Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Tag: развод

Думите, които не трябва да споменаваме пред половинката си

скандал

Хората, които живеят с някого или са имали такъв етап от живота си, знаят колко е приятно да се прибереш вечер след дългия ден при някого, който те чака с нетърпение. Да се събудиш сутрин, да усетиш приятния аромат на прясно приготвено кафе и да знаеш, че ще го пиеш в обичната компания на половинката си…. Разбира се, предимствата на това да си обвързан не свършват до тук, иначе хората нямаше с такова желание и нужда да търсят обвързващата сила на връзките…. Някои от вас обаче си спомнят и за бурните скандали, обидните викове и безсънните нощи, в които ти се иска никога да не си се обвързвал. Моментите, в които се питаш как си могъл да допуснеш да се обвържеш с човек, който не те разбира, дори когато му говориш на български. Как се стига до там, че в една двойка хора, които уж се обичат и са избрали да живеят живота си заедно, спорят и не успяват да се разберат за дребни неща? Или кое в комуникацията в брака ни куца, и в крайна сметка води до скандали, обидени и наранени половинки и нерядко до раздели?

            В разговорите си с половинката допускаме грешки, които често ни изиграват лоша шега. Ние казваме едно, човека отсреща чува друго, което от своя страна му напомня за трето. В крайна сметка резултатът не е разговор, а спор, който води след себе си много проблеми и доста често разрив на взаимоотношенията. Когато свикнем с някого и сме заедно дълго време, започваме да си позволяваме да използваме думи и изрази, недопустими в началото на отношенията ни. Ако на първите няколко срещи се стараем да се представим в най-добрата си светлина и си „мерим приказките”, то след 3 годишно съжителство спокойно изпускаме ругатни, обидни и нецензурни изрази и доста често те са по отношение на човека, с който делим не просто общо жилищно пространство, а целия си живот.

Именно някои от тези изрази стават хапливи и служат като катализатори за сблъсъци в отношенията. Ако се уловите, че използвате някои от примерите по-долу, не се учудвайте, че с половинката ви нещата не вървят или че имате вечно сърдит партньор.

Ти винаги мислиш само за себе си!

В този израз има две негативни твърдения, които във всички случаи не са верни: първо, не е възможно един човек да прави едно и също нещо винаги. Да, може да го прави често, но няма начин да постъпва по един и същи начин винаги и при всяка ситуация. Обобщението, че го прави винаги обаче, е изтъкано от обвинение и това провокира партньора да ни отвърне със същото. Ако вас ви обвиняват в нещо, не искате ли да нараните в замяна? Нормално е, това е обичайната човешка реакция – или подвиваш опашка и бягаш или нападаш със същото, в случая – с обвинение. Обвинението обаче, освен до ескалация на конфликта води и до обида, която е свързана с негативни емоции и тъга. А последните две не са помогнали на нито една двойка. Този факт, заедно с твърдението, че партньорът ви не мисли за вас, го превръща в егоистичен и самовлюбен индивид, а и двамата знаете, че това съвсем не е така и че половинката ви не постъпва винаги по този начин.

 Ти никога не прибираш вещите си!

Обратното на горното твърдение. Също съдържа голяма доза категоризация, която в голяма част от случаите не е вярна, но е еднакво обидна и нараняваща за половинката ви. Всеки път, когато човешкото съзнание чуе обобщенията винаги или никога, насочени към себе си, се задейства инстинкт за самосъхранение, който има за цел да докаже, че това не е вярно. И ако половинката ви е от хората, които не подвиват опашка, то очаквайте отсреща ответен удар с обида, целяща да нарани вас.

Същата си като майка си/същият си като баща ти!

Независимо към кой пол са насочени, тези изрази имат за цел да наранят  и обидят не само човека, с който живеете, а и цялото му семейство. Дори и когато не сме в добри отношения със семейството си, това все пак не прекъсва кръвната ни връзка с него и подобен негативен израз ни изпълва с негодувание и обида. Поставянето на цялото семейство под общ негативен знаменател ни кара да заемем бойна позиция и да отговорим подобаващо. И в този случай – може би именно в този случай! – ние сме изправени на нокти да защитим семейството и роднините, както и самите себе си. Преди да използвате израза, в който намесвате майката, бащата или който и да е роднина, се запитайте ако на вас някой ви каже такова нещо, дали то ще ви хареса? Ако отговорът е отрицателен, по-добре не го използвайте в споровете с половинката си.

