Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Tag: мисловна грешка

Родителските грешки през първите няколко години

Три груби грешки, които да не допускаме с малката личност вкъщи

Когато се появи дългоочакваният нов член на семейството, заедно с еуфорията и поздравленията през първите дни идват и умората, недоспиването и постоянното усещане за „на ръба“ и пълното изтощение на родителите. След първите осемнадесет месеца малкият ни човек вече е достатъчно голям, за да опознава света около себе си, грижите за него са по-малко, можем да спим по цяла нощ без прекъсване и е дошъл моментът да се наслаждаваме на общуването с проходилото си дете. Това, че физическите грижи, които изисква детето ни са намалели в сравнение с първите месеци, прехвърля отговорността и вниманието към новите потребности на детето, а именно да се грижим за психическото му развитие и всички нови способности и умения, които то придобива. Цялата отговорност за това какъв човек ще стане детето ни лежи върху нас като родители и именно затова първите 7 години са от изключително значение за личностните характеристики на бъдещия възрастен. Какви грешки допускаме в ежедневието си на родители, които са колкото незабележими, толкова и важни? Как да намираме правилните думи, които нежно да оформят личността на детето ни, а не грубо да я потискат и смачкват?

Ще започна тази рубрика с посланието: Дръжте се с детето си като с най-добрия си приятел или със скъп гост у дома ви!

Three kids giving thumbs up sign

Не, нямам предвид да споделяте с него всичките си душевни мъки и терзания или да говорите с часове по телефона. Нека да видим как повечето родители се отнасят към детето си в един обичаен ден на детската площадка. Уморената и ангажирана майка дърпа двегодишното си дете от катерушката, докато то упорито забива крачета в земята и не иска да си тръгне. Вече е време за обяд и за следобеден сън, но малчугана се е заиграл и не му се прибира. Сега си представете, че на приятелката ви не й се тръгва от заведението, в което  седите вече от 2 часа и претендира, че иска да си дояде салатата. Ще я хванете ли за дрехите, за да я извлечете от ресторанта и да я поставите на предната седалка на колата или търпеливо и разумно ще я почакате да свърши и след малко ще тръгнете заедно? Защо прилагаме двойни стандарти към най-добрия си приятел и към собственото си дете? Лично на мен ми се струва неразумно.

Не налагайте властта си насила!

Ако вашият малчуган се е заиграл, по-добрия вариант е да изчакате да поиграе още малко или с хитрост да отвлечете вниманието му към нещо интересно за него по пътя за вкъщи, така че той сам да пожелае да се прибира. „Сега на път за вкъщи ще минем покрай онова дърво, на което преди малко видяхме красивата птичка. Може би вече е започнала да си прави гнездо. Хайде бързо да тръгваме натам, за да не пропуснем правенето на гнездото.“ За „примамка“ може да ни послужи птичката, строителните работници с големия багер или каквото и да е друго, което би впечатлило малчугана ви и би предизвикало интереса му. Обратното, налагането на вашите решения научават детето, че властта е във вас и че неговите желания нямат никакво значение. Всичко това го поставя в позицията на подчинен. И понеже всяко дете се учи именно от това, което ние му показваме с поведението си, следващият път то ще се опита да наложи волята си по начина, по който вие сте му показали – със сила, инат или плач.

Постоянното „Внимавай!“

Свръхтревожността е друга грешка, която родителите на първо дете допускат често. Да, прохождащото дете може да падне и да се удари в ръба на масата. Това е нормално и се случва на всяко дете. Вместо да притичваме до него всеки път, когато наблизо има опасен предмет, не е ли по-добре просто да обезопасим ъглите в апартамента? Но не можем да обезопасим детската площадка, стълбището и целия свят, нали? Тревожните родители най-често са имали свои тревожни родители или са силно емоционални натури. Обикновено, ако по време на бременността, раждането или първите месеци на детето е имало сериозни здравословни проблеми или застрашаващи инциденти, майката развива свръхтревожност за здравето на детето си. Имайте предвид обаче, че тревожността се предава и по генетичен път, и чрез нашето поведение на децата ни, така че е от особена значимост да ограничим притесненията си и детето да ни вижда тревожни възможно най-рядко. Постоянно тревожният родител дава на детето си погрешен и вреден сигнал, че светът е опасен и всеки момент може да се случи нещо лошо. Това прави детето пасивно, с ниска или никаква мотивация да изследва непознати, нови предмети или ситуации около себе си. Знаете, че децата са силно любознателни към всичко, което виждат за първи път. Тревожната майка ще потисне това любопитство със собствените си страхове и след години ще се пита защо детето е толкова пасивно или защо във всяка нова група с приятелчета заема ролята на жертва и е винаги тормозено от другите деца. Наред с това детето с тревожен родител на свой ред става тревожен възрастен. В практиката ми почти всеки клиент с тревожно състояние или разстройство споделя, че е имал тревожна майка или баба.

