Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия, тренинги и семинари За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Етикет: хармония

Самочувствие и самоувереност – как да?

Всички сме виждали хора, които от далеч ни изглеждат привлекателни, силни и харизматични. И обратното – познаваме някой свит и неуверен, колебаещ се и пасивен човек.Има и такива, които ако са в присъстието на повече от един-двама човека, стават притеснени, изчервяват се, а при ръкостискане, обикновено дланите им са потни и горещи. Каква роля играе самочувствието в живота ни, как се формира то и как да се справим с ниското самочувствие и липсата на увереност?

time for change

Самочувствието се формира още в детските години и то под въздействието на родителите и на хората, които се грижат за нас. Ако сме имали родител, който постоянно ни е сравнявал с другите деца и това не е било в наша полза или родител, който винаги е намирал недостатъци на рисунките, игрите и представянето ни в училище, то е почти сигурно, че имаме проблем със самочувствието и с увереността си.

По време на първите няколко години от живота ни под въздействието на критиката ние неусетно формираме дълбоко вкоренени негативни убеждения за себе си. Сравнението с другите деца формира убеждението „Другите са по-добри от мен“; критиката формира „Нищо не правя както трябва“; отхвърлянето формира „Трябва да съм добър с другите, за да ме приемат“. Всички тези убеждения ние пренасяме в живота си като възрастни. Те влияят върху нашата самоувереност и върху самооценката ни. Обратното, искрените и премерени похвали и поощрения ни мотивират да ставаме още по-добри и формират самоувереност и вяра в собствените ни сили и възможности.

Поведението на родителите ни спрямо другите хора или спрямо братята/сестрите ни също оказва влияние върху нашето самочувствие и самоувереност. В кабинета си често срещам родители, които отговарят вместо децата си или са формирали поведение, което не оставя детето да се изрази – да изрази мнение, решение или възглед. Това задушаващо родителско поведение също пречи на детето да формира реалистична самооценка и самочувствие.

Building+Positive+Emotions+and+Self-EsteemПроблемите със самочувствието се отразяват върху целия ни живот като ни правят пасивни, неуверени, пълни с чувство на вина или гняв. Хората с ниско самочувствие обикновено прекалено често се извиняват, не изразяват мнението си свободно или обратното – прикриват ниската си самооценка с различни други прийоми. Често това са високия глас, непрекъснатото себеизтъкване и дори самохвалство. Напоследък често се срещат хора, които градят самочувствието си на материални постижения или статус. Това върши работа само докато имаме съответните материални блага. Ако изведнъж ги загубим, се връщаме обратно в изходна позиция и отново се чувстваме „никой“. Просто защото илюзорното усещане за самочувствие е било изградено на придобивки и статус в обществото, не на устойчиви когнитивни убеждения за Аза.

Много хора допускат грешката да свързват високото самочувствие с привлекателния външен вид. И ако такъв им липсва, смятат че завинаги са обречени да имат ниско самочувствие. Това не е задължително вярно. По-скоро високото самочувствие кара другите да ни възприемат като по-атрактивни и привлекателни. Виждала съм много хора с приятен външен вид, които обаче нямат самочувствие или се намират за непривлекателни.

Демонстрацията на увереност в себе си е нещото, което кара другите да ни намират за по-привлекателни и харизматични, а не външният вид.

Най-лесният и бърз начин да повдигнем самочувствието си е да направим една реалистична ревизия на себе-оценката си. Да проверим и припомним всичките си силни страни и положителни качества, да ги запомним и да ги извикваме в съзнанието си винаги, когато усещаме че сме разколебани.

Друга техника, която също може да ни помогне е визуализацията, при която всеки ден визуализираме как ставаме все по-уверени и свободни в поведението си и преживяваме конкретни стъпки по пътя на себеувереността.  Категорично да прекратим мислите от рода на: „Какво си мислят другите за мен? Дали не ме намират за глупак? Как ще се представя пред тях?“ и подобни. Сравнението с другите или съмненията какво си мислят те за нас са доказано нездравословни модели на мислене, които трябва да изхвърлим от главата си като ненужен багаж.

Нещо важно, върху което повечето хора не се замислят, е че всеки един от нас е уникално човешко същество. Всеки един от нас има уникални черти и качества, които са характерни само за него и го правят именно човекът, който е сега. Това само по себе си е достатъчно, за да ни накара да гледаме на себе си като на важен и ценен индивид, какъвто всъщност сме.

 

 


Когнитивен детокс

В последните дни чувам много хора да се оплакват от нещо: времето, горещините, шефът, който не позволява отпуск, лошото обслужване по морето, градушките… Все за нещо ще се намери да мрънкаме и недоволстваме.

Но какво ни носи това? Полезно ли ни е? Кара ли деня ни да бъде по-усмихнат и пълноценен?

index2344

Има хора, които наричам „професионални мрънкачи“. Водата е прекалено студена, кафето е прекалено горещо, климатикът не е достатъчно мощен, градският транспорт никога не бил навреме… Списъкът с възможни оплаквания е безкраен. Тези хора не живеят по-добре и спокойно от останалите, а напротив – по-намръщени са, имат повече бръчки, нивото им  на стрес е по-голямо и съответно всички последствия от този стрес са налице.