Не  можеш да стъпиш и на малкия пръст на…………..

Обичаен български израз, който обаче няма място в брака и по отношение на брачния ви партньор. В ушите на другия това звучи като доста сериозно обвинение, особено ако сравнявате настоящата си половинка с бивша ваша такава или с негов/а приятел/ка. Вашият партньор обикновено прави доста усилия в ежедневието си, макар и с течение на времето вие да не ги забелязвате. Ако с цел да я/го нараните, се опитате да сравните с някой друг нейните/неговите усилия/качества/предимства, има опасност не само да намрази човека, с който я/го сравнявате, но и самия вас. Ако наистина не забелязвате усилията и качествата на партньора си и всичко, което той прави за вас/за дома/за щастието ви, значи до толкова сте свикнали с всички негови положителни качества, че вече ги намирате за даденост. Всъщност това да гледаш на партньора си като на постоянен и неизменен атрибут носи много рискове и е лош съветник в любовта.


ПСИХОЛОГИЯ НА ИЗНЕВЯРАТА

изневяра

Когато говорим за изневяра, неминуемо трябва да споменем и здравата и изпълнена с любов връзка преди да се сблъскаме с горчивината, която тя често носи със себе си. Трябва да споменем пърхането на пеперуди в корема, очакването да видиш лицето на любимия човек, топлината на прегръдката му и безпределните обещания, дадени в момент на екстаз.  Малко са хората, които могат да кажат, че не са изпитали вълнението и на едното, и на другото, с всичките им вдъхновяващи и пламенни моменти, и тежки, болезнени емоции. Какво всъщност предизвиква  неприятните емоции, които изпитваме при сблъсъка с изневярата?

Всъщност кога и как да говорим за изневярата? И дали само физическото действие с различен от постоянния партньор може да се нарече изневяра или дори и пожелаването на друг човек трябва да се добави в определението за подобен акт. За целта ще оставим настрана сексуалните фантазии и ще говорим само за физическата изневяра и емоциите, свързани с нея.

Ако сте преживели нещо подобно до момента, сигурно сте наясно с всички онези неприятни и почти нетърпими чувства, които обикновено изпитват потърпевшите. Обикновено се започва с болка. Болка, която често се усеща почти физически, задушава ни и имаме усещането, че не можем да си поемем дъх, а доста често и не намираме смисъл в това. Болка от факта, че човекът, когото сме обичали е харесал или пожелал някой друг, различен от нас; че не сме му достатъчни само ние и че е дал част от емоциите си на човек извън малката общност на нашата двойка. Болката всъщност е породена от много други емоции, за които ще прочетем по-долу. Те не се проявяват в пълния си вид и при всички хора, а зависят от характера и начина на мислене на всеки един от нас. При някои ще се проявят една част от тях, при други – друга. Всяка една емоция казва много за характера на човека, но в повечето случаи това би разбрал професионалиста. Ако сте се сблъскали с нещо толкова огорчаващо за първи път, ето какво можете да очаквате.

ГНЯВ

Гневът е нормална и здрава емоция при така стеклите се обстоятелства. Понякога той е насочен към партньора, който е допуснал това да се случи; друг път към третата страна, намесила се неканена във взаимоотношенията; трети път към живота и съдбата, позволили това да се случи точно с теб. Гневът ще ви помогне да игнорирате други емоции, които не са полезни за вас и които водят до самосъжаление, безпомощност и обвинение. Така че ако се появи гняв, насочен независимо към какво, прегърнете го здраво и му се отдайте. Той ще отшуми след кратко време, но ще подейства на психиката и емоциите ви освобождаващо.