Моделирайте собственото си поведение и потискайте емоциите си всеки път, когато имате желание да кажете „Внимавай, това е опасно“. Така или иначе вашето дете на около 3 годишна възраст може да прецени само по вашето поведение дали нещо е опасно или не е. Ако то изтичва на пътя, в момента в който идва автомобил, вие няма да извикате от пейката, а ще се затичате и ще го приберете от улицата. По този начин детето разбира, че наистина подобно поведение е опасно за него. Ако обаче се катери по пързалката, а вие стоите наблизо и през три минути повтаряте „Внимавай“, детето разбира, че това не е толкова опасно, щом не се притичвате за помощ веднага. Децата научават повечето неща не от онова, което им казваме като уроци и напътствия, а от собственото ни поведение. Нормално е да го отдалечим от горещата фурна или котлон, защото те представляват реална опасност. Падането в калната локва не застрашава физически детето и колкото и да повтаряме „Внимавай“ детето разбира по поведението ни, че това не е опасно, а е просто нежелано от мама.

 

Не се сърдете на детето си, никога!

 

За да моделират добро поведение у детето, много майки допускат грешката да му се сърдят, когато то прави нещо нежелателно. Сърденето може да бъде изразено като неговорене на детето, игнориране или отказване на целувки и прегръдки. За нищо на света не се сърдете на детето и не правете това! Майката е човекът, който представлява цялата вселена на малкото дете. Тя е фигурата, от която детето очаква утеха, подкрепа, доверие, стимулиране, кураж, любов и одобрение. Когато се сърдим на детето заради някоя негова постъпка и го показваме като не му говорим или го лишаваме от прегръдки и близост, ние всъщност го наказваме чрез отнемане на вниманието и на любовта си. Подобно поведение от страна на майката се разбира от детето като „Когато правя нещо лошо, няма да бъда обичан“, „Когато съм лош, не заслужавам любов“. Моделът на отношения, който посяваме в детето на 3-4-5 годишна възраст, детето го пренася като поведение в целия си живот след това. В работата си съм се срещала с момичета на 20 или 30 години, вече зрели жени, чийто майки са ги наказвали чрез сърдене и неговорене. Понякога с часове, а нерядко в юношеска възраст и с дни и седмици. Тези деца в бъдеще имат ниско мнение за себе си, плахи са, неуверени, с ниско или никакво самочувствие. Няма родител, който да иска за детето си всичко това. А сърденето и лишаването на детето от близост и любов са най-прекия път към ниската самооценка на детето в бъдеще. Не причинявайте това на малката личност, която възпитавате. Малкото дете има нужда да знае, че вие го обичате независимо дали е послушно или не, дали прави пакости или не, независимо дали сте уморена и раздразнителна или сте спокойна и имате време да играете с него. Укорявайте неправилната постъпка и изразете с думи или демонстрирайте желаното поведение, вместо да бъдете „сърдита“. Сърденето научава детето, че вие го обичате само когато  е добро и послушно. Това наказание и лишаване на малчугана от любов и внимание всъщност моделира послушно, тихо и кротко дете, което по-късно се превръща в пасивен възрастен, постоянно правещ жертви и компромиси, за да се хареса на другите и да получи тяхното одобрение и любов.

 

За да обобщим и запомним трите първи грешки, които правим с децата си – не налагайте властта си агресивно и със сила, не се тревожете прекалено много и не се сърдете на детето. Заинтригувайте го и го накарайте то самО да поиска желаното от вас, запазете спокойствие и задръжте тревогите в себе си и му показвайте любов дори и когато току-що е изляло чашата със сок върху изгладеното пране.

 


Социалната тревожност

20120627_0034

Грозното патенце или малкото прашно камъче…

*виж забележка по-долу

На всички ни се е случвало да се запознаем с човек, който се изчервява от един бегъл поглед, насочен към него; винаги, когато се здрависваме, дланите му са влажни и горещи и обикновено не се включва в разговора, ако не му отправим конкретен въпрос.  На някои това поведение може да им се стори странно, други да отсекат с една дума, че човекът е темерут или някое още по-цветисто по български определение, а трети да го нарекат просто срамежлив.

