Лена Лалчева - психотерапевт

психотерапия, консултиране, индивидуална и групова терапия За записване на час 0877 07 39 36; 0889 07 39 36

Browsing:

Tag: щастие

Самочувствие и самоувереност – как да?

Всички сме виждали хора, които от далеч ни изглеждат привлекателни, силни и харизматични. И обратното – познаваме някой свит и неуверен, колебаещ се и пасивен човек.Има и такива, които ако са в присъстието на повече от един-двама човека, стават притеснени, изчервяват се, а при ръкостискане, обикновено дланите им са потни и горещи. Каква роля играе самочувствието в живота ни, как се формира то и как да се справим с ниското самочувствие и липсата на увереност?

time for change

Самочувствието се формира още в детските години и то под въздействието на родителите и на хората, които се грижат за нас. Ако сме имали родител, който постоянно ни е сравнявал с другите деца и това не е било в наша полза или родител, който винаги е намирал недостатъци на рисунките, игрите и представянето ни в училище, то е почти сигурно, че имаме проблем със самочувствието и с увереността си.

По време на първите няколко години от живота ни под въздействието на критиката ние неусетно формираме дълбоко вкоренени негативни убеждения за себе си. Сравнението с другите деца формира убеждението „Другите са по-добри от мен“; критиката формира „Нищо не правя както трябва“; отхвърлянето формира „Трябва да съм добър с другите, за да ме приемат“. Всички тези убеждения ние пренасяме в живота си като възрастни. Те влияят върху нашата самоувереност и върху самооценката ни. Обратното, искрените и премерени похвали и поощрения ни мотивират да ставаме още по-добри и формират самоувереност и вяра в собствените ни сили и възможности.

Поведението на родителите ни спрямо другите хора или спрямо братята/сестрите ни също оказва влияние върху нашето самочувствие и самоувереност. В кабинета си често срещам родители, които отговарят вместо децата си или са формирали поведение, което не оставя детето да се изрази – да изрази мнение, решение или възглед. Това задушаващо родителско поведение също пречи на детето да формира реалистична самооценка и самочувствие.

Building+Positive+Emotions+and+Self-EsteemПроблемите със самочувствието се отразяват върху целия ни живот като ни правят пасивни, неуверени, пълни с чувство на вина или гняв. Хората с ниско самочувствие обикновено прекалено често се извиняват, не изразяват мнението си свободно или обратното – прикриват ниската си самооценка с различни други прийоми. Често това са високия глас, непрекъснатото себеизтъкване и дори самохвалство. Напоследък често се срещат хора, които градят самочувствието си на материални постижения или статус. Това върши работа само докато имаме съответните материални блага. Ако изведнъж ги загубим, се връщаме обратно в изходна позиция и отново се чувстваме „никой“. Просто защото илюзорното усещане за самочувствие е било изградено на придобивки и статус в обществото, не на устойчиви когнитивни убеждения за Аза.

Много хора допускат грешката да свързват високото самочувствие с привлекателния външен вид. И ако такъв им липсва, смятат че завинаги са обречени да имат ниско самочувствие. Това не е задължително вярно. По-скоро високото самочувствие кара другите да ни възприемат като по-атрактивни и привлекателни. Виждала съм много хора с приятен външен вид, които обаче нямат самочувствие или се намират за непривлекателни.

Демонстрацията на увереност в себе си е нещото, което кара другите да ни намират за по-привлекателни и харизматични, а не външният вид.

Най-лесният и бърз начин да повдигнем самочувствието си е да направим една реалистична ревизия на себе-оценката си. Да проверим и припомним всичките си силни страни и положителни качества, да ги запомним и да ги извикваме в съзнанието си винаги, когато усещаме че сме разколебани.

Друга техника, която също може да ни помогне е визуализацията, при която всеки ден визуализираме как ставаме все по-уверени и свободни в поведението си и преживяваме конкретни стъпки по пътя на себеувереността.  Категорично да прекратим мислите от рода на: „Какво си мислят другите за мен? Дали не ме намират за глупак? Как ще се представя пред тях?“ и подобни. Сравнението с другите или съмненията какво си мислят те за нас са доказано нездравословни модели на мислене, които трябва да изхвърлим от главата си като ненужен багаж.

Нещо важно, върху което повечето хора не се замислят, е че всеки един от нас е уникално човешко същество. Всеки един от нас има уникални черти и качества, които са характерни само за него и го правят именно човекът, който е сега. Това само по себе си е достатъчно, за да ни накара да гледаме на себе си като на важен и ценен индивид, какъвто всъщност сме.

 

 


Когнитивен детокс

В последните дни чувам много хора да се оплакват от нещо: времето, горещините, шефът, който не позволява отпуск, лошото обслужване по морето, градушките… Все за нещо ще се намери да мрънкаме и недоволстваме.

Но какво ни носи това? Полезно ли ни е? Кара ли деня ни да бъде по-усмихнат и пълноценен?

index2344

Има хора, които наричам „професионални мрънкачи“. Водата е прекалено студена, кафето е прекалено горещо, климатикът не е достатъчно мощен, градският транспорт никога не бил навреме… Списъкът с възможни оплаквания е безкраен. Тези хора не живеят по-добре и спокойно от останалите, а напротив – по-намръщени са, имат повече бръчки, нивото им  на стрес е по-голямо и съответно всички последствия от този стрес са налице.

