Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Tag: зависимост

Тенорексията – интервю на Лена Лалчева за www.dnevnik.bg

Какво представлява новата мания за слънчев загар през погледа на психолозите и как да се справим с нея?


ИЗКУСТВОТО НА ЕГОИЗМА

Наистина ли е лошо да бъдеш егоист?

Егоист в ежедневието ни звучи като обидна дума. Доста често го използваме като нарицателно за някого, който мисли само за себе си. В работата си непрекъснато  срещам хора, за които егоизмът е нещо лошо. Хора, които поставят всички изисквания и желания на партньора, роднините, приятелите пред своите собствени и обикновено се чувстват длъжни да постъпват така. Някой ще каже, че това е обичайно, ако искаш да имаш хармонични отношения с околните. Така ли е наистина или има и други гледни точки за егоизма?

Всеки от нас може би си спомня думите на майка си от първите детски години: Хайде, не бъди егоист, дай на сестра си парченце шоколад, тя също е дете…. После същото се получава и с децата на детската площадка – трябва да им даваш играчките си, защото иначе те няма да играят с теб, да поканиш и онова невъзпитано момче на рождения си ден, за да не се чувства изолирано и т.н и т.н. Вече като юноша в автобуса задължително трябва да отстъпиш мястото си на онази не толкова възрастна дама и веднага след това идва момента, в който ти се съобразяваш с приоритетите на партньора си вместо да направиш онова, което на теб ти се иска….

В основата на пренебрегването на собствените желания с цел да угодиш на другите около теб стои начина на възпитание – така са ни учили още от деца. Да постъпваш по различен начин и да поставяш на първо място собствените си желания е егоистично, себично и неприемливо в съ-жителството с други хора. Къде е обаче невидимата граница между това просто да се съобразяваш с останалите около себе си и това да живееш живота си по техните правила и желания?

Обикновено хората се разделят на два типа – хора, които са изключително съобразителни и хора, които изобщо не познават съобразителността. За първите е недопустимо да не се съобразяват с останалите и ако ги попитате защо, веднага ще ви изброят ред причини, които оправдават тяхното сервилно поведение. Така е донякъде, но в действителност това е една сладка и обществено приета заблуда. В основата на това да си съобразителен всъщност стои желанието да получиш одобрението на другите. Веднага след одобрението стои любовта и накрая се крие страха да не бъдеш изоставен и не-обичан. Това са причини, които на пръв поглед бихте отрекли като неверни и абсурдни. Вие не се страхувате, вие просто сте съобразителен, защото така трябва! Така е прието, не можете да живеете само по собствените си желания! И поради всичките ваши доводи в подкрепа на съобразяването понякога се оказва, че животът ви е изцяло подчинен на желанията на другите около вас. Хората, които се съобразяват, до такава степен са подвластни на това да угодят на близките си, че често пренебрегват собствените си желания и стремежи. Склонни са да пропуснат почивката си на море, защото партньорът им е алергичен към слънцето; да спрат да си похапват пица, защото човекът до тях я намира за нездравословна и да започнат да работят в по-малка фирма, тъй като партньорът им страда от прекомерна ревност. Най-често при интимните връзки се получава партньорство между човек, който е силно зависим от съобразяването с другия и човек, който е с по-властна натура и търси някой, който да се съобразява с неговите желания. По-често склонността да се съобразяват се среща у жените и по-рядко при мъжете. Мъжете със склонност към съобразяване обикновено избират по-силни и властни жени и обратното.

Какъв е смисълът обаче да се съобразяваме непрекъснато и във всичко? И какво печелят онези от нас, които не го правят? Печелят това да живеят собствения си живот и да правят онова, което на тях им се иска. Да отидат на кино, щом искат да гледат точно този филм, да прекарват почивката си където те пожелаят и да се развиват професионално именно както те виждат кариерата си. С други думи правят онова, което искат, наслаждават му се и избират сами всичко, което касае техния живот.

