Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Tag: избор

6 Грешки, които допускат жените, търсещи връзка на всяка цена

Тази статия е само за жени. Тя по никакъв начин не обезценява мъжкия пол, а има за цел да обобщи най-често срещаните грешки, които допускат жените в търсене на мечтаната връзка с идеалния мъж. Понеже женския пол е по-емоционален и за него намирането на връзка е по-приоритетно, ние сме склонни да правим повече компромиси в началото на едни зараждащи се взаимоотношения. Често именно тези компромиси са тънките нишки, които вместо да доведат по сериозни и дългосрочни отношения правят така, че връзката приключва още преди да е започнала. Какви са онези неща, които карат мъжете да се отдръпнат или да станат дистанцирани още в началото на едни отношения?

 

6 грешки, които да НЕ допускаме с новия мъж в живота си:
1. Не се съгласявай на първото му предложение – да, знам, че е възможно да го харесваш много и че не си излизала от месеци с такъв привлекателен мъж. Но не казвай „Да“ на първото му предложение, особено ако отговора ти е придружен от треперещ глас и блясък в очите. Довечера си заета, дори и да стоиш по вълнени чорапи на дивана пред поредния епизод на „Сексът и градът“. Едно бързо съгласяване с първия предложен от него вариант означава: Нямам какво да правя довечера, както и утре, както и всяка друга вечер и с нетърпение чаках да ме поканиш. Ти си единствената ми надежда за една интересна вечер. Дори и така да е, не е нужно той да го знае.

accepting-others-conscious-relationship
2. Той изчаква до края на вечерта и ти звъни за среща в последния момент – откажи отново. Не му давай сигнала, че си на разположение всеки път, когато те потърси. Това показва липса на собствени интереси и личен живот; липса на стимул, който да го мотивира да се бори за твоето внимание. Колкото и да си говорим за равенство между половете, на мъжете им е заложено в генетиката да ловуват и те имат нужда от предизвикателства за покоряване. Ти можеш да бъдеш неговото предизвикателство, ако не си на разположение веднага за всяка негова идея.
3. Не чакай до телефона по всяко време на денонощието – дори не си вдигай телефона по всяко време на деня. Ако вдигаш още на първото позвъняване, значи че не си заета. Нямаш личен живот, няма какво друго да правиш и чакаш Той /с главна буква/ да ти звънне. Няма нужда да му даваш такова послание. Спокойно си изпробвай роклята в магазина или си дояж сандвича и тогава ще отделиш внимание на телефона. Твоят обяд и твоята нова рокля точно в този момент са доста по-важни от комуникациите. Ако ти не отделяш внимание на обяда си или на гардероба си и му показваш, че той е доста по-важен от тях, как очакваш на по-късен етап той да намира за важни твоя начин на хранене или на обличане. Показвай уважение сама към себе си, за да получиш такова и от останалите, в това число и от мъжа, с когото излизаш.
4. Ти: Ще се видим ли довечера?
Той: Ами аз съм с момчетата на мач, ако не съм уморен след това, ще ти звънна.
Нека когато и ако ти звънне след мача, ти вече да си заета – излез с приятелка, отиди на фитнес, или прочети хубава книга. Ти не си на разположение или на повикване, за да откликваш винаги, когато той не е уморен. Ти имаш собствени интереси и приятни начини, по които да си прекарваш времето и той трябва да получи посланието, че не възнамеряваш да бъдеш „уплътняване на времето, ако не е уморен“.

traitsofahealthyrelationship_0
5. Не отказвай моминското парти на приятелка или събирането с колеги заради факта, че той е свободен в събота. Ти имаш личен живот, приятелки и други хора, които също са важни, а той може да си освободи неделята или петъка, ако му е важно да се види с теб. Покажи, че твоят личен живот е важен и той ще се постарае да намери място в него, а не обратното. Обратното показва: Ти си по-важен от моя личен живот. Моят личен живот ще трябва да се приспособи към теб.
6. Не се отказвай от хобито си, заради среща. – ако за да можеш да прекараш повече време с него, си склонна да отложиш часа по йога, тенис или рисуване и започнеш да го правиш често, това също е послание, че не уважаваш себе си. Ако този мъж наистина се интересува от теб, ще направи всичко възможно да те види. Не е нужно ти да покоряваш върхове и да отлагаш собствените си интереси заради който и да е друг човек.
Ако проявяваш уважение към себе си и показваш, че се цениш – личността си, интересите си, свободното си време и т.н. – то може да очакваш, че и другите, в това число и мъжете ще те уважават и оценяват.