Има и друг тип хора, за които всеки ден е повод за усмивка, всяка несполука е урок и дори и дъждовния облак е повод за забавления в локвите. Тези хора обикновено са много спокойни, усмихнати, сърдечни и с тях винаги е удоволствие да се общува. Помислете си за познат, който обикновено избягвате и комуникацията с него ви натоварва. Защо го избягвате, по каква причина не се чувствате добре в неговата компания? Той май е от първите, от професионалните мрънкачи? Сега помислете за приятел или колега, с когото винаги общувате с удоволствие и след среща с него си тръгвате усмихнати и позитивни. Представете си го –  лицето му, обичайните му дрехи, прическа, походката му… сега обърнете внимание усмихвате ли се в момента?… Да? На лицето ви се задействат десетки мускули, свързани с доброто настроение, мозъкът дава команди за синтезирането на куп вещества и хормони, отговорни за щастието и всичко това само благодарение на една представа. Ето така действат позитивните хора – карат ни да се усмихваме, да се чувстваме добре и да сме позитивни. Как може всеки от нас да стане по-усмихнат и не само да заразяваме другите, но и ние самите да се чувстваме по-добре, по-здрави, по-щастливи?

cognitive detoxe

Ето ви един опит за седем или десет дни. Ако ви хареса и има резултат, можете да го правите всеки месец, веднъж седмично в съкратен вариант или колкото пожелаете. Нещо като пролетния детокс на организма, който обаче може да се прилага през всеки сезон. Наричам го когнитивен детокс и се стремя да го правя постоянно, въпреки че не винаги успявам.

За целта ще трябва да отделяте една или две минути сутрин и около пет минути вечер, в края на всеки ден. Всяка сутрин отделете една минута в мислите си за да благодарите за всичко, което имате и което предстои през деня ви. Това може да е слънчевия изгрев, докато ставате за работа; плътните пердета, които ви помагат да спите до обяд /ако е почивен ден/; или новият чадър, който е в тон с мантото ви. Факта, че имате работа, закуска, че сте здрави или че се събуждате до любим човек също. Не подценявайте тези няколко минути за благодарност- можете да ги практикувате докато си миете зъбите, пиете кафето си или докато чакате асансьора. Стремете се да намерите поне пет неща, за които да сте благодарни и ги избройте в ума си. Тези две минути благодарност ще фокусират вниманието ви върху положителните аспекти на живота ви, вместо върху негативните; ще ви заредят с енергия за предстоящия ден и ще ви помогнат да посрещнете предизвикателствата по-успешно.

В края на деня имаме още пет минути, които са по-забавни. Можете да го правите писмено, и аз ви съветвам, поне през първите няколко дни да е точно така. Поне докато мозъкът ви го възприеме като навик и стане ваше обичайно поведение. Дори и да е като бележка на телефона. Идва интересната част, какво да записвате? Минимум седем до десет неща от миналия ден, които са ви усмихнали, благодарни сте за тях или са позитивни. Но откъде десет неща само за един ден, възкликвате вие!?! Веднага отговарям: намерете ги! Те са се случили, но вие не им обръщате внимание. Потърсете ги.

Усмихнатата касиерка, любезното момче на колонката за бензин, факта, че спря да вали тъкмо когато се наложи да излезете от офиса, свободното място в автобуса сутринта… Не е нужно тези неща да са големи, не е нужно да са печалби от тотото или безплатна почивка на екзотичен остров. Просто нещо дребно, хубаво, мило, усмихващо и позитивно, което ви се е случило през деня.

Докато пиша това е вечер и правя моя когнитивен детокс за отминалия ден. Ето моите седем:

Миналата нощ синът ми спа непробудно и следователно, аз също.

Сутринта мъжът ми сервира кафето.

Започнах чудесна книга, подарена ми от клиент.

Днес беше идеално топло, нито твърде горещо, нито студено.

На бара бяха улучили точната доза захар за фрапето ми.

Направих дълга разходка в края на деня.

Видях се с приятел, когото виждам рядко.

Забавлявах се, гледайки авиошоу от съседния град и един от асовете направи идеално сърце във въздуха от дирята на самолета.

Чудесен когнитивен детокс, завършвам аз. Какъв е вашият?

 


6 Грешки, които допускат жените, търсещи връзка на всяка цена

Тази статия е само за жени. Тя по никакъв начин не обезценява мъжкия пол, а има за цел да обобщи най-често срещаните грешки, които допускат жените в търсене на мечтаната връзка с идеалния мъж. Понеже женския пол е по-емоционален и за него намирането на връзка е по-приоритетно, ние сме склонни да правим повече компромиси в началото на едни зараждащи се взаимоотношения. Често именно тези компромиси са тънките нишки, които вместо да доведат по сериозни и дългосрочни отношения правят така, че връзката приключва още преди да е започнала. Какви са онези неща, които карат мъжете да се отдръпнат или да станат дистанцирани още в началото на едни отношения?