Ако всичко това толкова ви плаши, замислете се какво печелите вие, съобразявайки се непрекъснато? Партньорът обича ли ви повече, защото винаги му отстъпвате? Сигурни ли сте, че ви обича точно заради това? А не допускате ли, че понякога се дразни от вашето угодничество, мисли си, че вие нямате никакво собствено мнение и мечтае за някой друг, който поне веднъж ще каже ясно и категорично думата „Искам”? Майка ви ще спре ли да говори с вас, ако й кажете, че този уикенд искате да си починете и ще пропуснете неделния обяд със семейството? Приятелката ви ще се обиди ли, ако й кажете, че вие сте дошли на кино, за да гледате точно този филм и не искате да гледате нищо друго? А възможно ли е в един момент тя да започне да злоупотребява с вас, защото знае, че вие винаги се съгласявате с нея? Някой от всички изброени хора ще спре ли да ви бъде приятел, да ви говори или ще спре ли да ви обича само защото държите на собствените си желания? И ако вие не изпълнявате вашите собствени желания, то от кой очаквате да ги изпълни? Аладин и вълшебната лампа са измислени персонажи, които всъщност се крият вътре във всеки от нас. Искате ли да бъдете Аладин за всичките си приятели и роднини, и да живеете с очакването някой от тях да погали поне веднъж вълшебната си лампа заради вас? Ако вие самите не решите как и кога да си почивате, кой знае по-добре от вас най-добрия начин? Кой е човекът, който толкова добре познава желанията ви, че да ги изпълни по-добре от вас самият? Кой е човекът, който знае какво ви се прави, къде ви се излиза и как искате да прекарате живота си? Кой е Аладин за вас? И нужно ли е да го чакате цял живот, когато можете да извадите вашата вълшебна лампа, да я погалите и да изпълните собствените си желания?


ПСИХОЛОГИЯ НА ИЗНЕВЯРАТА

изневяра

Когато говорим за изневяра, неминуемо трябва да споменем и здравата и изпълнена с любов връзка преди да се сблъскаме с горчивината, която тя често носи със себе си. Трябва да споменем пърхането на пеперуди в корема, очакването да видиш лицето на любимия човек, топлината на прегръдката му и безпределните обещания, дадени в момент на екстаз.  Малко са хората, които могат да кажат, че не са изпитали вълнението и на едното, и на другото, с всичките им вдъхновяващи и пламенни моменти, и тежки, болезнени емоции. Какво всъщност предизвиква  неприятните емоции, които изпитваме при сблъсъка с изневярата?

Всъщност кога и как да говорим за изневярата? И дали само физическото действие с различен от постоянния партньор може да се нарече изневяра или дори и пожелаването на друг човек трябва да се добави в определението за подобен акт. За целта ще оставим настрана сексуалните фантазии и ще говорим само за физическата изневяра и емоциите, свързани с нея.

Ако сте преживели нещо подобно до момента, сигурно сте наясно с всички онези неприятни и почти нетърпими чувства, които обикновено изпитват потърпевшите. Обикновено се започва с болка. Болка, която често се усеща почти физически, задушава ни и имаме усещането, че не можем да си поемем дъх, а доста често и не намираме смисъл в това. Болка от факта, че човекът, когото сме обичали е харесал или пожелал някой друг, различен от нас; че не сме му достатъчни само ние и че е дал част от емоциите си на човек извън малката общност на нашата двойка. Болката всъщност е породена от много други емоции, за които ще прочетем по-долу. Те не се проявяват в пълния си вид и при всички хора, а зависят от характера и начина на мислене на всеки един от нас. При някои ще се проявят една част от тях, при други – друга. Всяка една емоция казва много за характера на човека, но в повечето случаи това би разбрал професионалиста. Ако сте се сблъскали с нещо толкова огорчаващо за първи път, ето какво можете да очаквате.

ГНЯВ

Гневът е нормална и здрава емоция при така стеклите се обстоятелства. Понякога той е насочен към партньора, който е допуснал това да се случи; друг път към третата страна, намесила се неканена във взаимоотношенията; трети път към живота и съдбата, позволили това да се случи точно с теб. Гневът ще ви помогне да игнорирате други емоции, които не са полезни за вас и които водят до самосъжаление, безпомощност и обвинение. Така че ако се появи гняв, насочен независимо към какво, прегърнете го здраво и му се отдайте. Той ще отшуми след кратко време, но ще подейства на психиката и емоциите ви освобождаващо.

