Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Tag: страх

6 Грешки, които допускат жените, търсещи връзка на всяка цена

Тази статия е само за жени. Тя по никакъв начин не обезценява мъжкия пол, а има за цел да обобщи най-често срещаните грешки, които допускат жените в търсене на мечтаната връзка с идеалния мъж. Понеже женския пол е по-емоционален и за него намирането на връзка е по-приоритетно, ние сме склонни да правим повече компромиси в началото на едни зараждащи се взаимоотношения. Често именно тези компромиси са тънките нишки, които вместо да доведат по сериозни и дългосрочни отношения правят така, че връзката приключва още преди да е започнала. Какви са онези неща, които карат мъжете да се отдръпнат или да станат дистанцирани още в началото на едни отношения?

 

6 грешки, които да НЕ допускаме с новия мъж в живота си:
1. Не се съгласявай на първото му предложение – да, знам, че е възможно да го харесваш много и че не си излизала от месеци с такъв привлекателен мъж. Но не казвай „Да“ на първото му предложение, особено ако отговора ти е придружен от треперещ глас и блясък в очите. Довечера си заета, дори и да стоиш по вълнени чорапи на дивана пред поредния епизод на „Сексът и градът“. Едно бързо съгласяване с първия предложен от него вариант означава: Нямам какво да правя довечера, както и утре, както и всяка друга вечер и с нетърпение чаках да ме поканиш. Ти си единствената ми надежда за една интересна вечер. Дори и така да е, не е нужно той да го знае.

accepting-others-conscious-relationship
2. Той изчаква до края на вечерта и ти звъни за среща в последния момент – откажи отново. Не му давай сигнала, че си на разположение всеки път, когато те потърси. Това показва липса на собствени интереси и личен живот; липса на стимул, който да го мотивира да се бори за твоето внимание. Колкото и да си говорим за равенство между половете, на мъжете им е заложено в генетиката да ловуват и те имат нужда от предизвикателства за покоряване. Ти можеш да бъдеш неговото предизвикателство, ако не си на разположение веднага за всяка негова идея.
3. Не чакай до телефона по всяко време на денонощието – дори не си вдигай телефона по всяко време на деня. Ако вдигаш още на първото позвъняване, значи че не си заета. Нямаш личен живот, няма какво друго да правиш и чакаш Той /с главна буква/ да ти звънне. Няма нужда да му даваш такова послание. Спокойно си изпробвай роклята в магазина или си дояж сандвича и тогава ще отделиш внимание на телефона. Твоят обяд и твоята нова рокля точно в този момент са доста по-важни от комуникациите. Ако ти не отделяш внимание на обяда си или на гардероба си и му показваш, че той е доста по-важен от тях, как очакваш на по-късен етап той да намира за важни твоя начин на хранене или на обличане. Показвай уважение сама към себе си, за да получиш такова и от останалите, в това число и от мъжа, с когото излизаш.
4. Ти: Ще се видим ли довечера?
Той: Ами аз съм с момчетата на мач, ако не съм уморен след това, ще ти звънна.
Нека когато и ако ти звънне след мача, ти вече да си заета – излез с приятелка, отиди на фитнес, или прочети хубава книга. Ти не си на разположение или на повикване, за да откликваш винаги, когато той не е уморен. Ти имаш собствени интереси и приятни начини, по които да си прекарваш времето и той трябва да получи посланието, че не възнамеряваш да бъдеш „уплътняване на времето, ако не е уморен“.

traitsofahealthyrelationship_0
5. Не отказвай моминското парти на приятелка или събирането с колеги заради факта, че той е свободен в събота. Ти имаш личен живот, приятелки и други хора, които също са важни, а той може да си освободи неделята или петъка, ако му е важно да се види с теб. Покажи, че твоят личен живот е важен и той ще се постарае да намери място в него, а не обратното. Обратното показва: Ти си по-важен от моя личен живот. Моят личен живот ще трябва да се приспособи към теб.
6. Не се отказвай от хобито си, заради среща. – ако за да можеш да прекараш повече време с него, си склонна да отложиш часа по йога, тенис или рисуване и започнеш да го правиш често, това също е послание, че не уважаваш себе си. Ако този мъж наистина се интересува от теб, ще направи всичко възможно да те види. Не е нужно ти да покоряваш върхове и да отлагаш собствените си интереси заради който и да е друг човек.
Ако проявяваш уважение към себе си и показваш, че се цениш – личността си, интересите си, свободното си време и т.н. – то може да очакваш, че и другите, в това число и мъжете ще те уважават и оценяват.