 

6 грешки, които да НЕ допускаме с новия мъж в живота си:
1. Не се съгласявай на първото му предложение – да, знам, че е възможно да го харесваш много и че не си излизала от месеци с такъв привлекателен мъж. Но не казвай „Да“ на първото му предложение, особено ако отговора ти е придружен от треперещ глас и блясък в очите. Довечера си заета, дори и да стоиш по вълнени чорапи на дивана пред поредния епизод на „Сексът и градът“. Едно бързо съгласяване с първия предложен от него вариант означава: Нямам какво да правя довечера, както и утре, както и всяка друга вечер и с нетърпение чаках да ме поканиш. Ти си единствената ми надежда за една интересна вечер. Дори и така да е, не е нужно той да го знае.

accepting-others-conscious-relationship
2. Той изчаква до края на вечерта и ти звъни за среща в последния момент – откажи отново. Не му давай сигнала, че си на разположение всеки път, когато те потърси. Това показва липса на собствени интереси и личен живот; липса на стимул, който да го мотивира да се бори за твоето внимание. Колкото и да си говорим за равенство между половете, на мъжете им е заложено в генетиката да ловуват и те имат нужда от предизвикателства за покоряване. Ти можеш да бъдеш неговото предизвикателство, ако не си на разположение веднага за всяка негова идея.
3. Не чакай до телефона по всяко време на денонощието – дори не си вдигай телефона по всяко време на деня. Ако вдигаш още на първото позвъняване, значи че не си заета. Нямаш личен живот, няма какво друго да правиш и чакаш Той /с главна буква/ да ти звънне. Няма нужда да му даваш такова послание. Спокойно си изпробвай роклята в магазина или си дояж сандвича и тогава ще отделиш внимание на телефона. Твоят обяд и твоята нова рокля точно в този момент са доста по-важни от комуникациите. Ако ти не отделяш внимание на обяда си или на гардероба си и му показваш, че той е доста по-важен от тях, как очакваш на по-късен етап той да намира за важни твоя начин на хранене или на обличане. Показвай уважение сама към себе си, за да получиш такова и от останалите, в това число и от мъжа, с когото излизаш.
4. Ти: Ще се видим ли довечера?
Той: Ами аз съм с момчетата на мач, ако не съм уморен след това, ще ти звънна.
Нека когато и ако ти звънне след мача, ти вече да си заета – излез с приятелка, отиди на фитнес, или прочети хубава книга. Ти не си на разположение или на повикване, за да откликваш винаги, когато той не е уморен. Ти имаш собствени интереси и приятни начини, по които да си прекарваш времето и той трябва да получи посланието, че не възнамеряваш да бъдеш „уплътняване на времето, ако не е уморен“.

traitsofahealthyrelationship_0
5. Не отказвай моминското парти на приятелка или събирането с колеги заради факта, че той е свободен в събота. Ти имаш личен живот, приятелки и други хора, които също са важни, а той може да си освободи неделята или петъка, ако му е важно да се види с теб. Покажи, че твоят личен живот е важен и той ще се постарае да намери място в него, а не обратното. Обратното показва: Ти си по-важен от моя личен живот. Моят личен живот ще трябва да се приспособи към теб.
6. Не се отказвай от хобито си, заради среща. – ако за да можеш да прекараш повече време с него, си склонна да отложиш часа по йога, тенис или рисуване и започнеш да го правиш често, това също е послание, че не уважаваш себе си. Ако този мъж наистина се интересува от теб, ще направи всичко възможно да те види. Не е нужно ти да покоряваш върхове и да отлагаш собствените си интереси заради който и да е друг човек.
Ако проявяваш уважение към себе си и показваш, че се цениш – личността си, интересите си, свободното си време и т.н. – то може да очакваш, че и другите, в това число и мъжете ще те уважават и оценяват.

Всички тези бързи съвети сме ги чували много пъти, но когато се появи мечтания мъж, сякаш ги забравяме. Истината е, че всяко поведение, посочено по-горе дава на мъжа посланието: Готова съм на всичко, за да се видя с теб! Какво чува мъжа в това послание? – Мога да й звънна в последния момент и пак да разчитам на нея. Мога да я потърся, когато нямам други интересни планове за вечерта. Тя толкова е хлътнала по мен или толкова иска да има връзка, че мога да си позволя да отлагам срещите или да ги правя, когато на мен ми е удобно. Или още по-лошо – ще пробвам първо на едно друго място и ако там не стане, ще звънна на нея. Нали не искате да бъдете момичето на второ място? Това ви поставя в зависима позиция, като човек, който винаги е готов да се съобрази с другия. Няма нищо лошо в съобразяването, но не и когато то се случва в началото на връзката, дори още преди да имаме връзка. Често ние, в стремежа си да започнем сериозни отношения и да имаме някого до себе си, се съобразяваме, вкопчваме, жертваме и даваме от себе си повече, отколкото е нужно. Поставяме приятелските си връзки на заден план, отказваме срещи с познати или седмичното посещение при масажистката, само и само да се съобразим с неговото свободно време. С всяка от по-горните постъпки ние показваме липса на самоуважение. Поставям на второ място всичко друго заради теб. Щом ние самите не уважаваме личните си предпочитания, интереси, приятели, как да очакваме, че той ще прояви уважение и към личния ни живот и към нас самите?
Всичко по-горе звучи като женски хитрини, които имат за цел да оплетат мъжа или да направят жената трудно достъпна. Всъщност не е така – всичко това показва самоуважение и поставяне на здравословни граници от страна на личността и е еднакво важно и за женския и за мъжкия пол. Ако отсреща имаме човек, който отлага своите важни неща заради нас, ние ще гледаме ли на него като на предизвикателство, за което си струва да се борим? Ще уважаваме ли правото му на личен живот, на интереси, приятели или хоби? Ако след втория месец на връзката ни половинката спре да ходи на фитнес и прекарва неделята с дистанционното на дивана ще продължим ли да го уважаваме като мъж? Едва ли. Същото важи и за мъжете. Те имат нужда да видят една уверена в себе си жена, самочувствие, интереси и личен живот. Ако ние сме склонни да изоставим всичко свое заради срещата с един мъж, не бива да очакваме от него нито уважение, нито дори интерес.