Преди да прибързаме с изводите и епитетите, трябва да знаем, че много хора с ниско самочувствие страдат от т.нар. социална тревожност и това им притеснение оказва силно влияние върху целия им живот. Неотдавна в кабинетът ми влезе млад мъж с приличен външен вид, дошъл от малко градче не толкова близо до столицата. Наред с останалите негови проблеми социалната тревожност е била неизбежен спътник на живота му. Социалните му контакти се свеждаха до комуникацията с колегите в службата, посещения при родителите понякога и излизане в местен бар, в който след третото питие тревожността му от факта, че е сам донякъде се изпарявала. Едва тогава бил достатъчно самоуверен, за да опита да се запознае с някоя привлекателна жена или да поговори с някого /тук отварям една скоба, в която да поясня, че жените рядко са заинтригувани от мъж, който ги ухажва в пияно състояние/.

Лично на мен ми действа силно емоционално, когато видя здрав, прилежен и приятен човек с нормални способности във всяка една област да говори и да чувства себе си като недодялан, непривлекателен и неспособен на онова, на което са способни всички останали. Именно тази среща ме провокира да напиша настоящата статия.

alone

Усещанията, за които говоря по-горе обикновено карат индивида да прави лични компромиси и жертви по отношение на малкото приятели, които има; на работното си място и във всеки един друг аспект на живота си. В главата на хората – независимо от пола – страдащи от социална тревожност се въртят идеи за малоценност и незабележителност на собственото Аз.

Ниското самочувствие кара тези хора да смятат себе си за непривлекателни, за безинтересни събеседници и за незаслужаващи внимание. А те всъщност копнеят за това внимание. Доста често социалната тревожност съпътства някакъв друг психически проблем, но се изявява и сама по себе си.

Човекът със социална тревожност може да стигне до там, че да се чувства неловко и да отбягва дори купуването на сутрешния вестник или закуска. Характерно за хората със социална тревожност е, че те се чувстват далеч по-уверени в онлайн комуникацията, тъй като тя им дава усещането за анонимност, а то от своя страна ги прави по-спокойни в разговорите си с другите. Комуникацията с хората на живо ги кара да изпитват чисто физически симптоми като горещи вълни, треперене /видимо и за другите/, главоболие, изпотяване на цялото тяло и задължително дланите на ръцете. Сред останалите симптоми, които те изпитват са големи трудности по време на контактите си с хора и преди това, напрежение и стягане в гръдната област или усещане за недостиг на въздух. Мислите, които се въртят в главата им по време на срещата са свързани с това как ще се представят, как ще ги възприемат другите и какво ще си помислят за тях. Най-често тълкуват жестовете или изразите на другите като насочени лично към себе си, като пренебрежителни и критични. Още по-голямо предизвикателство за тях представлява комуникацията с хора от другия пол. При тези срещи всички гореизброени усещания и симптоми се увеличават и са двойно по-интензивни. Нерядко много жени се оказват впримчени в компромисен брак или връзка, който просто е бил единствения вариант за тях с оглед на притеснението им, че няма да срещнат друг мъж, който да ги харесва или да им обърне внимание. Всичко това пречи на хората, страдащи от социална тревожност да функционират адекватно по отношение на личните си контакти, срещите си с приятели, социален живот. В професионално отношение те доста често остават на едно работно място дълги години наред, дори то да е под тяхната професионална квалификация поради страха и тревожността от нови срещи с непознати хора и адаптирането към нов екип и работно място.