Всички тези бързи съвети сме ги чували много пъти, но когато се появи мечтания мъж, сякаш ги забравяме. Истината е, че всяко поведение, посочено по-горе дава на мъжа посланието: Готова съм на всичко, за да се видя с теб! Какво чува мъжа в това послание? – Мога да й звънна в последния момент и пак да разчитам на нея. Мога да я потърся, когато нямам други интересни планове за вечерта. Тя толкова е хлътнала по мен или толкова иска да има връзка, че мога да си позволя да отлагам срещите или да ги правя, когато на мен ми е удобно. Или още по-лошо – ще пробвам първо на едно друго място и ако там не стане, ще звънна на нея. Нали не искате да бъдете момичето на второ място? Това ви поставя в зависима позиция, като човек, който винаги е готов да се съобрази с другия. Няма нищо лошо в съобразяването, но не и когато то се случва в началото на връзката, дори още преди да имаме връзка. Често ние, в стремежа си да започнем сериозни отношения и да имаме някого до себе си, се съобразяваме, вкопчваме, жертваме и даваме от себе си повече, отколкото е нужно. Поставяме приятелските си връзки на заден план, отказваме срещи с познати или седмичното посещение при масажистката, само и само да се съобразим с неговото свободно време. С всяка от по-горните постъпки ние показваме липса на самоуважение. Поставям на второ място всичко друго заради теб. Щом ние самите не уважаваме личните си предпочитания, интереси, приятели, как да очакваме, че той ще прояви уважение и към личния ни живот и към нас самите?
Всичко по-горе звучи като женски хитрини, които имат за цел да оплетат мъжа или да направят жената трудно достъпна. Всъщност не е така – всичко това показва самоуважение и поставяне на здравословни граници от страна на личността и е еднакво важно и за женския и за мъжкия пол. Ако отсреща имаме човек, който отлага своите важни неща заради нас, ние ще гледаме ли на него като на предизвикателство, за което си струва да се борим? Ще уважаваме ли правото му на личен живот, на интереси, приятели или хоби? Ако след втория месец на връзката ни половинката спре да ходи на фитнес и прекарва неделята с дистанционното на дивана ще продължим ли да го уважаваме като мъж? Едва ли. Същото важи и за мъжете. Те имат нужда да видят една уверена в себе си жена, самочувствие, интереси и личен живот. Ако ние сме склонни да изоставим всичко свое заради срещата с един мъж, не бива да очакваме от него нито уважение, нито дори интерес.


ИЗКУСТВОТО НА ЕГОИЗМА

Наистина ли е лошо да бъдеш егоист?

Егоист в ежедневието ни звучи като обидна дума. Доста често го използваме като нарицателно за някого, който мисли само за себе си. В работата си непрекъснато  срещам хора, за които егоизмът е нещо лошо. Хора, които поставят всички изисквания и желания на партньора, роднините, приятелите пред своите собствени и обикновено се чувстват длъжни да постъпват така. Някой ще каже, че това е обичайно, ако искаш да имаш хармонични отношения с околните. Така ли е наистина или има и други гледни точки за егоизма?

Всеки от нас може би си спомня думите на майка си от първите детски години: Хайде, не бъди егоист, дай на сестра си парченце шоколад, тя също е дете…. После същото се получава и с децата на детската площадка – трябва да им даваш играчките си, защото иначе те няма да играят с теб, да поканиш и онова невъзпитано момче на рождения си ден, за да не се чувства изолирано и т.н и т.н. Вече като юноша в автобуса задължително трябва да отстъпиш мястото си на онази не толкова възрастна дама и веднага след това идва момента, в който ти се съобразяваш с приоритетите на партньора си вместо да направиш онова, което на теб ти се иска….

В основата на пренебрегването на собствените желания с цел да угодиш на другите около теб стои начина на възпитание – така са ни учили още от деца. Да постъпваш по различен начин и да поставяш на първо място собствените си желания е егоистично, себично и неприемливо в съ-жителството с други хора. Къде е обаче невидимата граница между това просто да се съобразяваш с останалите около себе си и това да живееш живота си по техните правила и желания?

