Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Tag: УВЕРЕНОСТ

Психологът Лена Лалчева гостува на Марта Вачкова в ток-шоу „Жените“ по БНТ

Тема на предаването „Възможно ли е да се храним само със слънчева енергия?“
Как въздейства липсата на слънчева светлина на психиката на хората? Защо в страните, където слънчевите дни са по-малко хората са по-депресирани? Има ли връзка между слънчевата светлина и самоубийствата? От колко слънчева светлина се нуждае организма ни?

В предаването ще чуете мненията на инструктор по йога, педиатър и психолог, всеки от които ще сподели неговата гледна точна по актуалната тема.

Лена Лалчева в предаването \“Жените\“ с Марта Вачкова, БНТ


ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ

lender-decisionsВсеки от нас ежедневно е изправен пред дилемата на някакъв избор. Понякога става въпрос за нещо тривиално и обикновено, в друг случай за нещо важно и с последствия върху целия ни живот. За някои хора вземането на решения е лесен и бърз процес – обикновено те са предприемчиви в личния си живот и в работата си и не се колебаят, когато са изправени пред какъвто и да е избор. За други обаче решението е трудна или невъзможна стъпка. В повечето случаи те отлагат вземането на решение до степен, в която стечението на обстоятелствата и изминаването на времето вземат решението вместо тях. Наистина ли вземането на решение е труден процес и как  можем да го направим лесен и бърз?

 

Дали да си купя този нов телевизор, при положение, че стария вкъщи все още работи добре? Да изляза ли с така настоятелния колега, или просто няма смисъл да го правя? Да поискам ли повишение, след като съм сигурен, че го заслужавам или да не рискувам? Да започна ли да работя за себе си или е прекалено несигурно? Всеки от нас ежедневно е изправен пред подобни въпроси и понякога е наистина трудно да дадем решителен и бърз отговор, който да ни удовлетворява, но и да ни дава стабилност и сигурност.

Ако не сте родени под знака на вземащите лесно решения и сте склонни в повечето случаи да оставите някой друг да прави изборите вместо вас, има опасност на един или друг етап решенията да не ви харесат. Отказвайки се доброволно от вземането на решение, дори и то да не ви хареса,  няма кого другиго да обвините след това, освен себе си. По-лесно е да се научите да вземате решения за живота си, отколкото да се примирявате цял живот с чуждите такива. Как може да стане това?

В повечето случаи решението вече е узряло в мислите ни и от нас се иска само да си кажем: Да, това е! И да го приведем в действие. За всяка една дилема, която стои пред  нас ние в ума си виждаме отговора, който ни се струва по-реден, правилен, удовлетворяващ като решение, но доста често не предприемаме нищо, за да го осъществим. Хората, които вземат решения трудно, обикновено очакват от най-близките си да потвърдят решението им или да ги побутнат в посоката, към която са се насочили, но задължително с чужда помощ. Всъщност по този начин има вероятност ако решението се окаже успешно, след това някой друг да си присвои заслугата за него. Как можем да улесним стъпките към решението и да управляваме собствения си живот и планове? Най-лесният начин е да започнем с нещо ежедневно. Ако пред нас стои въпрос с два изхода и се колебаем кой точно да изберем, вземаме лист хартия, разграфяваме го на две вертикални части и разделяме в двете колони всички положителни неща, произтичащи от едното решение и от другото. Ако се окаже, че и двата варианта имат еднакъв брой предимства, можем да направим същото и с недостатъците им и да изберем крайната алтернатива по метода на повечето предимства и по-малкото недостатъци. Тази система може да се приложи при решения от типа на да сменим ли работното си място, избор на автомобил или някаква друга покупка и във всички останали случаи, когато пред нас стои възможност с два изхода.

Разбира се, понякога дори и единият резултат да е със страшно много предимства, ако усещаме, че всъщност искаме да се спрем на другата алтернатива, то тогава няма нужда да пречупваме желанията си. В повечето случаи ние тайно в себе си знаем какво искаме и кое би било добре за нас, просто нямаме достатъчно кураж да го осъществим без допълнителен стимул.

Друг метод, който може да ни провокира към по-лесно вземане на решение е задаването на въпроса: Как бих погледнал на това след една година? Ако изборът, който ни предстои е с дългосрочно действие, годините могат да бъдат пет или дори десет – покупката на недвижим имот или избора на партньор са подобни дългосрочни решения и спокойно можем да увеличим сроковете във въпроса си.

Този въпрос улеснява вземането на решение на принципа на миналия опит. Ако се обърнете назад и си спомните притесненията си в миналото и колебанията относно вземането на някакво решение, как гледате на тези преживявания сега? По-вероятно е дори да не си спомняте за тях или да се сещате с усмивка и нотка на самоирония с какви големи тревоги сте се сблъскали тогава, а от позицията на времето сега, признавате, че те са били напълно излишни. По същият начин ще гледате след пет години на настоящата си дилема.

И ако това не е достатъчно да ви накара да вземете решенията си в ръце, то можете да си представите, че сте капитан на кораб, който всъщност е собствения ви живот. Бихте ли оставили управлението на някой второстепенен помощник, просто клатушкайки се по вълните или искате да напътствате собствения си кораб именно към пристанището, в което бихте желали да пристигнете?


Погрижи се за себе си – твоето самочувствие и самооценка

imagesМежду основните въпроси, които вълнуват както женския, така и мъжкия пол на едно от първите места се нарежда и внимателно обгрижваният външен вид. Фигурата, цветът на косата, най-модната прическа и липсата на признаци, издаващи възрастта ни са сред приоритетите, стане ли въпрос за външния ни вид. Малко по-назад се нареждат модната пролетна линия, пусната в поредния търговски център и актуалността на фитнес центъра, който посещаваме.

Миналият път говорихме за това, колко важно е в нашата социална среда да бъдем харесани и одобрени от околните, с обещанието, че първо трябва да се харесваме ние самите. На този абзац 90 процента от читателите ще възкликнат: „Та аз се харесвам!” И как иначе? Трудно е да признаем, че ако не бяха онези 3 килограма повече или прекалено малките устни щяхме да бъдем перфектни. Да не забравяме и малката доза завист, която си подава рогата всеки път, когато колегата заслужи одобрението на шефа ни, а нашият проект остава в някое чекмедже на бюрото забравен и неоценен. Или раздразнението, което ни изпълва, когато покрай нас мине манекенка със завиден ръст от 170 см, който ние няма как да постигнем, дори и с убийствено висок ток на обувките.
(още…)