1232131919_26

Неизменен атрибут на човека със социална тревожност е ниското самочувствие, понякога съчетано с ниска самооценка. Причините за ниското самочувствие обикновено се таят в детските години, когато родителското възпитание е уронвало престижа и оценката на детето за самото себе си, а не е било насочено към развитие на способностите на детето и повишаване на увереността му. Детето получава първата оценка за стойността си от отношението на родителя /най-често майката/ и ако майката е била неангажирана, пестелива на внимание, критична или студена, то най-вероятно детето получава сигнали „Ти не си достатъчно важен и достатъчно значим за мен.” Това отношение се възприема от детското съзнание като инструмент за измерване на собствената значимост и по-късно се очаква от всички „други” в живота на индивида, вече като възрастен човек. Ако майката е подала сигнал „недостатъчно значим и важен”, човек започва да възприема себе си наистина като такъв и очаква и от другите такова отношение. Разбира се, не можем да се върнем в миналото и да променим родителите си или тяхното отношение, но можем тук и сега вече като възрастни индивиди да поработим върху промяната на собствените си виждания за себе си и на личните си възгледи и убеждения. На българския пазар е налична много литература за самопомощ и личностно развитие и хората със затруднения в комуникацията или критично ниско самочувствие могат сами да направят много за преодоляване на проблемите си. Ако затрудненията са по-сериозни, помощта на психотерапията би могла да бъде много адекватна. Целта е всеки един от нас да получи шанс да изживее живота си пълноценно и да вземе от него всичко, което му се предлага; другото е задоволяване с онова, което никой не е успял да вземе преди теб и онова, което е оставено на случайността. А пак казвам, срещна ли такъв човек, имам силен импулс да го разтърся и да му покажа онова, което би могъл да бъде. В работата си използвам една приказка за малко прашно камъче, намерено край пътя, което някой държи в ръката си, подхвърля от джоб в джоб и го намира за безполезно, без да знае, че ако мъничко го поизтърка и лъсне, то ще се превърне в диамант – безценен и скъп, желан от всички наоколо.

*В статията се говори за социалната тревожност; да се разграничава от психическото разстройство социална фобия.


Подчинени ли сме на критиката?

10 МИСЛОВНИ ГРЕШКИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СПРЕМ ДА ДОПУСКАМЕ

 

Подчинени ли сме на критиката?

Мисловната грешка, която ще разгледаме тук, е заложена във всеки от нас още от най-ранните ни години. Ние самите критикуваме почти толкова  често, колкото и нас ни критикуват. Независимо от нещата, които правим и от нашите качества, винаги ще има някой, според когото работата ни не е достатъчно добра, както и винаги ще има неща, които самите ние да подложим на критика. Кога това поведение се превръща в погрешно ще разберем от настоящата статия.

excuse-me-two-people-one-talking-behind-computer-generated-image-49813287

Тук няма да разглеждаме случаите, в които ние критикуваме останалите, тъй като в по-голямата си част това не ни влияе негативно. Да, понякога може да го правим погрешно, но да критикуваш или обвиняваш някого в повечето случаи е лесно. Твърде често обаче в живота ни се налага да търпим критиката на останалите. Някои от нас реагират здравословно на нея и тя им действа градивно. Коригират поведението или работата си съобразно желания краен резултат и нещата се получават по-добре. За други критиката е като огромен буреносен облак, който скрива цялото небе и те не виждат дори и малките сини късчета, които се подават между облаците. Именно за тях е типична тази мисловна грешка.

Всъщност, от къде сме се научили да критикуваме и да понасяме критика? Още в най-ранните детски години ние сме подложени на критиката и забележките на най-близките си. „Не пипай това, остави чинията на масата, ще изцапаш покривката…” все изрази, които са имали за цел да ни въведат в правия път, и всъщност до голяма степен са били полезни, и за нас, и за спокойствието на родителите ни.

Ако обаче в някой момент от юношеството ни, майка ни усилено е твърдяла, че продължавайки да излизаме всеки ден с приятелките си, няма никакъв шанс да си вземем матурата или приемния изпит, ние започваме да вярваме в това. И въпреки, че взимаме и матурата, и всички останали изпити с отличие, докато станем на 30, продължаваме да вярваме в думите на майка си. В повечето случаи тези думи остават като ехо в ушите ни и всеки път, когато някой ни подхвърли, че тази лъжица не е за нашата уста или че няма да успеем да се справим с проекта през следващия месец, ние самите започваме да се съмняваме в способностите си. Още по-лошо – страхуваме се да рискуваме и да се захванем с нещо ново и предизвикателно и това ни обрича да прекараме живота си в търсене на сигурност, която е синоним на застой. В такива случаи е много вероятно да стигнем до там, че всяка забележка да се приема от мозъка ни като застрашаваща сигурността ни критика. Едно обикновено косъмче по ризата, забелязано от някой колега се превръща в критика, насочена към личността ни и не рядко се тълкува като „Ето, дори и дрехите не мога да си приготвя както трябва!”. Или небрежно отправеното съобщение, че всички в офиса носят отговорност за изключване на електроуредите след приключване на работния ден се приема като насочено лично към нас и от този ден нататък ние не си тръгваме от работното място без да проверим климатика, компютрите и всички периферни устройства, свързани с някакво захранване.

