Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Tag: депресия

Социалната тревожност

20120627_0034

Грозното патенце или малкото прашно камъче…

*виж забележка по-долу

На всички ни се е случвало да се запознаем с човек, който се изчервява от един бегъл поглед, насочен към него; винаги, когато се здрависваме, дланите му са влажни и горещи и обикновено не се включва в разговора, ако не му отправим конкретен въпрос.  На някои това поведение може да им се стори странно, други да отсекат с една дума, че човекът е темерут или някое още по-цветисто по български определение, а трети да го нарекат просто срамежлив.

Преди да прибързаме с изводите и епитетите, трябва да знаем, че много хора с ниско самочувствие страдат от т.нар. социална тревожност и това им притеснение оказва силно влияние върху целия им живот. Неотдавна в кабинетът ми влезе млад мъж с приличен външен вид, дошъл от малко градче не толкова близо до столицата. Наред с останалите негови проблеми социалната тревожност е била неизбежен спътник на живота му. Социалните му контакти се свеждаха до комуникацията с колегите в службата, посещения при родителите понякога и излизане в местен бар, в който след третото питие тревожността му от факта, че е сам донякъде се изпарявала. Едва тогава бил достатъчно самоуверен, за да опита да се запознае с някоя привлекателна жена или да поговори с някого /тук отварям една скоба, в която да поясня, че жените рядко са заинтригувани от мъж, който ги ухажва в пияно състояние/.

Лично на мен ми действа силно емоционално, когато видя здрав, прилежен и приятен човек с нормални способности във всяка една област да говори и да чувства себе си като недодялан, непривлекателен и неспособен на онова, на което са способни всички останали. Именно тази среща ме провокира да напиша настоящата статия.

alone

Усещанията, за които говоря по-горе обикновено карат индивида да прави лични компромиси и жертви по отношение на малкото приятели, които има; на работното си място и във всеки един друг аспект на живота си. В главата на хората – независимо от пола – страдащи от социална тревожност се въртят идеи за малоценност и незабележителност на собственото Аз.

Ниското самочувствие кара тези хора да смятат себе си за непривлекателни, за безинтересни събеседници и за незаслужаващи внимание. А те всъщност копнеят за това внимание. Доста често социалната тревожност съпътства някакъв друг психически проблем, но се изявява и сама по себе си.

Човекът със социална тревожност може да стигне до там, че да се чувства неловко и да отбягва дори купуването на сутрешния вестник или закуска. Характерно за хората със социална тревожност е, че те се чувстват далеч по-уверени в онлайн комуникацията, тъй като тя им дава усещането за анонимност, а то от своя страна ги прави по-спокойни в разговорите си с другите. Комуникацията с хората на живо ги кара да изпитват чисто физически симптоми като горещи вълни, треперене /видимо и за другите/, главоболие, изпотяване на цялото тяло и задължително дланите на ръцете. Сред останалите симптоми, които те изпитват са големи трудности по време на контактите си с хора и преди това, напрежение и стягане в гръдната област или усещане за недостиг на въздух. Мислите, които се въртят в главата им по време на срещата са свързани с това как ще се представят, как ще ги възприемат другите и какво ще си помислят за тях. Най-често тълкуват жестовете или изразите на другите като насочени лично към себе си, като пренебрежителни и критични. Още по-голямо предизвикателство за тях представлява комуникацията с хора от другия пол. При тези срещи всички гореизброени усещания и симптоми се увеличават и са двойно по-интензивни. Нерядко много жени се оказват впримчени в компромисен брак или връзка, който просто е бил единствения вариант за тях с оглед на притеснението им, че няма да срещнат друг мъж, който да ги харесва или да им обърне внимание. Всичко това пречи на хората, страдащи от социална тревожност да функционират адекватно по отношение на личните си контакти, срещите си с приятели, социален живот. В професионално отношение те доста често остават на едно работно място дълги години наред, дори то да е под тяхната професионална квалификация поради страха и тревожността от нови срещи с непознати хора и адаптирането към нов екип и работно място.