Обикновено хората се разделят на два типа – хора, които са изключително съобразителни и хора, които изобщо не познават съобразителността. За първите е недопустимо да не се съобразяват с останалите и ако ги попитате защо, веднага ще ви изброят ред причини, които оправдават тяхното сервилно поведение. Така е донякъде, но в действителност това е една сладка и обществено приета заблуда. В основата на това да си съобразителен всъщност стои желанието да получиш одобрението на другите. Веднага след одобрението стои любовта и накрая се крие страха да не бъдеш изоставен и не-обичан. Това са причини, които на пръв поглед бихте отрекли като неверни и абсурдни. Вие не се страхувате, вие просто сте съобразителен, защото така трябва! Така е прието, не можете да живеете само по собствените си желания! И поради всичките ваши доводи в подкрепа на съобразяването понякога се оказва, че животът ви е изцяло подчинен на желанията на другите около вас. Хората, които се съобразяват, до такава степен са подвластни на това да угодят на близките си, че често пренебрегват собствените си желания и стремежи. Склонни са да пропуснат почивката си на море, защото партньорът им е алергичен към слънцето; да спрат да си похапват пица, защото човекът до тях я намира за нездравословна и да започнат да работят в по-малка фирма, тъй като партньорът им страда от прекомерна ревност. Най-често при интимните връзки се получава партньорство между човек, който е силно зависим от съобразяването с другия и човек, който е с по-властна натура и търси някой, който да се съобразява с неговите желания. По-често склонността да се съобразяват се среща у жените и по-рядко при мъжете. Мъжете със склонност към съобразяване обикновено избират по-силни и властни жени и обратното.

Какъв е смисълът обаче да се съобразяваме непрекъснато и във всичко? И какво печелят онези от нас, които не го правят? Печелят това да живеят собствения си живот и да правят онова, което на тях им се иска. Да отидат на кино, щом искат да гледат точно този филм, да прекарват почивката си където те пожелаят и да се развиват професионално именно както те виждат кариерата си. С други думи правят онова, което искат, наслаждават му се и избират сами всичко, което касае техния живот.

Ако всичко това толкова ви плаши, замислете се какво печелите вие, съобразявайки се непрекъснато? Партньорът обича ли ви повече, защото винаги му отстъпвате? Сигурни ли сте, че ви обича точно заради това? А не допускате ли, че понякога се дразни от вашето угодничество, мисли си, че вие нямате никакво собствено мнение и мечтае за някой друг, който поне веднъж ще каже ясно и категорично думата „Искам”? Майка ви ще спре ли да говори с вас, ако й кажете, че този уикенд искате да си починете и ще пропуснете неделния обяд със семейството? Приятелката ви ще се обиди ли, ако й кажете, че вие сте дошли на кино, за да гледате точно този филм и не искате да гледате нищо друго? А възможно ли е в един момент тя да започне да злоупотребява с вас, защото знае, че вие винаги се съгласявате с нея? Някой от всички изброени хора ще спре ли да ви бъде приятел, да ви говори или ще спре ли да ви обича само защото държите на собствените си желания? И ако вие не изпълнявате вашите собствени желания, то от кой очаквате да ги изпълни? Аладин и вълшебната лампа са измислени персонажи, които всъщност се крият вътре във всеки от нас. Искате ли да бъдете Аладин за всичките си приятели и роднини, и да живеете с очакването някой от тях да погали поне веднъж вълшебната си лампа заради вас? Ако вие самите не решите как и кога да си почивате, кой знае по-добре от вас най-добрия начин? Кой е човекът, който толкова добре познава желанията ви, че да ги изпълни по-добре от вас самият? Кой е човекът, който знае какво ви се прави, къде ви се излиза и как искате да прекарате живота си? Кой е Аладин за вас? И нужно ли е да го чакате цял живот, когато можете да извадите вашата вълшебна лампа, да я погалите и да изпълните собствените си желания?


