Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Tag: жени

6 Грешки, които допускат жените, търсещи връзка на всяка цена

Тази статия е само за жени. Тя по никакъв начин не обезценява мъжкия пол, а има за цел да обобщи най-често срещаните грешки, които допускат жените в търсене на мечтаната връзка с идеалния мъж. Понеже женския пол е по-емоционален и за него намирането на връзка е по-приоритетно, ние сме склонни да правим повече компромиси в началото на едни зараждащи се взаимоотношения. Често именно тези компромиси са тънките нишки, които вместо да доведат по сериозни и дългосрочни отношения правят така, че връзката приключва още преди да е започнала. Какви са онези неща, които карат мъжете да се отдръпнат или да станат дистанцирани още в началото на едни отношения?

 

6 грешки, които да НЕ допускаме с новия мъж в живота си:
1. Не се съгласявай на първото му предложение – да, знам, че е възможно да го харесваш много и че не си излизала от месеци с такъв привлекателен мъж. Но не казвай „Да“ на първото му предложение, особено ако отговора ти е придружен от треперещ глас и блясък в очите. Довечера си заета, дори и да стоиш по вълнени чорапи на дивана пред поредния епизод на „Сексът и градът“. Едно бързо съгласяване с първия предложен от него вариант означава: Нямам какво да правя довечера, както и утре, както и всяка друга вечер и с нетърпение чаках да ме поканиш. Ти си единствената ми надежда за една интересна вечер. Дори и така да е, не е нужно той да го знае.

accepting-others-conscious-relationship
2. Той изчаква до края на вечерта и ти звъни за среща в последния момент – откажи отново. Не му давай сигнала, че си на разположение всеки път, когато те потърси. Това показва липса на собствени интереси и личен живот; липса на стимул, който да го мотивира да се бори за твоето внимание. Колкото и да си говорим за равенство между половете, на мъжете им е заложено в генетиката да ловуват и те имат нужда от предизвикателства за покоряване. Ти можеш да бъдеш неговото предизвикателство, ако не си на разположение веднага за всяка негова идея.
3. Не чакай до телефона по всяко време на денонощието – дори не си вдигай телефона по всяко време на деня. Ако вдигаш още на първото позвъняване, значи че не си заета. Нямаш личен живот, няма какво друго да правиш и чакаш Той /с главна буква/ да ти звънне. Няма нужда да му даваш такова послание. Спокойно си изпробвай роклята в магазина или си дояж сандвича и тогава ще отделиш внимание на телефона. Твоят обяд и твоята нова рокля точно в този момент са доста по-важни от комуникациите. Ако ти не отделяш внимание на обяда си или на гардероба си и му показваш, че той е доста по-важен от тях, как очакваш на по-късен етап той да намира за важни твоя начин на хранене или на обличане. Показвай уважение сама към себе си, за да получиш такова и от останалите, в това число и от мъжа, с когото излизаш.
4. Ти: Ще се видим ли довечера?
Той: Ами аз съм с момчетата на мач, ако не съм уморен след това, ще ти звънна.
Нека когато и ако ти звънне след мача, ти вече да си заета – излез с приятелка, отиди на фитнес, или прочети хубава книга. Ти не си на разположение или на повикване, за да откликваш винаги, когато той не е уморен. Ти имаш собствени интереси и приятни начини, по които да си прекарваш времето и той трябва да получи посланието, че не възнамеряваш да бъдеш „уплътняване на времето, ако не е уморен“.

traitsofahealthyrelationship_0
5. Не отказвай моминското парти на приятелка или събирането с колеги заради факта, че той е свободен в събота. Ти имаш личен живот, приятелки и други хора, които също са важни, а той може да си освободи неделята или петъка, ако му е важно да се види с теб. Покажи, че твоят личен живот е важен и той ще се постарае да намери място в него, а не обратното. Обратното показва: Ти си по-важен от моя личен живот. Моят личен живот ще трябва да се приспособи към теб.
6. Не се отказвай от хобито си, заради среща. – ако за да можеш да прекараш повече време с него, си склонна да отложиш часа по йога, тенис или рисуване и започнеш да го правиш често, това също е послание, че не уважаваш себе си. Ако този мъж наистина се интересува от теб, ще направи всичко възможно да те види. Не е нужно ти да покоряваш върхове и да отлагаш собствените си интереси заради който и да е друг човек.
Ако проявяваш уважение към себе си и показваш, че се цениш – личността си, интересите си, свободното си време и т.н. – то може да очакваш, че и другите, в това число и мъжете ще те уважават и оценяват.