БЕЗНАДЕЖДНОСТ

Ако сред емоциите, с които се сблъскате има нотка на безнадеждност и безсилие, тази емоция би могла да отзвучи в рамките на няколко дни. Ако обаче партньорът ви е представлявал всичко за вас и ви е трудно да видите как ще живеете без него или с тази болка в бъдеще и имате усещането, че не бихте могли или няма смисъл да продължите напред (със или без него), тогава е необходимо да преразгледате разбирането за самите себе си. За хората, които са зависими от любовта на партньора изневярата е изключително тежко преживяване, придружено с много страдание. Понякога дори и след неколкократни изневери партньорите не се разделят, защото единия е зависим от другия. Зависимият партньор вижда живота си като невъзможен без другия и остава с него, независимо от постъпките и нарушаването на обещанията. Удобно за другия партньор, но изключително нездравословно за зависимия. Подобно на всички зависимости, и тази води до себеразрушаване и унижение у жертвата, в името на още една доза.

ВИНА

Сравнително често при някои хора се среща усещането, че те имат вина и носят отговоорност за случилото се. Започват да връщат лентата назад и да се питат какво точно са направили и къде са сбъркали, за да реши партньорът им да има връзка с друг човек. Ако и вие сте сред тях, най-вероятно сте на погрешния път. Обикновено хората, изпитващи вина заради това, което някой друг е направил често търсят отговорността и вината в себе си и смятат, че ако са постъпвали по различен начин във връзката, е нямало да се стигне до тук. Помислете добре, преди да решите, че с някое ваше действие сте подтикнали половинката си към изневяра. Да, възможно е някъде в отношенията си да сте сбъркали, но това означава ли, че намесата на трети човек ще поправи грешката ви или че вие носите отговорност за действията на партньора си? Ако вие бяхте постъпили по този начин, той ли щеше да бъде или да се чувства виновен?

ПРЕДАТЕЛСТВО

Чувството, че си предаден и че доверието, което си оказвал на този човек вече го няма е здрава емоция. Обикновено за хората с традиционни разбирания за интимните взаимоотношения изневярата е предателство. Предадени са чувствата, които си влагал в тази връзка, плановете за бъдещето, доверието, преданността и отговорността пред другия, а заедно с всичко това и любовта. В повечето случаи може да мислите, че никога и на никого не можете да имате доверие, след като човекът, на когото сте вярвали безрезервно е постъпил по този начин. Понякога това усещане продължава дълго и оставя постоянна травма, която пречи да се отдадеш изцяло в следващата връзка. Ако обаче намерим човек, който да ни покаже, че не всички са като предишния ни партньор, и да ни дава доказателствата си отново и отново, то раната от предателството и липсата на доверие заздравява.

САМОТА

Доста по-често при жените, отколкото при мъжете се среща усещането, че си изоставен и самотен. Със самотата идва убеждението, че след като партньора не го е грижа за теб, значи си абсолютно сам. Внимавайте да не залитнете в крайност и да започнете да мислите, че едва ли някога някой друг ще ви обича или че не заслужавате обич. Ако постъпката на партньора започне да оказва въздействие върху самооценката ви или върху стойността ви като човек, определено сте на грешен път. Не позволявайте действията на някой друг да ви налагат мнение що за човек сте вие и да променят вярванията, ценностите или нагласите ви. Този човек се е влюбил във вас именно заради онези ваши черти, които в момента омаловажавате или сте на път да промените заради преживяното.

ОМРАЗА

Абсолютно допустима и здрава е омразата – към партньора, към действията му, към третия човек, към света. В повечето случаи това е емоция, която ще отзвучи бързо и на нейно място ще се върнат нормалните чувства и мисли. Но няма нищо лошо в рамките на няколко часа или дни да мразите всичко или всички около себе си. Разумът и чувствата ни имат нужда да бъдат насочени с цялата си отрицателност към нещо, което да ги поеме и да смекчи удара от случилото се. По-добре това да е насочено навън, отколкото навътре съм нас самите – нещо, което правят чувството за вина, страха и усещането за безнадеждност.