ПСИХОЛОГИЯ НА ИЗНЕВЯРАТА

изневяра

Когато говорим за изневяра, неминуемо трябва да споменем и здравата и изпълнена с любов връзка преди да се сблъскаме с горчивината, която тя често носи със себе си. Трябва да споменем пърхането на пеперуди в корема, очакването да видиш лицето на любимия човек, топлината на прегръдката му и безпределните обещания, дадени в момент на екстаз.  Малко са хората, които могат да кажат, че не са изпитали вълнението и на едното, и на другото, с всичките им вдъхновяващи и пламенни моменти, и тежки, болезнени емоции. Какво всъщност предизвиква  неприятните емоции, които изпитваме при сблъсъка с изневярата?

Всъщност кога и как да говорим за изневярата? И дали само физическото действие с различен от постоянния партньор може да се нарече изневяра или дори и пожелаването на друг човек трябва да се добави в определението за подобен акт. За целта ще оставим настрана сексуалните фантазии и ще говорим само за физическата изневяра и емоциите, свързани с нея.

Ако сте преживели нещо подобно до момента, сигурно сте наясно с всички онези неприятни и почти нетърпими чувства, които обикновено изпитват потърпевшите. Обикновено се започва с болка. Болка, която често се усеща почти физически, задушава ни и имаме усещането, че не можем да си поемем дъх, а доста често и не намираме смисъл в това. Болка от факта, че човекът, когото сме обичали е харесал или пожелал някой друг, различен от нас; че не сме му достатъчни само ние и че е дал част от емоциите си на човек извън малката общност на нашата двойка. Болката всъщност е породена от много други емоции, за които ще прочетем по-долу. Те не се проявяват в пълния си вид и при всички хора, а зависят от характера и начина на мислене на всеки един от нас. При някои ще се проявят една част от тях, при други – друга. Всяка една емоция казва много за характера на човека, но в повечето случаи това би разбрал професионалиста. Ако сте се сблъскали с нещо толкова огорчаващо за първи път, ето какво можете да очаквате.

ГНЯВ

Гневът е нормална и здрава емоция при така стеклите се обстоятелства. Понякога той е насочен към партньора, който е допуснал това да се случи; друг път към третата страна, намесила се неканена във взаимоотношенията; трети път към живота и съдбата, позволили това да се случи точно с теб. Гневът ще ви помогне да игнорирате други емоции, които не са полезни за вас и които водят до самосъжаление, безпомощност и обвинение. Така че ако се появи гняв, насочен независимо към какво, прегърнете го здраво и му се отдайте. Той ще отшуми след кратко време, но ще подейства на психиката и емоциите ви освобождаващо.

БЕЗНАДЕЖДНОСТ

Ако сред емоциите, с които се сблъскате има нотка на безнадеждност и безсилие, тази емоция би могла да отзвучи в рамките на няколко дни. Ако обаче партньорът ви е представлявал всичко за вас и ви е трудно да видите как ще живеете без него или с тази болка в бъдеще и имате усещането, че не бихте могли или няма смисъл да продължите напред (със или без него), тогава е необходимо да преразгледате разбирането за самите себе си. За хората, които са зависими от любовта на партньора изневярата е изключително тежко преживяване, придружено с много страдание. Понякога дори и след неколкократни изневери партньорите не се разделят, защото единия е зависим от другия. Зависимият партньор вижда живота си като невъзможен без другия и остава с него, независимо от постъпките и нарушаването на обещанията. Удобно за другия партньор, но изключително нездравословно за зависимия. Подобно на всички зависимости, и тази води до себеразрушаване и унижение у жертвата, в името на още една доза.

ВИНА

Сравнително често при някои хора се среща усещането, че те имат вина и носят отговоорност за случилото се. Започват да връщат лентата назад и да се питат какво точно са направили и къде са сбъркали, за да реши партньорът им да има връзка с друг човек. Ако и вие сте сред тях, най-вероятно сте на погрешния път. Обикновено хората, изпитващи вина заради това, което някой друг е направил често търсят отговорността и вината в себе си и смятат, че ако са постъпвали по различен начин във връзката, е нямало да се стигне до тук. Помислете добре, преди да решите, че с някое ваше действие сте подтикнали половинката си към изневяра. Да, възможно е някъде в отношенията си да сте сбъркали, но това означава ли, че намесата на трети човек ще поправи грешката ви или че вие носите отговорност за действията на партньора си? Ако вие бяхте постъпили по този начин, той ли щеше да бъде или да се чувства виновен?