Има и друг тип хора, за които всеки ден е повод за усмивка, всяка несполука е урок и дори и дъждовния облак е повод за забавления в локвите. Тези хора обикновено са много спокойни, усмихнати, сърдечни и с тях винаги е удоволствие да се общува. Помислете си за познат, който обикновено избягвате и комуникацията с него ви натоварва. Защо го избягвате, по каква причина не се чувствате добре в неговата компания? Той май е от първите, от професионалните мрънкачи? Сега помислете за приятел или колега, с когото винаги общувате с удоволствие и след среща с него си тръгвате усмихнати и позитивни. Представете си го –  лицето му, обичайните му дрехи, прическа, походката му… сега обърнете внимание усмихвате ли се в момента?… Да? На лицето ви се задействат десетки мускули, свързани с доброто настроение, мозъкът дава команди за синтезирането на куп вещества и хормони, отговорни за щастието и всичко това само благодарение на една представа. Ето така действат позитивните хора – карат ни да се усмихваме, да се чувстваме добре и да сме позитивни. Как може всеки от нас да стане по-усмихнат и не само да заразяваме другите, но и ние самите да се чувстваме по-добре, по-здрави, по-щастливи?

cognitive detoxe

Ето ви един опит за седем или десет дни. Ако ви хареса и има резултат, можете да го правите всеки месец, веднъж седмично в съкратен вариант или колкото пожелаете. Нещо като пролетния детокс на организма, който обаче може да се прилага през всеки сезон. Наричам го когнитивен детокс и се стремя да го правя постоянно, въпреки че не винаги успявам.

За целта ще трябва да отделяте една или две минути сутрин и около пет минути вечер, в края на всеки ден. Всяка сутрин отделете една минута в мислите си за да благодарите за всичко, което имате и което предстои през деня ви. Това може да е слънчевия изгрев, докато ставате за работа; плътните пердета, които ви помагат да спите до обяд /ако е почивен ден/; или новият чадър, който е в тон с мантото ви. Факта, че имате работа, закуска, че сте здрави или че се събуждате до любим човек също. Не подценявайте тези няколко минути за благодарност- можете да ги практикувате докато си миете зъбите, пиете кафето си или докато чакате асансьора. Стремете се да намерите поне пет неща, за които да сте благодарни и ги избройте в ума си. Тези две минути благодарност ще фокусират вниманието ви върху положителните аспекти на живота ви, вместо върху негативните; ще ви заредят с енергия за предстоящия ден и ще ви помогнат да посрещнете предизвикателствата по-успешно.

В края на деня имаме още пет минути, които са по-забавни. Можете да го правите писмено, и аз ви съветвам, поне през първите няколко дни да е точно така. Поне докато мозъкът ви го възприеме като навик и стане ваше обичайно поведение. Дори и да е като бележка на телефона. Идва интересната част, какво да записвате? Минимум седем до десет неща от миналия ден, които са ви усмихнали, благодарни сте за тях или са позитивни. Но откъде десет неща само за един ден, възкликвате вие!?! Веднага отговарям: намерете ги! Те са се случили, но вие не им обръщате внимание. Потърсете ги.

Усмихнатата касиерка, любезното момче на колонката за бензин, факта, че спря да вали тъкмо когато се наложи да излезете от офиса, свободното място в автобуса сутринта… Не е нужно тези неща да са големи, не е нужно да са печалби от тотото или безплатна почивка на екзотичен остров. Просто нещо дребно, хубаво, мило, усмихващо и позитивно, което ви се е случило през деня.

Докато пиша това е вечер и правя моя когнитивен детокс за отминалия ден. Ето моите седем:

Миналата нощ синът ми спа непробудно и следователно, аз също.

Сутринта мъжът ми сервира кафето.

Започнах чудесна книга, подарена ми от клиент.

Днес беше идеално топло, нито твърде горещо, нито студено.

На бара бяха улучили точната доза захар за фрапето ми.

Направих дълга разходка в края на деня.

Видях се с приятел, когото виждам рядко.

Забавлявах се, гледайки авиошоу от съседния град и един от асовете направи идеално сърце във въздуха от дирята на самолета.

Чудесен когнитивен детокс, завършвам аз. Какъв е вашият?

 


Родителските грешки през първите няколко години

Три груби грешки, които да не допускаме с малката личност вкъщи

Когато се появи дългоочакваният нов член на семейството, заедно с еуфорията и поздравленията през първите дни идват и умората, недоспиването и постоянното усещане за „на ръба“ и пълното изтощение на родителите. След първите осемнадесет месеца малкият ни човек вече е достатъчно голям, за да опознава света около себе си, грижите за него са по-малко, можем да спим по цяла нощ без прекъсване и е дошъл моментът да се наслаждаваме на общуването с проходилото си дете. Това, че физическите грижи, които изисква детето ни са намалели в сравнение с първите месеци, прехвърля отговорността и вниманието към новите потребности на детето, а именно да се грижим за психическото му развитие и всички нови способности и умения, които то придобива. Цялата отговорност за това какъв човек ще стане детето ни лежи върху нас като родители и именно затова първите 7 години са от изключително значение за личностните характеристики на бъдещия възрастен. Какви грешки допускаме в ежедневието си на родители, които са колкото незабележими, толкова и важни? Как да намираме правилните думи, които нежно да оформят личността на детето ни, а не грубо да я потискат и смачкват?

Ще започна тази рубрика с посланието: Дръжте се с детето си като с най-добрия си приятел или със скъп гост у дома ви!

