Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Tag: любов

Родителските грешки през първите няколко години

Три груби грешки, които да не допускаме с малката личност вкъщи

Когато се появи дългоочакваният нов член на семейството, заедно с еуфорията и поздравленията през първите дни идват и умората, недоспиването и постоянното усещане за „на ръба“ и пълното изтощение на родителите. След първите осемнадесет месеца малкият ни човек вече е достатъчно голям, за да опознава света около себе си, грижите за него са по-малко, можем да спим по цяла нощ без прекъсване и е дошъл моментът да се наслаждаваме на общуването с проходилото си дете. Това, че физическите грижи, които изисква детето ни са намалели в сравнение с първите месеци, прехвърля отговорността и вниманието към новите потребности на детето, а именно да се грижим за психическото му развитие и всички нови способности и умения, които то придобива. Цялата отговорност за това какъв човек ще стане детето ни лежи върху нас като родители и именно затова първите 7 години са от изключително значение за личностните характеристики на бъдещия възрастен. Какви грешки допускаме в ежедневието си на родители, които са колкото незабележими, толкова и важни? Как да намираме правилните думи, които нежно да оформят личността на детето ни, а не грубо да я потискат и смачкват?

Ще започна тази рубрика с посланието: Дръжте се с детето си като с най-добрия си приятел или със скъп гост у дома ви!

Three kids giving thumbs up sign

Не, нямам предвид да споделяте с него всичките си душевни мъки и терзания или да говорите с часове по телефона. Нека да видим как повечето родители се отнасят към детето си в един обичаен ден на детската площадка. Уморената и ангажирана майка дърпа двегодишното си дете от катерушката, докато то упорито забива крачета в земята и не иска да си тръгне. Вече е време за обяд и за следобеден сън, но малчугана се е заиграл и не му се прибира. Сега си представете, че на приятелката ви не й се тръгва от заведението, в което  седите вече от 2 часа и претендира, че иска да си дояде салатата. Ще я хванете ли за дрехите, за да я извлечете от ресторанта и да я поставите на предната седалка на колата или търпеливо и разумно ще я почакате да свърши и след малко ще тръгнете заедно? Защо прилагаме двойни стандарти към най-добрия си приятел и към собственото си дете? Лично на мен ми се струва неразумно.

Не налагайте властта си насила!

Ако вашият малчуган се е заиграл, по-добрия вариант е да изчакате да поиграе още малко или с хитрост да отвлечете вниманието му към нещо интересно за него по пътя за вкъщи, така че той сам да пожелае да се прибира. „Сега на път за вкъщи ще минем покрай онова дърво, на което преди малко видяхме красивата птичка. Може би вече е започнала да си прави гнездо. Хайде бързо да тръгваме натам, за да не пропуснем правенето на гнездото.“ За „примамка“ може да ни послужи птичката, строителните работници с големия багер или каквото и да е друго, което би впечатлило малчугана ви и би предизвикало интереса му. Обратното, налагането на вашите решения научават детето, че властта е във вас и че неговите желания нямат никакво значение. Всичко това го поставя в позицията на подчинен. И понеже всяко дете се учи именно от това, което ние му показваме с поведението си, следващият път то ще се опита да наложи волята си по начина, по който вие сте му показали – със сила, инат или плач.

Постоянното „Внимавай!“

Свръхтревожността е друга грешка, която родителите на първо дете допускат често. Да, прохождащото дете може да падне и да се удари в ръба на масата. Това е нормално и се случва на всяко дете. Вместо да притичваме до него всеки път, когато наблизо има опасен предмет, не е ли по-добре просто да обезопасим ъглите в апартамента? Но не можем да обезопасим детската площадка, стълбището и целия свят, нали? Тревожните родители най-често са имали свои тревожни родители или са силно емоционални натури. Обикновено, ако по време на бременността, раждането или първите месеци на детето е имало сериозни здравословни проблеми или застрашаващи инциденти, майката развива свръхтревожност за здравето на детето си. Имайте предвид обаче, че тревожността се предава и по генетичен път, и чрез нашето поведение на децата ни, така че е от особена значимост да ограничим притесненията си и детето да ни вижда тревожни възможно най-рядко. Постоянно тревожният родител дава на детето си погрешен и вреден сигнал, че светът е опасен и всеки момент може да се случи нещо лошо. Това прави детето пасивно, с ниска или никаква мотивация да изследва непознати, нови предмети или ситуации около себе си. Знаете, че децата са силно любознателни към всичко, което виждат за първи път. Тревожната майка ще потисне това любопитство със собствените си страхове и след години ще се пита защо детето е толкова пасивно или защо във всяка нова група с приятелчета заема ролята на жертва и е винаги тормозено от другите деца. Наред с това детето с тревожен родител на свой ред става тревожен възрастен. В практиката ми почти всеки клиент с тревожно състояние или разстройство споделя, че е имал тревожна майка или баба.