Социалната тревожност

20120627_0034

Грозното патенце или малкото прашно камъче…

*виж забележка по-долу

На всички ни се е случвало да се запознаем с човек, който се изчервява от един бегъл поглед, насочен към него; винаги, когато се здрависваме, дланите му са влажни и горещи и обикновено не се включва в разговора, ако не му отправим конкретен въпрос.  На някои това поведение може да им се стори странно, други да отсекат с една дума, че човекът е темерут или някое още по-цветисто по български определение, а трети да го нарекат просто срамежлив.

Преди да прибързаме с изводите и епитетите, трябва да знаем, че много хора с ниско самочувствие страдат от т.нар. социална тревожност и това им притеснение оказва силно влияние върху целия им живот. Неотдавна в кабинетът ми влезе млад мъж с приличен външен вид, дошъл от малко градче не толкова близо до столицата. Наред с останалите негови проблеми социалната тревожност е била неизбежен спътник на живота му. Социалните му контакти се свеждаха до комуникацията с колегите в службата, посещения при родителите понякога и излизане в местен бар, в който след третото питие тревожността му от факта, че е сам донякъде се изпарявала. Едва тогава бил достатъчно самоуверен, за да опита да се запознае с някоя привлекателна жена или да поговори с някого /тук отварям една скоба, в която да поясня, че жените рядко са заинтригувани от мъж, който ги ухажва в пияно състояние/.

Лично на мен ми действа силно емоционално, когато видя здрав, прилежен и приятен човек с нормални способности във всяка една област да говори и да чувства себе си като недодялан, непривлекателен и неспособен на онова, на което са способни всички останали. Именно тази среща ме провокира да напиша настоящата статия.

alone

Усещанията, за които говоря по-горе обикновено карат индивида да прави лични компромиси и жертви по отношение на малкото приятели, които има; на работното си място и във всеки един друг аспект на живота си. В главата на хората – независимо от пола – страдащи от социална тревожност се въртят идеи за малоценност и незабележителност на собственото Аз.

Ниското самочувствие кара тези хора да смятат себе си за непривлекателни, за безинтересни събеседници и за незаслужаващи внимание. А те всъщност копнеят за това внимание. Доста често социалната тревожност съпътства някакъв друг психически проблем, но се изявява и сама по себе си.

Човекът със социална тревожност може да стигне до там, че да се чувства неловко и да отбягва дори купуването на сутрешния вестник или закуска. Характерно за хората със социална тревожност е, че те се чувстват далеч по-уверени в онлайн комуникацията, тъй като тя им дава усещането за анонимност, а то от своя страна ги прави по-спокойни в разговорите си с другите. Комуникацията с хората на живо ги кара да изпитват чисто физически симптоми като горещи вълни, треперене /видимо и за другите/, главоболие, изпотяване на цялото тяло и задължително дланите на ръцете. Сред останалите симптоми, които те изпитват са големи трудности по време на контактите си с хора и преди това, напрежение и стягане в гръдната област или усещане за недостиг на въздух. Мислите, които се въртят в главата им по време на срещата са свързани с това как ще се представят, как ще ги възприемат другите и какво ще си помислят за тях. Най-често тълкуват жестовете или изразите на другите като насочени лично към себе си, като пренебрежителни и критични. Още по-голямо предизвикателство за тях представлява комуникацията с хора от другия пол. При тези срещи всички гореизброени усещания и симптоми се увеличават и са двойно по-интензивни. Нерядко много жени се оказват впримчени в компромисен брак или връзка, който просто е бил единствения вариант за тях с оглед на притеснението им, че няма да срещнат друг мъж, който да ги харесва или да им обърне внимание. Всичко това пречи на хората, страдащи от социална тревожност да функционират адекватно по отношение на личните си контакти, срещите си с приятели, социален живот. В професионално отношение те доста често остават на едно работно място дълги години наред, дори то да е под тяхната професионална квалификация поради страха и тревожността от нови срещи с непознати хора и адаптирането към нов екип и работно място.