Three kids giving thumbs up sign

Не, нямам предвид да споделяте с него всичките си душевни мъки и терзания или да говорите с часове по телефона. Нека да видим как повечето родители се отнасят към детето си в един обичаен ден на детската площадка. Уморената и ангажирана майка дърпа двегодишното си дете от катерушката, докато то упорито забива крачета в земята и не иска да си тръгне. Вече е време за обяд и за следобеден сън, но малчугана се е заиграл и не му се прибира. Сега си представете, че на приятелката ви не й се тръгва от заведението, в което  седите вече от 2 часа и претендира, че иска да си дояде салатата. Ще я хванете ли за дрехите, за да я извлечете от ресторанта и да я поставите на предната седалка на колата или търпеливо и разумно ще я почакате да свърши и след малко ще тръгнете заедно? Защо прилагаме двойни стандарти към най-добрия си приятел и към собственото си дете? Лично на мен ми се струва неразумно.

Не налагайте властта си насила!

Ако вашият малчуган се е заиграл, по-добрия вариант е да изчакате да поиграе още малко или с хитрост да отвлечете вниманието му към нещо интересно за него по пътя за вкъщи, така че той сам да пожелае да се прибира. „Сега на път за вкъщи ще минем покрай онова дърво, на което преди малко видяхме красивата птичка. Може би вече е започнала да си прави гнездо. Хайде бързо да тръгваме натам, за да не пропуснем правенето на гнездото.“ За „примамка“ може да ни послужи птичката, строителните работници с големия багер или каквото и да е друго, което би впечатлило малчугана ви и би предизвикало интереса му. Обратното, налагането на вашите решения научават детето, че властта е във вас и че неговите желания нямат никакво значение. Всичко това го поставя в позицията на подчинен. И понеже всяко дете се учи именно от това, което ние му показваме с поведението си, следващият път то ще се опита да наложи волята си по начина, по който вие сте му показали – със сила, инат или плач.

Постоянното „Внимавай!“

Свръхтревожността е друга грешка, която родителите на първо дете допускат често. Да, прохождащото дете може да падне и да се удари в ръба на масата. Това е нормално и се случва на всяко дете. Вместо да притичваме до него всеки път, когато наблизо има опасен предмет, не е ли по-добре просто да обезопасим ъглите в апартамента? Но не можем да обезопасим детската площадка, стълбището и целия свят, нали? Тревожните родители най-често са имали свои тревожни родители или са силно емоционални натури. Обикновено, ако по време на бременността, раждането или първите месеци на детето е имало сериозни здравословни проблеми или застрашаващи инциденти, майката развива свръхтревожност за здравето на детето си. Имайте предвид обаче, че тревожността се предава и по генетичен път, и чрез нашето поведение на децата ни, така че е от особена значимост да ограничим притесненията си и детето да ни вижда тревожни възможно най-рядко. Постоянно тревожният родител дава на детето си погрешен и вреден сигнал, че светът е опасен и всеки момент може да се случи нещо лошо. Това прави детето пасивно, с ниска или никаква мотивация да изследва непознати, нови предмети или ситуации около себе си. Знаете, че децата са силно любознателни към всичко, което виждат за първи път. Тревожната майка ще потисне това любопитство със собствените си страхове и след години ще се пита защо детето е толкова пасивно или защо във всяка нова група с приятелчета заема ролята на жертва и е винаги тормозено от другите деца. Наред с това детето с тревожен родител на свой ред става тревожен възрастен. В практиката ми почти всеки клиент с тревожно състояние или разстройство споделя, че е имал тревожна майка или баба.

Моделирайте собственото си поведение и потискайте емоциите си всеки път, когато имате желание да кажете „Внимавай, това е опасно“. Така или иначе вашето дете на около 3 годишна възраст може да прецени само по вашето поведение дали нещо е опасно или не е. Ако то изтичва на пътя, в момента в който идва автомобил, вие няма да извикате от пейката, а ще се затичате и ще го приберете от улицата. По този начин детето разбира, че наистина подобно поведение е опасно за него. Ако обаче се катери по пързалката, а вие стоите наблизо и през три минути повтаряте „Внимавай“, детето разбира, че това не е толкова опасно, щом не се притичвате за помощ веднага. Децата научават повечето неща не от онова, което им казваме като уроци и напътствия, а от собственото ни поведение. Нормално е да го отдалечим от горещата фурна или котлон, защото те представляват реална опасност. Падането в калната локва не застрашава физически детето и колкото и да повтаряме „Внимавай“ детето разбира по поведението ни, че това не е опасно, а е просто нежелано от мама.

 

Не се сърдете на детето си, никога!

 