1232131919_26

Неизменен атрибут на човека със социална тревожност е ниското самочувствие, понякога съчетано с ниска самооценка. Причините за ниското самочувствие обикновено се таят в детските години, когато родителското възпитание е уронвало престижа и оценката на детето за самото себе си, а не е било насочено към развитие на способностите на детето и повишаване на увереността му. Детето получава първата оценка за стойността си от отношението на родителя /най-често майката/ и ако майката е била неангажирана, пестелива на внимание, критична или студена, то най-вероятно детето получава сигнали „Ти не си достатъчно важен и достатъчно значим за мен.” Това отношение се възприема от детското съзнание като инструмент за измерване на собствената значимост и по-късно се очаква от всички „други” в живота на индивида, вече като възрастен човек. Ако майката е подала сигнал „недостатъчно значим и важен”, човек започва да възприема себе си наистина като такъв и очаква и от другите такова отношение. Разбира се, не можем да се върнем в миналото и да променим родителите си или тяхното отношение, но можем тук и сега вече като възрастни индивиди да поработим върху промяната на собствените си виждания за себе си и на личните си възгледи и убеждения. На българския пазар е налична много литература за самопомощ и личностно развитие и хората със затруднения в комуникацията или критично ниско самочувствие могат сами да направят много за преодоляване на проблемите си. Ако затрудненията са по-сериозни, помощта на психотерапията би могла да бъде много адекватна. Целта е всеки един от нас да получи шанс да изживее живота си пълноценно и да вземе от него всичко, което му се предлага; другото е задоволяване с онова, което никой не е успял да вземе преди теб и онова, което е оставено на случайността. А пак казвам, срещна ли такъв човек, имам силен импулс да го разтърся и да му покажа онова, което би могъл да бъде. В работата си използвам една приказка за малко прашно камъче, намерено край пътя, което някой държи в ръката си, подхвърля от джоб в джоб и го намира за безполезно, без да знае, че ако мъничко го поизтърка и лъсне, то ще се превърне в диамант – безценен и скъп, желан от всички наоколо.

*В статията се говори за социалната тревожност; да се разграничава от психическото разстройство социална фобия.


За майчинството, готовността да си родител и следродилната депресия

* Статията е написана по реални преживявания на една майка и няма претенции да бъде с професионално звучене.

В живота на всеки човек идва момент, в който се появява желание да стане родител. Ако това желание е добре обмислено и планирано, обикновено се очаква, че родителството ще е приятен и спокоен процес. А и нали хората казват, че това е най-хубавото нещо на света. Тук ще разгледаме родителството от гледната точка на жената, а именно – майчинството. Какво се случва с жената непосредствено след раждането и как по-лесно тя да се адаптира към новата ситуация в семейството. Ако сте мъж, то можете да прочетете тази статия, за да знаете какво изпитва половинката ви и как да й помогнете в тези трудни за нея моменти.

Напоследък се наблюдава тенденция към все по-късно майчинство – съвременните жени предпочитат първо да подсигурят професионалното си развитие и финансовата си обезпеченост и тогава спокойно да се отдадат на отглеждането на детето си. По-зрялата възраст обаче наред с по-отговорно отношение към бременността и майчинството предполага и по-тежко изживяване на всички физически и психически промени, съпътстващи тази промяна. Причините за това са както в хормоналните промени на по-зрелия организъм, така и поради факта, че по-възрастната жена има улегнал и типичен начин на живот, с който й е по-трудно да се раздели.

Ще оставим физическите промени на майчинството на медицината, и тук ще разгледаме психическите трудности, с които се сблъсква жената, когато стане майка. За тези промени е изписано и изговорено много и те са известни като т.нар. следродилна депресия. Не всички жени се сблъскват с нея, но голяма част от майките я изживяват и този процес усложнява и майчинството, и осъществяването на топла и здрава връзка с новороденото още в самото начало.