Всички тези бързи съвети сме ги чували много пъти, но когато се появи мечтания мъж, сякаш ги забравяме. Истината е, че всяко поведение, посочено по-горе дава на мъжа посланието: Готова съм на всичко, за да се видя с теб! Какво чува мъжа в това послание? – Мога да й звънна в последния момент и пак да разчитам на нея. Мога да я потърся, когато нямам други интересни планове за вечерта. Тя толкова е хлътнала по мен или толкова иска да има връзка, че мога да си позволя да отлагам срещите или да ги правя, когато на мен ми е удобно. Или още по-лошо – ще пробвам първо на едно друго място и ако там не стане, ще звънна на нея. Нали не искате да бъдете момичето на второ място? Това ви поставя в зависима позиция, като човек, който винаги е готов да се съобрази с другия. Няма нищо лошо в съобразяването, но не и когато то се случва в началото на връзката, дори още преди да имаме връзка. Често ние, в стремежа си да започнем сериозни отношения и да имаме някого до себе си, се съобразяваме, вкопчваме, жертваме и даваме от себе си повече, отколкото е нужно. Поставяме приятелските си връзки на заден план, отказваме срещи с познати или седмичното посещение при масажистката, само и само да се съобразим с неговото свободно време. С всяка от по-горните постъпки ние показваме липса на самоуважение. Поставям на второ място всичко друго заради теб. Щом ние самите не уважаваме личните си предпочитания, интереси, приятели, как да очакваме, че той ще прояви уважение и към личния ни живот и към нас самите?
Всичко по-горе звучи като женски хитрини, които имат за цел да оплетат мъжа или да направят жената трудно достъпна. Всъщност не е така – всичко това показва самоуважение и поставяне на здравословни граници от страна на личността и е еднакво важно и за женския и за мъжкия пол. Ако отсреща имаме човек, който отлага своите важни неща заради нас, ние ще гледаме ли на него като на предизвикателство, за което си струва да се борим? Ще уважаваме ли правото му на личен живот, на интереси, приятели или хоби? Ако след втория месец на връзката ни половинката спре да ходи на фитнес и прекарва неделята с дистанционното на дивана ще продължим ли да го уважаваме като мъж? Едва ли. Същото важи и за мъжете. Те имат нужда да видят една уверена в себе си жена, самочувствие, интереси и личен живот. Ако ние сме склонни да изоставим всичко свое заради срещата с един мъж, не бива да очакваме от него нито уважение, нито дори интерес.


Социалната тревожност

20120627_0034

Грозното патенце или малкото прашно камъче…

*виж забележка по-долу

На всички ни се е случвало да се запознаем с човек, който се изчервява от един бегъл поглед, насочен към него; винаги, когато се здрависваме, дланите му са влажни и горещи и обикновено не се включва в разговора, ако не му отправим конкретен въпрос.  На някои това поведение може да им се стори странно, други да отсекат с една дума, че човекът е темерут или някое още по-цветисто по български определение, а трети да го нарекат просто срамежлив.

Преди да прибързаме с изводите и епитетите, трябва да знаем, че много хора с ниско самочувствие страдат от т.нар. социална тревожност и това им притеснение оказва силно влияние върху целия им живот. Неотдавна в кабинетът ми влезе млад мъж с приличен външен вид, дошъл от малко градче не толкова близо до столицата. Наред с останалите негови проблеми социалната тревожност е била неизбежен спътник на живота му. Социалните му контакти се свеждаха до комуникацията с колегите в службата, посещения при родителите понякога и излизане в местен бар, в който след третото питие тревожността му от факта, че е сам донякъде се изпарявала. Едва тогава бил достатъчно самоуверен, за да опита да се запознае с някоя привлекателна жена или да поговори с някого /тук отварям една скоба, в която да поясня, че жените рядко са заинтригувани от мъж, който ги ухажва в пияно състояние/.

Лично на мен ми действа силно емоционално, когато видя здрав, прилежен и приятен човек с нормални способности във всяка една област да говори и да чувства себе си като недодялан, непривлекателен и неспособен на онова, на което са способни всички останали. Именно тази среща ме провокира да напиша настоящата статия.

alone

Усещанията, за които говоря по-горе обикновено карат индивида да прави лични компромиси и жертви по отношение на малкото приятели, които има; на работното си място и във всеки един друг аспект на живота си. В главата на хората – независимо от пола – страдащи от социална тревожност се въртят идеи за малоценност и незабележителност на собственото Аз.