Всички тези бързи съвети сме ги чували много пъти, но когато се появи мечтания мъж, сякаш ги забравяме. Истината е, че всяко поведение, посочено по-горе дава на мъжа посланието: Готова съм на всичко, за да се видя с теб! Какво чува мъжа в това послание? – Мога да й звънна в последния момент и пак да разчитам на нея. Мога да я потърся, когато нямам други интересни планове за вечерта. Тя толкова е хлътнала по мен или толкова иска да има връзка, че мога да си позволя да отлагам срещите или да ги правя, когато на мен ми е удобно. Или още по-лошо – ще пробвам първо на едно друго място и ако там не стане, ще звънна на нея. Нали не искате да бъдете момичето на второ място? Това ви поставя в зависима позиция, като човек, който винаги е готов да се съобрази с другия. Няма нищо лошо в съобразяването, но не и когато то се случва в началото на връзката, дори още преди да имаме връзка. Често ние, в стремежа си да започнем сериозни отношения и да имаме някого до себе си, се съобразяваме, вкопчваме, жертваме и даваме от себе си повече, отколкото е нужно. Поставяме приятелските си връзки на заден план, отказваме срещи с познати или седмичното посещение при масажистката, само и само да се съобразим с неговото свободно време. С всяка от по-горните постъпки ние показваме липса на самоуважение. Поставям на второ място всичко друго заради теб. Щом ние самите не уважаваме личните си предпочитания, интереси, приятели, как да очакваме, че той ще прояви уважение и към личния ни живот и към нас самите?
Всичко по-горе звучи като женски хитрини, които имат за цел да оплетат мъжа или да направят жената трудно достъпна. Всъщност не е така – всичко това показва самоуважение и поставяне на здравословни граници от страна на личността и е еднакво важно и за женския и за мъжкия пол. Ако отсреща имаме човек, който отлага своите важни неща заради нас, ние ще гледаме ли на него като на предизвикателство, за което си струва да се борим? Ще уважаваме ли правото му на личен живот, на интереси, приятели или хоби? Ако след втория месец на връзката ни половинката спре да ходи на фитнес и прекарва неделята с дистанционното на дивана ще продължим ли да го уважаваме като мъж? Едва ли. Същото важи и за мъжете. Те имат нужда да видят една уверена в себе си жена, самочувствие, интереси и личен живот. Ако ние сме склонни да изоставим всичко свое заради срещата с един мъж, не бива да очакваме от него нито уважение, нито дори интерес.


Лена Лалчева в предаването „Споделено с Камелия“

Лена Лалчева гостува на предаването „Споделено с Камелия“ по TV 7, видео тук

В предаването ще видите историята на две жени, които отглеждат децата си сами. Дали защото това е било личен избор и съзнателно решение, или защото така са се стекли обстоятелствата в живота им, те изпълняват ролята „родител“ и като майка, и като баща.

Психологът Лена Лалчева коментира как липсата на единия родител се отразява на психиката на децата и как тези жени се справят с последиците от това да си самотен родител.


ДИЕТИТЕ НА ТЯЛОТО И УМА. Анорексия и булимия

Обществото и всички медии непрекъснато ни внушават определен начин на поведение и визия. Вследствие на постоянно рекламирания ни модел, все повече момичета искат да имат външния вид на манекените от модния подиум и съпътстващите го внимание и обожание. В тийнейджърска възраст това е често срещано желание и най-лесния начин за постигането му е свалянето на няколко килограма. Кога губим контрола си върху теглото и стигаме до драстични мерки, граничещи с психична болест? Какво се крие зад нереалистичното желание да си все по-слаб и какви са последиците от това върху организма и здравето ни?