БЕЗНАДЕЖДНОСТ

Ако сред емоциите, с които се сблъскате има нотка на безнадеждност и безсилие, тази емоция би могла да отзвучи в рамките на няколко дни. Ако обаче партньорът ви е представлявал всичко за вас и ви е трудно да видите как ще живеете без него или с тази болка в бъдеще и имате усещането, че не бихте могли или няма смисъл да продължите напред (със или без него), тогава е необходимо да преразгледате разбирането за самите себе си. За хората, които са зависими от любовта на партньора изневярата е изключително тежко преживяване, придружено с много страдание. Понякога дори и след неколкократни изневери партньорите не се разделят, защото единия е зависим от другия. Зависимият партньор вижда живота си като невъзможен без другия и остава с него, независимо от постъпките и нарушаването на обещанията. Удобно за другия партньор, но изключително нездравословно за зависимия. Подобно на всички зависимости, и тази води до себеразрушаване и унижение у жертвата, в името на още една доза.

ВИНА

Сравнително често при някои хора се среща усещането, че те имат вина и носят отговоорност за случилото се. Започват да връщат лентата назад и да се питат какво точно са направили и къде са сбъркали, за да реши партньорът им да има връзка с друг човек. Ако и вие сте сред тях, най-вероятно сте на погрешния път. Обикновено хората, изпитващи вина заради това, което някой друг е направил често търсят отговорността и вината в себе си и смятат, че ако са постъпвали по различен начин във връзката, е нямало да се стигне до тук. Помислете добре, преди да решите, че с някое ваше действие сте подтикнали половинката си към изневяра. Да, възможно е някъде в отношенията си да сте сбъркали, но това означава ли, че намесата на трети човек ще поправи грешката ви или че вие носите отговорност за действията на партньора си? Ако вие бяхте постъпили по този начин, той ли щеше да бъде или да се чувства виновен?

ПРЕДАТЕЛСТВО

Чувството, че си предаден и че доверието, което си оказвал на този човек вече го няма е здрава емоция. Обикновено за хората с традиционни разбирания за интимните взаимоотношения изневярата е предателство. Предадени са чувствата, които си влагал в тази връзка, плановете за бъдещето, доверието, преданността и отговорността пред другия, а заедно с всичко това и любовта. В повечето случаи може да мислите, че никога и на никого не можете да имате доверие, след като човекът, на когото сте вярвали безрезервно е постъпил по този начин. Понякога това усещане продължава дълго и оставя постоянна травма, която пречи да се отдадеш изцяло в следващата връзка. Ако обаче намерим човек, който да ни покаже, че не всички са като предишния ни партньор, и да ни дава доказателствата си отново и отново, то раната от предателството и липсата на доверие заздравява.

САМОТА

Доста по-често при жените, отколкото при мъжете се среща усещането, че си изоставен и самотен. Със самотата идва убеждението, че след като партньора не го е грижа за теб, значи си абсолютно сам. Внимавайте да не залитнете в крайност и да започнете да мислите, че едва ли някога някой друг ще ви обича или че не заслужавате обич. Ако постъпката на партньора започне да оказва въздействие върху самооценката ви или върху стойността ви като човек, определено сте на грешен път. Не позволявайте действията на някой друг да ви налагат мнение що за човек сте вие и да променят вярванията, ценностите или нагласите ви. Този човек се е влюбил във вас именно заради онези ваши черти, които в момента омаловажавате или сте на път да промените заради преживяното.

ОМРАЗА

Абсолютно допустима и здрава е омразата – към партньора, към действията му, към третия човек, към света. В повечето случаи това е емоция, която ще отзвучи бързо и на нейно място ще се върнат нормалните чувства и мисли. Но няма нищо лошо в рамките на няколко часа или дни да мразите всичко или всички около себе си. Разумът и чувствата ни имат нужда да бъдат насочени с цялата си отрицателност към нещо, което да ги поеме и да смекчи удара от случилото се. По-добре това да е насочено навън, отколкото навътре съм нас самите – нещо, което правят чувството за вина, страха и усещането за безнадеждност.

ЖЕЛАНИЕ ЗА ОТМЪЩЕНИЕ

Желанието да причиниш същото на партньора обикновено се появява при хора, които са с донякъде егоистични потребности. Малко вероятно е да изпитвате чувство за вина и едновременно с това да искате да си го върнете на половинката. Желанието да направиш същото и да причиниш болезнени емоции на партньора обикновено е преходно и ако не му дадеш възможност да се изяви веднага, на по-късен етап отминава. Ако все пак се стигне до там, доста често след това се стига до емоции като съжаление за прибързаната постъпка и осмисляне на факта, че прекалено спонтанно си реагирал по почти глупав начин, който на всичкото отгоре не е довел до нищо градивно.