Ниското самочувствие кара тези хора да смятат себе си за непривлекателни, за безинтересни събеседници и за незаслужаващи внимание. А те всъщност копнеят за това внимание. Доста често социалната тревожност съпътства някакъв друг психически проблем, но се изявява и сама по себе си.

Човекът със социална тревожност може да стигне до там, че да се чувства неловко и да отбягва дори купуването на сутрешния вестник или закуска. Характерно за хората със социална тревожност е, че те се чувстват далеч по-уверени в онлайн комуникацията, тъй като тя им дава усещането за анонимност, а то от своя страна ги прави по-спокойни в разговорите си с другите. Комуникацията с хората на живо ги кара да изпитват чисто физически симптоми като горещи вълни, треперене /видимо и за другите/, главоболие, изпотяване на цялото тяло и задължително дланите на ръцете. Сред останалите симптоми, които те изпитват са големи трудности по време на контактите си с хора и преди това, напрежение и стягане в гръдната област или усещане за недостиг на въздух. Мислите, които се въртят в главата им по време на срещата са свързани с това как ще се представят, как ще ги възприемат другите и какво ще си помислят за тях. Най-често тълкуват жестовете или изразите на другите като насочени лично към себе си, като пренебрежителни и критични. Още по-голямо предизвикателство за тях представлява комуникацията с хора от другия пол. При тези срещи всички гореизброени усещания и симптоми се увеличават и са двойно по-интензивни. Нерядко много жени се оказват впримчени в компромисен брак или връзка, който просто е бил единствения вариант за тях с оглед на притеснението им, че няма да срещнат друг мъж, който да ги харесва или да им обърне внимание. Всичко това пречи на хората, страдащи от социална тревожност да функционират адекватно по отношение на личните си контакти, срещите си с приятели, социален живот. В професионално отношение те доста често остават на едно работно място дълги години наред, дори то да е под тяхната професионална квалификация поради страха и тревожността от нови срещи с непознати хора и адаптирането към нов екип и работно място.

1232131919_26

Неизменен атрибут на човека със социална тревожност е ниското самочувствие, понякога съчетано с ниска самооценка. Причините за ниското самочувствие обикновено се таят в детските години, когато родителското възпитание е уронвало престижа и оценката на детето за самото себе си, а не е било насочено към развитие на способностите на детето и повишаване на увереността му. Детето получава първата оценка за стойността си от отношението на родителя /най-често майката/ и ако майката е била неангажирана, пестелива на внимание, критична или студена, то най-вероятно детето получава сигнали „Ти не си достатъчно важен и достатъчно значим за мен.” Това отношение се възприема от детското съзнание като инструмент за измерване на собствената значимост и по-късно се очаква от всички „други” в живота на индивида, вече като възрастен човек. Ако майката е подала сигнал „недостатъчно значим и важен”, човек започва да възприема себе си наистина като такъв и очаква и от другите такова отношение. Разбира се, не можем да се върнем в миналото и да променим родителите си или тяхното отношение, но можем тук и сега вече като възрастни индивиди да поработим върху промяната на собствените си виждания за себе си и на личните си възгледи и убеждения. На българския пазар е налична много литература за самопомощ и личностно развитие и хората със затруднения в комуникацията или критично ниско самочувствие могат сами да направят много за преодоляване на проблемите си. Ако затрудненията са по-сериозни, помощта на психотерапията би могла да бъде много адекватна. Целта е всеки един от нас да получи шанс да изживее живота си пълноценно и да вземе от него всичко, което му се предлага; другото е задоволяване с онова, което никой не е успял да вземе преди теб и онова, което е оставено на случайността. А пак казвам, срещна ли такъв човек, имам силен импулс да го разтърся и да му покажа онова, което би могъл да бъде. В работата си използвам една приказка за малко прашно камъче, намерено край пътя, което някой държи в ръката си, подхвърля от джоб в джоб и го намира за безполезно, без да знае, че ако мъничко го поизтърка и лъсне, то ще се превърне в диамант – безценен и скъп, желан от всички наоколо.

*В статията се говори за социалната тревожност; да се разграничава от психическото разстройство социална фобия.


ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ СТРАХА? МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА!

щастиеДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ СТРАХА? МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА!