В желанието си за абсолютен контрол върху външния вид и теглото, някои хора стигат до убийствени последици, в буквалния смисъл на думата. Анорексия невроза, както е известна в медицинските среди е разстройство, засягащо най-често млади момичета в юношеска възраст и млади жени, но нерядко и момчета и млади мъже. Анорексията се характеризира с предумишлено и постоянно намаляване на теглото, поддържано от самия индивид. С други думи казано, анорексията е едно постоянно гладуване, чиято цел е постигане на “идеална” фигура. Главните причини за развитието на анорексията все още не са напълно изяснени, но има повод да се смята, че наред с чисто психологичните характеристики на личността, някои социални, културални и биологични фактори също допринасят за пораждането на хранителни разстройства. При анорексията болният прогресивно намалява теглото си следствие на нереалистична представа за външния си вид. Налице е постоянен страх от напълняване, контролиран с доброволно гладуване, понякога в съчетание с предизвикано повръщане на поетата храна. При болните от булимия, при които храната замества някакво липсващо удоволствие, се стига до неконтролируамо тъпчене с храна, и последващо освобождаване от поетите калории, най-често отново чрез повръщане. Булимията е синдром, характеризиращ се с повтарящи се пристъпи на преяждане, при които мисълта на болния е изцяло контролирана от контрола на телесното тегло. Болните от анорексия и булимия използват различни начини за освобождаване от погълната храна чрез диуретици и разхлабителни медикаменти и често са невероятно изобретателни в това. Контролът на телесното тегло обикновено се съчетава с изтощителни физически упражнения и отказ от висококалорични и богати на мазнини храни. Обикновено болните не признават ниското си тегло за медицински проблем, дори и когато стигат до колабиране, вследствие на изтощението на организма си.
Тези две заболявания са изключително опасни за здравето и живота на болния и за лечението им е наложителна съвместната работа на диетолог, психолог и медицинско лице. Диетологът се грижи за физическите характеристики на разстройството, докато психологът поема онази част от проблема, която се корени в начина на мислене на болния. При булимиците тъпченето с храна обикновено идва да замести някой процес, който липсва в живота или е липсвал в детските години на болния. Натрапчивия страх от напълняване при хората с анорексия и булимия, обикновено е резултат от личната нереалистична представа за външния вид и ниската самооценка на индивида. От психологическа гледна точка, хората развиващи анорексия или булимия са свръхкритични към себе си и в определени области са склонни към перфекционизъм. Доста често заедно с хранителното разстройство се появява и депресия или някои нейни симптоми и честа промяна на настроението. Сред външните признаци, които забелязват околните, освен драстичното намаляване на теглото са и влошаващите се резултати в училище или на работа. При някои болни следствие склонността към перфекционизъм, този спад е възможно и да не се забележи. Прекъсване на контактите с приятели, колеги, съученици, както и влошаване на отношенията в семейството са част от социалните последици на хранителните разстройства.
В най-тежките случаи на анорексия и булимия може да се стигне до самонараняване и опити за самоубийство, вследствие на изкривеното виждане на теглото и личността на болния. По отношение на физическите и здравословни проблеми на непълноценното хранене, болният развива хипотермия, анемия, смущения в ендокринната система и спиране на менструацията при жените. Понижената функция на имунната система, като резултат от постоянното недохранване води до отпадналост, главоболие, недостиг на различни вещества в организма, рушене на зъбите, косопад и чупливи нокти.
До преди няколко години се смяташе, че непрекъснатите диети водят до появата на хранителни разстройства като анорексията и булимията. Към настоящия момент учените намират доказателства, че склонността към хранително разстройство е предварително условие за използването на драстични методи за намаляване на теглото. Обикновено причината за появата на хранително разстройство е строго индивидуална и може да се търси в детските години на болния или в неговите междуличностни отношения към настоящия момент. В повечето случаи на хранителни разстройства преди отключването на заболяването болният е страдал от прекомерна тревожност, свързана с междуличностните му отношения. Желанието да отслабне се появява като мираж, че след това ще бъде по-щастлив, по-обичан, по-харесван от останалите или от някой конкретен човек. Често със започването на гладуването и преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид от приятели и познати, което затвърждава убеждението им, че възприетият от тях режим по отношение на теглото наистина им помага да бъдат по-щастливи. Утежняващ за заболяването е и факта, че болните от хранително разстройство доста умело прикриват начина си на хранене или липсата му. В повечето случаи близките твърде късно забелязват развитието на болестта и то в момент, в който болния се нуждае от спешна медицинска намеса и вече е застрашен живота му.
Лечението на хранителните разстройства е много труден и продължителен процес. Дори и след възстановяването на болния, след известен период анорексията и булимията често рецидивират. Ако имате близък, който страда от анорексия или булимия, е наложително веднага да се потърси медицинска помощ, без значение дали у болния има мотивация за промяна и оздравяване или не. Съчетанието на компетентна и професионална помощ от психотерапевт и диетолог, както и навременното откриване на опасните симптоми на анорексията и булимията гарантират връщането към здравословен начин на живот и нормално тегло.