Ако продължим в същия дух, може да стигнем до отключване на тревожни и обсесивни разстройства от сериозен характер. Как обаче да се справим с  критиката градивно и да се научим да я приемаме, когато е основателна и да не й се доверяваме, когато е излишна и неоправдана?

КОЛКО КОМПЕТЕНТЕН Е КРИТИКЪТ НИ?

Ако критиката ни влияе зле, на първо място трябва да приемем, че самооценката ни има нужда от промяна. Хората с висока самооценка не се притесняват от това, че някой не одобрява нещо, свързано с личността им – било то работата им, начина на обличане или политическите им възгледи. За останалите – полезно е преди да приемем, че критикът ни притежава неоспорима правота – да се запитаме доколко човекът, който ни критикува може да бъде считан за авторитет в областта. Ако колежката ни е казала, че кройката на блузата ни е остаряла и демоде, то можем да си зададем въпроса: „А колежката ми коя е в модните среди”? Тя ли диктува кое е модерно и кое не, и кое може да се носи и кое е остаряло? Що за специалист ни дава мнението си, когато ни критикува и трябва ли да му се доверим? Ако става въпрос за шефът ни, който критикува начина ни на работа – ок, той е преценил, че трябва да се върши по неговият начин, но има ли той необходимите умения и знания, с които разполагате вие? Можете да промените начина си на работа, за да са доволни от вас, но това означава ли, че вашите знания и умения са погрешни?

Вие преценявате дали може да оставите критиците около вас винаги да са прави и да ви карат да се чувствате некомпетентен или да знаете, че имате определени качества и че дори и онези, които ви критикуват, не винаги са наясно с онова, което казват.

Дори и тогава, когато критиката срещу нас е оправдана можем да реагираме по начин, който не ни кара да се чувстваме зле. Ако критикуват новия цвят на косата ни, можем да приемем, че сме направили лош избор и следващият път трябва да се доверим на друг фризьор, но това означава ли, че всички наши избори и решения за погрешни? Отговорът на този въпрос може да ни спести много неприятни емоции и да не позволява на всеки критик около нас да разваля денят и самочувствието ни. Здравословното поведение е да приемем критиката като насочена към някаква точна характеристика и да не позволяваме тя да се превръща в критика на цялото ни Аз.


Отъждествяването – 10 мисловни грешки, които да спрем да допускаме

Изкривяването на комуникацията е причина за немалко недоразумения и проблеми, които при ясно и директно изразяване не биха се породили. Като един от основните източници на информация и връзка с останалия свят, разговорът и използването на езика е особено важна и градивна част от живота ни. Колкото и правилно да се изразяваме обаче, винаги има момент, в който слушателят ви не ви разбира правилно, или обратно- вие сте в позицията на онзи, който не е разбрал посланието по някаква причина. Най-често мотивите да разбираме чутото и случващото се по погрешен начин трябва да се търсят в собственото ни мислене и нагласа. Ето как:

ТИ ИМАШ ПРЕДВИД МЕН, НАЛИ?

Приемането на нещата лично е мисловна грешка, която е характерна както за жените, така и за мъжете и я наричаме отъждествяване. Отъждествяване правим, когато приемаме действие, което другият казва или прави за касаещо лично нас. За нещо, което засяга личното ни достойнство, външния ни вид, способностите ни, професията или хобито.

alone-sad-photos-27_thumbВ офиса колегите от съседните две бюра непрекъснато си разменят съобщения по скайпа и хихикат, докато ги четат. Вие разбира се, сте сигурен, че обсъждат вас- ако говореха за нещо друго, биха могли спокойно да си го кажат на глас, нали? Така или иначе сте само трима в стаята и няма какво да се крие. Така че те най-вероятно обсъждат дрехите ви /знаехте, че тази риза ви е тясна, не трябваше да я обличате/, поведението ви /може би походката ви е смешна/ или факта, че ще бъдете съкратен при предстоящото фирмено сливане- и всички са наясно, само вие още не знаете!!

До какво води отъждествяването? До прахосване на ползотворна енергия, до излишни обиди и до чувство за вина; до подхранване на допълнителен гняв и ограничаване на възможностите ни. Колегите от съседните бюра биха могли да говорят за какво ли не и притеснявайки се да не пречат на работата ви, предпочитат да пишат. Само че вие сте си въобразили, че понеже не харесвате ризата си, трябва всички останали да направят същото. Понеже се страхувате, че може да загубите работата си, задължително колегите трябва да обсъждат предстоящото ви уволнение. И че щом осанката ви не е идеално изправена, значи това се струва забавно на целия офис.