Страхът е онова неприятно усещане, което се появява, когато висиш на въже на 100 метра над твърдата и сигурна земна повърхност. Или при излитането на самолета… Или когато в последния момент друг шофьор на магистралата те засече и ти нямаш време да реагираш и да убиеш скоростта. В този си вид, страхът е нещото, което ни предпазва и служи за задействане на механизмите за самозащита, присъщи за животинския организъм. С напредването на технологиите в цивилизованото общество, реалните физически опасности, които ни застрашават са овладени все повече и на преден план излиза друг вид страх, който сковава мислите ни и ни пречи да живеем както бихме искали. Страх, който не вдига адреналина като при физическата заплаха, но който парализира и ни спира да направим стъпката към мечтите си. Възможно ли е да се освободим от него?

 

Страх, че на четиридесет няма да успееш да намериш по-хубава работа и това те приковава към досадното и втръснало бюро с кофти шеф и неприятни колеги. Страх от това, че няма да отговориш на нечии очаквания и затова избираш да не предприемаш нищо, защото настоящето ти е познато и комфортно. Страх, че партньорът така или иначе няма да е винаги до теб и предпочиташ да не го допускаш в живота си. Страх, който понякога дори не усещаме, просто правим избори, които ни задържат на същото старо, изгубило очарованието и предизвикателствата си, но познато и сигурно ниво.

Като начало можем да вземем един лист и да запишем на него нещата, които бихме искали да направим или да постигнем. Нов партньор, раздяла, нова работа, по-високо възнаграждение, различен стил на обличане…. каквото и да е. Когато целта е набелязана, разделяме листа отдолу на две колони и в лявата записваме всичко, което според нас ни пречи да постигнем желаното. Сред възможните причини биха могли да бъдат: майка ми няма да го одобри…; вече имам семейство, не мога да рискувам…; прекалено възрастен съм, за да го направя…; никога досега не съм се държал така… и други подобни „извинения”, които обикновено ни се струват непреодолими. Истината е, че това са начините на мислене, които ни предпазват от неизвестното и са остатъците на онзи могъщ фактор, който преди стотици години е имал функцията да опази живота ни от физически заплахи. Днес, когато физическите заплахи до голяма степен са преодоляни, страхът продължава да ни задържа на едно място с помощта на психиката.

И КАКВО ОТ ТОВА?

Когато изброим всички причини, които според нас ни пречат да протегнем ръка към желаното, идва време да ги разгледаме една по една в дясната колона на листа. Избираме първата: майка ми няма да го одобри…. Родителското одобрение е могъщ фактор, който определя избора на детето, но не спира да въздейства и когато детето стане възрастен. И ако родителите не го одобрят, какво от това? Какво ще се случи, ако не получим одобрението им? Отговорът на втория въпрос е особено важен. Запишете го! Ако дадете реален отговор на този въпрос, ще видите, че всъщност нищо страшно няма да произтече от факта, че родителите няма да харесат това или онова. Майка ви навремето не прие и факта, че пропускахте първия час в училище, но какво от това? Всеки родител иска детето му да е щастливо и реализирано, и ако вашата мечта ще ви направи такъв в очите на родителите, то те ще я приемат.

КОЙ ГО КАЗВА?

Причина номер две: Вече имам семейство, не бих могъл да рискувам…. прекалено възрастен съм, за да го направя….

Кой е казал, че семейните или възрастните хора нямат право на риск? Ще отговорите: всички, просто така е прието! Това са стереотипни правила в обществото, които ограничават реализацията ни. Забравете правилата на „всички” и си създайте свои собствени! Оставете „всички” да играят по старите си правила и да живеят сигурния си живот, а вие направете онова, което искате, за да живеете живота, за който мечтаете! В случая е важно да си зададем въпросът: Кои са тези „всички”, определящи това правило? Колко повече от мен знаят те? Колко авторитетни са „всички” в моите очи? Със сигурност ли е вярно онова, което те определят? Знаят ли те повече за мен и за моят живот, отколкото знам аз? Запишете го!

КОЕ Е НАЙ-ЛОШОТО НЕЩО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ?

Причина номер три: Никога досега не съм се държал така…. не съм правил подобно нещо или каквато и да е друга форма на отказ заради елемента на непознатото и неизвестното.  За това „извинение” следва въпросът: Кое е най-лошото нещо, което може да се случи, ако го направя?

Оборете всеки написан отговор с реални доказателства, защото в повечето случаи хората дават на този въпрос нереалистични отговори. Доста често задавайки си този въпрос, виждат, че отговорите им са нелогични и дори смешни. Ако все пак се намери някой смислен отговор, който наистина плаши, задайте въпроса: Случвало ли ми се е същото нещо преди? Ако да – как се справих тогава? Обърнете се към ресурсите, които носи всеки от нас вътре в себе си и които сте приложили в миналото при същия проблем. Запишете ги!