ЖЕЛАНИЕ ЗА ОТМЪЩЕНИЕ

Желанието да причиниш същото на партньора обикновено се появява при хора, които са с донякъде егоистични потребности. Малко вероятно е да изпитвате чувство за вина и едновременно с това да искате да си го върнете на половинката. Желанието да направиш същото и да причиниш болезнени емоции на партньора обикновено е преходно и ако не му дадеш възможност да се изяви веднага, на по-късен етап отминава. Ако все пак се стигне до там, доста често след това се стига до емоции като съжаление за прибързаната постъпка и осмисляне на факта, че прекалено спонтанно си реагирал по почти глупав начин, който на всичкото отгоре не е довел до нищо градивно.

СТРАХ

Страх от бъдещето, от самотата, от това, че винаги ще има някой по-красив, по-привлекатален или по-млад от теб и е допустимо това да се случи отново. Всъщност страхът е негативна и нездрава емоция. Ако можем да търсим положителен еквивалент на усещането за страх, то това е притеснението. Притеснението или яснотата по отношение на това, че винаги има риск партньора да срещне някой друг и да го предпочете пред теб. Всеки от нас трябва да е наясно с този факт от самото начало на връзката, независимо от това, колко доверие има на половинката си или колко са силни чувствата ви. Яснотата по този въпрос само би ни дала стимул и мотивация да поддържаме отношенията си в положителна емоционална окраска и да моделираме поведението си така, че и двамата с партньора да се чувстваме добре. Ако сме пропуснали този момент и на даден етап се появи усещането за страх, това по-скоро показва зависимост от партньора и невъзможност да носим отговорност за себе си и за живота си.

ЛЮБОВ

Измежду всички тези неприятни емоции, ще се появява и любовта. В крайна сметка вие сте обичали този човек до вчера и няма как да накарате любовта просто да изчезне. Всъщност ако любовта я няма, и болката от предателството нямаше да е толкова силна, така че всички негативни емоции, които изпитвате в момента са налице, защото в основата им стои именно любов към партньора. Възможно е в началото, докато негативните емоции са в разгара си, да решите, че вече не обичате този човек, но сигурно бъркате. Любовта е най-силната емоция и дори е възможно да я усетим с цялата й сила именно при такива неприятни и тежки преживявания. Тя е именно чувството, което води до прошката и продължава връзката напред. Тя е онова дълбоко усещане, което помага на двойката да преодолява всичко по пътя си и да продължи дори и в невъзможните моменти. В крайна сметка тя е в основата на всички отношения и независимо от развръзката, когато болката, гневът и омразата си отидат, на тяхно място отново ще се появи любоовта. За да можем да обичаме друг човек обаче, на първо място трябва да се научим да обичаме себе си. Само здравата любов към себе си и ясната преценка биха могли да ни помогнат да преодолеем трудната и мъчителна ситуация на изневярата.


ЗАВИСИМОСТ ОТ АЛКОХОЛА – ОБРАТИМА ЛИ Е?

В България, както и в по-голямата част от източна Европа е немислимо каквото и да е тържество или специален повод без разливането на алкохол. За съжаление тази традиция при някои хора се превръща в ежедневен навик, а други стигат до тежки злоупотреби. Наред с негативните здравословни и социални последици от злоупотребата с алкохол върху  употребяващия, едни от най-тежките последици носят близките му – семейството, съпруга или съпругата и децата. Как да разпознаем системната злоупотреба с алкохол у наш близък и кои са нещата, които зависят от нас като подкрепящи фигури по пътя на справянето със зависимостта?

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?

Когато говорим за злоупотреба с алкохол, повечето хора автоматично си представят като мъжка фигурата на злоупотребяващия. За съжаление напоследък все по-често се срещат и зависими от алкохола жени. Синдромът на алкохолна зависимост е съчетание от телесни, поведенчески и мисловни разстройства, при които употребата на спиртни напитки придобива много по-висок приоритет за дадено лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-висока стойност за него. За да определим един човек като зависим от алкохола, трябва да са налице няколко предпоставки, сред които психическа зависимост от алкохола, повишен толеранс в поносимостта на организма към алкохол, абстинентен синдром при липса на употреба, телесни увреждания като следствие на употребата и нарушения в социалното функциониране на идивида. При повечето зависими от алкохола лица се наблюдава силно желание да се приема алкохол и нарушена способност за контрол върху приема. Всичко това са елементи, които най-близкото обкръжение на зависимото лице забелязва от самото начало. Като следствие от злоупотребата на по-късен етап се появява постепенно отпадане на алтернативни форми на поведение и удоволствие или липса на други интереси при развилият алкохолна зависимост.