Моделирайте собственото си поведение и потискайте емоциите си всеки път, когато имате желание да кажете „Внимавай, това е опасно“. Така или иначе вашето дете на около 3 годишна възраст може да прецени само по вашето поведение дали нещо е опасно или не е. Ако то изтичва на пътя, в момента в който идва автомобил, вие няма да извикате от пейката, а ще се затичате и ще го приберете от улицата. По този начин детето разбира, че наистина подобно поведение е опасно за него. Ако обаче се катери по пързалката, а вие стоите наблизо и през три минути повтаряте „Внимавай“, детето разбира, че това не е толкова опасно, щом не се притичвате за помощ веднага. Децата научават повечето неща не от онова, което им казваме като уроци и напътствия, а от собственото ни поведение. Нормално е да го отдалечим от горещата фурна или котлон, защото те представляват реална опасност. Падането в калната локва не застрашава физически детето и колкото и да повтаряме „Внимавай“ детето разбира по поведението ни, че това не е опасно, а е просто нежелано от мама.

 

Не се сърдете на детето си, никога!

 

За да моделират добро поведение у детето, много майки допускат грешката да му се сърдят, когато то прави нещо нежелателно. Сърденето може да бъде изразено като неговорене на детето, игнориране или отказване на целувки и прегръдки. За нищо на света не се сърдете на детето и не правете това! Майката е човекът, който представлява цялата вселена на малкото дете. Тя е фигурата, от която детето очаква утеха, подкрепа, доверие, стимулиране, кураж, любов и одобрение. Когато се сърдим на детето заради някоя негова постъпка и го показваме като не му говорим или го лишаваме от прегръдки и близост, ние всъщност го наказваме чрез отнемане на вниманието и на любовта си. Подобно поведение от страна на майката се разбира от детето като „Когато правя нещо лошо, няма да бъда обичан“, „Когато съм лош, не заслужавам любов“. Моделът на отношения, който посяваме в детето на 3-4-5 годишна възраст, детето го пренася като поведение в целия си живот след това. В работата си съм се срещала с момичета на 20 или 30 години, вече зрели жени, чийто майки са ги наказвали чрез сърдене и неговорене. Понякога с часове, а нерядко в юношеска възраст и с дни и седмици. Тези деца в бъдеще имат ниско мнение за себе си, плахи са, неуверени, с ниско или никакво самочувствие. Няма родител, който да иска за детето си всичко това. А сърденето и лишаването на детето от близост и любов са най-прекия път към ниската самооценка на детето в бъдеще. Не причинявайте това на малката личност, която възпитавате. Малкото дете има нужда да знае, че вие го обичате независимо дали е послушно или не, дали прави пакости или не, независимо дали сте уморена и раздразнителна или сте спокойна и имате време да играете с него. Укорявайте неправилната постъпка и изразете с думи или демонстрирайте желаното поведение, вместо да бъдете „сърдита“. Сърденето научава детето, че вие го обичате само когато  е добро и послушно. Това наказание и лишаване на малчугана от любов и внимание всъщност моделира послушно, тихо и кротко дете, което по-късно се превръща в пасивен възрастен, постоянно правещ жертви и компромиси, за да се хареса на другите и да получи тяхното одобрение и любов.

 

За да обобщим и запомним трите първи грешки, които правим с децата си – не налагайте властта си агресивно и със сила, не се тревожете прекалено много и не се сърдете на детето. Заинтригувайте го и го накарайте то самО да поиска желаното от вас, запазете спокойствие и задръжте тревогите в себе си и му показвайте любов дори и когато току-що е изляло чашата със сок върху изгладеното пране.