* Тази статия има информативен и образователен характер. Тя по никакъв начин не може да замести консултацията със специалист.


МЪЖЕТЕ СА ОТ МАРС, А ЖЕНИТЕ ОТ ВЕНЕРА?!? КАКВО НИ ПРЕЧИ ДА РАЗБИРАМЕ ДРУГИЯ ПОЛ

planetiДали наистина това е така? Толкова много е казано за разликите между половете, че едва ли има нещо ново и различно, което може да се добави. Истината е, че темата винаги е била актуална, и може би така ще бъде и занапред. Защо мъжете не могат да изразяват чувствата си, а жените непрекъснато говорят за тях? Защо жената има нужда да разкаже как е минал денят в офиса точка по точка, а мъжът иска да стои безмълвно пред телевизора и да прескача минутите с рекламния блок? Защо мъжът не спира да попита за посоката, дори и когато се е загубил? Продължаваме с отговорите на тези въпроси и в този брой.

Миналият път стигнахме до разликата в начина, по който мъжете и жените осъществяват комуникация. Мъжете имат по-малък норматив от думи, които да изговорят всеки ден и това ги прави по-малко комуникативни, за разлика от жените. Ако обърнем внимание на начина, по който протичат срещите между двама мъже и две жени, ще видим колко голяма е разликата между воденето на разговор при двата пола. Двама приятели могат да седят на чаша бира, да гледат мач по телевизията и за цели два часа да проговорят само с две изречения и няколко отговора като „Хмм” или „Аха”. И ще твърдят, че са прекарали чудесно. Ако обаче сравним този разговор със срещата на две жени – женската среща протича в безразборно говорене, прекъсване, прескачане на разговора от една тема в друга, и много невербални сигнали. За една жена да седиш цели два часа на среща и да обмениш с партньора си само няколко изречения, би означавало, че или не харесва човека срещу нея или му е обидена. За мъжа – това е идеалната среща с приятел.

ПОДЧИНЕНИЕТО

Тук ще дадем известния пример за мъжа, който три пъти вече минава през едно и също кръстовище в непознат град и отказва да поиска информация от някой местен. Да попита някой местен за адреса, означава за мъжа, че се е загубил. Да потърси помощ е немислимо, тъй като той е човека, който предлага помощ, а не я търси. Това за мъжа е равнозначно на безсилие и подчинение, признаване, че не може да се справи сам. А както вече знаем, мъжът е еволюирал и възпитаван като човека, който трябва да изглежда силен във всяка ситуация. Ето защо мъжете отказват да признаят, когато не могат да се справят сами. Те са способни да направят едно и също нещо по много погрешни начини стига да не се налага да признаят, че грешат и имат нужда от помощ. Търсенето на помощ кара мъжа да се чувства слаб и безсилен, а това са качества, които той знае, че не трябва да притежава или да показва. Интересен конфликт се получава тук със съвременните навигационни системи, които мъжете нямат никакви проблеми да използват. Защо мъжът за нищо на света няма да спре и да попита за пътя, но няма нищо против навигационна система, която с женски глас да му посочва посоката?