За да моделират добро поведение у детето, много майки допускат грешката да му се сърдят, когато то прави нещо нежелателно. Сърденето може да бъде изразено като неговорене на детето, игнориране или отказване на целувки и прегръдки. За нищо на света не се сърдете на детето и не правете това! Майката е човекът, който представлява цялата вселена на малкото дете. Тя е фигурата, от която детето очаква утеха, подкрепа, доверие, стимулиране, кураж, любов и одобрение. Когато се сърдим на детето заради някоя негова постъпка и го показваме като не му говорим или го лишаваме от прегръдки и близост, ние всъщност го наказваме чрез отнемане на вниманието и на любовта си. Подобно поведение от страна на майката се разбира от детето като „Когато правя нещо лошо, няма да бъда обичан“, „Когато съм лош, не заслужавам любов“. Моделът на отношения, който посяваме в детето на 3-4-5 годишна възраст, детето го пренася като поведение в целия си живот след това. В работата си съм се срещала с момичета на 20 или 30 години, вече зрели жени, чийто майки са ги наказвали чрез сърдене и неговорене. Понякога с часове, а нерядко в юношеска възраст и с дни и седмици. Тези деца в бъдеще имат ниско мнение за себе си, плахи са, неуверени, с ниско или никакво самочувствие. Няма родител, който да иска за детето си всичко това. А сърденето и лишаването на детето от близост и любов са най-прекия път към ниската самооценка на детето в бъдеще. Не причинявайте това на малката личност, която възпитавате. Малкото дете има нужда да знае, че вие го обичате независимо дали е послушно или не, дали прави пакости или не, независимо дали сте уморена и раздразнителна или сте спокойна и имате време да играете с него. Укорявайте неправилната постъпка и изразете с думи или демонстрирайте желаното поведение, вместо да бъдете „сърдита“. Сърденето научава детето, че вие го обичате само когато  е добро и послушно. Това наказание и лишаване на малчугана от любов и внимание всъщност моделира послушно, тихо и кротко дете, което по-късно се превръща в пасивен възрастен, постоянно правещ жертви и компромиси, за да се хареса на другите и да получи тяхното одобрение и любов.

 

За да обобщим и запомним трите първи грешки, които правим с децата си – не налагайте властта си агресивно и със сила, не се тревожете прекалено много и не се сърдете на детето. Заинтригувайте го и го накарайте то самО да поиска желаното от вас, запазете спокойствие и задръжте тревогите в себе си и му показвайте любов дори и когато току-що е изляло чашата със сок върху изгладеното пране.

 


6 Грешки, които допускат жените, търсещи връзка на всяка цена

Тази статия е само за жени. Тя по никакъв начин не обезценява мъжкия пол, а има за цел да обобщи най-често срещаните грешки, които допускат жените в търсене на мечтаната връзка с идеалния мъж. Понеже женския пол е по-емоционален и за него намирането на връзка е по-приоритетно, ние сме склонни да правим повече компромиси в началото на едни зараждащи се взаимоотношения. Често именно тези компромиси са тънките нишки, които вместо да доведат по сериозни и дългосрочни отношения правят така, че връзката приключва още преди да е започнала. Какви са онези неща, които карат мъжете да се отдръпнат или да станат дистанцирани още в началото на едни отношения?

 

6 грешки, които да НЕ допускаме с новия мъж в живота си:
1. Не се съгласявай на първото му предложение – да, знам, че е възможно да го харесваш много и че не си излизала от месеци с такъв привлекателен мъж. Но не казвай „Да“ на първото му предложение, особено ако отговора ти е придружен от треперещ глас и блясък в очите. Довечера си заета, дори и да стоиш по вълнени чорапи на дивана пред поредния епизод на „Сексът и градът“. Едно бързо съгласяване с първия предложен от него вариант означава: Нямам какво да правя довечера, както и утре, както и всяка друга вечер и с нетърпение чаках да ме поканиш. Ти си единствената ми надежда за една интересна вечер. Дори и така да е, не е нужно той да го знае.

accepting-others-conscious-relationship
2. Той изчаква до края на вечерта и ти звъни за среща в последния момент – откажи отново. Не му давай сигнала, че си на разположение всеки път, когато те потърси. Това показва липса на собствени интереси и личен живот; липса на стимул, който да го мотивира да се бори за твоето внимание. Колкото и да си говорим за равенство между половете, на мъжете им е заложено в генетиката да ловуват и те имат нужда от предизвикателства за покоряване. Ти можеш да бъдеш неговото предизвикателство, ако не си на разположение веднага за всяка негова идея.
3. Не чакай до телефона по всяко време на денонощието – дори не си вдигай телефона по всяко време на деня. Ако вдигаш още на първото позвъняване, значи че не си заета. Нямаш личен живот, няма какво друго да правиш и чакаш Той /с главна буква/ да ти звънне. Няма нужда да му даваш такова послание. Спокойно си изпробвай роклята в магазина или си дояж сандвича и тогава ще отделиш внимание на телефона. Твоят обяд и твоята нова рокля точно в този момент са доста по-важни от комуникациите. Ако ти не отделяш внимание на обяда си или на гардероба си и му показваш, че той е доста по-важен от тях, как очакваш на по-късен етап той да намира за важни твоя начин на хранене или на обличане. Показвай уважение сама към себе си, за да получиш такова и от останалите, в това число и от мъжа, с когото излизаш.
4. Ти: Ще се видим ли довечера?
Той: Ами аз съм с момчетата на мач, ако не съм уморен след това, ще ти звънна.
Нека когато и ако ти звънне след мача, ти вече да си заета – излез с приятелка, отиди на фитнес, или прочети хубава книга. Ти не си на разположение или на повикване, за да откликваш винаги, когато той не е уморен. Ти имаш собствени интереси и приятни начини, по които да си прекарваш времето и той трябва да получи посланието, че не възнамеряваш да бъдеш „уплътняване на времето, ако не е уморен“.

traitsofahealthyrelationship_0
5. Не отказвай моминското парти на приятелка или събирането с колеги заради факта, че той е свободен в събота. Ти имаш личен живот, приятелки и други хора, които също са важни, а той може да си освободи неделята или петъка, ако му е важно да се види с теб. Покажи, че твоят личен живот е важен и той ще се постарае да намери място в него, а не обратното. Обратното показва: Ти си по-важен от моя личен живот. Моят личен живот ще трябва да се приспособи към теб.
6. Не се отказвай от хобито си, заради среща. – ако за да можеш да прекараш повече време с него, си склонна да отложиш часа по йога, тенис или рисуване и започнеш да го правиш често, това също е послание, че не уважаваш себе си. Ако този мъж наистина се интересува от теб, ще направи всичко възможно да те види. Не е нужно ти да покоряваш върхове и да отлагаш собствените си интереси заради който и да е друг човек.
Ако проявяваш уважение към себе си и показваш, че се цениш – личността си, интересите си, свободното си време и т.н. – то може да очакваш, че и другите, в това число и мъжете ще те уважават и оценяват.