И така…., какво да очаквате, ако ви предстои да станете майка или вече сте станала, но не успявате да се радвате на случващото се? Следродилната депресия обикновено настъпва след пристигането ви вкъщи и поемането изцяло  на грижите за новороденото. Обичайните симптоми са тъжно настроение и плач. В плач можете да избухнете както поради някаква реална причина, така и напълно безпричинно. Ако бебето плаче, най-често майката в депресия плаче заедно с него. Ако пък всичко с него е наред, вида на мръсната къща, която обикновено сте свикнали да поддържате в изряден вид, може да ви разплаче. Бихте могли да се дразните от всички бебешки вещи, разпръснати из целия ви дом. Може да изпитвате усещането, че сте се заели с непосилна задача, с която кой знае как всички останали жени се справят, но явно вие не успявате. Може да не понасяте мисълта, че от тук насетне в къщата винаги ще са разхвърляни детски играчки, биберони и пелени. Нормално е дори да стигнете до там, че да мислите, че с вашия живот е свършено и в бъдеще ще сте само майка, но не и жена, не и личност. Промяната, с която се сблъсква жената след раждането е толкова голяма, че е допустимо да имате усещането, че оттук нататък няма да имате време за себе си и за собствените си интереси. Именно от това усещане произтича и съзнанието, че животът ви е свършил и се появява желанието да върнете времето назад. От това желание неизменно следва и чувството за вина, което ви напомня, че за новия малък член на семейството вие сте най-важния човек, а всъщност не можете да се справите  с това. Съзнанието, че всички останали някакси се справят с това, а вие не успявате, ви кара да се чувствате виновна, некадърна и лоша. Мисли от рода на „Не ставам за майка”, „Това не е за мен”, „Защо никой не ме предупреди, че е толкова трудно” неизменно съпътстват живота на майката в депресия.

От особена важност за справянето с всички тези негативни усещания и състояния е присъствието и подкрепата на близките. Партньорът е най-важния човек, от чиято емоционална подкрепа има нужда младата майка, и разбира се, чисто физическата помощ на някой друг близък. Заедно с новия член на семейството възникват и много нови задължения, така че старите физически дейности по обгрижване на дома и домакинството е желателно да бъдат поети от някой друг, поне временно. По отношение на таткото, който също е изправен пред предизвикателството да се справя с много нови реалности, то той трябва да знае, че на майката й е в пъти по-трудно, отколкото на него. Жената със следродилна депресия има нужда от непрекъсната демонстрация на любов и внимание. Фактът, че тя се чувства неспособна да се справи с новите си задължения е задължително изискване таткото да й демонстрира, че тя всъщност се справя и то много добре. /татковци, дори и това да не е истина, излъжете – майката в този момент има нужда от тази лъжа/. На младата майка й е необходимо време, за да свикне с новороденото, с къщата, пълна с пелени и бебешки шишета, с безпорядъка, който цари в първите дни, докато още не сте се научили да се грижите един за друг с малкия нов член на семейството.

Всички тези симптоми обаче имат своя край. При някои жени положителната промяна настъпва след 2 до 3 седмици, при други е необходимо повече време. Именно това е нещото, което младата майка не трябва да забравя и което ще й помогне да понесе по-лесно този труден период.

Като завършек ми се иска да кажа няколко думи, отнасящи се и до двата пола. Да си мислиш, че си готов да станеш родител в повечето случаи няма нищо общо с онова, което се случва след като родителството стане факт. Цялата готовност от преди това се изпарява и виждаш, че всъщност реалността е много различна. Целият ти живот се променя и за теб промяната е толкова по-трудна, колкото по-дълго време си живял с навиците си преди това. Т.е. с възрастта и на двата пола им става все по-трудно да променят живота и навиците си и да напаснат ежедневието си с това на малкият нов член на семейството. И точно когато и на таткото, и на майката им се струва, че това е най-трудното предизвикателство, с което са се заели, и че може би няма да се справят… точно тогава идва денят, в който започвате да успявате, да се обичате, да свиквате един с друг……., да следите първата усмивка, първия сънен поглед, първия звук на малкото си човече…….. и разбирате, че вече сте родители, и че се справяте успешно. Просто ви е било необходимо малко време, за да влезете в новата си роля.


Депресия

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ ОТНОВО?

Всяка жена има приятелка, която й се обажда по телефона и плаче на рамото й когато се е случило нещо неприятно. Нерядко всеки от нас може да сподели, че е в депресия. Изобщо, свикнали сме да използваме понятието „депресия” като синоним на подтиснато настроение и меланхолични мисли за онези моменти, в които наистина се чувстваме тъжни и разстроени. Истината е, че е нормално да се чувстваме зле, когато се е случило нещо лошо. Но моментната тъга или безсилие са доста различни и далеч от истинската депресия.