ТЕХНИКАТА

Мъжкият мозък е ориентиран към техническите задачи. Ако погледнем статистиката, в по-голямата си част математиците, инженерите и техниците са мъже, тъй като техните интереси са насочени в техническите дисциплини, докато жените се интересуват предимно от науки от хуманитарната сфера. Мъжът може да се справи с всеки нов уред вкъщи, дори без да чете инструкцията за него, което за жената е трудна задача. Мъж, който използва система за навигация не гледа на нея като на субект, от който се налага да потърси помощ, а като на още една техническа играчка, с която да се занимава. А мъжете си падат по разглобяване и сглобяване на играчки от деца. Навигационната система и всички други съвременни уреди са новите „играчки” на мъжа, които може да си позволи да „разглобява”, без да изглежда смешен или слаб в очите на останалите.

СЕКСЪТ

Идва ред и на болната тема между половете. Много жени се оплакват от това, че мъжете искат само секс от тях или това е всичко, за което мъжете мислят. За жената сексът е кулминацията на онези моменти, когато тя се чувства обичана, сигурна, желана и спокойна за мъжа до себе си. Мъжът има нужда от секс, за да се почувства по този начин. Жената има нужда от любов, за да се стигне до желание за секс, а за мъжа секса е начина, по който той изразява любовта си и усеща, че е обичан. От тук се раждат голямо количество спорове между половете, а единствения начин да ги прекратим е да опознаем навиците на другия пол, вместо да се обвиняваме, че сме фригидни манипулаторки или  безчувствени сексисти.

В ДВОЙКАТА

Жените като по-интуитивни и емоционални, имат нужда не от директни въпроси, а от тактични напомняния и намеци. За една жена директно насоченият въпрос звучи като команда или грубост. Ето защо когато жените искат да разберат нещо, не задават въпросите си директно, а внимателно, често тръгвайки от доста далеч. За мъжа, чиято комуникация е насочена пряко, тези женски въпроси са като разпит, на който мъжа не знае как точно да отговори. Мъжете обичат преките въпроси – ако имаш нужда от съвет, поискай го направо. Ако ти трябва решение, просто го кажи и мъжа ще ти го даде. Докато за жената директното задаване на въпрос или искане, звучи като заповед, която има за цел да я подчини. Спокойно можем да избегнем тези недоразумения, като трансформираме начина си на комуникация съобразно пола на човека, с когото разговаряме. Ако срещу нас има жена, можем да използваме женския начин на изразяване и обратно.

Учудващо е как природата е успяла да ни направи толкова различни и въпреки това да се налага да живеем заедно под един покрив. Истината е, че да, ние сме различни, но можем да живеем заедно и то успешно. Опознавайки разликите на другия пол, ние понякога можем да използваме неговите характеристики и да говорим на неговия език. По този начин ще избегнем много разриви, обиди и наранено самолюбие, ще имаме по-хармонична връзка и в крайна сметка по-спокоен и щастлив път с човека до себе си.


МЪЖЕТЕ СА ОТ МАРС, ЖЕНИТЕ ОТ ВЕНЕРА – защо сме толкова различни?!?

planeti

Дали наистина това е така? Толкова много е казано за разликите между половете, че едва ли има нещо ново и различно, което да може да се добави. Истината обаче е, че темата винаги е била актуална, и може би така ще бъде и занапред. Защо мъжете не могат да изразяват чувствата си, а жените непрекъснато говорят за тях? Защо жената има нужда да разкаже как е минал денят в офиса точка по точка, а мъжът иска да стои безмълвно пред телевизора и да прескача минутите с рекламния блок? Защо мъжът се обръща след всяка красива жена, а жената я възприема като заплаха?

 

Все въпроси, на които психолози, социолози и антрополози търсят отговорите ежедневно. И ако не знаем тези отговори, сме обречени на постоянни тревоги, заплахи и проблеми, които ни травмират и водят до негативни и разочароващи преживявания за нас и за партньора ни. Поради обширността и големия интерес към темата, ще я разгледаме в продължение на няколко броя.