СТРАХ

Страх от бъдещето, от самотата, от това, че винаги ще има някой по-красив, по-привлекатален или по-млад от теб и е допустимо това да се случи отново. Всъщност страхът е негативна и нездрава емоция. Ако можем да търсим положителен еквивалент на усещането за страх, то това е притеснението. Притеснението или яснотата по отношение на това, че винаги има риск партньора да срещне някой друг и да го предпочете пред теб. Всеки от нас трябва да е наясно с този факт от самото начало на връзката, независимо от това, колко доверие има на половинката си или колко са силни чувствата ви. Яснотата по този въпрос само би ни дала стимул и мотивация да поддържаме отношенията си в положителна емоционална окраска и да моделираме поведението си така, че и двамата с партньора да се чувстваме добре. Ако сме пропуснали този момент и на даден етап се появи усещането за страх, това по-скоро показва зависимост от партньора и невъзможност да носим отговорност за себе си и за живота си.

ЛЮБОВ

Измежду всички тези неприятни емоции, ще се появява и любовта. В крайна сметка вие сте обичали този човек до вчера и няма как да накарате любовта просто да изчезне. Всъщност ако любовта я няма, и болката от предателството нямаше да е толкова силна, така че всички негативни емоции, които изпитвате в момента са налице, защото в основата им стои именно любов към партньора. Възможно е в началото, докато негативните емоции са в разгара си, да решите, че вече не обичате този човек, но сигурно бъркате. Любовта е най-силната емоция и дори е възможно да я усетим с цялата й сила именно при такива неприятни и тежки преживявания. Тя е именно чувството, което води до прошката и продължава връзката напред. Тя е онова дълбоко усещане, което помага на двойката да преодолява всичко по пътя си и да продължи дори и в невъзможните моменти. В крайна сметка тя е в основата на всички отношения и независимо от развръзката, когато болката, гневът и омразата си отидат, на тяхно място отново ще се появи любоовта. За да можем да обичаме друг човек обаче, на първо място трябва да се научим да обичаме себе си. Само здравата любов към себе си и ясната преценка биха могли да ни помогнат да преодолеем трудната и мъчителна ситуация на изневярата.


МЪЖЕТЕ СА ОТ МАРС, А ЖЕНИТЕ ОТ ВЕНЕРА?!? КАКВО НИ ПРЕЧИ ДА РАЗБИРАМЕ ДРУГИЯ ПОЛ

planetiДали наистина това е така? Толкова много е казано за разликите между половете, че едва ли има нещо ново и различно, което може да се добави. Истината е, че темата винаги е била актуална, и може би така ще бъде и занапред. Защо мъжете не могат да изразяват чувствата си, а жените непрекъснато говорят за тях? Защо жената има нужда да разкаже как е минал денят в офиса точка по точка, а мъжът иска да стои безмълвно пред телевизора и да прескача минутите с рекламния блок? Защо мъжът не спира да попита за посоката, дори и когато се е загубил? Продължаваме с отговорите на тези въпроси и в този брой.

Миналият път стигнахме до разликата в начина, по който мъжете и жените осъществяват комуникация. Мъжете имат по-малък норматив от думи, които да изговорят всеки ден и това ги прави по-малко комуникативни, за разлика от жените. Ако обърнем внимание на начина, по който протичат срещите между двама мъже и две жени, ще видим колко голяма е разликата между воденето на разговор при двата пола. Двама приятели могат да седят на чаша бира, да гледат мач по телевизията и за цели два часа да проговорят само с две изречения и няколко отговора като „Хмм” или „Аха”. И ще твърдят, че са прекарали чудесно. Ако обаче сравним този разговор със срещата на две жени – женската среща протича в безразборно говорене, прекъсване, прескачане на разговора от една тема в друга, и много невербални сигнали. За една жена да седиш цели два часа на среща и да обмениш с партньора си само няколко изречения, би означавало, че или не харесва човека срещу нея или му е обидена. За мъжа – това е идеалната среща с приятел.

