Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Tag: психолог

Лена Лалчева в „Здравето отблизо“ по БНТ – Как да се справим с ирационалните страхове?

Ирационалните страхове и как да се справим с тях – тревожността по време на панически атаки и фобийни състояния. Гостуването ми в предаването „Здравето отблизо“ по Канал 1 на 12/04/2016г. Времето не ми стигна да кажа всичко за тези състояния, но се надявам и малкото информация да ви е полезна.

lena

 

 

 

 

Видео тук:


Паническата атака – симптоми и начини за справяне

da
Съвременният бич на силно ангажираното ни общество са т.нар. панически атаки. И ако за депресията се говореше като за епидемията на миналия век, то сякаш епидемията на този са именно паническите атаки. Все повече хора страдат от пристъпи на паника и то предимно във възрастта между 18 и 40 години.
Паническата атака изненадва изведнъж и ако е наистина силна, обикновено човек стига до търсене на бърза помощ. Първата атака не прилича на нищо изпитвано до сега и усещането е толкова плашещо, че предизвиква мисълта, че умираш.
Без конкретна причина се появява силно сърцебиене, пулсът се ускорява, може да се появи усещане за липса на въздух и въпреки поемането, индивида го усеща като недостатъчно и сякаш не успява да напълни дробовете си. Последва или съпътства изтръпване на крайниците или само на външната част на дланта и пръстите на ръцете. През тялото преминава гореща вълна, при мъжете по-често студена. При някои хора се наблюдава силно отмаляване на краката или на цялото тяло, напрежение в гърдите или главата, изтръпване на част от главата или усещане за несвъртане на едно място и желание да напуснеш стаята или мястото, на което си. Други често срещани симптоми са сковаване на челюстта, шум и напрежение в ушите, замайване, световъртеж, студени крайници или „лазене на мравки“ по крайниците. В редки случаи или след дългогодишна история на тревожното състояние може да се стигне до симптомите на деперсонализация или дереализация, които представляват усещането, че си някъде отстрани на ситуацията и заобикалящите предмети и хора изглеждат странни или нереални. Може да се появи усещането за стъпване върху памук или облаци, потъване и невъзможност да се фокусираш или изобщо да чуваш всичко, което се случва около теб.

panik-atak-nedir-646x323
Когато няколко от тези симптома се появят изведнъж, първата мисъл, която преминава през главата на индивида е за инфаркт, инсулт или задушаване. Ако отмаляването е достатъчно силно, се появява страхът да не припаднеш и обикновено съпътстващата мисъл е „Ще се изложа“. Ако цялостното усещане е за липса на контрол върху тялото и ситуацията, първата мисъл е „Полудявам“. Нищо от това не може да се случи на практика. Паник атаката е реакция на мозъка на някакъв стимул, който той е усетил като заплаха. Тази заплаха би могла да бъде прекалено много хора в търговския център или ресторанта, тълпата на летището или критиката и неодобрението на шефа или майка ти. Паник атаките могат да се появят и вкъщи, докато си почиваш на дивана или дори по време на сън. В такава ситуация нямаме реална заплаха, но усещанията са същите и са изключително плашещи. Най-често човек отива в бърза помощ, където му правят стандартните процедури, виждат, че всичко физиологично е наред, дават му венозен прием на успокоително и го изпращат вкъщи да си почива. От силния страх от преживяното, индивида започва да мисли дали ще се случи отново и понякога от страх предизвиква следваща атака.
Обикновено хората, преживели паник атака се обръщат към личния си лекар и правят стандратните медицински изследвания, които да проверят дали физически са здрави. Когато лекарите не откриват нищо притеснително, насочват към посещение на психиатър, който изписва медикаменти. Грешка е медикаментите да се пият с години и да се разчита само и единствено на тях. Лекарствата не лекуват състоянието, а само потушават симптоматиката му. Правят индивида по-малко тревожен, но в малко случаи повлияват върху паник атаките и те спират да се появяват. Причината за паническите атаки като тревожно състояние се крие в начина на мислене на индивида и неговите основни правила, убеждения и виждания за света, които повлияват цялото му поведение. Именно това променя психотерапията. В повечето случаи дори и паническите атаки да се повлияят от медикаментите и да спрат да се появяват, след няколко години при различни житейски кризи, преживявания или стрес тревожното състояние се появява отново, като паник атаки или под друго форма. Защото начина на мислене и поведение на индивида е останал същия.
Как да се справим с атаките, заедно с психотерапевта, психиатъра или сами?

ff-728x375
Независимо дали сте избрали да се лекувате с медикаменти, психотерапия или сами има някои неща, които трябва да направите, за да се справите с поредния пристъп на паника.