Всички тези бързи съвети сме ги чували много пъти, но когато се появи мечтания мъж, сякаш ги забравяме. Истината е, че всяко поведение, посочено по-горе дава на мъжа посланието: Готова съм на всичко, за да се видя с теб! Какво чува мъжа в това послание? – Мога да й звънна в последния момент и пак да разчитам на нея. Мога да я потърся, когато нямам други интересни планове за вечерта. Тя толкова е хлътнала по мен или толкова иска да има връзка, че мога да си позволя да отлагам срещите или да ги правя, когато на мен ми е удобно. Или още по-лошо – ще пробвам първо на едно друго място и ако там не стане, ще звънна на нея. Нали не искате да бъдете момичето на второ място? Това ви поставя в зависима позиция, като човек, който винаги е готов да се съобрази с другия. Няма нищо лошо в съобразяването, но не и когато то се случва в началото на връзката, дори още преди да имаме връзка. Често ние, в стремежа си да започнем сериозни отношения и да имаме някого до себе си, се съобразяваме, вкопчваме, жертваме и даваме от себе си повече, отколкото е нужно. Поставяме приятелските си връзки на заден план, отказваме срещи с познати или седмичното посещение при масажистката, само и само да се съобразим с неговото свободно време. С всяка от по-горните постъпки ние показваме липса на самоуважение. Поставям на второ място всичко друго заради теб. Щом ние самите не уважаваме личните си предпочитания, интереси, приятели, как да очакваме, че той ще прояви уважение и към личния ни живот и към нас самите?
Всичко по-горе звучи като женски хитрини, които имат за цел да оплетат мъжа или да направят жената трудно достъпна. Всъщност не е така – всичко това показва самоуважение и поставяне на здравословни граници от страна на личността и е еднакво важно и за женския и за мъжкия пол. Ако отсреща имаме човек, който отлага своите важни неща заради нас, ние ще гледаме ли на него като на предизвикателство, за което си струва да се борим? Ще уважаваме ли правото му на личен живот, на интереси, приятели или хоби? Ако след втория месец на връзката ни половинката спре да ходи на фитнес и прекарва неделята с дистанционното на дивана ще продължим ли да го уважаваме като мъж? Едва ли. Същото важи и за мъжете. Те имат нужда да видят една уверена в себе си жена, самочувствие, интереси и личен живот. Ако ние сме склонни да изоставим всичко свое заради срещата с един мъж, не бива да очакваме от него нито уважение, нито дори интерес.


ИЗКУСТВОТО НА ЕГОИЗМА

Наистина ли е лошо да бъдеш егоист?

Егоист в ежедневието ни звучи като обидна дума. Доста често го използваме като нарицателно за някого, който мисли само за себе си. В работата си непрекъснато  срещам хора, за които егоизмът е нещо лошо. Хора, които поставят всички изисквания и желания на партньора, роднините, приятелите пред своите собствени и обикновено се чувстват длъжни да постъпват така. Някой ще каже, че това е обичайно, ако искаш да имаш хармонични отношения с околните. Така ли е наистина или има и други гледни точки за егоизма?

Всеки от нас може би си спомня думите на майка си от първите детски години: Хайде, не бъди егоист, дай на сестра си парченце шоколад, тя също е дете…. После същото се получава и с децата на детската площадка – трябва да им даваш играчките си, защото иначе те няма да играят с теб, да поканиш и онова невъзпитано момче на рождения си ден, за да не се чувства изолирано и т.н и т.н. Вече като юноша в автобуса задължително трябва да отстъпиш мястото си на онази не толкова възрастна дама и веднага след това идва момента, в който ти се съобразяваш с приоритетите на партньора си вместо да направиш онова, което на теб ти се иска….

В основата на пренебрегването на собствените желания с цел да угодиш на другите около теб стои начина на възпитание – така са ни учили още от деца. Да постъпваш по различен начин и да поставяш на първо място собствените си желания е егоистично, себично и неприемливо в съ-жителството с други хора. Къде е обаче невидимата граница между това просто да се съобразяваш с останалите около себе си и това да живееш живота си по техните правила и желания?

Обикновено хората се разделят на два типа – хора, които са изключително съобразителни и хора, които изобщо не познават съобразителността. За първите е недопустимо да не се съобразяват с останалите и ако ги попитате защо, веднага ще ви изброят ред причини, които оправдават тяхното сервилно поведение. Така е донякъде, но в действителност това е една сладка и обществено приета заблуда. В основата на това да си съобразителен всъщност стои желанието да получиш одобрението на другите. Веднага след одобрението стои любовта и накрая се крие страха да не бъдеш изоставен и не-обичан. Това са причини, които на пръв поглед бихте отрекли като неверни и абсурдни. Вие не се страхувате, вие просто сте съобразителен, защото така трябва! Така е прието, не можете да живеете само по собствените си желания! И поради всичките ваши доводи в подкрепа на съобразяването понякога се оказва, че животът ви е изцяло подчинен на желанията на другите около вас. Хората, които се съобразяват, до такава степен са подвластни на това да угодят на близките си, че често пренебрегват собствените си желания и стремежи. Склонни са да пропуснат почивката си на море, защото партньорът им е алергичен към слънцето; да спрат да си похапват пица, защото човекът до тях я намира за нездравословна и да започнат да работят в по-малка фирма, тъй като партньорът им страда от прекомерна ревност. Най-често при интимните връзки се получава партньорство между човек, който е силно зависим от съобразяването с другия и човек, който е с по-властна натура и търси някой, който да се съобразява с неговите желания. По-често склонността да се съобразяват се среща у жените и по-рядко при мъжете. Мъжете със склонност към съобразяване обикновено избират по-силни и властни жени и обратното.

