страхуваме от обекти или ситуации, които са приемливи за другите хора. За хората, страдащи от фобии е характерен неуспеха на самостоятелния опит за справяне. Специалистите, работещи с фобийни разстройства наблягат преди всичко на работа с погрешните убеждения на индивида, обучение в техники за справяне с паниката, предизвикана от фобийната ситуация и накрая с досег с фобийния обект.

Паралелно с това се работи върху умения за релаксация и спорт, промяна на вътрешния монолог, свързан с фобийния обект и себеуважение и себеутвърждаване на индивида. При фобийните разстройства сравнително рядко се прибягва до медикаменти, като ако се стигне до там, то медикаментите имат за цел да свалят нивото на излишната тревожност, особено когато се стигне до досег с фобийната ситуация. За човека, страдащ от фобия е по-важно да има подкрепяща фигура – съпруг или партньор, който да оказва помощ при досега с фобийния обект. Необходима е готовност за изтърпяване на известен дискомфорт, свързан с досега с фобийната ситуация, както и с първоначалните симптоми на паниката. Но в крайна сметка, този ирационален и безпредметен страх може да бъде преодолян, дори и при хора, които са живели в неуспешна борба с него дълго време. Най-важното в такива случаи е да се подготвим за един период на промяна, заредени с мотивация и да сме готови да се сблъскаме с известни неудобства в името на един по-пълноценен живот без излишни страхове.


СЕЗОННОТО АФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО

РИСКОВЕТЕ НА ЕСЕНТА

СЕЗОННОТО АФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО

 

Настъпването на края на лятото и началото на есента, доста често води със себе си носталгични емоции, в унисон с есенната палитра навън. Краят на ваканционния сезон, намаляването на продължителността на деня и по-мрачното и мъгливо време са предпоставка за развитие наред с депресивните и меланхолични мисли, и за така нареченото сезонно афективно разстройство. Какви са симптомите му и как да му противодействаме?

 

Ако с промяната на сезона усещате липса на енергия, събуждате се уморени и спите повече от обичайното, често се чувствате тревожни, раздразнени или подтиснати и сте по-малко продуктивни, значи тази статия е за вас. Твърде много хора, макар и в малка степен усещат изброените симптоми при всяка рязка смяна на сезоните, свързана с настъпването на по-студено и мрачно време. Макар и само наблюдаването на всичко казано по-горе само по себе си да не доведе до диагностициране на някакво разстройство, полезно е да знаем ако се появят подобни усещания и при нас, как да им противодействаме и да върнем нормалното си състояние.

Характерни за сезонното афективно разстройство са слабият контрол върху теглото и апетита, проблеми с концентрацията и паметта, по-малка способност за справяне със стреса, занижено желание за социални контакти, по-малък ентусиазъм и радост относно бъдещето и живота.

По-леката форма на сезонното афективно разстройство /САР/ е известна като субсиндромно сезонно афективно разстройство и възниква през зимните месеци, обикновено в диапазона от месеци октомври – март. Провокирана е от скъсяването на дните и се дължи на недостатъчния досег на организма ни със светлина. Според проведени в САЩ изследвания, 20 процента от пълнолетните американци страдат от този вид клинична депресия.

Първоначалната хипотеза за причините за САР е недостатъчно потискане на мозъчния хормон мелатонин, който се секретира от епифизата вечер след няколко часа тъмнина. След проведени изследвания тази версия е отхвърлена като недоказана и специалистите се насочват към нови такива. Понастоящем се смята, че САР се дължи на намаляване нивата на серотонина в мозъка, което става следствие на недостатъчно светлина. Дефицитът на серотонин често се свързва със симптомите на депресия и тревожност. Хората със САР през зимата обикновено имат силно завишен апетит за сладко и въглехидрати – храните, които повишават количеството на серотонина, който е важен за психическото ни благополучие.

Освен да се „лекуваме” с шоколади и сладкиши, лечението, което е доказало ефективността си е известната светлотерапия. Тя най-ефикасно намалява симптомите на САР, но задължително трябва да се посъветвате със специалист, преди да започнете прилагането й. Светлотерапията използва няколко метода за увеличаване досега със светлина на закрито през зимните месеци чрез така наречените светлинни кутии, които се използват между 30 и 120 минути сутрин. По време на светлотерапевтичният сеанс вие седите на разстояние 60-90 см от светлинната кутия, като дори не е необходимо да гледате в нея, а спокойно можете да извършвате каквато и да е друга дейност като четене, пишене, шиене, редене на пъзел или дори хранене.

Ако искате да си помогнете сами, най-лесният начин е да прекарвате колкото се може повече време навън на открито през зимата. Понякога същият ефект при по-леките форми на САР се достига и чрез увеличаване на стайната светлина и използване на по-силни електрически крушки. Разбира се, стойността на светлинната енергия, която доставя една обикновена електрическа крушка е доста по-ниска от стойността на специалната светлинна кутия, но за по-леките форми на САР увеличаването на стайната светлина също е сравнително подходящ вариант.

Какво друго можем да направим сами, за да се справим с неприятните депресивни мисли и липсата на енергия?

Избягвайте тъмните помещения през светлите зимни часове, прекарвайте колкото се може повече време на открито и се възползвайте от естествената светлина. Спортът, независимо дали е на открито или на закрито силно и естествено повишава способността на организма да се справя със стреса и неутрализира меланхоличните мисли. Спазването на специфичен режим на бодърстване и сън е нещо особено важно за хората, страдащи от САР. Лягането и ставането по едно и също време и спазването на обичаен режим повлиява силно симптомите на САР и много хора споделят подобряване на настроението по време на есенно-зимния сезон. Преместването на работното място близо до прозореца или поставянето на силни осветителни тела на бюрото също би било полезно в борбата ви с мрачното време и предизвиканите от него депресивни епизоди.

И нещо позитивно и приятно – ако е възможно, организирайте зимната си почивка на слънчево и топло място! Така ще получите намаляване на симптомите на депресията и приятна втора лятна ваканция!