ПОДЧИНЕНИЕТО

Тук ще дадем известния пример за мъжа, който три пъти вече минава през едно и също кръстовище в непознат град и отказва да поиска информация от някой местен. Да попита някой местен за адреса, означава за мъжа, че се е загубил. Да потърси помощ е немислимо, тъй като той е човека, който предлага помощ, а не я търси. Това за мъжа е равнозначно на безсилие и подчинение, признаване, че не може да се справи сам. А както вече знаем, мъжът е еволюирал и възпитаван като човека, който трябва да изглежда силен във всяка ситуация. Ето защо мъжете отказват да признаят, когато не могат да се справят сами. Те са способни да направят едно и също нещо по много погрешни начини стига да не се налага да признаят, че грешат и имат нужда от помощ. Търсенето на помощ кара мъжа да се чувства слаб и безсилен, а това са качества, които той знае, че не трябва да притежава или да показва. Интересен конфликт се получава тук със съвременните навигационни системи, които мъжете нямат никакви проблеми да използват. Защо мъжът за нищо на света няма да спре и да попита за пътя, но няма нищо против навигационна система, която с женски глас да му посочва посоката?

ТЕХНИКАТА

Мъжкият мозък е ориентиран към техническите задачи. Ако погледнем статистиката, в по-голямата си част математиците, инженерите и техниците са мъже, тъй като техните интереси са насочени в техническите дисциплини, докато жените се интересуват предимно от науки от хуманитарната сфера. Мъжът може да се справи с всеки нов уред вкъщи, дори без да чете инструкцията за него, което за жената е трудна задача. Мъж, който използва система за навигация не гледа на нея като на субект, от който се налага да потърси помощ, а като на още една техническа играчка, с която да се занимава. А мъжете си падат по разглобяване и сглобяване на играчки от деца. Навигационната система и всички други съвременни уреди са новите „играчки” на мъжа, които може да си позволи да „разглобява”, без да изглежда смешен или слаб в очите на останалите.

СЕКСЪТ

Идва ред и на болната тема между половете. Много жени се оплакват от това, че мъжете искат само секс от тях или това е всичко, за което мъжете мислят. За жената сексът е кулминацията на онези моменти, когато тя се чувства обичана, сигурна, желана и спокойна за мъжа до себе си. Мъжът има нужда от секс, за да се почувства по този начин. Жената има нужда от любов, за да се стигне до желание за секс, а за мъжа секса е начина, по който той изразява любовта си и усеща, че е обичан. От тук се раждат голямо количество спорове между половете, а единствения начин да ги прекратим е да опознаем навиците на другия пол, вместо да се обвиняваме, че сме фригидни манипулаторки или  безчувствени сексисти.

В ДВОЙКАТА

Жените като по-интуитивни и емоционални, имат нужда не от директни въпроси, а от тактични напомняния и намеци. За една жена директно насоченият въпрос звучи като команда или грубост. Ето защо когато жените искат да разберат нещо, не задават въпросите си директно, а внимателно, често тръгвайки от доста далеч. За мъжа, чиято комуникация е насочена пряко, тези женски въпроси са като разпит, на който мъжа не знае как точно да отговори. Мъжете обичат преките въпроси – ако имаш нужда от съвет, поискай го направо. Ако ти трябва решение, просто го кажи и мъжа ще ти го даде. Докато за жената директното задаване на въпрос или искане, звучи като заповед, която има за цел да я подчини. Спокойно можем да избегнем тези недоразумения, като трансформираме начина си на комуникация съобразно пола на човека, с когото разговаряме. Ако срещу нас има жена, можем да използваме женския начин на изразяване и обратно.

Учудващо е как природата е успяла да ни направи толкова различни и въпреки това да се налага да живеем заедно под един покрив. Истината е, че да, ние сме различни, но можем да живеем заедно и то успешно. Опознавайки разликите на другия пол, ние понякога можем да използваме неговите характеристики и да говорим на неговия език. По този начин ще избегнем много разриви, обиди и наранено самолюбие, ще имаме по-хармонична връзка и в крайна сметка по-спокоен и щастлив път с човека до себе си.