Какъв е смисълът обаче да се съобразяваме непрекъснато и във всичко? И какво печелят онези от нас, които не го правят? Печелят това да живеят собствения си живот и да правят онова, което на тях им се иска. Да отидат на кино, щом искат да гледат точно този филм, да прекарват почивката си където те пожелаят и да се развиват професионално именно както те виждат кариерата си. С други думи правят онова, което искат, наслаждават му се и избират сами всичко, което касае техния живот.

Ако всичко това толкова ви плаши, замислете се какво печелите вие, съобразявайки се непрекъснато? Партньорът обича ли ви повече, защото винаги му отстъпвате? Сигурни ли сте, че ви обича точно заради това? А не допускате ли, че понякога се дразни от вашето угодничество, мисли си, че вие нямате никакво собствено мнение и мечтае за някой друг, който поне веднъж ще каже ясно и категорично думата „Искам”? Майка ви ще спре ли да говори с вас, ако й кажете, че този уикенд искате да си починете и ще пропуснете неделния обяд със семейството? Приятелката ви ще се обиди ли, ако й кажете, че вие сте дошли на кино, за да гледате точно този филм и не искате да гледате нищо друго? А възможно ли е в един момент тя да започне да злоупотребява с вас, защото знае, че вие винаги се съгласявате с нея? Някой от всички изброени хора ще спре ли да ви бъде приятел, да ви говори или ще спре ли да ви обича само защото държите на собствените си желания? И ако вие не изпълнявате вашите собствени желания, то от кой очаквате да ги изпълни? Аладин и вълшебната лампа са измислени персонажи, които всъщност се крият вътре във всеки от нас. Искате ли да бъдете Аладин за всичките си приятели и роднини, и да живеете с очакването някой от тях да погали поне веднъж вълшебната си лампа заради вас? Ако вие самите не решите как и кога да си почивате, кой знае по-добре от вас най-добрия начин? Кой е човекът, който толкова добре познава желанията ви, че да ги изпълни по-добре от вас самият? Кой е човекът, който знае какво ви се прави, къде ви се излиза и как искате да прекарате живота си? Кой е Аладин за вас? И нужно ли е да го чакате цял живот, когато можете да извадите вашата вълшебна лампа, да я погалите и да изпълните собствените си желания?


ПСИХОЛОГИЯ НА ИЗНЕВЯРАТА

изневяра

Когато говорим за изневяра, неминуемо трябва да споменем и здравата и изпълнена с любов връзка преди да се сблъскаме с горчивината, която тя често носи със себе си. Трябва да споменем пърхането на пеперуди в корема, очакването да видиш лицето на любимия човек, топлината на прегръдката му и безпределните обещания, дадени в момент на екстаз.  Малко са хората, които могат да кажат, че не са изпитали вълнението и на едното, и на другото, с всичките им вдъхновяващи и пламенни моменти, и тежки, болезнени емоции. Какво всъщност предизвиква  неприятните емоции, които изпитваме при сблъсъка с изневярата?

Всъщност кога и как да говорим за изневярата? И дали само физическото действие с различен от постоянния партньор може да се нарече изневяра или дори и пожелаването на друг човек трябва да се добави в определението за подобен акт. За целта ще оставим настрана сексуалните фантазии и ще говорим само за физическата изневяра и емоциите, свързани с нея.

Ако сте преживели нещо подобно до момента, сигурно сте наясно с всички онези неприятни и почти нетърпими чувства, които обикновено изпитват потърпевшите. Обикновено се започва с болка. Болка, която често се усеща почти физически, задушава ни и имаме усещането, че не можем да си поемем дъх, а доста често и не намираме смисъл в това. Болка от факта, че човекът, когото сме обичали е харесал или пожелал някой друг, различен от нас; че не сме му достатъчни само ние и че е дал част от емоциите си на човек извън малката общност на нашата двойка. Болката всъщност е породена от много други емоции, за които ще прочетем по-долу. Те не се проявяват в пълния си вид и при всички хора, а зависят от характера и начина на мислене на всеки един от нас. При някои ще се проявят една част от тях, при други – друга. Всяка една емоция казва много за характера на човека, но в повечето случаи това би разбрал професионалиста. Ако сте се сблъскали с нещо толкова огорчаващо за първи път, ето какво можете да очаквате.

ГНЯВ

Гневът е нормална и здрава емоция при така стеклите се обстоятелства. Понякога той е насочен към партньора, който е допуснал това да се случи; друг път към третата страна, намесила се неканена във взаимоотношенията; трети път към живота и съдбата, позволили това да се случи точно с теб. Гневът ще ви помогне да игнорирате други емоции, които не са полезни за вас и които водят до самосъжаление, безпомощност и обвинение. Така че ако се появи гняв, насочен независимо към какво, прегърнете го здраво и му се отдайте. Той ще отшуми след кратко време, но ще подейства на психиката и емоциите ви освобождаващо.