Тъй като напоследък доста често се наблюдава зависимост от алкохола и при жените е важно да знаем, че докато при мъжете до абстинентен синдром се стига 8 до 10 години след началото на злоупотребата, а при жените този процес отнема много по-кратко време, около 4 до 5 години.

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ?

Според редица изследвания е доказано, че до голяма степен синдромът на алкохолна зависимост и проблемното пиене се срещат 4 пъти по-често у лица, при които родителите са имали проблем с алкохола. Наред с това, от значение са и чисто психологически качества на личността, каквито могат да бъдат чувството за малоценност, повишена самовзискателност и критичност, тревожност и емоционална неустойчивост на психиката. При жените поради по-слабата физика и характеристиките на женския организъм алкохолната зависимост води до по-тежки случаи на отравяне и по-сериозни здравословни последици. Средностатистическата възраст, при която мъжкия пол развива зависимост е 23 години, докато при жените тази възраст е 26 години. Лошата новина е, че от всички употребяващи алкохол лица, около 5 % развиват алкохолна зависимост. Дори и при прекратяване приема на алкохол след период на въздържание от около 8-10 години, бившият зависим отново загубва контрол и се връща към синдрома на зависимост.

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ЗАВИСИМОСТТА?

Наред със споменатите по-горе характеристики на алкохолно зависимият човек, можем да разпознаем злоупотребата по чисто физически симптоми. Най-бързо се появява тремора на ръцете, подпухването на лицето, торбичките под очите и занемаряването на външния вид. Обособена от социалните условия характеристика на алкохолизма е, че мъжете употребяват алкохол явно и в компания, докато при жените употребата е тайна. При жената най-често злоупотребата води до изпитване на срам и неудобство от близките, съпруга и децата. Сред основните симптоми са потиснатото настроение, нервността, безсънието и злополуките следствие на употребата.

КАК ДА ПОСТЪПИМ?

Близките на алкохолно зависим човек понасят огромно напрежение и стрес ежедневно. Доста често употребата на алкохол води до случаи на домашно насилие и различни злополуки. Наред със здравословните проблеми се появяват и социални такива, като загуба на работното място, неспособност за поддържане на социални контакти извън семейството, невъзможност за изпълнение на социалните роли в обществото.

Най-доброто, което може да направи близкият на зависим от алкохола е да разговаря с него. В разговора обаче е нужно да се избягват укорите и обвинението, а да се наблегне на чувствата, които тази зависимост предизвиква у околните. Срамът, неудобството от близките и съседите, здравословните и социалните последици от алкохолизма трябва да бъдат представени пред зависимото лице без спестяване на негативните им страни.

Като алтернативи за лечение могат да се предложат различни медикаментозни и оперативни интервенции, психотерапия, както и групова помощ от сбирки на алкохолно зависими лица. Трябва да знаем, че за всички зависими е много трудно да признаят злоупотребата си и да потърсят лечение и това е особено характерно за жените. В по-големите градове в България вече има редовни сбирки на групи за самопомощ и те предлагат една добра алтернатива за поддържане на лечението. В съчетание с психотерапевтична или лекарска помощ зависимото поведение може да бъде коригирано. Най-важното обаче остава желанието за промяна у зависимото лице и мотивацията му за работа върху този проблем. Ролята на близките е да подкрепят желанието за справяне и да повишават мотивацията чрез награждаване на желаното поведение и представяне на положителните страни на не-зависимия живот.


ИНТЕРНЕТ ЗАВИСИМОСТ!!! ВЪЗМОЖНО ЛИ Е?

Съвременният начин на живот изисква от нас все повече информираност и компетенции. Едно от вече задължителните умения е работата с компютър. Децата ни се раждат едва ли не научени как да се справят с машината, за която преди 30 години дори не бяхме чували. За хората, които работят в офис времето, прекарано пред компютъра ежедневно е повече от 1/3 от целия ден. Ако погледнем статистиките, ще видим, че и децата ни прекарват пред екрана далеч повече от допустимите и безопасни 2 часа на ден. Доколко това ни прави развита и технически грамотна нация и доколко ни вреди? И къде е границата между необходимата работа и безсмисленото прекарване на времето в електронното пространство, водещо до зависимост?