 


6 Грешки, които допускат жените, търсещи връзка на всяка цена

Тази статия е само за жени. Тя по никакъв начин не обезценява мъжкия пол, а има за цел да обобщи най-често срещаните грешки, които допускат жените в търсене на мечтаната връзка с идеалния мъж. Понеже женския пол е по-емоционален и за него намирането на връзка е по-приоритетно, ние сме склонни да правим повече компромиси в началото на едни зараждащи се взаимоотношения. Често именно тези компромиси са тънките нишки, които вместо да доведат по сериозни и дългосрочни отношения правят така, че връзката приключва още преди да е започнала. Какви са онези неща, които карат мъжете да се отдръпнат или да станат дистанцирани още в началото на едни отношения?

 

6 грешки, които да НЕ допускаме с новия мъж в живота си:
1. Не се съгласявай на първото му предложение – да, знам, че е възможно да го харесваш много и че не си излизала от месеци с такъв привлекателен мъж. Но не казвай „Да“ на първото му предложение, особено ако отговора ти е придружен от треперещ глас и блясък в очите. Довечера си заета, дори и да стоиш по вълнени чорапи на дивана пред поредния епизод на „Сексът и градът“. Едно бързо съгласяване с първия предложен от него вариант означава: Нямам какво да правя довечера, както и утре, както и всяка друга вечер и с нетърпение чаках да ме поканиш. Ти си единствената ми надежда за една интересна вечер. Дори и така да е, не е нужно той да го знае.

accepting-others-conscious-relationship
2. Той изчаква до края на вечерта и ти звъни за среща в последния момент – откажи отново. Не му давай сигнала, че си на разположение всеки път, когато те потърси. Това показва липса на собствени интереси и личен живот; липса на стимул, който да го мотивира да се бори за твоето внимание. Колкото и да си говорим за равенство между половете, на мъжете им е заложено в генетиката да ловуват и те имат нужда от предизвикателства за покоряване. Ти можеш да бъдеш неговото предизвикателство, ако не си на разположение веднага за всяка негова идея.
3. Не чакай до телефона по всяко време на денонощието – дори не си вдигай телефона по всяко време на деня. Ако вдигаш още на първото позвъняване, значи че не си заета. Нямаш личен живот, няма какво друго да правиш и чакаш Той /с главна буква/ да ти звънне. Няма нужда да му даваш такова послание. Спокойно си изпробвай роклята в магазина или си дояж сандвича и тогава ще отделиш внимание на телефона. Твоят обяд и твоята нова рокля точно в този момент са доста по-важни от комуникациите. Ако ти не отделяш внимание на обяда си или на гардероба си и му показваш, че той е доста по-важен от тях, как очакваш на по-късен етап той да намира за важни твоя начин на хранене или на обличане. Показвай уважение сама към себе си, за да получиш такова и от останалите, в това число и от мъжа, с когото излизаш.
4. Ти: Ще се видим ли довечера?
Той: Ами аз съм с момчетата на мач, ако не съм уморен след това, ще ти звънна.
Нека когато и ако ти звънне след мача, ти вече да си заета – излез с приятелка, отиди на фитнес, или прочети хубава книга. Ти не си на разположение или на повикване, за да откликваш винаги, когато той не е уморен. Ти имаш собствени интереси и приятни начини, по които да си прекарваш времето и той трябва да получи посланието, че не възнамеряваш да бъдеш „уплътняване на времето, ако не е уморен“.

traitsofahealthyrelationship_0
5. Не отказвай моминското парти на приятелка или събирането с колеги заради факта, че той е свободен в събота. Ти имаш личен живот, приятелки и други хора, които също са важни, а той може да си освободи неделята или петъка, ако му е важно да се види с теб. Покажи, че твоят личен живот е важен и той ще се постарае да намери място в него, а не обратното. Обратното показва: Ти си по-важен от моя личен живот. Моят личен живот ще трябва да се приспособи към теб.
6. Не се отказвай от хобито си, заради среща. – ако за да можеш да прекараш повече време с него, си склонна да отложиш часа по йога, тенис или рисуване и започнеш да го правиш често, това също е послание, че не уважаваш себе си. Ако този мъж наистина се интересува от теб, ще направи всичко възможно да те види. Не е нужно ти да покоряваш върхове и да отлагаш собствените си интереси заради който и да е друг човек.
Ако проявяваш уважение към себе си и показваш, че се цениш – личността си, интересите си, свободното си време и т.н. – то може да очакваш, че и другите, в това число и мъжете ще те уважават и оценяват.