БЕЗНАДЕЖДНОСТ

Ако сред емоциите, с които се сблъскате има нотка на безнадеждност и безсилие, тази емоция би могла да отзвучи в рамките на няколко дни. Ако обаче партньорът ви е представлявал всичко за вас и ви е трудно да видите как ще живеете без него или с тази болка в бъдеще и имате усещането, че не бихте могли или няма смисъл да продължите напред (със или без него), тогава е необходимо да преразгледате разбирането за самите себе си. За хората, които са зависими от любовта на партньора изневярата е изключително тежко преживяване, придружено с много страдание. Понякога дори и след неколкократни изневери партньорите не се разделят, защото единия е зависим от другия. Зависимият партньор вижда живота си като невъзможен без другия и остава с него, независимо от постъпките и нарушаването на обещанията. Удобно за другия партньор, но изключително нездравословно за зависимия. Подобно на всички зависимости, и тази води до себеразрушаване и унижение у жертвата, в името на още една доза.

ВИНА

Сравнително често при някои хора се среща усещането, че те имат вина и носят отговоорност за случилото се. Започват да връщат лентата назад и да се питат какво точно са направили и къде са сбъркали, за да реши партньорът им да има връзка с друг човек. Ако и вие сте сред тях, най-вероятно сте на погрешния път. Обикновено хората, изпитващи вина заради това, което някой друг е направил често търсят отговорността и вината в себе си и смятат, че ако са постъпвали по различен начин във връзката, е нямало да се стигне до тук. Помислете добре, преди да решите, че с някое ваше действие сте подтикнали половинката си към изневяра. Да, възможно е някъде в отношенията си да сте сбъркали, но това означава ли, че намесата на трети човек ще поправи грешката ви или че вие носите отговорност за действията на партньора си? Ако вие бяхте постъпили по този начин, той ли щеше да бъде или да се чувства виновен?

ПРЕДАТЕЛСТВО

Чувството, че си предаден и че доверието, което си оказвал на този човек вече го няма е здрава емоция. Обикновено за хората с традиционни разбирания за интимните взаимоотношения изневярата е предателство. Предадени са чувствата, които си влагал в тази връзка, плановете за бъдещето, доверието, преданността и отговорността пред другия, а заедно с всичко това и любовта. В повечето случаи може да мислите, че никога и на никого не можете да имате доверие, след като човекът, на когото сте вярвали безрезервно е постъпил по този начин. Понякога това усещане продължава дълго и оставя постоянна травма, която пречи да се отдадеш изцяло в следващата връзка. Ако обаче намерим човек, който да ни покаже, че не всички са като предишния ни партньор, и да ни дава доказателствата си отново и отново, то раната от предателството и липсата на доверие заздравява.

САМОТА

Доста по-често при жените, отколкото при мъжете се среща усещането, че си изоставен и самотен. Със самотата идва убеждението, че след като партньора не го е грижа за теб, значи си абсолютно сам. Внимавайте да не залитнете в крайност и да започнете да мислите, че едва ли някога някой друг ще ви обича или че не заслужавате обич. Ако постъпката на партньора започне да оказва въздействие върху самооценката ви или върху стойността ви като човек, определено сте на грешен път. Не позволявайте действията на някой друг да ви налагат мнение що за човек сте вие и да променят вярванията, ценностите или нагласите ви. Този човек се е влюбил във вас именно заради онези ваши черти, които в момента омаловажавате или сте на път да промените заради преживяното.

ОМРАЗА

Абсолютно допустима и здрава е омразата – към партньора, към действията му, към третия човек, към света. В повечето случаи това е емоция, която ще отзвучи бързо и на нейно място ще се върнат нормалните чувства и мисли. Но няма нищо лошо в рамките на няколко часа или дни да мразите всичко или всички около себе си. Разумът и чувствата ни имат нужда да бъдат насочени с цялата си отрицателност към нещо, което да ги поеме и да смекчи удара от случилото се. По-добре това да е насочено навън, отколкото навътре съм нас самите – нещо, което правят чувството за вина, страха и усещането за безнадеждност.

ЖЕЛАНИЕ ЗА ОТМЪЩЕНИЕ

Желанието да причиниш същото на партньора обикновено се появява при хора, които са с донякъде егоистични потребности. Малко вероятно е да изпитвате чувство за вина и едновременно с това да искате да си го върнете на половинката. Желанието да направиш същото и да причиниш болезнени емоции на партньора обикновено е преходно и ако не му дадеш възможност да се изяви веднага, на по-късен етап отминава. Ако все пак се стигне до там, доста често след това се стига до емоции като съжаление за прибързаната постъпка и осмисляне на факта, че прекалено спонтанно си реагирал по почти глупав начин, който на всичкото отгоре не е довел до нищо градивно.

СТРАХ

Страх от бъдещето, от самотата, от това, че винаги ще има някой по-красив, по-привлекатален или по-млад от теб и е допустимо това да се случи отново. Всъщност страхът е негативна и нездрава емоция. Ако можем да търсим положителен еквивалент на усещането за страх, то това е притеснението. Притеснението или яснотата по отношение на това, че винаги има риск партньора да срещне някой друг и да го предпочете пред теб. Всеки от нас трябва да е наясно с този факт от самото начало на връзката, независимо от това, колко доверие има на половинката си или колко са силни чувствата ви. Яснотата по този въпрос само би ни дала стимул и мотивация да поддържаме отношенията си в положителна емоционална окраска и да моделираме поведението си така, че и двамата с партньора да се чувстваме добре. Ако сме пропуснали този момент и на даден етап се появи усещането за страх, това по-скоро показва зависимост от партньора и невъзможност да носим отговорност за себе си и за живота си.