До преди няколко години се твърдеше, че бебетата се раждат с чист и лишен от информация мозък, върху който възрастните в процеса на възпитание започват да въздействат и да формират различните правила, вярвания и нагласи. Сега вече знаем, че това не е точно така.

ЗАЩО МЪЖЪТ СЕ ОБРЪЩА СЛЕД КРАСИВАТА ЖЕНА?

В продължение на хиляди години човечеството е преминавало през различните стадии на еволюцията и някаква част от паметта е започнала да остава закодирана в гените ни под формата на т.нар. колективна архетипна памет. Именно това е нещото, което прави така, че мъжете да имат слабо развито периферно зрение и ги кара да се обръщат след красивата жена, докато жените спокойно могат да я огледат и без да се налага да извъртат врата си. Преди хиляди години мъжът е бил човекът, който се е грижил за прехраната на семейството. В продължение на часове той е седял неподвижно и тихо, вперил поглед само напред в очакване на евентуалната плячка. Именно този процес е довел до силно развито фокусирано напред зрение за сметка на по-слабо развитото периферно зрение при мъжа. По същата причина мъжете нямат необходимост от дълги и обстойни разговори и са по-мълчаливи от жените. На жената й се е налагало да разговаря ежедневно с децата и с останалите жени, докато мъжа е трябвало да пази тишина по време на лова. Наред с всички тези закодирани в колективната ни памет качества и функции, има и генетично наследство, което влияе върху поведението на мъжа и на жената.

ЗАЩО ЖЕНИТЕ СА ПО-ЕМОЦИОНАЛНИ, А МЪЖЕТЕ НЕ УМЕЯТ ДА ИЗРАЗЯВАТ ЧУВСТВАТА СИ?

Не трябва да забравяме и въздействието на обществото и на възрастните върху поведението и възпитанието на децата, които са бъдещите мъже и жени. От най-ранна възраст децата са подложени на разделение на половете. Малките момченца задължително се обличат в синьо и зелено, а момичешката стая и аксесоари са в така типичното розово. Повтаряме на момченцата, че не бива да плачат или че героите не плачат, и успокояваме и прегръщаме момиченцата, когато са разстроени за нещо. А след това се чустваме обидени, че мъжът до нас не умее да изразява чувствата си. На същия този мъж му е повтаряно в продължение на 30 години, че не бива да плаче или да е прекалено емоционален. Как очакваме тогава изведнъж да се промени заради жената до себе си?

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Група учени в края на миналия век решили да покажат на света, че всъщност няма нищо закодирано в гените на мъжете и жените, което да ги кара да се държат по различен начин и че всичко зависи от възпитанието на индивида. За да докажат това, в Израел са направени общности, т.нар. ашрами, в които децата от най-ранна възраст са отглеждани и възпитавани по начин, който би могъл да се нарече безполов. Никакви кукли за момичетата или коли и пистолети за момчетата, както и еднакви цветове и модели на облекло и за двата пола, за да може да се избегне разграничаването на момчета и момичета. Опитът на учените при цялото им старание да не правят разлика във възпитанието на децата, не завършил с очаквания успех и в крайна сметка довел до извода, че както и да се възпитават и отглеждат децата, в мозъка ни действат различни генетични принципи, които карат мъжа да се държи по един начин, а жената по друг.

НА РАБОТНОТО МЯСТО

В мъжкия мозък има закодирана необходимост от изговаряне на 6000 до 7000 думи дневно, докато за жената тази мярка е с далеч по-високото число от 12 000 думи дневно. Ето я причината жените да са толкова по-обширни в разговорите си, за разлика от мъжете, които просто имат по-малък лимит на думи. Жената е по-комуникативна, по-емоционална и е настроена на вълна междучовешки отношения. В един колектив жената се интересува от отношенията между хората и това всички да се чувстват добре, докато мъжа мениджър би се интересувал само от това работата да е свършена, без да се вгледа в индивидуалните нужди на всеки член на екипа. На жената й е много по-лесно да забележи, когато някой около нея се чувства тъжен или притеснен, докато за мъжа невербалния език на тялото е по-трудно уловим. Жената може да разпознае кога нещо не е наред с партньора й без да е необходимо той да й го казва, и очаква същото от него, но за мъжа това просто е трудно. При него възможността да разчита невербалните сигнали на тялото е занижена.