На първо място оставете симптомите да преминават през тялото ви и не се фокусирайте върху тях. След петата или шестата атака вече ще знаете, че не умирате, не получавате инфаркт, не се задушавате и не полудявате. Това са просто симптоми, повечето от които можем да изпитаме в напълно безобидни ситуации, като изкачването на стълби например. Ако тичаме до шестия етаж на блока, нормално е сърцето да ускори ударите си и да се задъхаме. Ако колата ни изгасне на прелез и видим задаващ се влак, ще получим същите усещания като при паник атаката – ускоряване на пулса, плитко и повърхностно дишане, отмаляване на крайниците. Всичко това са реакции на различни органи на тялото, на които мозъкът е дал команда да реагират – за да те подготвят за борба или бягство, след като е регистрирана задаваща се заплаха. Просто при паник атаката те са наситени, за тях няма конкретна причина /задаващ се влак/ и ние реагираме със страх и с негативни мисли, което само усилва и удължава симптомите.
Ето няколко основни стъпки за справяне с паник атаката:
1. Фокусиране на вниманието върху нещо друго, което да изисква конценттрация на мозъка, не само участието на ръцете или зрението.
2. Дишане с корема, дълбоко и плавно, така че да е комфортно за организма и да противодейства на плиткото повърхностно дишане. Издишането трябва да е удължено и по-дълго от вдишването, но да е комфортно за тялото и да не се стига до рязко поемане на въздух след издишане.
3. Изчакване и позволяване на атаката и нейните симптоми да преминат през тялото. Няма паник атака, която да продължава до безкрайност. Тя има начало и край, има предиктори за нея, които се усещат преди самата паник атака и след пиковата й част има остатъчни симптоми и тревожност, които могат да продължат от минути до часове или няколко дни след нея. При всеки човек е различно.
4. Спокойствие. Вие не умирате, не припадате, не се задушавате. Всичко това вече сте го изпитвали няколко пъти и не е възможно да умирате всеки път.

Желая ви здраве, спокойствие и хармония!


Социалната тревожност

20120627_0034

Грозното патенце или малкото прашно камъче…

*виж забележка по-долу

На всички ни се е случвало да се запознаем с човек, който се изчервява от един бегъл поглед, насочен към него; винаги, когато се здрависваме, дланите му са влажни и горещи и обикновено не се включва в разговора, ако не му отправим конкретен въпрос.  На някои това поведение може да им се стори странно, други да отсекат с една дума, че човекът е темерут или някое още по-цветисто по български определение, а трети да го нарекат просто срамежлив.

Преди да прибързаме с изводите и епитетите, трябва да знаем, че много хора с ниско самочувствие страдат от т.нар. социална тревожност и това им притеснение оказва силно влияние върху целия им живот. Неотдавна в кабинетът ми влезе млад мъж с приличен външен вид, дошъл от малко градче не толкова близо до столицата. Наред с останалите негови проблеми социалната тревожност е била неизбежен спътник на живота му. Социалните му контакти се свеждаха до комуникацията с колегите в службата, посещения при родителите понякога и излизане в местен бар, в който след третото питие тревожността му от факта, че е сам донякъде се изпарявала. Едва тогава бил достатъчно самоуверен, за да опита да се запознае с някоя привлекателна жена или да поговори с някого /тук отварям една скоба, в която да поясня, че жените рядко са заинтригувани от мъж, който ги ухажва в пияно състояние/.

Лично на мен ми действа силно емоционално, когато видя здрав, прилежен и приятен човек с нормални способности във всяка една област да говори и да чувства себе си като недодялан, непривлекателен и неспособен на онова, на което са способни всички останали. Именно тази среща ме провокира да напиша настоящата статия.

alone

Усещанията, за които говоря по-горе обикновено карат индивида да прави лични компромиси и жертви по отношение на малкото приятели, които има; на работното си място и във всеки един друг аспект на живота си. В главата на хората – независимо от пола – страдащи от социална тревожност се въртят идеи за малоценност и незабележителност на собственото Аз.

Ниското самочувствие кара тези хора да смятат себе си за непривлекателни, за безинтересни събеседници и за незаслужаващи внимание. А те всъщност копнеят за това внимание. Доста често социалната тревожност съпътства някакъв друг психически проблем, но се изявява и сама по себе си.