ПРЕДАТЕЛСТВО

Чувството, че си предаден и че доверието, което си оказвал на този човек вече го няма е здрава емоция. Обикновено за хората с традиционни разбирания за интимните взаимоотношения изневярата е предателство. Предадени са чувствата, които си влагал в тази връзка, плановете за бъдещето, доверието, преданността и отговорността пред другия, а заедно с всичко това и любовта. В повечето случаи може да мислите, че никога и на никого не можете да имате доверие, след като човекът, на когото сте вярвали безрезервно е постъпил по този начин. Понякога това усещане продължава дълго и оставя постоянна травма, която пречи да се отдадеш изцяло в следващата връзка. Ако обаче намерим човек, който да ни покаже, че не всички са като предишния ни партньор, и да ни дава доказателствата си отново и отново, то раната от предателството и липсата на доверие заздравява.

САМОТА

Доста по-често при жените, отколкото при мъжете се среща усещането, че си изоставен и самотен. Със самотата идва убеждението, че след като партньора не го е грижа за теб, значи си абсолютно сам. Внимавайте да не залитнете в крайност и да започнете да мислите, че едва ли някога някой друг ще ви обича или че не заслужавате обич. Ако постъпката на партньора започне да оказва въздействие върху самооценката ви или върху стойността ви като човек, определено сте на грешен път. Не позволявайте действията на някой друг да ви налагат мнение що за човек сте вие и да променят вярванията, ценностите или нагласите ви. Този човек се е влюбил във вас именно заради онези ваши черти, които в момента омаловажавате или сте на път да промените заради преживяното.

ОМРАЗА

Абсолютно допустима и здрава е омразата – към партньора, към действията му, към третия човек, към света. В повечето случаи това е емоция, която ще отзвучи бързо и на нейно място ще се върнат нормалните чувства и мисли. Но няма нищо лошо в рамките на няколко часа или дни да мразите всичко или всички около себе си. Разумът и чувствата ни имат нужда да бъдат насочени с цялата си отрицателност към нещо, което да ги поеме и да смекчи удара от случилото се. По-добре това да е насочено навън, отколкото навътре съм нас самите – нещо, което правят чувството за вина, страха и усещането за безнадеждност.

ЖЕЛАНИЕ ЗА ОТМЪЩЕНИЕ

Желанието да причиниш същото на партньора обикновено се появява при хора, които са с донякъде егоистични потребности. Малко вероятно е да изпитвате чувство за вина и едновременно с това да искате да си го върнете на половинката. Желанието да направиш същото и да причиниш болезнени емоции на партньора обикновено е преходно и ако не му дадеш възможност да се изяви веднага, на по-късен етап отминава. Ако все пак се стигне до там, доста често след това се стига до емоции като съжаление за прибързаната постъпка и осмисляне на факта, че прекалено спонтанно си реагирал по почти глупав начин, който на всичкото отгоре не е довел до нищо градивно.

СТРАХ

Страх от бъдещето, от самотата, от това, че винаги ще има някой по-красив, по-привлекатален или по-млад от теб и е допустимо това да се случи отново. Всъщност страхът е негативна и нездрава емоция. Ако можем да търсим положителен еквивалент на усещането за страх, то това е притеснението. Притеснението или яснотата по отношение на това, че винаги има риск партньора да срещне някой друг и да го предпочете пред теб. Всеки от нас трябва да е наясно с този факт от самото начало на връзката, независимо от това, колко доверие има на половинката си или колко са силни чувствата ви. Яснотата по този въпрос само би ни дала стимул и мотивация да поддържаме отношенията си в положителна емоционална окраска и да моделираме поведението си така, че и двамата с партньора да се чувстваме добре. Ако сме пропуснали този момент и на даден етап се появи усещането за страх, това по-скоро показва зависимост от партньора и невъзможност да носим отговорност за себе си и за живота си.