КОМУНИКАЦИЯТА

Друга характеристика, която често води до разриви в отношенията между мъжете и жените е споделянето от страна на жената. Тя има нужда просто да изрази онова, което чувства и което я е наранило или ядосало, докато мъжа смята, че на нея й трябва решение. В ролята си на закрилник той веднага предлага няколко изхода от ситуацията и смята, че се е справил добре, като е оказал помощ на половинката си, докато за жената това е символ на отхвърляне. Тя не е търсила решение на проблемите си от деня, а е имала нужда да сподели как се чувства – нещо, което за мъжа е трудно разбираемо, тъй като неговото съзнание е насочено към решаване на проблеми, а не към споделянето им.

*Статията е с продължение в следващия брой на рубрика „Здраве и красота”


Участие в телевизия ббт

Лена Лалчева участва в телевизия bbt, предаване „Откровено с Ели“, тема на разговора „Разликите между мъжете и жените – от Венера или от Марс?“


Отъждествяването – 10 мисловни грешки, които да спрем да допускаме

Изкривяването на комуникацията е причина за немалко недоразумения и проблеми, които при ясно и директно изразяване не биха се породили. Като един от основните източници на информация и връзка с останалия свят, разговорът и използването на езика е особено важна и градивна част от живота ни. Колкото и правилно да се изразяваме обаче, винаги има момент, в който слушателят ви не ви разбира правилно, или обратно- вие сте в позицията на онзи, който не е разбрал посланието по някаква причина. Най-често мотивите да разбираме чутото и случващото се по погрешен начин трябва да се търсят в собственото ни мислене и нагласа. Ето как:

ТИ ИМАШ ПРЕДВИД МЕН, НАЛИ?

Приемането на нещата лично е мисловна грешка, която е характерна както за жените, така и за мъжете и я наричаме отъждествяване. Отъждествяване правим, когато приемаме действие, което другият казва или прави за касаещо лично нас. За нещо, което засяга личното ни достойнство, външния ни вид, способностите ни, професията или хобито.

alone-sad-photos-27_thumbВ офиса колегите от съседните две бюра непрекъснато си разменят съобщения по скайпа и хихикат, докато ги четат. Вие разбира се, сте сигурен, че обсъждат вас- ако говореха за нещо друго, биха могли спокойно да си го кажат на глас, нали? Така или иначе сте само трима в стаята и няма какво да се крие. Така че те най-вероятно обсъждат дрехите ви /знаехте, че тази риза ви е тясна, не трябваше да я обличате/, поведението ви /може би походката ви е смешна/ или факта, че ще бъдете съкратен при предстоящото фирмено сливане- и всички са наясно, само вие още не знаете!!

До какво води отъждествяването? До прахосване на ползотворна енергия, до излишни обиди и до чувство за вина; до подхранване на допълнителен гняв и ограничаване на възможностите ни. Колегите от съседните бюра биха могли да говорят за какво ли не и притеснявайки се да не пречат на работата ви, предпочитат да пишат. Само че вие сте си въобразили, че понеже не харесвате ризата си, трябва всички останали да направят същото. Понеже се страхувате, че може да загубите работата си, задължително колегите трябва да обсъждат предстоящото ви уволнение. И че щом осанката ви не е идеално изправена, значи това се струва забавно на целия офис.