Човекът със социална тревожност може да стигне до там, че да се чувства неловко и да отбягва дори купуването на сутрешния вестник или закуска. Характерно за хората със социална тревожност е, че те се чувстват далеч по-уверени в онлайн комуникацията, тъй като тя им дава усещането за анонимност, а то от своя страна ги прави по-спокойни в разговорите си с другите. Комуникацията с хората на живо ги кара да изпитват чисто физически симптоми като горещи вълни, треперене /видимо и за другите/, главоболие, изпотяване на цялото тяло и задължително дланите на ръцете. Сред останалите симптоми, които те изпитват са големи трудности по време на контактите си с хора и преди това, напрежение и стягане в гръдната област или усещане за недостиг на въздух. Мислите, които се въртят в главата им по време на срещата са свързани с това как ще се представят, как ще ги възприемат другите и какво ще си помислят за тях. Най-често тълкуват жестовете или изразите на другите като насочени лично към себе си, като пренебрежителни и критични. Още по-голямо предизвикателство за тях представлява комуникацията с хора от другия пол. При тези срещи всички гореизброени усещания и симптоми се увеличават и са двойно по-интензивни. Нерядко много жени се оказват впримчени в компромисен брак или връзка, който просто е бил единствения вариант за тях с оглед на притеснението им, че няма да срещнат друг мъж, който да ги харесва или да им обърне внимание. Всичко това пречи на хората, страдащи от социална тревожност да функционират адекватно по отношение на личните си контакти, срещите си с приятели, социален живот. В професионално отношение те доста често остават на едно работно място дълги години наред, дори то да е под тяхната професионална квалификация поради страха и тревожността от нови срещи с непознати хора и адаптирането към нов екип и работно място.

1232131919_26

Неизменен атрибут на човека със социална тревожност е ниското самочувствие, понякога съчетано с ниска самооценка. Причините за ниското самочувствие обикновено се таят в детските години, когато родителското възпитание е уронвало престижа и оценката на детето за самото себе си, а не е било насочено към развитие на способностите на детето и повишаване на увереността му. Детето получава първата оценка за стойността си от отношението на родителя /най-често майката/ и ако майката е била неангажирана, пестелива на внимание, критична или студена, то най-вероятно детето получава сигнали „Ти не си достатъчно важен и достатъчно значим за мен.” Това отношение се възприема от детското съзнание като инструмент за измерване на собствената значимост и по-късно се очаква от всички „други” в живота на индивида, вече като възрастен човек. Ако майката е подала сигнал „недостатъчно значим и важен”, човек започва да възприема себе си наистина като такъв и очаква и от другите такова отношение. Разбира се, не можем да се върнем в миналото и да променим родителите си или тяхното отношение, но можем тук и сега вече като възрастни индивиди да поработим върху промяната на собствените си виждания за себе си и на личните си възгледи и убеждения. На българския пазар е налична много литература за самопомощ и личностно развитие и хората със затруднения в комуникацията или критично ниско самочувствие могат сами да направят много за преодоляване на проблемите си. Ако затрудненията са по-сериозни, помощта на психотерапията би могла да бъде много адекватна. Целта е всеки един от нас да получи шанс да изживее живота си пълноценно и да вземе от него всичко, което му се предлага; другото е задоволяване с онова, което никой не е успял да вземе преди теб и онова, което е оставено на случайността. А пак казвам, срещна ли такъв човек, имам силен импулс да го разтърся и да му покажа онова, което би могъл да бъде. В работата си използвам една приказка за малко прашно камъче, намерено край пътя, което някой държи в ръката си, подхвърля от джоб в джоб и го намира за безполезно, без да знае, че ако мъничко го поизтърка и лъсне, то ще се превърне в диамант – безценен и скъп, желан от всички наоколо.

*В статията се говори за социалната тревожност; да се разграничава от психическото разстройство социална фобия.


Добродетел ли е егоизма? – психологът Лена Лалчева коментира в „Уикенд с Миа Сантова“ по ТВ7

Отдавна сме свикнали да причисляваме егоизма към пороците на човека или по-скоро към неправилния начин на поведение. Дали обаче това разбиране не е погрешно, предвид факта, че всички сме егоисти?

 

В речниците понятието егоизъм е определено така – поставяне на личните интереси над тези на другите; себичност. Противоположното на алтруизъм. Ето и понятието алтруизъм или от латински „друг-изъм“ – готовност да се действа в полза на другите, пренебрегвайки собствените интереси.

 

Наскоро учени доказаха, че егоизмът означава щастие… или поне докато успешно преодоляваме чувството за вина. Въпреки че хората възпитават децата си в доброта и алтруизъм, изглежда човек е по-щастлив, когато просто преследва собствените си интереси. Учените от университета в Пенсилвания обаче забелязали, че хората, които избират подобен път, обикновено трябва да се борят с непрекъснато чувство за вина. Виж видео