ЛЮБОВ

Измежду всички тези неприятни емоции, ще се появява и любовта. В крайна сметка вие сте обичали този човек до вчера и няма как да накарате любовта просто да изчезне. Всъщност ако любовта я няма, и болката от предателството нямаше да е толкова силна, така че всички негативни емоции, които изпитвате в момента са налице, защото в основата им стои именно любов към партньора. Възможно е в началото, докато негативните емоции са в разгара си, да решите, че вече не обичате този човек, но сигурно бъркате. Любовта е най-силната емоция и дори е възможно да я усетим с цялата й сила именно при такива неприятни и тежки преживявания. Тя е именно чувството, което води до прошката и продължава връзката напред. Тя е онова дълбоко усещане, което помага на двойката да преодолява всичко по пътя си и да продължи дори и в невъзможните моменти. В крайна сметка тя е в основата на всички отношения и независимо от развръзката, когато болката, гневът и омразата си отидат, на тяхно място отново ще се появи любоовта. За да можем да обичаме друг човек обаче, на първо място трябва да се научим да обичаме себе си. Само здравата любов към себе си и ясната преценка биха могли да ни помогнат да преодолеем трудната и мъчителна ситуация на изневярата.


Лена Лалчева в предаването „Споделено с Камелия“

Лена Лалчева гостува на предаването „Споделено с Камелия“ по TV 7, видео тук

В предаването ще видите историята на две жени, които отглеждат децата си сами. Дали защото това е било личен избор и съзнателно решение, или защото така са се стекли обстоятелствата в живота им, те изпълняват ролята „родител“ и като майка, и като баща.

Психологът Лена Лалчева коментира как липсата на единия родител се отразява на психиката на децата и как тези жени се справят с последиците от това да си самотен родител.


ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ

lender-decisionsВсеки от нас ежедневно е изправен пред дилемата на някакъв избор. Понякога става въпрос за нещо тривиално и обикновено, в друг случай за нещо важно и с последствия върху целия ни живот. За някои хора вземането на решения е лесен и бърз процес – обикновено те са предприемчиви в личния си живот и в работата си и не се колебаят, когато са изправени пред какъвто и да е избор. За други обаче решението е трудна или невъзможна стъпка. В повечето случаи те отлагат вземането на решение до степен, в която стечението на обстоятелствата и изминаването на времето вземат решението вместо тях. Наистина ли вземането на решение е труден процес и как  можем да го направим лесен и бърз?

 

Дали да си купя този нов телевизор, при положение, че стария вкъщи все още работи добре? Да изляза ли с така настоятелния колега, или просто няма смисъл да го правя? Да поискам ли повишение, след като съм сигурен, че го заслужавам или да не рискувам? Да започна ли да работя за себе си или е прекалено несигурно? Всеки от нас ежедневно е изправен пред подобни въпроси и понякога е наистина трудно да дадем решителен и бърз отговор, който да ни удовлетворява, но и да ни дава стабилност и сигурност.

Ако не сте родени под знака на вземащите лесно решения и сте склонни в повечето случаи да оставите някой друг да прави изборите вместо вас, има опасност на един или друг етап решенията да не ви харесат. Отказвайки се доброволно от вземането на решение, дори и то да не ви хареса,  няма кого другиго да обвините след това, освен себе си. По-лесно е да се научите да вземате решения за живота си, отколкото да се примирявате цял живот с чуждите такива. Как може да стане това?

В повечето случаи решението вече е узряло в мислите ни и от нас се иска само да си кажем: Да, това е! И да го приведем в действие. За всяка една дилема, която стои пред  нас ние в ума си виждаме отговора, който ни се струва по-реден, правилен, удовлетворяващ като решение, но доста често не предприемаме нищо, за да го осъществим. Хората, които вземат решения трудно, обикновено очакват от най-близките си да потвърдят решението им или да ги побутнат в посоката, към която са се насочили, но задължително с чужда помощ. Всъщност по този начин има вероятност ако решението се окаже успешно, след това някой друг да си присвои заслугата за него. Как можем да улесним стъпките към решението и да управляваме собствения си живот и планове? Най-лесният начин е да започнем с нещо ежедневно. Ако пред нас стои въпрос с два изхода и се колебаем кой точно да изберем, вземаме лист хартия, разграфяваме го на две вертикални части и разделяме в двете колони всички положителни неща, произтичащи от едното решение и от другото. Ако се окаже, че и двата варианта имат еднакъв брой предимства, можем да направим същото и с недостатъците им и да изберем крайната алтернатива по метода на повечето предимства и по-малкото недостатъци. Тази система може да се приложи при решения от типа на да сменим ли работното си място, избор на автомобил или някаква друга покупка и във всички останали случаи, когато пред нас стои възможност с два изхода.