Приемането на нещата, сякаш задължително са насочени лично към нас, е излишна, погрешна и нездравословна мисъл. Сред ситуациите, в които най-често стигаме до подобни мисловни грешки е отношението ни с децата, партньора или дори ежедневното шофиране. Да речем, че сте на магистралата, карате с нормална за пътните условия скорост, спокойни сте, не бързате и слушате любимата си музика зад волана. След малко в огледалото за обратно виждане се появява лъскав автомобил с висока скорост, който ви дава знак с фаровете да му освободите пътя. Вие се премествате с нежелание в дясната лента и си казвате, за кой ли се мисли пък този? Той профучава покрай вас и изчезва напред, без дори да даде някакъв знак на благодарност за колегиалността, която сте проявили. До тук нищо особено, но след трийсетина километра същият автомобил отново се появява зад вас и отново дава знак да му направите място, и то бързо! Разпознавайки неблагодарния шофьор, вие вече се ядосвате и се чудите какво прави отново зад вас, нали ви изпревари преди малко?! Сигурно се заяжда и иска да се перчи с лъскавия си нов автомобил, докато вие вече втори месец закъснявате с вноската на лизинговата си кола. Номерът му няма да мине отново и вие също увеличавате скоростта си, саботирайки го, докато човекът зад вас ви дава знак след знак.

switzerland_06.1157929620.autobahn_ferrarisВ някои от случаите, особено зад волана, тези и други подобни ситуации биха могли да завършат с нещо изключително неприятно. Повечето мъже приемат всяко поведение на пътя като насочено конкретно към тях и като лична обида към шофьорските им умения или автомобила им. На колко от вас ще им хрумне, че човекът наистина бърза и че е отново зад вас, защото е спирал да зареди на последната бензиностанция? Повечето хора ще приемат, че другият шофьор просто се заяжда с тях и че поведението му е фокусирано с цел да ни ядоса или подразни.

Отъждествяването е автоматична реакция на мозъка ни и начинът да я избегнем е като анализираме случващото се. Когато се случи нещо, подтекста на което е „Аз съм засегнат” трябва да спрем и да се запитаме: Какво мисля за случилото се? Този шофьор наистина ли се заяждаше с мен или просто бързаше? Защо да се заяжда, та той дори не ви познава! Или нарочно се перчеше с новият си автомобил пред мен… Какъв е смисълът да мислите, че някой ще иска да се доказва на непознат на пътя? Невнимателният шофьор е изпреварил още много други като вас и ще продължава да го прави, независимо дали вие сте на пътя или не. А това, че вие приемате нещата като насочени лично към  вас само скапва настроението ви и ви кара да изпитвате напълно излишни неприятни емоции.

33И ако на случката на пътя можем да махнем с лека ръка, защото до вечерта ще сме забравили за нея, то когато правим отъждествяване в семейството си, нещата са по-неприятни. Младо семейство с малко дете всяка вечер получава от свекървата готова сготвена храна, изпратена по някого. Младата майка обаче, която има конфликт със свекърва си, обикновено приема това като: тя изпраща храна, защото мисли, че не мога да готвя добре и синчето й ще остане гладно. Тя тълкува изпращането на храна не като опит за помощ на семейството, което и без това си има достатъчно задължения по бебето, а като нещо насочено лично към нея и нейните домакински умения. Когато една млада жена е убедена в злонамереността на свекърва си, вижда цялото й поведение и действия като негативни и имащи за цел да я унижат, злепоставят или ядосат. Ето типичен пример за отъждествяване. Как да избегнем това погрешно мислене?

Следващият път, когато сметнете, че обстоятелствата или поведението на другите са такива, защото имат за цел да ви ядосат, обидят или обезценят, се опитайте да анализирате случката и да разгледате нещата наистина трезво. Въпросите, които могат да ви помогнат да го направите са: По какво познавам, че това беше казано/направено заради мен? Има ли някакъв друг мотив, извън мен, който може да бъде причина за случилото се?

Когато спирате и премисляте внимателно обстоятелствата, които са ви ядосали, вие си давате време да решите дали и как да реагирате на това. И вместо да си внушавате веднага, че колегите ви злословят срещу вас и трябва да си търсите нова работа, може да се окаже че сте щастливец, защото имате в колектива си хора, които са съобразителни и не искат да пречат на останалите да работят. Или преди да обвините някой близък в злонамереност, защото ви мрази, помислете дали този човек е подчинил целия си живот на това да ви тормози или има някакъв друг мотив за поведението му?