Според последните проучвания учениците прекарват повече време пред компютъра, отколкото в каквато и да е друга дейност. Писането на домашните, срещите с приятели и четенето на книги са заместени или съвместени с електронните средства. Стандартните домашни работи от преди няколко години вече се пишат в електронен формат под формата на презентации и файлове. Срещите с приятели и връстници се осъществяват по скайп или в различните социални мрежи. Все по-малко стават децата, които четат истински напечатани на хартия книги.

При възрастните хора нещата стоят по същия начин – на бюрото в офиса, вечер вкъщи, през почивните дни, когато не би трябвало да се занимаваме с работа, ние намираме причини да стоим пред екрана. Направените проучвания доказват, че използването на Интернет води до зависимост по същия начин, по който това правят алкохолните и наркотичните вещества. И докато на запад се откриват клиники за лечение на зависимости, за които не бяхме чували до скоро, вече има и места, където специалистите учат хората да живеят без да са зависими от Мрежата.

Проведените до момента проучвания и статистики не могат да претендират за научност, но психолозите вече са открили връзка между прекомерната употреба на Интернет и развитието на депресивни състояния. Като евентуални причини за това биха могли да се посочат изолирането от реалния свят, до което води прекалената употреба на компютъра, както и липсата на реални социални контакти. Хората, които провеждат срещите си с приятели пред компютъра не само че се отдръпват от истински социален живот, но и се затварят в себе си и вече не могат да изпитат удоволствие от каквато и да е дейност, ако тя не е свързана с работата в Мрежа или поне с наличието на устройство, което да може да подсигури връзка с Интернет по всяко време. Психолозите определят Интернет-зависимостта като натрапчиво желание да влезеш в Мрежата и неспособност да излезеш от там навреме.

При тийнейджърите се наблюдава и друга плашеща тенденция. Съвременните ученици до толкова са свикнали с писането на смс-и и на електронни съобщения, че Интернет жаргона, който използват с приятели в Мрежата се пренася в ежедневието и в училище. Голяма част от учениците използват съкращенията или цифровите знаци, с които комуникират в социалните мрежи, за да напишат уроците си в училище. Това от своя страна води до липсата на елементарна грамотност в утрешното поколение, от което се очаква да развива бъдещите технологии.

Изолирането в Интернет довежда и до невъзможност за реални контакти – все повече съвременни млади хора започват интимни връзки пред екрана и развиват невъзможност за пренасянето им на живо в действителността. Започването на връзка под прикритието на Интернет анонимност от своя страна дава правото на човек да бъде всичко останало, освен себе си. В електронното пространство можеш да бъдеш всичко, което поискаш и да представиш себе си в светлина, която реално е различна от човека, който си в действителност. Връзки, започнати по този начин са краткотрайни и разочароващи за всички замесени.

Като последващ негативен ефект у хората, зависими от компютъра се наблюдават и проблеми с общуването. Липсата на реална комуникация, която да се извършва тук и сега, на живо, води до невъзможност за използване на невербален език и до съответното му неразпознаване при комуникация. В Интернет емоции като съчувствие, тъга и щастие се показват като анимирани иконки и това от своя страна води до неспособност да използваме невербалните канали за предаване на информация, които са съществена част от човешката комуникация.

И наред с всичко изброено по-горе, безсмисленото стоене в Мрежата отнема от времето, което до скоро хората прекарваха в ежедневни дейности – излизането с приятели, разговорите със семейството и близките, и часовете, посветени на някакво хоби или друга полезна и развлекателна дейност. Неизменно се стига и до загърбването и изоставянето на различни отговорности, които остават на заден план заради удоволствието да сме в Мрежата.

Как можем да предпазим себе си или децата си от развиването на Интернет зависимост или ако вече сме се превърнали в нетхолик, как да си върнем спокойното ежедневие, независещо от достъп до Мрежата ще прочетете в следващия брой на рубриката.