Всички тези бързи съвети сме ги чували много пъти, но когато се появи мечтания мъж, сякаш ги забравяме. Истината е, че всяко поведение, посочено по-горе дава на мъжа посланието: Готова съм на всичко, за да се видя с теб! Какво чува мъжа в това послание? – Мога да й звънна в последния момент и пак да разчитам на нея. Мога да я потърся, когато нямам други интересни планове за вечерта. Тя толкова е хлътнала по мен или толкова иска да има връзка, че мога да си позволя да отлагам срещите или да ги правя, когато на мен ми е удобно. Или още по-лошо – ще пробвам първо на едно друго място и ако там не стане, ще звънна на нея. Нали не искате да бъдете момичето на второ място? Това ви поставя в зависима позиция, като човек, който винаги е готов да се съобрази с другия. Няма нищо лошо в съобразяването, но не и когато то се случва в началото на връзката, дори още преди да имаме връзка. Често ние, в стремежа си да започнем сериозни отношения и да имаме някого до себе си, се съобразяваме, вкопчваме, жертваме и даваме от себе си повече, отколкото е нужно. Поставяме приятелските си връзки на заден план, отказваме срещи с познати или седмичното посещение при масажистката, само и само да се съобразим с неговото свободно време. С всяка от по-горните постъпки ние показваме липса на самоуважение. Поставям на второ място всичко друго заради теб. Щом ние самите не уважаваме личните си предпочитания, интереси, приятели, как да очакваме, че той ще прояви уважение и към личния ни живот и към нас самите?
Всичко по-горе звучи като женски хитрини, които имат за цел да оплетат мъжа или да направят жената трудно достъпна. Всъщност не е така – всичко това показва самоуважение и поставяне на здравословни граници от страна на личността и е еднакво важно и за женския и за мъжкия пол. Ако отсреща имаме човек, който отлага своите важни неща заради нас, ние ще гледаме ли на него като на предизвикателство, за което си струва да се борим? Ще уважаваме ли правото му на личен живот, на интереси, приятели или хоби? Ако след втория месец на връзката ни половинката спре да ходи на фитнес и прекарва неделята с дистанционното на дивана ще продължим ли да го уважаваме като мъж? Едва ли. Същото важи и за мъжете. Те имат нужда да видят една уверена в себе си жена, самочувствие, интереси и личен живот. Ако ние сме склонни да изоставим всичко свое заради срещата с един мъж, не бива да очакваме от него нито уважение, нито дори интерес.


Лена Лалчева в предаването „Споделено с Камелия“

Лена Лалчева гостува на предаването „Споделено с Камелия“ по TV 7, видео тук

В предаването ще видите историята на две жени, които отглеждат децата си сами. Дали защото това е било личен избор и съзнателно решение, или защото така са се стекли обстоятелствата в живота им, те изпълняват ролята „родител“ и като майка, и като баща.

Психологът Лена Лалчева коментира как липсата на единия родител се отразява на психиката на децата и как тези жени се справят с последиците от това да си самотен родител.


СИЛНИ ЖЕНИ ИЛИ?

СИЛНИ ЖЕНИ ИЛИ…?

Ние жените сме създадени за да живеем с някого. Ако за един мъж също необходимостта да свърже живота си с половинка от другия пол е желана и съществена цел, за нас това е още по- важно. Ненапразно за жената се казва, че е пазителка на домашното огнище и на семейните ценности, топлина и уют. Ако надникнем в представите на Юнг за колективното несъзнателно, съхраняващо универсални културни представи от древни поколения, ще си спомним женските си предшественички в пещерата, заобиколени от деца и грижещи се за семейството ,а мъжете, на лов за прехраната му и като защитници на поколението си. Напоследък обаче все по- често срещано явление са жените, които живеят сами. Някои отглеждат децата си сами, преживели болезнен и неприятен развод; други са избрали пътя на изцяло самотната майка, а трети- просто към този момент не са срещнали мъжа, с когото да пожелаят да свържат живота си и са го решили по самостоятелен начин.
Тенденцията, изпратила миналия век, продължава и тя е насочена към все по- големите амбиции на женския пол; амбиции към получаване на добро образование; към кариерно израстване, към политическо развитие, към себереализация, излизаща извън традиционните роли на нашите баби и майки, ограничаващи се до мястото на жената в кухнята и в рамките на дома.

(още…)