1232131919_26

Неизменен атрибут на човека със социална тревожност е ниското самочувствие, понякога съчетано с ниска самооценка. Причините за ниското самочувствие обикновено се таят в детските години, когато родителското възпитание е уронвало престижа и оценката на детето за самото себе си, а не е било насочено към развитие на способностите на детето и повишаване на увереността му. Детето получава първата оценка за стойността си от отношението на родителя /най-често майката/ и ако майката е била неангажирана, пестелива на внимание, критична или студена, то най-вероятно детето получава сигнали „Ти не си достатъчно важен и достатъчно значим за мен.” Това отношение се възприема от детското съзнание като инструмент за измерване на собствената значимост и по-късно се очаква от всички „други” в живота на индивида, вече като възрастен човек. Ако майката е подала сигнал „недостатъчно значим и важен”, човек започва да възприема себе си наистина като такъв и очаква и от другите такова отношение. Разбира се, не можем да се върнем в миналото и да променим родителите си или тяхното отношение, но можем тук и сега вече като възрастни индивиди да поработим върху промяната на собствените си виждания за себе си и на личните си възгледи и убеждения. На българския пазар е налична много литература за самопомощ и личностно развитие и хората със затруднения в комуникацията или критично ниско самочувствие могат сами да направят много за преодоляване на проблемите си. Ако затрудненията са по-сериозни, помощта на психотерапията би могла да бъде много адекватна. Целта е всеки един от нас да получи шанс да изживее живота си пълноценно и да вземе от него всичко, което му се предлага; другото е задоволяване с онова, което никой не е успял да вземе преди теб и онова, което е оставено на случайността. А пак казвам, срещна ли такъв човек, имам силен импулс да го разтърся и да му покажа онова, което би могъл да бъде. В работата си използвам една приказка за малко прашно камъче, намерено край пътя, което някой държи в ръката си, подхвърля от джоб в джоб и го намира за безполезно, без да знае, че ако мъничко го поизтърка и лъсне, то ще се превърне в диамант – безценен и скъп, желан от всички наоколо.

*В статията се говори за социалната тревожност; да се разграничава от психическото разстройство социална фобия.


Добродетел ли е егоизма? – психологът Лена Лалчева коментира в „Уикенд с Миа Сантова“ по ТВ7

Отдавна сме свикнали да причисляваме егоизма към пороците на човека или по-скоро към неправилния начин на поведение. Дали обаче това разбиране не е погрешно, предвид факта, че всички сме егоисти?

 

В речниците понятието егоизъм е определено така – поставяне на личните интереси над тези на другите; себичност. Противоположното на алтруизъм. Ето и понятието алтруизъм или от латински „друг-изъм“ – готовност да се действа в полза на другите, пренебрегвайки собствените интереси.

 

Наскоро учени доказаха, че егоизмът означава щастие… или поне докато успешно преодоляваме чувството за вина. Въпреки че хората възпитават децата си в доброта и алтруизъм, изглежда човек е по-щастлив, когато просто преследва собствените си интереси. Учените от университета в Пенсилвания обаче забелязали, че хората, които избират подобен път, обикновено трябва да се борят с непрекъснато чувство за вина. Виж видео

 


Лена Лалчева в предаването „Споделено с Камелия“

Лена Лалчева гостува на предаването „Споделено с Камелия“ по TV 7, видео тук

В предаването ще видите историята на две жени, които отглеждат децата си сами. Дали защото това е било личен избор и съзнателно решение, или защото така са се стекли обстоятелствата в живота им, те изпълняват ролята „родител“ и като майка, и като баща.

Психологът Лена Лалчева коментира как липсата на единия родител се отразява на психиката на децата и как тези жени се справят с последиците от това да си самотен родител.


Психологът Лена Лалчева гостува на Марта Вачкова в ток-шоу „Жените“ по БНТ

Тема на предаването „Възможно ли е да се храним само със слънчева енергия?“
Как въздейства липсата на слънчева светлина на психиката на хората? Защо в страните, където слънчевите дни са по-малко хората са по-депресирани? Има ли връзка между слънчевата светлина и самоубийствата? От колко слънчева светлина се нуждае организма ни?

В предаването ще чуете мненията на инструктор по йога, педиатър и психолог, всеки от които ще сподели неговата гледна точна по актуалната тема.

Лена Лалчева в предаването \“Жените\“ с Марта Вачкова, БНТ


СИЛНИ ЖЕНИ ИЛИ?

СИЛНИ ЖЕНИ ИЛИ…?

Ние жените сме създадени за да живеем с някого. Ако за един мъж също необходимостта да свърже живота си с половинка от другия пол е желана и съществена цел, за нас това е още по- важно. Ненапразно за жената се казва, че е пазителка на домашното огнище и на семейните ценности, топлина и уют. Ако надникнем в представите на Юнг за колективното несъзнателно, съхраняващо универсални културни представи от древни поколения, ще си спомним женските си предшественички в пещерата, заобиколени от деца и грижещи се за семейството ,а мъжете, на лов за прехраната му и като защитници на поколението си. Напоследък обаче все по- често срещано явление са жените, които живеят сами. Някои отглеждат децата си сами, преживели болезнен и неприятен развод; други са избрали пътя на изцяло самотната майка, а трети- просто към този момент не са срещнали мъжа, с когото да пожелаят да свържат живота си и са го решили по самостоятелен начин.
Тенденцията, изпратила миналия век, продължава и тя е насочена към все по- големите амбиции на женския пол; амбиции към получаване на добро образование; към кариерно израстване, към политическо развитие, към себереализация, излизаща извън традиционните роли на нашите баби и майки, ограничаващи се до мястото на жената в кухнята и в рамките на дома.