Изписвайки пречките, които ни спират и онова, което ще произтече от тях, ние често виждаме колко нелогични и безсмислени са те. Нещо, което иначе няма как да осъзнаем, тъй като само мисълта за тях ни парализира и ни пречи да действаме. А сега – кое е нещото, което искате да направите, но страхът ви спира?


ПАНИЧЕСКИ АТАКИ

Как да ги разпознаем?

 

Интензивният и стресиращ начин на живот, на който сме подложени доста често отключва различни заболявания в областта на психиката. За да можем да ги разпознаем, в няколко поредни статии ще разгледаме характеристиките на основните психични разстройства, как да ги разпознаваме и как можем да се справим с тях. Тези материали имат информативен характер и в никакъв случай не биха могли да заместят консултацията със специалист в областта на психичното здраве.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ?

В повечето случаи хората споделят, че първата паническа атака е дошла сякаш от нищото. Обикновено при пътуване или стоене на опашка, на оживено летище или дори на спирката се появяват първите симптоми, които най-често са пристъп на силна, неконтролируема тревожност, придружен от соматични характеристики като сърцебиене, недосиг на въздух, изпотяване, болки в гърдите и световъртеж. При някои от хората се срещат и отмаляване или изтръпване на крайниците, „подкосяване” на краката, „топка” в стомаха. Стига се дори до т.нар. деперсонализация и дереализация, което означава усещане за нереалност на случващото се около нас. Обикновено пристъпът на паника е с продължителност няколко минути или дори по-малко от минута, но това се усеща от потърпевшия силно преувеличено като времетраене. Почти неизменно паническата атака е последвана от траен страх да не се повтори случилото се и доста често това играе ролята на самоизпълняващо се пророчество, т.е. атаката наистина се повтаря. По време на самата атака се появява страх от задушаване и припадане, а това от своя страна е последвано от вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване.

Характерно за паническите атаки е, че в ситуацията, в която се появяват за първи път няма определена символика или конкретен отключващ механизъм, но в последствие се появява страх в същата ситуация да не се повтори пристъпа и доста често хората избягват именно тези ситуации. По този начин понякога се стига дори до фобийни разстройства и абсолютно избягване на определени места и ситуации.

КАКВА Е ПРИЧИНАТА?

По същество паническото разстройство е тревожно разстройство и изследванията върху близнаци показват, че съществува известна генетична съставка в предразположението към тревожни състояния. Понякога атаките са предизвикани от силно стресогенно събитие в живота ни, друг път от поредица от натоварване в ежедневието, което само по себе си води до високи нива на стрес.

КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ?

За хората, преживели поне веднъж в живота си паническа атака е важно да споделят случилото се с някой близък. Описването на физическите усещания и чувствата, последвани от тях пред човек, на когото имаш доверие носи известна степен на освобождаване и успокоение. Разбира се, това в никакъв случай не може да замести посещението при специалист, но на първо време ще свърши работа. Ако сте изненадани от паническа атака е важно да знаете следното: заради усещането за отмаляване и пристъп на задух трябва да се намери място за сядане, което намалява страхът от припадане и загуба на контрол. Опитайте се да дишате по-дълбоко, отколкото обикновено и бъдете сигурни, че симптомите ще преминат от само себе си. Ако владеете някакви техники за релаксация, можете да ги приложите, докато чакате паническата атака да отмине. Не трябва да забравяте, че това е само пристъп и че той всъщност е по-малък като времетраене, но на вас ви се струва по-продължителен отколкото е. Важно е да знаете също, че паническата атака само по себе си няма да доведе до задушаване или смърт. Интересно и успокоително действа факта, че симптомите на паническите атаки могат да бъдат изкуствено предизвикани чрез различни физически дейности и натоварване и доста често психотерапевта го демонстрира в кабинета си, за да се уверите в това сами.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ?

Паническото разстройство успешно се преодолява с помощта на когнитивно-поведенческа психотерапия. Това е метод, който работи едновременно с мислите, чувствата и поведението на клиента и достига успешни и бързи резултати при всички тревожни разстройства. Потърпевшия от панически атаки се обучава в различни техники за релаксация, с помощта на които противодейства по време на самата атака. Сред нещата, които можете да направите веднага и сами, е да елиминирате от менюто си всички захари и стимуланти – кафето, черния чай, шоколада са нещата, от които ще трябва да се откажете за известно време. Паническите атаки са неприятни, но не са непреодолими. Важно е да знаете, че колкото по-бързо потърсите компетентна помощ, толкова по-лесно и за кратък период от време ще може да се справите с този проблем.