Приемането на нещата, сякаш задължително са насочени лично към нас, е излишна, погрешна и нездравословна мисъл. Сред ситуациите, в които най-често стигаме до подобни мисловни грешки е отношението ни с децата, партньора или дори ежедневното шофиране. Да речем, че сте на магистралата, карате с нормална за пътните условия скорост, спокойни сте, не бързате и слушате любимата си музика зад волана. След малко в огледалото за обратно виждане се появява лъскав автомобил с висока скорост, който ви дава знак с фаровете да му освободите пътя. Вие се премествате с нежелание в дясната лента и си казвате, за кой ли се мисли пък този? Той профучава покрай вас и изчезва напред, без дори да даде някакъв знак на благодарност за колегиалността, която сте проявили. До тук нищо особено, но след трийсетина километра същият автомобил отново се появява зад вас и отново дава знак да му направите място, и то бързо! Разпознавайки неблагодарния шофьор, вие вече се ядосвате и се чудите какво прави отново зад вас, нали ви изпревари преди малко?! Сигурно се заяжда и иска да се перчи с лъскавия си нов автомобил, докато вие вече втори месец закъснявате с вноската на лизинговата си кола. Номерът му няма да мине отново и вие също увеличавате скоростта си, саботирайки го, докато човекът зад вас ви дава знак след знак.

switzerland_06.1157929620.autobahn_ferrarisВ някои от случаите, особено зад волана, тези и други подобни ситуации биха могли да завършат с нещо изключително неприятно. Повечето мъже приемат всяко поведение на пътя като насочено конкретно към тях и като лична обида към шофьорските им умения или автомобила им. На колко от вас ще им хрумне, че човекът наистина бърза и че е отново зад вас, защото е спирал да зареди на последната бензиностанция? Повечето хора ще приемат, че другият шофьор просто се заяжда с тях и че поведението му е фокусирано с цел да ни ядоса или подразни.

Отъждествяването е автоматична реакция на мозъка ни и начинът да я избегнем е като анализираме случващото се. Когато се случи нещо, подтекста на което е „Аз съм засегнат” трябва да спрем и да се запитаме: Какво мисля за случилото се? Този шофьор наистина ли се заяждаше с мен или просто бързаше? Защо да се заяжда, та той дори не ви познава! Или нарочно се перчеше с новият си автомобил пред мен… Какъв е смисълът да мислите, че някой ще иска да се доказва на непознат на пътя? Невнимателният шофьор е изпреварил още много други като вас и ще продължава да го прави, независимо дали вие сте на пътя или не. А това, че вие приемате нещата като насочени лично към  вас само скапва настроението ви и ви кара да изпитвате напълно излишни неприятни емоции.

33И ако на случката на пътя можем да махнем с лека ръка, защото до вечерта ще сме забравили за нея, то когато правим отъждествяване в семейството си, нещата са по-неприятни. Младо семейство с малко дете всяка вечер получава от свекървата готова сготвена храна, изпратена по някого. Младата майка обаче, която има конфликт със свекърва си, обикновено приема това като: тя изпраща храна, защото мисли, че не мога да готвя добре и синчето й ще остане гладно. Тя тълкува изпращането на храна не като опит за помощ на семейството, което и без това си има достатъчно задължения по бебето, а като нещо насочено лично към нея и нейните домакински умения. Когато една млада жена е убедена в злонамереността на свекърва си, вижда цялото й поведение и действия като негативни и имащи за цел да я унижат, злепоставят или ядосат. Ето типичен пример за отъждествяване. Как да избегнем това погрешно мислене?

Следващият път, когато сметнете, че обстоятелствата или поведението на другите са такива, защото имат за цел да ви ядосат, обидят или обезценят, се опитайте да анализирате случката и да разгледате нещата наистина трезво. Въпросите, които могат да ви помогнат да го направите са: По какво познавам, че това беше казано/направено заради мен? Има ли някакъв друг мотив, извън мен, който може да бъде причина за случилото се?

Когато спирате и премисляте внимателно обстоятелствата, които са ви ядосали, вие си давате време да решите дали и как да реагирате на това. И вместо да си внушавате веднага, че колегите ви злословят срещу вас и трябва да си търсите нова работа, може да се окаже че сте щастливец, защото имате в колектива си хора, които са съобразителни и не искат да пречат на останалите да работят. Или преди да обвините някой близък в злонамереност, защото ви мрази, помислете дали този човек е подчинил целия си живот на това да ви тормози или има някакъв друг мотив за поведението му?