(още…)


Щастлив, по-щастлив, най-щастлив – грешката да сравняваме себе си с другите постоянно

Колко често ви се случва да чувате от колеги и приятели или пък самите вие да казвате думи като „Днес е доста по-горещо от вчера” или „Аз печеля по-малко пари от колегите ми“? С други думи – да сравнявате. Използването на сравнения е една типична характеристика на начина, по който хората разговарят или коментират фактите и детайлите на каквато и да е тема.  Как едно сравнение може да бъде неправилно и да ни въздейства по негативен начин и как да се научим да правим разликата между „добрите” и „лошите” сравнения ще разберем тук.

PerfectКато социално същество човекът не може да живее в изолация, встрани от другите, а има нужда да бъде в общество с равни и себеподобни. Себеподобни, от които да може да получава информация, да обменя опит, да вижда постижения, които да му служат като стимул сам да се развива и да се съревновава с тях. Ето защо за всеки човек е нещо като жизнена необходимост да сравнява. Сравняваме летния сезон и горещината с тези от миналата година; сравняваме качеството на звука на новата уредба с качеството на старата; сравняваме сметката за електроенергия между нас и съседите… и какви ли още не сравнения, които правим непрекъснато. Съзнанието ни има нужда от тези сравнения, които му помагат да внесе някакъв ред и предвидимост в живота и в бъдещето ни. Вие сте се научили да сравнявате още в ранните си години, когато майка ви непрекъснато сравняваше стаята на по-голямата ви сестра, която винаги беше подредена, за разлика от вашата. Или в училище, когато учителката задължително ви даваше за пример и сравнение оценките на отличниците, сред които вие не бяхте. Всеки от нас се научава да прави сравнения заедно с това да говори и да се определя като човешко същество.

Кога сравненията могат да станат „лоши”и да ни вредят? Когато сравняваме себе си с някой друг, който намираме за по-умен, по-способен, по-красив или превъзхождащ ни по някакъв начин. Обикновено отношенията ни с хората, с които се сравняваме са на съревнователен принцип – сигурно всеки от нас в някой момент от живота си е позволил да се сравни с жена с по-хубава фигура, с по-активния в продажбите колега или с шофьора с по-лъскава кола до нас на светофара. Ако става въпрос за филмова звезда, прочут писател или друга личност, която за нас е идеал и на която се възхищаваме, елементът на сравнение не би се появил, или поне не в негативната си форма. В този случай ние просто ще гледаме филма или ще се радваме на новият бестселър на фаворита ни, без да сравняваме неговите успехи с нашите и да се чувстваме зле от това. Стане ли въпрос обаче за жив, действащ човек до нас, който по някакъв признак ние смятаме, че ни превъзхожда, негативната форма на сравнението е добре дошла. Колежката в офиса, интересната жена на съседната маса, излезлият точно преди нас от интервюто за работа, съседът на етажа, който е сложил по-хубава врата от тази на нашия апартамент… Сравнението с някого, когото смятаме за по-добър от нас в дадена област е градивно и желателно само ако може да ни послужи за стимул да преодолеем собствените си бариери и да постигнем мечтаното, което сме видели в съперника си. Ако може да извлечем необходимите ползи и да работим в тази насока, няма нищо лошо да се сравняваме. Ако обаче успехите на останалите само ни показват колко далеч от тях сме ние и ни карат да се чувстваме зле, има ли полза от това сравнение? Не само, че няма, но дори още по-лошо – какъв е смисъла виждайки съседа, който живее в чужбина и сега се е върнал за лятната почивка у нас, да прекараме няколко месеца от живота си в съжаление за факта, че не сме емигрирали навремето. Много важно и с унищожителен ефект е сравняването с човек, от чийто живот виждаме само един малък елемент. Вземаме именно видяното през този месец, останалото го фантазираме, украсяваме, въобразяваме в мислите си и накрая виждаме колко назад и далеч от всички наши мечти и желани постижения сме ние.

images345Другата форма на негативното сравнение е когато сравняваме настоящото си Аз, с онова, за което мечтаехме като деца или в началото на жизнения си път. Да, може би някои от нас са искали да станат пилоти, но заради проблеми със зрението в момента работят като инженери. Сигурно височината не е достигнала на някого, за да бъде приет в баскетболния отбор на младежите и сега всеки път когато гледате баскетболен мач сърцето ви се свива от спомена за мечтите, които имахте тогава. Какво ви носи този спомен – приятни и здрави емоции или тъга, обвинение и усещане за загуба?