ЛЮБОВ

Измежду всички тези неприятни емоции, ще се появява и любовта. В крайна сметка вие сте обичали този човек до вчера и няма как да накарате любовта просто да изчезне. Всъщност ако любовта я няма, и болката от предателството нямаше да е толкова силна, така че всички негативни емоции, които изпитвате в момента са налице, защото в основата им стои именно любов към партньора. Възможно е в началото, докато негативните емоции са в разгара си, да решите, че вече не обичате този човек, но сигурно бъркате. Любовта е най-силната емоция и дори е възможно да я усетим с цялата й сила именно при такива неприятни и тежки преживявания. Тя е именно чувството, което води до прошката и продължава връзката напред. Тя е онова дълбоко усещане, което помага на двойката да преодолява всичко по пътя си и да продължи дори и в невъзможните моменти. В крайна сметка тя е в основата на всички отношения и независимо от развръзката, когато болката, гневът и омразата си отидат, на тяхно място отново ще се появи любоовта. За да можем да обичаме друг човек обаче, на първо място трябва да се научим да обичаме себе си. Само здравата любов към себе си и ясната преценка биха могли да ни помогнат да преодолеем трудната и мъчителна ситуация на изневярата.


Психологът Лена Лалчева гостува на Марта Вачкова в ток-шоу „Жените“ по БНТ

Тема на предаването „Възможно ли е да се храним само със слънчева енергия?“
Как въздейства липсата на слънчева светлина на психиката на хората? Защо в страните, където слънчевите дни са по-малко хората са по-депресирани? Има ли връзка между слънчевата светлина и самоубийствата? От колко слънчева светлина се нуждае организма ни?

В предаването ще чуете мненията на инструктор по йога, педиатър и психолог, всеки от които ще сподели неговата гледна точна по актуалната тема.

Лена Лалчева в предаването \“Жените\“ с Марта Вачкова, БНТ


ДА НАМЕРИМ БАЛАНСА И ХАРМОНИЯТА

В ТЪРСЕНЕ НА  БАЛАНС И ХАРМОНИЯ

Ако някога сте си поставяли за цел да забелязвате рекламните съобщения в медиите, които предпочитате, може би ви е направило впечатление, че повечето от тях предлагат продукти в сферата на комуникациите и технологиите. Нов „умен”  телефон, нов компютър, нова навигационна система…. Най- бързо развиващата се област в момента е онази, която си е поставила за цел да прави ежедневието ни  по-спокойно, по-щастливо и по-удобно. Така ли е в действителност?

Наред с развитието на технологиите и иновационните комуникации, които уж трябва да улесняват живота ни и да го правят по-приятен, заедно с всичко останало сякаш и животът става все по-иновационен и технологичен. Под последните две думи имам предвид бърз, темпераментен, свръхскоростен, изискващ, развиващ се, неизчакващ ни да го настигнем. И ние сякаш в непрекъсната надпревара с времето, със сроковете, с технологиите, които поставят пред нас все по-високи летви и изискват все повече и нови постижения, не успяваме да се справим и да догоним изискванията. Стигаме до момента в който не само че вечно гоним някакъв срок или нова придобивка, ами и не знаем как да релаксираме. Носим лаптопите си с нас по време на ваканцията в чакане на поредния важен имейл, нямаме търпение да вземем новият си хонорар или заплата, за да си подарим последният модел на любимата марка смартфон, и отказваме да излезем, ако не се е заредила батерията така, че да издържи до края на деня, за да не пропуснем жизненонеобходимо обаждане.

(още…)


Наука за себехаресване и щастие…

Да се погрижим за духа си, по пътя към щастието

 

Всяка втора средностатистическа жена у нас на възраст между 18 и 45 години поне веднъж седмично спира вниманието си върху статия, касаеща външния вид. Веднъж месечно прочита списание за козметика и красота. Напоследък все по-често се срещат и представители на мъжкия пол, които правят същото. Грижата за външния ни вид е естествената нужда, която ни кара да изгладим ризата си, преди да тръгнем за работа, да поддържаме маникюра си в изряден вид или да избираме дрехи, които прикриват недостатъците на тялото ни.


(още…)


Трябва да! Кога е здравословно и кога излишно?

Ако съпоставим живота си с правилата за движение по пътищата, колкото и нелепо да звучи на пръв поглед, ще видим, че двете имат много общо. Когато шофираме и видим пред нас светофар, който свети червено, ние знаем, че трябва да спрем и да изчакаме разрешителен сигнал, преди да преминем. Ако видим в огледалото за обратно виждане приближаваща кола на спешна помощ с включени светлинни и звукови сигнали, знаем, че трябва да освободим платното и да направим път. Колкото и примери да дадем, всичките ще имат един общ принцип – думата „трябва”. По същия начин, по който сме създали правила и „трябва” в правилата за движение по пътищата, така и в живота всеки един от нас се ръководи от различни „трябва”. Кога нашите „трябва” ни помагат и кога ни вредят, ще разгледаме тук.

must to do
(още…)