Разбира се, понякога дори и единият резултат да е със страшно много предимства, ако усещаме, че всъщност искаме да се спрем на другата алтернатива, то тогава няма нужда да пречупваме желанията си. В повечето случаи ние тайно в себе си знаем какво искаме и кое би било добре за нас, просто нямаме достатъчно кураж да го осъществим без допълнителен стимул.

Друг метод, който може да ни провокира към по-лесно вземане на решение е задаването на въпроса: Как бих погледнал на това след една година? Ако изборът, който ни предстои е с дългосрочно действие, годините могат да бъдат пет или дори десет – покупката на недвижим имот или избора на партньор са подобни дългосрочни решения и спокойно можем да увеличим сроковете във въпроса си.

Този въпрос улеснява вземането на решение на принципа на миналия опит. Ако се обърнете назад и си спомните притесненията си в миналото и колебанията относно вземането на някакво решение, как гледате на тези преживявания сега? По-вероятно е дори да не си спомняте за тях или да се сещате с усмивка и нотка на самоирония с какви големи тревоги сте се сблъскали тогава, а от позицията на времето сега, признавате, че те са били напълно излишни. По същият начин ще гледате след пет години на настоящата си дилема.

И ако това не е достатъчно да ви накара да вземете решенията си в ръце, то можете да си представите, че сте капитан на кораб, който всъщност е собствения ви живот. Бихте ли оставили управлението на някой второстепенен помощник, просто клатушкайки се по вълните или искате да напътствате собствения си кораб именно към пристанището, в което бихте желали да пристигнете?


ЖЕРТВИ ИЛИ ПОБЕДИТЕЛИ – ИЗБОРЪТ Е НАШ!?!

Всеки от нас поне веднъж в живота си е играл ролята на аматьор – психолог за някой близък приятел. Да, приятелството често го изисква. Седиш и в продължение на няколко часа слушаш безкрайните оплаквания, мърморения и депресиращи случки, довели до срив най-добрия ти приятел. Нерядко се случва и на нас самите да имаме нужда от това, някой да ни изслуша и да ни даде съвет. В повечето случаи обаче приятелите не успяват да разделят правилното и мълчаливо слушане от случилото се и се включват в оплакванията наравно с говорещия. Какво правим ние докато се оплакваме от всичко и от всички и колко правилно постъпваме като прехвърляме всичкия си негативизъм върху някой друг, доброволно приемайки етикета на „жертва”?

 

Неприятните моменти са част от живота на всеки от нас и ако не ежедневно, то доста често преливат ръба на чашата и имаме усещането, че не можем да понесем повече. Понякога са свързани с конфликт на работното място, друг път партньорът ни не постъпва както ние очакваме, не на последен ред роднините около нас искат неща, които ние не сме готови да им дадем.

Човешката психика е устроена така, че при сблъсък с негативен или нежелателен момент ние сме по-склонни да обвиним хората около себе си или обстоятелствата за случилото се. Изключително рядко ще посегнем на личното си спокойствие и безкомпромисно ще поемем вината за ставащото, стоварвайки цялата отговорност на собствената си съвест. Обвиняването на някой друг осигурява спокойствие на психиката ни само на пръв поглед, а ако се случва прекалено често, ние започваме да се превръщаме в така наречените жертви и свикваме да живеем по този начин. Каквото и да се случи в живота ни, вината винаги е на някой друг. Ако закъснеем за важна среща, от която зависи бъдещата ни кариера, вината е на сутрешните задръствания или на стария ни автомобил, който отново е засякъл точно на светофара. Ако важна за фирмата сделка се провали, вината е на колегата, който не е изпратил договора навреме, но не и наша, защото нашият доклад е зависел от неговата работа. Каквото и да се случи, вината най-често е в обстоятелствата, времето, политиката, колегите, шефа или роднините, и едва когато всички други възможности са изчерпани, тогава може да решим, че и ние носим някаква отговорност за случилото се. Като обвиняваме всичко останало, ние приемаме, че не сме имали възможност за избор и че нещата просто се случват. Истината е, че възможността за избор зависи от нас и в повечето случаи ние сме длъжни да се възползваме от нея. Ако не оползотворяваме изборът, който ни е даден, просто влизаме в ролята на жертвата, от която никога нищо не зависи и която просто е притисната от обстоятелствата или хората около себе си. А това поведение не води до нищо добро и успешно в живота ни.