Нека сами да помислим как ни въздейства сравнението – когато сравним себе си с конкретен човек, с миналото си, с мечтите си, усещаме ли се изпълнени с по-голям стимул и мотивация за успех или не? Като че ли е обратното – сякаш попадаме в капана на съжалението, обвинението и чувството за провал, от който се излиза трудно. Сякаш току-що сме видели, че има част от живота ни, от която не сме доволни, която сме си представяли по друг начин и която ни кара да се чувстваме неуспели.

Как да се измъкнем от сравнението, което ни носи отрицателни емоции? Тук е моментът да се съсредоточим върху всички добри сфери на сегашната си професия и положителната страна на това как да станем по-добри в нея. Не можем да върнем времето назад и да си пожелаем няколко сантиметра повече, за да станем успели спортисти; но можем да изживеем настоящия си живот по най-добрия и оптимален начин. Не, това не е заравяне на главата в пясъка, това е реално разсъждение, което почива на факти. Факт е, че не сме успели да станем великия спортист, за който мечтаехме преди години. Но това означава ли, че в настоящия ни живот, професия, интереси няма нищо хубаво и нищо, което да ни радва? Има и друга гледна точка- ако живеехте живота на преуспелия бизнесмен от съседния вход на кооперацията, щяхте ли да имате времето, което сега отделяте на децата си и това ви прави успешен родител? За хората, които страдат от болезнената склонност да сравняват себе си с останалите това сравнение не носи нищо положително – по-скоро има обратния ефект. То може да ви откаже да постигнете каквато и да е цел, защото действа обезкуражаващо и подтискащо; кара ни да страдаме от малоценност, която често води до опит да навредим на този, с когото се сравняваме и в крайна сметка ни носи неприятни и излишни негативни емоции.

hhИ за да се убедим сами в това, можем да определим един ден от седмицата, например днес, в който да решим, че няма да си позволяваме да правим никакви сравнения. През целия ден, за каквото и да става въпрос. Ще се чувстваме по-добре, по-продуктивни, по-доволни, по-пълноценни и в крайна сметка по-щастливи, ако пропуснем негативните сравнения поне веднъж седмично. Тук не става въпрос завинаги да се отказваме да сравняваме, защото не бива да забравяме положителната и стимулираща роля на някои сравнения. Но ако се откажем от отрицателните и тези, които ни носят дискомфорт, ежедневието ни ще е с една точка по-добро.

Друг често срещан негативен ефект от сравнението е когато позволяваме на някой друг да ни сравнява. Това може да дойде от половинката ви, която ви сравнява с предишния си партньор; от родител, който ви сравнява с брат/сестра, от приятел или шеф. Това е форма на манипулация, която някои хора владеят до съвършенство. Не допускайте вие да сте тяхната жертва. Ако позволите негативното сравнение да окаже ефект върху вас дори веднъж, манипулатора срещу ви ще се възползва от това винаги, когато има възможност. Ето защо – заподозрете ли и най-малката форма на сравнение от страна на хората около вас, подминете с вдигане на рамене. Така емоционалния изнудвач ще разбере, че сравнението с негативен заряд няма влияние върху вас и няма да има смисъл да го използва.


Негативното пророкуване – 10 грешки на ума, които да спрем да допускаме

Мисленето в стил „Ами ако…“ или как се отказваме от щастието?

Колко често ви се е случвало бързайки за особено важна среща, да се запитате „Ами ако не успея да хвана подходящия транспорт и закъснея?” Или ако срещата е с важен за вас човек, „Ами ако той не ме хареса?”. Или на интервюто за работа: „Ами ако вече имат по-подходящ от мен кандидат?” Истината е, че в такива моменти ние не допускаме да ни хрумне нещо положително, като „Ако наистина изберат мен?” или „Ако пристигна навреме и се получи чудесна среща?” а позволяваме през съзнанието ни да преминават само негативни и тревожни мисли. Нормално е да се страхуваме от плашещите ни факти и ситуации, а не от онези, които се развиват добре за нас. Какво се случва обаче, когато прекалим с черните „Ами ако…?” Тази мисловна грешка се нарича „негативно пророкуване“ и много на брой хора я допускат, лишавайки себе си от много предизвикателства и промени, само защото са лоши пророци.

Sixty-and-Me_More-Women-Over-60-than-Ever-Are-Living-Alone-740x416Да предположим, че сте излезли на среща с важен за вас човек, всичко е минало чудесно и вие вече сте на прага на една нова емоционална връзка. Идва обаче момент, в който трябва да вземете решение да живеете заедно. Човекът, който се притеснявахте дали ще ви хареса, вече иска да живее с вас в общо жилище. На прага обаче заедно с неговото желание се появява и въпросът: Ами ако и той като последния ми приятел се окаже не толкова добър? Ами ако всичко се провали и аз влагам напразно енергия и емоции? Ами ако след няколко месеца ме изостави?… Ами ако отново остана сама и всичко това е било напразно? Ами ако след още няколко неуспешни връзки остана завинаги сама? По този начин въображението ви рисува черни и негативни картини, вие решавате, че няма никакъв смисъл да започвате съвместен живот с някого, когото обичате, тъй като така или иначе след известно време отново ще бъдете сама. Отказвате си правото да имате хубава и пълноценна връзка с любим човек, тъй като тя някога може да бъде прекратена и вие отново да бъдете наранена.
Ето друг вариант на горните събития: Докато сте на работното си място ви се обажда представител на фирма, конкурентна на тази, за която работите в момента и ви прави твърде добро предложение за нова работа. Хората там са ви забелязали, смятат, че сте чудесен специалист и искат да ви имат в екипа си. Правят чудеса, за да ви привлекат като техен служител, предлагат ви невероятни бонуси, заплащане, привилегии, известни са като перспективна и развиваща се фирма, обаче вие сте разколебани.