Носителят на „Пулицър” и на Новелова награда за литература Ърнест Хемингуей, чиято депресия завършва със самоубийство казвал: „Това са моите най-черни дни”. Уинстън Чърчил, който също е страдал от едизодична тежка депресия я е наричал „черен пес, който чака да покаже озъбената си паст”. Ако погледнем назад в историята можем да стигнем чак до цар Соломон, за който легендите разказват, че често изпадал в крайни меланхолични състояния.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?
Депресията в нейния истински вид не е просто понижено настроение, като следствие на преживяна неприятна или тъжна ситуация. Останалите хора реагират с понижен тонус и съжаление на неприятни събития, което е нормално и краткотрайно. При хората, страдащи от депресия, независимо от външните обстоятелства, настроението е силно занижено. В най-лошите случаи депресивният трудно може да се накара да стане от леглото. За него ставането няма никакъв смисъл, тъй като всеки следващ ден няма смисъл да настъпва. В крайните случаи животът няма никакъв смисъл.
Тук ще се спрем на не чак толкова сериозните случаи, а на средностатистическото депресивно състояние. При останалите хора едно негативно събитие би довело до реалистични чувства на тъга, а всяка следваща позитивна случка би предизвикала надежда. При депресивния човек каквато и да е случка, независимо колко е позитивна, предизвиква единствено чувства на тъга и безизходност. В света на депресивния няма никаква вяра, надежда или пък смисъл да се очаква утрешния ден.
КАКВА Е ПРИЧИНАТА?
До този момент учените все още спорят относно първопричината за депресията. Според някои от тях, определени нива на хормони в мозъка са причината за депресивните състояния, а според други – начина на мислене е причината за тези анормални хормонални нива. В крайна сметка, имаме още много да учим относно психиката на човека и за нас е по-важно да можем да разпознаем депресията и да знаем как да се измъкнем от нея.
За човек, който е в депресия, положителните събития не означават нотки на надежда, затова защото най-често мисленето е в изцяло негативни окраски. Депресираните или хората, склонни към депресия допускат много мисловни изкривявания или грешки, като сред най-често срещаните са дисквалифициране на положителните събития, мислене „всичко или нищо” и персонализиране, което в превод означава, че се фокусират само върху негативното, приемат себе си като отговорни за всичко и не забелязват или омаловажават положителните събития в живота си. Доста често хората в депресия разсъждават емоционално – след като се чувствам като неудачник, това означава, че съм неудачник. Всъщност емоциите ни не са неоспорими факти и трябва да се научим да правим разлика между тях и реалността.
За хората, страдащи от депресия е характерно усещането за безнадеждност и това ги кара напълно да забравят, че в миналото са имали моменти, в които са се чувствали добре. Ако по някаква причина някой им напомни това, те веднага ще омаловажат миналото и обикновено намират причина то да не се брои и да не се взема под внимание. Други характерни начини на мислене за депресираните са страха от провал, перфекционизма, страха от критика или неодобрение и силно развитото чувство за вина. Веднага някой може да опонира, че наистина има хора с реални проблеми и за тях е нормално да изпаднат в депресия, следствие на онова, което са преживели или преживяват в момента. Интересен факт е, че според статистиките хората с реални проблеми (като дълъг престой без работно място, смърт на брачния партньор или тежък развод) дори и да развият депресивни симптоми, много по-бързо се възстановяват от депресивното състояние, за разлика от хората, в чийто живот на пръв поглед няма реалистични събития, водещи до дистрес.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ?
В средата на миналия век д-р Арън Бек развива редица концепции и терапевтични техники, които в крайна сметка и до днес са едни от най-използваните при борбата с депресивните състояния. Теорията на Арън Бек е наречена когнитивно-поведенческа терапия и е една от най-успешните терапии за работа с депресия. В основата й стои схващането, че хората се разстройват не от събитията и фактите, а от собственото си усещане и мнение, което имат за тях. Всъщност тази идея не е нещо ново, още преди 2000 години гръцкия философ Епиктет я е заявил, а не чак толкова отдавна едноименният герой на Шекспир е възкликнал: „защото няма нищо добро или лошо, а мисленето го прави такова”.
Самата идея може да се приложи не само към страдащите от депресия, но и към всеки от нас. Следващият път, когато изпитате негативни чувства се запитайте кое именно ви прави тъжни, ядосани или безсилни: реалните случили се събития или вашето тълкуване и усещане за тях?


СЕЗОННОТО АФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО

РИСКОВЕТЕ НА ЕСЕНТА

СЕЗОННОТО АФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО

 

Настъпването на края на лятото и началото на есента, доста често води със себе си носталгични емоции, в унисон с есенната палитра навън. Краят на ваканционния сезон, намаляването на продължителността на деня и по-мрачното и мъгливо време са предпоставка за развитие наред с депресивните и меланхолични мисли, и за така нареченото сезонно афективно разстройство. Какви са симптомите му и как да му противодействаме?