Ако се улавяте, че често влизате в ролята на жертва и се оплаквате от случващото се около вас, може би имате нужда от промяна в начина си на мислене. Следващият път, когато някой колега ви помоли да свършите и неговата работа, просто можете да откажете и да отвърнете, че вашата работа е свършена и имате нужда от време за почивка. Ако приятелката ви пак поиска новата ви рокля или бижу на заем, спокойно можете да отговорите, че ако спестява малко повече и се откаже от една вечеря навън седмично, може да си позволи ново бижу, за да спре да използва вашите. И ако колата на светофара отново засече и с това ви проваля важна среща, можете да вземете градския транспорт, ако не е по възможностите ви нов автомобил.

Веднага някой може да каже, че това звучи лесно като предложение, но като изпълнение не е точно така, тъй като хората около вас очакват да се държите по начина, по който искат те. Всъщност хората около нас се държат така, както виждат, че им позволяваме ние самите. Ако колегата по бюро вижда, че всяка сутрин го покривате в офиса, докато той се появи и вършите и неговите задължения, няма да има причина да започне да идва на работа навреме. Ако децата ви изслушват роптаенето ви относно почистването на детската стая, но виждат, че вие така или иначе вечерта я почиствате, няма нужда да я почистват сами. Оставете ги да стоят в мръсната стая една седмица и не си правете труда да я почиствате и без изобщо да е необходимо да мрънкате и да се карате, те просто ще започнат да си изпълняват задълженията и да носят отговорностите си.

Когато ние сами се поставяме в ролята на жертва, останалите около нас се превръщат в умели манипулатори. Най-често срещаните манипулатори, с които се сблъскваме ежедневно са децата, роднините и партньорът, колегите или шефа на работното място и чиновниците в институциите. И всички те ще се възползват от нашата роля на „жертва”, ако това им е по-удобно и ако виждат, че ние сме готови да играем по техните правила. Понякога и ние самите влизаме в ролята на манипулатори, когато искаме да постигнем нещо, което иначе не би било лесно. Колко пъти сте използвали чувствата на партньора си, за да задоволите някаква своя потребност? И по-важното – колко пъти вие самите сте били манипулирани от близките си, тъй като доброволно сте поели ролята на жертвата, която няма право на избор?

За да избегнем това, можем просто да се научим да отговаряме с думичката „Не!” „Не!” на партньорът ви, който отново не изпълнява неговата част от домакинските задължения, „Не!” на децата, които винаги се обръщат към вас, тъй като другият родител няма време за тях и „Не!” на колегите, които очакват от вас да поемете и техните задължения.

Възможностите са много, но преди това вие самите трябва да си отговорите на въпроса жертва ли сте или победител? Изборът е ваш!


ДА ИЗБИРАМЕ САМИ- ДА СЕ ЯДОСАМЕ ИЛИ НЕ?

Гняв, счупени чаши, таблетки с успокоителни, вредни навици, целящи да прекъснат поредицата от негативни емоции… Описаната картина би трябвало да е позната на всеки от нас, или поне на всеки, способен да изпитва чувства като радост, обич, тъга, болка или раздразнение. Наред с приятните и щастливи моменти в ежедневието ни, миговете на ярост и безсилие, съпътстващи деня ни са неразделна част от живота. Ядосваме се за какво ли не, и най-неприятното е, че отрицателната емоция, за разлика от положителната такава, си отива много по-бавно, по-трудно и оставя у нас унищожителните си следи дълго след като събитието-виновник вече е отшумяло.

Всеки един от нас в ежедневието си непрекъснато се сблъсква с проблеми, раздразнения или просто неща, които не се случват така, както ни се иска. Понякога това е обичайното сутрешно задръстване на път за работа, друг път закъснението на колега, който трябва да предаде доклада си навреме, за да можете вие да се справите с вашата работа. В края на деня партньорът ви, който отново закъснява за срещата, а резервацията ви се пази само до 20 часа….

Безкраен списък от дребни и по-големи неща, които могат да ви извадят от равновесие и да съсипят целия ви ден или дългоочакваната приятна вечер. Какво обаче ни провокира да се ядосваме, да скърцаме със зъби и да хвърляме вещи в пристъп на неукротим гняв?
(още…)