Ами ако те са се заблудили относно мен? Ами ако не отговоря на очакванията им и ги разочаровам? Ами ако сегашният ми шеф разбере за този разговор и ме уволни? Ами ако остана без работа и всички фирми в бранша разберат за случилото се? Ами ако повече никой не ме иска на работа? Ами ако цялата ми кариера се сгромоляса?...

И парализирани от тези мисли, минаващи през ума ви за няколко секунди, вие затваряте телефона, без дори да се сбогувате с човека отсреща или без да ви мине през ума, че можете да го помолите да ви се обади по-късно, когато ще сте сами и ще можете да проведете разговора спокойно. Не само, че сте отказали страхотно предложение за работа, но и се показвате като невъзпитан и арогантен човек, който си позволява да затваря телефона по груб и лишен от обноски начин. Току-що отказахте на себе си едно ново и изпълнено с предизвикателства и привилегии развитие, което можеше да промени живота ви в по-добра посока.

program_55_16

Как да противодействаме на този погрешен начин на мислене, който поставя бариери пред развитието ни? Нека да си зададем няколко въпроса.

Можете ли да прогнозирате всичко, което би могло да се случи в бъдещето? Можете ли да прочетете плановете на партньора си или да гадаете мислите му? Можете ли да сте сигурни, че утре вашата фирма няма да потърси по-добър специалист от вас? Едва ли. Обаче негативното пророкуване в стил „Ами ако…” ви спира да предприемете каквото и да е.

Не само че ви спира – направо ви парализира и слага край на всички възможности, които бихте имали пред себе си, ако не мислехте по този начин и ако страхът от онова, което може да стане не се появяваше всеки път, когато навлизате в нова и непозната територия. Същото е като да искате да отидете на така мечтаната почивка на далечен и романтичен остров, но се отказвате завинаги от тази мечта, тъй като пътуването със самолет ви плаши. „Страхувам се да летя!” ще кажете вие. Съгласна съм, но това значи ли че трябва да се откажете от желанията си, само защото може да се случи нещо ужасно по време на един полет?

Мисленето „Ами ако…” падне самолета, приятелят ми ме изостави, загубя работата си…. и др. не ни помага, когато прекаляваме с него. Да, хубаво е, че го има, защото понякога действа като инстинкт за самосъхранение и по този начин предпазва индивида от евентуални опасности. Ако изобщо не мислехме по този начин, това би означавало понякога да рискуваме дори живота си. Представете си, че изкачвате отвесна скала, прихванати сте здраво с едно въже, но отказвате второто, тъй като вече имате едно. Но обезопасителните въжета обикновено са повече от едно, за да сте сигурни, спокойни и да се наслаждавате на самият процес на катерене, а не да мислите за онова, което може да се случи. Именно това е ситуация, в която мисленето „Ами ако…” ни е полезно. Ако не мислехме по този начин, може би щяхме да тръгнем да катерим скали дори без въже и да рискуваме живота си с подобна безразсъдна постъпка. „Ами ако…” ни е полезно, когато сме на плажа, започва страхотна буря със светкавици, привлечени от водата и пясъка, а ние продължаваме да стоим на мокрия пясък и привличаме върху себе си цялата електрическа енергия на светкавиците. Или ако преди 5 минути сме усетили силен трус, и сега за да излезем от блока, решаваме да ползваме асансьор, пренебрегвайки всички предпазни мерки, известни при земетресения. Ето това са именно случаите, в които този начин на мислене ни предпазва и ни е полезен.

nintchdbpict000381458898
За да прекъснем процеса на негативното и плашещо ни мислене е много уместно да си зададем въпроса: Възможно ли е това да се случи? Възможно ли е да бъда изоставен, да ме уволнят или да претърпя катастрофа? Да, възможно е. Малко са нещата, които е категорично невъзможно да се случат. Но колко е вероятно това да се случи? Колко е вероятно човекът, който ме обича, просто да си тръгне? Или фирмата, която ме цени и е доволна от моята работа да реши да ме смени с друг специалист? Или да се случи нещо ужасно по време на пътуването? Е, в повечето случаи е малко вероятно. Именно когато превръщаме малко вероятното в абсолютно възможно, ние грешим и даваме на мислите си възможността да ни навредят. По този начин се лишаваме от шансове, които биха могли да ни донесат допълнителни ползи, удоволствия или постижения. Нека да мислим реалистично и да дадем на живота си необходимия простор за развитие и щастие, без да позволяваме на няколко негативни мисли да ни ограничават.