 

Ако с промяната на сезона усещате липса на енергия, събуждате се уморени и спите повече от обичайното, често се чувствате тревожни, раздразнени или подтиснати и сте по-малко продуктивни, значи тази статия е за вас. Твърде много хора, макар и в малка степен усещат изброените симптоми при всяка рязка смяна на сезоните, свързана с настъпването на по-студено и мрачно време. Макар и само наблюдаването на всичко казано по-горе само по себе си да не доведе до диагностициране на някакво разстройство, полезно е да знаем ако се появят подобни усещания и при нас, как да им противодействаме и да върнем нормалното си състояние.

Характерни за сезонното афективно разстройство са слабият контрол върху теглото и апетита, проблеми с концентрацията и паметта, по-малка способност за справяне със стреса, занижено желание за социални контакти, по-малък ентусиазъм и радост относно бъдещето и живота.

По-леката форма на сезонното афективно разстройство /САР/ е известна като субсиндромно сезонно афективно разстройство и възниква през зимните месеци, обикновено в диапазона от месеци октомври – март. Провокирана е от скъсяването на дните и се дължи на недостатъчния досег на организма ни със светлина. Според проведени в САЩ изследвания, 20 процента от пълнолетните американци страдат от този вид клинична депресия.

Първоначалната хипотеза за причините за САР е недостатъчно потискане на мозъчния хормон мелатонин, който се секретира от епифизата вечер след няколко часа тъмнина. След проведени изследвания тази версия е отхвърлена като недоказана и специалистите се насочват към нови такива. Понастоящем се смята, че САР се дължи на намаляване нивата на серотонина в мозъка, което става следствие на недостатъчно светлина. Дефицитът на серотонин често се свързва със симптомите на депресия и тревожност. Хората със САР през зимата обикновено имат силно завишен апетит за сладко и въглехидрати – храните, които повишават количеството на серотонина, който е важен за психическото ни благополучие.

Освен да се „лекуваме” с шоколади и сладкиши, лечението, което е доказало ефективността си е известната светлотерапия. Тя най-ефикасно намалява симптомите на САР, но задължително трябва да се посъветвате със специалист, преди да започнете прилагането й. Светлотерапията използва няколко метода за увеличаване досега със светлина на закрито през зимните месеци чрез така наречените светлинни кутии, които се използват между 30 и 120 минути сутрин. По време на светлотерапевтичният сеанс вие седите на разстояние 60-90 см от светлинната кутия, като дори не е необходимо да гледате в нея, а спокойно можете да извършвате каквато и да е друга дейност като четене, пишене, шиене, редене на пъзел или дори хранене.

Ако искате да си помогнете сами, най-лесният начин е да прекарвате колкото се може повече време навън на открито през зимата. Понякога същият ефект при по-леките форми на САР се достига и чрез увеличаване на стайната светлина и използване на по-силни електрически крушки. Разбира се, стойността на светлинната енергия, която доставя една обикновена електрическа крушка е доста по-ниска от стойността на специалната светлинна кутия, но за по-леките форми на САР увеличаването на стайната светлина също е сравнително подходящ вариант.

Какво друго можем да направим сами, за да се справим с неприятните депресивни мисли и липсата на енергия?

Избягвайте тъмните помещения през светлите зимни часове, прекарвайте колкото се може повече време на открито и се възползвайте от естествената светлина. Спортът, независимо дали е на открито или на закрито силно и естествено повишава способността на организма да се справя със стреса и неутрализира меланхоличните мисли. Спазването на специфичен режим на бодърстване и сън е нещо особено важно за хората, страдащи от САР. Лягането и ставането по едно и също време и спазването на обичаен режим повлиява силно симптомите на САР и много хора споделят подобряване на настроението по време на есенно-зимния сезон. Преместването на работното място близо до прозореца или поставянето на силни осветителни тела на бюрото също би било полезно в борбата ви с мрачното време и предизвиканите от него депресивни епизоди.

И нещо позитивно и приятно – ако е възможно, организирайте зимната си почивка на слънчево и топло място! Така ще получите намаляване на симптомите на депресията и приятна втора лятна ваканция!